Р Е Ш Е Н И Е № 79
гр. Видин 03.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Видинският окръжен съд наказателно отделение, първи състав
в публично заседание на тринадесети юни, през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Председател: Л.Л.
Членове: В.М.
Р.Д.
при секретаря А.А. и в присъствието на прокурора В.В., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. в.н.ч.х.д. №143 по описа за 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
С присъда№152, постановена на 15.03.2017г. по н.ч.х.д.№831 по описа за 2016г. на Районен съд – Видин, подсъдимият Б.К.В., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 29.04.2016г., в село М., община М., област Видин, чрез нанасяне на удар в лицето и ритник в лявата длан, причинил на частния тъжител Л.П.Л. ***, контузия на лява длан – по областта на първи пръст на лявата ръка, както и контузия на лява орбитална област с кръвонасядане на долния клепач на лявото око, с което на Л. са причинени болка и страдание – престъпление по чл.130, ал.2 от НК, поради което и на основание същия текст и във вр. с чл.36 и 54 от НК съдът го е осъдил като му е наложил наказание „пробация“, включваща следните пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
- Задължителни периродични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца;
- Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на сто и двадесет часа годишно в рамките за една календарна година.
Съдът е постановил подсъдимият за заплати на тъжителя сумата от 2500.00лева, представляваща нанесените неимуществени вреди на тъжителя в резултат от престъплението, като в останалата част до пълния размер от 5000.00лева, гражданският иск е отхвърлен.
Подсъдимият е осъден и да заплати посочените в атакуваната присъда разноски понесени от тъжителя, както и държавна такса върху уважената част от гражданския иск, както и разноските по съдебното производство.
В законоустановения срок подсъдимият Б.К.В., чрез защитника са адвокат Л.И. ***, е подал въззивна жалба, в която се твърди, че атакуваната присъда е неправилна, поради допуснати нарушения на процесуалния закон, материалния закон и явна несправедливост на определеното наказание. В жалбата се твърди, че повдигнатото с тъжбата пред първостепенния съд обвинение е неконкретизирано от гледна точка на престъпно деяние и престъпен резултат; за повдигнатото обвинение на подсъдимият е наложено и административно наказание; неправилно съдът е приложил чл.78а НК; несправедливо са завишени размерите както на наложеното наказание, така и на гражданския иск. Подадено е и допълнение към въззивната жалба след изготвяне на мотивите по присъдата, в което се твърди, че съдът е изготвил съдебен акт, лишен от мотиви.
Със жалбата се иска да бъде постановен съдебен акт, с който подсъдимият да бъде оправдан изцяло, а предявеният граждански иск - отхвърлен.
В съдебно заседание пред въззивния състав жалбоподателят Б.К.В. не се явява лично, а защитникът му адвокат И. *** поддържа жалбата и прави искане за отмяна на атакувания акт и оправдаване на неговия подзащитен и алтернативно искане – връщане на делото на първа инстанция. Поддържа се също, че за същото деяние неговия довереник има наложено административно наказание и поради това процеса по делото е недопустим.
Противната страна – тъжителят Л.П.Л. също не се явява лично в съдебно заседание, вместо него се явява неговия защитник адвокат А. ***, която поддържа становище жалбата да бъде оставена без уважение, като необоснована и бъде потвърдена осъдителната присъда на първоинстанционния съд като правилна, справедлива, законосъобразна и обоснована, съобразена със степента на обществената опасност на деянието.
Окръжният съд след като прецени събрания доказателствен материал, изложените оплаквания във въззивната жалба и след като извърши служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК, намира, че жалбата е частично основателна по отношение неприлагането на чл.78а НК, а в останалата част атакуваната присъда намира за правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена в тази част. Доводите и съображенията на въззивната инстанция за това решение са:
І. По служебната проверка:
Безспорно е установено, че на 29.04.2016г. тъжителят Л.П.Л. е бил определен да съдийства футболен мач в качеството си на главен футболен съдия. Недоволен от съдийството на Л., подсъдимият Б.К.В., който е бил футболист от единия отбор, нанесъл побой на Л., изразяващ се в нанасяне на силен удар в лицето, и нанасяне на ритници, в резултат на което тъжителят е получил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания без разстройство на здравето – контузия на лява орбитална област с кръвонасядане на лявото око и контузия на лява длан по областта на първи пръст на лявата ръка. Видинският окръжен съд намира за правилна установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд, която въззивния състав възприема изцяло и приема, че от обективна и субективна страна деянието на подсъдимия В. е съставомерно по така определената от първоинстанционния съд правна квалификация. Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвокупност и фактическите положения, които са приети за установени и намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. С оглед на установената фактическа обстановка ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за съставомерното поведение на подсъдимия по съставите на НК, по които му е повдигнато. Неправилно обаче не е приложил разпоредбата на чл.78а НК.
- Неоснователни са и оплакванията в жалбата, с изключение оплакването за това, че не е приложен чл.78а НК:
Оплакванията в самата жалба са за неправилност на присъдата поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, материалния закон и явна несправедливост на определеното наказание като първо оплакване, а второто основно оплакване е това, че наказателното производство е недопустимо, тъй като на подсъдимия е наложено вече административно наказание за същия побой, на същата дата./л.37 от делото на РС-Видин/, поради което наказателното производство е недопустимо. Поредното оплакване е, че неправилно първостепенния съд не е приложил разпоредбата на чл.78а от НК, както и че уважения размер на гражданския иск, е несправедливо завишен.
По първото оплакване – съдът намира същото за неоснователно, тъй като така както посочи по-горе не намира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Видно от тъжбата, посочени са както удара в лицето, така и ритници наложени от подсъдимия на тъжителя, които деяния са доказани по категоричен начин от разпитаните свидетели Ж. и Ц., в каквато насока са и мотивите на първостепенния съд.
По второто оплакване – действително, видно от приложената служебна бележка от Български футболен съюз, Областен съвет – Видин, приложена на л.37 от делото на първоинстанционния съд е видно, че „на основание чл.26 от Дисциплинарния правилник на БФС, състезателят по футбол Б.К.В. с ЕГН********** от ФК“*****“с.М* е наказан със спиране на състезателни права за две години, считано от 29.04.2016г. за нанесен удар в лицето на главния съдия Л.П.Л. на срещата между отборите на ФК“****“ с.М* и ФК“****“ град К**, проведена на 29.04.2016г. в село М*.“
Съдът обаче, като взе в предвид Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015г. по тълкувателно дело №3/2015г. с докладчик Галина Захарова и признаците, посочени в него за определяне на принципа ne bis in idem, който забранява повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние, и препятстване повторението на наказателното производство, намира, че в конкретния случай налагането на административното наказание на подсъдимия е производство, което не е наказателно по смисъла на посочените критерии по тестът „Енгел“, а именно: по първия критерий – квалификацията на деянието по националното право е формален критерий и не предопределя на самостоятелно основание характера на производството, а има значение само на „отправна точка“ при преценката му. По втория критерий, който в конкретния случай съдът приема именно като определящ – характера и естеството на нарушението. При този критерий се разглежда кръгът от адресати на съответната разпоредба, тъй като характерна черта на наказателното обвинение е насочеността на правната норма към неограничен кръг адресати, а не към група със специален статут. Именно в конкретния случай, административното производство и нарушената норма е по Дисциплинарния правилник на Български футболен съюз, приложен по въззивното дело. А правилата и нормите на този правилник е насочен не към неограничен кръг от хора, а към група със специален статут – футболистите.
Третия критерий е видът и тежестта на предвиденото от съответната приложима норма наказание, като основния елемент е репресивната цел на наказателната санкция, каквато в конкретния случай съдът намира, че няма дотолкова доколкото наказаният с лишаване от състезателни права не търпи някаква репресия, която да ограничава неговата свобода.
Съгласно цитираното тълкувателно решение, конкретната преценка на характера на административнонаказателното производство е в правомощията на решаващия съдебен състав, който суверенно преценява във всеки отделен случай дали съгласно критериите „Енгел“ съответното обвинение е наказателно по естеството си. С оглед на гореизложените си съображения, съдът намира, че с оглед определяне характера на административното производство срещу подсъдимия, същото няма наказателен характер, поради което и наказателното производство по настоящото дело е допустимо и в този смисъл, оплакването е неоснователно, както е неоснователно оплакването за недопустимост на наказателното производство.
По третото оплакване – съдът констатира, че подсъдимият В. не е осъждан, видно от приложеното по делото на Районен съд – Видин справка за съдимост на същия съд, като в същото не е отразено той да е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел III от Глава осма на НК, т.е. по реда на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Освен това за престъплението, по което е обвинен и признат за виновен подсъдимия по чл.130, ал.2 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до шест месеца или „пробация“, или „глоба“ от сто до триста лева. Освен това, от деянието няма причинени имуществени вреди, поради което не се налага тяхното възстановяване. и тъй като подсъдимият е пълнолетно лице, то налице са едновременно и трите условия визирани в чл.78а, ал.1, б. „а“, „б“ и „в“ от НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Във връзка с посочване на това оплакване и искането да се приложи разпоредбата на чл.78а НК, защитата на противната страна по жалбата – адвокат А. излага контрааргумент, че ако бъде приложена тази разпоредба на закона, така няма да бъдат постигнати целите на наказанието, личната и генералната превенция, заложени в закона, защото подсъдимият не следвало да бъде толериран от съда за извършеното деяние. Съдът намира този аргумент за неоснователен, тъй като както е известно, при наличието на всички предпоставки на чл.78а от НК, приложението на този институт не подлежи на преценка от съда, защото е императивно уреден в НК, тоест наличните материалноправни предпоставки на тази разпоредба задължават съда да освободи деецът от наказателна отговорност, без преценка за целесъобразност от избягването на наказателната отговорност, каквито са и указанията и на Тълкувателно решение №2/21.10.2010 година на ВКС по т.д.№2/2010г. ОСНК с докладчик Вероника Имова. Ето защо, съдът намира, че това оплакване е основателно, поради което съдът следва да отмени атакуваната присъда в тази част и да освободи подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“. При определяне размера на този вид наказание, съдът съобрази, че той следва да бъде определен при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, тъй като същият не е осъждан, явно това е първото му деяние от този вид, млад човек е и прилагането на този институт съответства на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК от една страна, а от друга със сигурност би въздействала възпитателно с оглед участието му във футболен отбор и уважаване на съдийството в мачовете. Отегчаващи обстоятелства, както е констатирал и първостепенния съд не са налице, поради това съдът прие, че глобата следва да бъде определена в минималния й размер от 1000/хиляда/лева.
По отношение на последното оплакване, за така определеното наказание и уважения размер на гражданския иск, които защитата намира за несправедливо завишени, съдът по-горе се обоснова за наложеното наказание, в която част единствено жалбата е основателна, като по отношение на уважения граждански иск съдът намира, че същата е неоснователна поради следните съображения: на първо място по категоричен начин е доказано, че пострадалият е бил на това място в качеството си на главен съдия на футболния мач и решенията му не могат да се оспорват по начина, по който е действал подсъдимия. От медицинското свидетелство и съдебно медицинската експертиза по делото на първостепенния съд е видно, че от така нанесената му лека телесна повреда, гражданският ищец е изпитвал болка и ограничени движения на палеца на лявата си ръка, както и болки и замъглено виждане с лявото око и всичко това пред всички играчи от двата отбора и пред зрителите. Съдът намира, че така определения размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди отговаря на принципа на справедливостта при определяне на уважения размер на гражданския иск, поради прие, че това оплакване е неоснователно.
С оглед на горните съображения, въззивната инстанция намира, че жалбата е частично основателна, а атакуваната присъда е постановена в съответствие с всички събрани гласни и писмени доказателства по делото, с изключение на прилагането на чл.78а от НК, поради което относно определеното наказание, същата следва да бъде отменена, а подсъдимият – жалбоподател по настоящото дело, следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева. В останалата част, присъдата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334, т.3 от Наказателно процесуалния кодекс, Видинският окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда №152, постановена на 15.03.2017г. по н.ч.х.д.№831 по описа за 2016г. на Районен съд – Видин, като отменя същата в частта, с която на подсъдимия Б.К.В., ЕГН **********,***, на основание чл.130, ал.2 от НК му е наложено наказание „пробация“, включваща следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца; и 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на сто и двадесет часа годишно в рамките за една календарна година, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.78а от НК Б.К.В., ЕГН ********** от наказателна отговорност, като му налага административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/лева.
В останалата част потвърждава присъдата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.