Видинският окръжен съд наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и втори юни

през две хиляди и седемнадесета година в състав :

Председател : И.И.

Членове: Л. Л.

Р. Д.

при секретаря А.А. и в присъствието на

прокурора П.В. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Л. ВНАХД № 148 по описа

за 2017 година и за да се произнесе , съобрази следното:

Производството е по чл.378, ал.5 във вр. с чл.318 от НПК.

С решение № 229/11.04.2017г. по НАХД № 408/2017г., по описа на Районен съд – Видин, обвиняемия Т.Н.Т. с ЕГН ********** е признат за НЕВИНЕН в това, че в периода от 10.01.2016г. до 04.10.2016г. в гр. Видин, като сродник - възходящ по права линия от втора степен /дядо по бащина линия/, на малолетната Д. Н. Т. с ЕГН ********** - 10 годишна, родена от брака на Н. Т. Т. с ЕГН ********** и М. Л. Т. с ЕГН **********, не изпълнил съдебно решение № 616/16.01.2012г., по гр. дело № 1844/2011г. по описа на Видински районен съд, влязло в законна сила на 02.02.2012г., относно упражняване на родителските права по отношение на детето Д. Н. Т. с ЕГН ********** предоставени на майка й М. Л. А. с ЕГН **********, като не е предал - детето на майка му- престъпление по чл. 182, ал. 2, предложение второ от НК.

Против решението е подаден в срок протест от РП- Видин. В протеста се развиват съображения, че „присъдата на Районен съд – Видин е неправилна, тъй като е постановена в нарушение на Закона“. Иска се „присъдата“ да бъде отменена и да бъде постановена „…нова присъда“, с която Т. да бъде осъден за престъпление по 182, ал. 2, предложение второ от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин, в с.з. пред въззивната инстанция, заяви, че поддържа протеста и моли да бъде отменено първоинстанционното решение, което е необосновано, и да бъде постановено друго с което обвиняемия Т. да бъде признат за виновен, и осъден за престъпление по 182, ал. 2 от НК.

Обвиняемият Т., лично и чрез своя адвокат, в с.з. пред въззивната инстанция, заяви, че оспорва протеста и моли да се потвърди първоинстанционното решение.

От данните по делото във връзка с оплакванията в протеста, настоящия състав на ВОС, като провери изцяло правилността на атакуваното решение, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира, че решението на ВРС е неправилно и следва да бъде отменено.

От данните по делото във връзка с доводите в протеста, Окръжния съд намира, че същия е основателен, независимо, че атакувания съдебен акт, който е решение, в протеста е назован некоректно „присъда“.

ВРС не е преценил правилно доказателствата по делото. Пренебрегнал е обстоятелства, които са от особена важност. Направил е грешни крайни фактически изводи, а като следствие на това, грешен е и крайния юридически извод, че процесното поведение на обвиняемия, макар и формално да осъществява признаците чл.182, ал.2 от НК, не е престъпно, тъй като е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

Донякъде фактическата обстановка приета от ВРС, се споделя и от настоящата съдебна инстанция. Това са обстоятелствата визирани в следващия абзац:

„Свидетелите А. и Т. на 18.08.2005г. са сключили граждански брак от който на 19.10.2005г. се родило малолетното им дете свидетелката Д.Т.. С решение № 616/16.01.2012г. по гр.д.№ 1844/2011г. на ВРС, влязло в сила на 02.02.2012г., упражняването на родителските права по отношение на детето Д. е предоставено на майката, а на бащата е предоставен разширен режим на лични контакти с детето. Свид.А.давала детето и на родителите на свид.Т. - обвиняемия Т. и неговата съпруга. На 30.12.2015г. последните двама взели детето свид.Т. с уговорката на 10.01.2016г. да го върнат. Това не се случило и детето продължило да се намира при баба си и дядо си, които не я върнали на майката. Обвиняемият не изпълнил горепосоченото съдебно решение…“

От доказателствата по делото, се установява и друго, което е от особена важност в казуса.

Видно от направленията за ползване на социална услуга и от социалния доклад, налице е конфликт между възрастните, респ. майката А. и дядото по бащина линия на детето – Т.Т.: „… правят детето свидетел на спорове и влошени взаимоотношения…. Поставят детето в позиция да избира между тях….“. Видно от социалния доклад, единствения констатиран проблем, е: „…отдръпването на детето от майката и нарушената комуникация помежду им. Промяната е възможно да се дължи на странични фактори, като, влошена комуникация между възрастните, вмешателство и въздействие.“ Видно от показанията на А., обвиняемия: не изпълнил предварителна уговорка с майката да върне детето при нея; избягвал да комуникира с майката; създавал пречки на майката да комуникира с дъщеря си; не оставял детето насъме с майката; кагато Д. не искала да говори с майката, обвиняемия категорично я подкрепял, и настоявал майката да преустанови опитите за контакт с детето. А. е заявила: „…проведох множество разговори по телефона с Т. с молба да говори с Д. да се опита да я убеди да се прибере в къщи, но той ми казваше, че се е опитал и не може нищо да направи или в други случаи избухваше и ме обиждаше и казваше, че при тях е домът на Д..“ Обвиняемият Т. необорявал срещи на А.с дъщеря й дори и на обществени места. Отказвал да се съобрази със съдебното решение за упражняване на родителските права, като се позовавал на желанието на Д.. Видно от показанията на А, тя е заявила: „…На родителска среща за новата учебна година Т. ми каза пред хората там, че е по-добре да не идвам на първия учебен ден на детето, за да не му разваля празника….Всички разговори за това, че има съдебно решение за Д. и тя трябва да е при мен съм водила с Т.…Т. категорично отказваше, че по закон Д. траябва да живее с мен, не го интересува съдебното решение и сега след делото което мина пак не ми дава Д..“

Нежеланието си детето Десислава да живее с майката – Свидетелката А., обвиняемия е изразявал и в края на 2015г., преди процесния период. Обвиняемият не предприел действия в изпълнение на съдебното решение № 616/16.01.2012г. по гр.д.№ 1844/2011г. на ВРС, дори след като е предупреден от надлежен орган на властта, че следва да го стори, с протокол за предупреждение от 22.02.2016г. на РУ – Видин.

Неправилно ВРС съзира в детето причината за стореното от обвиняемия: „…Причина за това е личното нежелание на Д. за това, да отиде да живее при майка си…. Такава е индивидуалната, самостоятелна и категорична воля на детето свид.Д. Т…“ ВРС е цитирал в тази насока показания на детето Д, от които е видно нежеланието на детето да живее при майката

„…Аз искам да си живея с тати, баба и дядо. Чувствам се по-добре при тях. Не ми е удобно при мама.“

Всъщност ВРС е пренебрегнал обстоятелства, които са от съществено значение по делото, но е хиперболизирал друго обстоятелство, което определено не е решаващо в настоящото производство.

ВРС е следвало да изследва обстоятелствата, които са от съществено значение по дебото, през призмата на текса от НК, по който и повдигнатото срещу Т. обвинение. По смисъла на 182, ал. 2 от НК, съставомерно е поведението на родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете. В настоящото производство, въпроса за упражняването на родителските права вече е решен с влязло в сило съдебно решение. С решение № 616/16.01.2012г. по гр.д.№ 1844/2011г. на ВРС, влязло в сила на 02.02.2012г., упражняването на родителските права по отношение на детето Десислава е предоставено на майката М. Л. А.. По друго дело, респ. гр.д.№ 416/16г. на РС-Видин, със същия предмет, е постановено решение № 491/19.08.2016г. /не влязло в сила/, с което е отхвърлен иска на бащата на Д. – Н. Т. срещу майката М. А. за предоставяне упражняването на родителките права. По това гражданско дело е изследван процесен период, които почти съвпада с този на настоящото. Видно от решение № 491/19.08.2016г., направен е извод за наличие в детето Д. на Синдром на Родителското Отчуждение, които се изразява в негативни нагласи на детето към майката, отхвърлянето й и отчуждаване от нея /в която насока е и заключението на психологическа експертиза по делото/. В решението категорично се приема, че нови мерки спрямо детето ще довадет до прогресиране на Синдром на Родителското Отчуждение /PAS/ и до разрушаване на връзката между него и майка му във вреда и на двамата, а детето има правилна ценностна система и би могло да възстанови емоциоиналната връзка с майката.

От документите на социалните работници и от съдебните решения по упражняването на родителските права, цитирани по- горе, приети като доказателства по делото, е видно, че възможностите, полаганите грижите и отношението на А. към малолетната й дъщеря, са оценени изцяло положително.

От направленията за ползване на социална услуга е вдидно, че вида на услугата е: „Психологически консултации за подпомагане улесняването комуникацията между детето и майката. Предотвратяване на бъдещи рискове от отчуждаване на детето.“

Установената фактическа обстановка се базира на: показанията на свидетелите М. А. и Д. Т.; направление за ползване на социална услуга № 388/26.02.2016г. от ДСП-Видин, по отношение на детето Д. Н.Т.; направление за ползване на социална услуга № 322/26.02.2016г. от ДСП-Видин, по отношение на М. Л. А.; социален доклад от социален работник ОЗД при ДСП-Видин; удостоверение за раждане на детето Д. Н. Т., № 639090/27.10.2005г., издадено от Община Столична; протокол за предупреждение от 19.01.2016г., издаден от РУП-Видин, относно М. Л. А.; докладна записка № 1786р-16377/23.12.2015г. от РУ- Видин, относно посещение по сигнал за възникнал спор за малолетно дете; решение № 491/2016г. по гр.д.№ 416/16г. на РС-Видин; решение № 616/2012г. по гр.д.№ 1844/11г. на РС-Видин; протокол за предупреждение от 22.02.2016г. на РУ – Видин.

Обясненията на обвиняемия Т.Т. не опровергават обстоятелствата във фактическата обстантовка. Т. акцентира върху добрите материални условия в дома му за отглеждането на Д. и нейното желание да живее при тях, а не при майка си. Тези обстоятелства не се оспорват, но в също така и не повлияват установената фактическа обстановка.

От установената фактическа обстановка е видно, че от обективна и субективна страна, обвиняемия Т.Н.Т. е осъществил състава на чл.182, ал.2, предложение второ от НК. От обективна страна, Т., като сродник- дядо на малолетното дете Д, на 10 години /по време на извършване на деянието/, не е изпълнил съдебно решение за упражняване на родителски права относно детето. От субективна страна, Т. е действала при пряк умисъл – съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните му последици и е искала настъпването им. Прекия и умисъл се обективира от действията на дееца преди и по време на изпълнителното деяние. Още преди процесния период, Т. показвал нежеланието си детето Д. да живее със своята майка – свидетелката А. През процесния период- 10.01.2016г. до 04.10.2016г., обвиняемият: не изпълнил предварителна уговорка с майката да върне детето при нея; избягвал да комуникира с майката; създавал пречки на майката да комуникира с дъщеря си; не оставял детето насаме с майката; кагато Д. не искала да говори с майката, обвиняемия категорично я подкрепял, и настоявал майката да преустанови опитите за контакт с детето; необорявал срещи на А. с дъщеря й дори и на обществени места; открито отказвал да се съобрази със садебното решение за упражняване на родителските права, като се позовавал на желанието на Д; не предприел действия в изпълнение на съдебното решение № 616/16.01.2012г. по гр.д.№ 1844/2011г. на ВРС, дори след като е предупреден от надлежен орган на властта, че следва да го стори, с протокол за предупреждение от 22.02.2016г. на РУ – Видин. Престъплението по чл. 182, ал. 2 НК, особено когато се касае за неизпълнение на съдебно решение, свързано с упражняването на родителските права, по правило, вкл. и конкретното деяние, е от категорията на продължените престъпления и трае до момента, в който се възстановят правата на родителя, комуто е възложено да упражнява родителските права.

Неправилно е извода на ВРС, че обвиняемия не е извършил престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, тъй като са налице условията на 9, ал.2 от НК. Систематичното място на чл.9, ал.2 в общата част на НК, сочи на неговата приложимост по отношение на всички престъпления, независимо дали техният предмет има или няма парична равностойност, кой е субектът на престъплението, какъв е обектът на наказателно правна защита и какви са видът и размерът на предвидената санкция. Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна, така че практически да липсва защитим обществен интерес с намеса на наказателната репресия.

Неправилен е извода на ВРС, че процесното поведение на обвиняемия не е общественоопасно по смисъла на чл.10 от НК. ВРС се е аргументирал с преценка на личността на обвиняемия в положителен аспект: „…не е осъждан, не се отклонява от органите на съдебната власт и наказателния процес, демонстрира добро процесуално поведение. Мотивите на Т. са изцяло в интерес на малолетното дете.“ ВОС е съгласен, че чистото съдебно минало е смекчаващо обстоятелство, но спазването на процесуалните изисквания е задължение на обвиняемия, изпълнението на което не следва да се преценява като смекчаващо обстоятелство. В по-голяма степен ВОС не може да се съгласи с извода на ВРС за подбудите на дееца, респ. че са изцяло в интерес на детето. За мотивите на Т. ВРС е визирал и следното: „…Той е изправен пред ситуацията да навреди на себе си - като не предаде детето на майка му - или да се грижи за малолетната Д., в ответ на нейните лични очаквания и желания, като стори необходимото за удовлетворяване на нуждите на внучката си.“ ВРС не е съобразил обаче, че дори в производство с предмет предоставяне упражняването на родителски права, волята на детето не е решаваща. При решаване на въпроса по предоставяне на родителските права, съдът взема предвид комплекс от обстоятелства и действа в интерес на правилното развитие на детето във физически, емоционален и интелектуален аспект. При решаването на този сложен въпрос съдът не е задължен да се съобрази единствено с изразеното желание на детето да живее при единия от родителите си, или при друг родственик. Създадената привързаност между родител или друг родственик /дядо в случая/ и дете с оглед настройването на детето спрямо родител, или дори манипулативното използване на грешки на родителя с оглед отхвърлянето му от детето, дори в случаите, когато тази привързаност се поддържа пред съда от детето, не може да има определящо значение при решаване на въпроса за родителските права.

В още по – голяма степен, в настоящото производство, желанието и мнението на детето, не може да има определящо значение при решаване за съставомерността на поведението на обвиняемия. В тази насока, както беше посочено по – горе, ВРС неправилно е приел, че обвиняемия не изпълнил горепосоченото съдебно решение поради нежелание на Десислава, да отиде да живее при майка си. Всъщност, обвиняемия не е изпълнил съдебното решение поради собственото си нежелание да го стори. Неговото отрицателно отношение към майката и неговото нежелание детето да живее при нея се отразило и повлияло на детето, в което се породило аналогично отношение към майка му. Неприемливо е, че едно малолетно дете, което с оглед възрастта си е естествено податливо на внушение и манипулация, самостоятелно ще формира и изразява последователна и непреклонна позиция на отричане на родната си майка, без да е дала повод за това и без да е реализирала неправилно поведение спрямо детето си.

Освен горното, следва да се има предвид, че под упражняването на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действия по закрила, защитна и представителство на децата. Бащата на малолетното дете е шофьор, който се намира трайно извън пределите на страната и не може да осъществява ежедневно родителските права. Обвиняемият не изпълнява съдебно решение, пречи относно детето да се осъществят надлежно родителски права и препятства контакта на детето с майката. Това води до задълбочаване на възникналия психологически проблем, респ. на синдрома на родителско отчуждение и до разрушаване на връзката между майката и детето, което е във вреда и на двамата.

Обект на престъплението по чл. 182,НК са обществените отношения, свързани с брака, семейството и младежта. Не е приложима разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК, тъй като именно поведението обвиняемия, който поради неодобрението към майката /бивша съпруга на сина му/ задълбочава отчуждението на детето към нея, което в крайна сметка се отразява негативно върху психиката и поведението на самото дете. Показателна за ролята на родителя е мъдростта на законодателя, обективирана в чл.3 от Закона за Лицата и Семейството, където е уредено, че относно малолетните лица ненавършили 14 години, вместо тях и от тяхно име, правни действия извършват техните законни представители - родители или настойници. Ролята на дядото в развитието на детето, макар и важна, е несъпоставима по значение с тази на майката вслучая. Съдът не може да толерира неизпълнение от страна на обвиняемия на съдебно решение, с което упражняването на родителските права е предоставено на майката. Противно на неправилния извод на ВРС, че относно поведението на дееца е приложгим чл.9, ал.2 от НК, ВОС намира, че деянието на Т. има вредни последици, тъй като накърнява обществените отношения свързани с младежта. Конкретиката на вредните последици от поведението на обвиняемия е задълбочаване нарушаването на емоционалната връзка на детето с майка му, което е вредно за психическото развитиена детето.

Действията на оспорване и несъобразяване със закона и с влезлите в сила съдебни актове, са вредни за всяко общество.

По отношение на обвиняемия Т. са налице условията на чл.78а от НК, поради което той следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба в минимален размер. В тази насока ВОС съобрази чл.27, ал.2 от ЗАНН, респ. не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а данните за имущественото състояние на дееца, са че същия е пенсионер и реализира минимални доходи. При това положение на Т. следва да се наложи адм. наказание „глоба” в размер на 1000 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 378, ал. 5, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 229/11.04.2017г. по НАХД № 408/2017г., по описа на Районен съд – Видин.

ПРИЗНАВА Т.Н.Т. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН, в това че в периода от 10.01.2016 г. до 04.10.2016 г. в гр. Видин, като сродник - възходящ по права линия от втора степен /дядо по бащина линия/, на малолетната Д. Н. Т. с ЕГН ********** - 10 годишна, родена от брака на Н. Т. Т. с ЕГН ********** и М.Л. Т. с ЕГН **********, не изпълнил съдебно решение № 616/16.01.2012г., по гр. дело № 1844/2011г. по описа на Видински районен съд, влязло в законна сила на 02.02.2012г., относно упражняване на родителските права по отношение на детето Д. Н. Т. с ЕГН ********** предоставени на майка й М.Л. А. с ЕГН **********, като не е предал - детето на майка му- престъпление по чл. 182, ал. 2, предложение второ от НК, като на основание чл.78а от НК, ОСВОБОЖДАВА обвиняемия Т. от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: