Р Е Ш Е Н И Е №96
гр. Видин 13.07. 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Видинският окръжен съд наказателно отделение, в публично
заседание на шести юли, през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
Председател: И.И.
Членове: Л. Л.
Р.Д.
при секретаря Н. К. и в присъствието на прокурора В. Д., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНОХД №128 по описа за 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
С присъда №214, постановена на 04.04.2017г. по н.о.х.д.№1368 по описа за 2017г. на Районен съд – Видин, подсъдимият И.В.К., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 28.05.2016г., в село Капитановци, община Видин, област Видин, държал огнестрелно оръжие, а именно: видоизменен газ-сигнален пистолет марка „Blow“, модел „F - 92“, калибър 9мм, с фабричен номер 7-074747, с отстранена фабрично поставена преграда в цевта/муфа/, без да има за това надлежно разрешение по чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ - престъпление по чл.339, ал.1 от НК, във връзка с чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ, поради което и на същото основание и във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът го е осъдил и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален режим „строг“, съгласно чл.61, т.2 от ЗИНЗС, затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип, съгласно чл.60, ал.1 от НК.
На основание чл.53, ал.1 от НК, вещественото доказателство – видоизменен газ сигнален пистолет описан по-горе е отнет в полза на държавата и предаване на сектор КОС ОД МВР – Видин.
Подсъдимият е осъден и да заплати направените по делото разноски за вещи лице по сметката на ОД на МВР – Видин.
В законоустановения срок подсъдимият И.В.К., чрез защитника са адвокат Герги П. ***, е подал въззивна жалба, в която се твърди, че посочените от него двама свидетели – Л.П.Ф. и Валери Францов Ф. са дали неверни показания, за които той не бил подготвен, като освен това и давайки такива показания, те са се самоуличили в извършване на престъпление. Със жалбата е поискано да бъдат допуснати до разпит двама свидетели – Г.А.А. и М.Ц.М., както и да бъде преразпитана свидетелката И.З.К.. което съда прие, допусна и разпита посочените свидетели в съдебното заседание от шести юли 2017година.
Със жалбата се иска след пълното изясняване на фактическата обстановка, да бъде отменена атакуваната присъда и постановена нова, с която подсъдимият бъде признат за невинен и бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа, че дори и след допълнително събраните в съдебно заседание на въззивният съд доказателства, същите потвърждават правилността на издадената осъдителна присъда на жалбоподателя. поддържа се потвърждаване на присъдата на Районен съд – Видин като правилна, обоснована и законосъобразна.
Защитата на жалбоподателя поддържа становището, че атакуваната присъда е постановена на базата на предположения, което е недопустимо съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 НПК.
Видинският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.313 и чл.314, ал1 НПК, като провери правилността на решението и предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от жалбоподателя, който е страна и има правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, имайки в предвид следните съображения:
По служебната проверка на присъдата.
По делото е установена следната фактическа обстановка:на 28.05.2016г. около 13.40 часа в село Капитановци, община Видин, възникнал междусъседски скандал между подсъдимият И.В. К. и съпругата му И.З.К. и съседа им Р.Й. Ф. поради това, че последният обвинил свидетелката К., че гони неговите внучки от улицата и ги кълне. Подсъдимият бил наблизо и също напсувал Ф., като се забързал към дома си и заплашил Ф., че отива да си вземе пистолета и ще го гръмне. Самият подсъдим подал сигнал на тел.112 за скандала, около 13.40 часа пристигнали служителите на РУ-Видин – свидетелите С. В. Й. и В. К. И.. Подсъдимият обяснил, че свидетелят Ф. искал да бие жена му и им показал къде живее. Полицейските служители отишли и при свидетеля Ф., и последният обяснил на полицейските служители, че между него и свидетелката И.К. възникнал спор по повод на децата, който прераснал в скандал. Междувременно при тях дошъл и подсъдимият К. и по време на скандала заплашил свидетеля Ф., че ще си вземе пистолета и ще го застреля, като този свидетел не е знаел има ли подсъдимия въобще такова оръжие. Полицейските служители при тази информация се върнали при подсъдимия и го запитали дали има пистолет и първият му отговор е бил, че няма такъв. След настояване за изясняване на този въпрос от полицейските служители, в крайна сметка подсъдимият К. изнесъл от дома си една кутия, в която имало пистолет пистолет марка „Blow“, модел „F - 92“, калибър 9мм, с фабричен номер 7-074747, без патрони в пълнителя. Подсъдимият обяснил, че го е закупил за лично ползване с цел да стреля по празниците и не могъл да представи документи за регистрация на оръжието. До тук фактическата обстановка не се оспорва от нито една от страните. Подсъдимият обаче твърди, че на 08.05.2016г. е продал на свидетеля Л.Ф. именно този газов пистолет, като след известно време Ф. му го върнал, дори и без да си иска дадените пари. Подсъдимият твърди, че предпазната муфа е отстранена именно от свидетеля Л.П.Ф..
По отношение на факта, че подсъдимият е държал видоизменен газ-сигнален пистолет - марка „Blow“, модел „F - 92“, калибър 9мм, с фабричен номер 7-074747 е налице категорично доказателство – съдебно-балистичната експертизата/л.27 ДП/ на вещото лице Г. Дечев и показанията му в съдебно заседание от 04.04.2017г. по делото на ВРС/л.53/, който на първо място установява категорично, че този пистолет не се е разпадал, както твърди подсъдимия, и освен това е бил годен да възпроизвежда изстрели, което опровергава твърдението, че точно този пистолет е продаден на свидетеля Ф., който пък го е видоизменил. Вещото лице е посочило, „че пистолета е бил технически изправен, с изключение на факта, че нямаше муфа.“, която неправомерна интервенция всъщност превръща газовия пистолет в огнестрелно оръжие. Също е установено по безспорен начин, че подсъдимият, като физическо лице не е имал надлежно разрешение по чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ за за придобиване на огнестрелно оръжие, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.
Окръжният съд установи, че първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, съответно в тяхната съвкупност и поотделно, като фактическите положения, които са приети се доказват по несъмнен начин от същите. По делото са изяснени всички обстоятелства свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилното решаване на делото. Не са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на страните. Поради това съдът намира, че с оглед на така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и я възприема изцяло, то първоинстанционният съд правилно е приложил закона и е стигнал до направения от него извод и е приел, че подсъдимият е виновен и го е осъдил по повдигнатото обвинение.
По оплакванията в жалбата:
Със въззивната жалба не са посочени основания и не са изложени доводи във връзка с пороците на атакуваната присъда. Единствено е посочено, че присъдата е постановена при непълнота на доказателствата, необоснована е и е поискан разпит на още двама свидетели и преразпит на съпругата на подсъдимата – свидетелката К.. Съдът прецени, че между тези свидетели, посочени допълнително, които въвеждат допълнителни обстоятелства, следва да се извършат очни ставки, такива бяха извършени и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства – по досъдебното производство, съдебното следствие пред първостепенния съд и по допълнително събраните доказателства по въззивното производство намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
На първо място – относно наличието на държането на видоизменен газов пистолет от подсъдимия: самият той дава обяснение, че го има от 2003 година, но отрича да е стрелял с него въобще/л.42,43 от делото на ВРС/. Това се потвърждава и от неговата съпруга – свидетелката К., която удостоверява, че го има от 10 години и че е стрелял по празниците, като например Нова година/л.46 от делото на ВРС/. Тоест несъстоятелни са твърденията му, че не е знаел имал ли е муфа въобще този пистолет дори когато го е закупил, както и това, че като Ф. му върнал пистолета, той му го донесъл с друга муфа/л.43 от делото на ВРС/. Съдът не кредитира обяснението му, че именно поради изменението на пистолета той е извикал полицията, за да им предаде пистолета, тъй като такива доказателства няма по делото. От събраните такива се установява, че дори и да е върнат с друга муфа пистолета, то подсъдимият е установил това, но е продължил да държи този пистолет и предаването му на органите на реда е станало единствено и само по причината, че е имало скандал, при който подсъдимият е имал неблагоразумието да заплаши свидетеля Ф., че ще го застреля.
На второ място - относно твърденията на подсъдимия и свидетелката К., че процесния пистолет е продаден на свидетеля Л.Ф., който именно го видоизменил като му отстранил фабрично поставената преграда: както първоинстанционният съд, така и въззивният съд са положили необходимите усилия във връзка с установяването на тези факти. По делото се установява, че свидетелят Л.Ф. е съсед на подсъдимия и семейството му. Подсъдимият К. има голямо семейство – с осем деца и често изпада в затруднено финансово положение, и поради това много често е предлагал различни вещи на Ф. с цел продажба. Видно от показанията на Ф., той ги закупувал дори и да не му трябват, тъй като последният настоятелно го молел и му досаждал да му даде някакви пари за съответните различни предмети. Свидетелят е категоричен, че действително през 2015 година, а не през 2016година подсъдимият му е предложил да закупи от него два броя пистолети – единият газов, турски, алуминиев и вторият – детски, който стреля с пластмасови кабзи. След като ги прегледал Л.Ф. установил, че газовия пистолет се разпада, а детския е развален и не стреля, поради което му ги върнал и категорично отказал да ги купи. Подсъдимият обаче настоял поне детския да закупи като му даде една кутия цигари и два литра ракия/л.52 ДП/. По-късно при свидетеля Л.Ф. дошъл друг жител *** – В. Ф., за да му залепи гума и тъй като Ф. е стругар, Ф. му дал детския пистолет, ако може да го поправи. След известно време Ф. му върнал този детски пистолет като обяснил, че поради счупване на някаква пружинка не може да се поправи. На свидетеля Ф. му е предявен в съдебно заседание пред първостепенния съд процесния пистолет и същият е заявил, че няма нищо общо с този детски пистолет, който му е бил даден за поправка.
Подсъдимият твърди, че пистолета е продаден на Л.Ф. на 08.05.2016 година, като твърди, че показанията на свидетелите Л.Ф. и В. Ф. са неверни. Поради това пред въззивният съд бяха разпитани допълнително свидетелите Г.А. и М.М., които свидетелстват, че са гостували на семейството на подсъдимия на 08.05.2016 година, когато след като им било останало от гьоргьовското агне, поканили още гости на осми май. Двамата свидетели твърдят, че в този ден на два пъти в дома на подсъдимия е дошъл свидетеля Л.Ф. с колата си и поискал да закупи газовия пистолет и го закупил за 40лева и един литър черешова ракия, като след това го върнал отново на подсъдимия и дори не си поискал парите. Същите факти поддържа и съпругата на подсъдимия при извършения преразпит пред въззивната инстанция.
Настоящият състав след като подробно обсъди така събраните гласни и писмени доказателства, прие, че не следва да даде вяра на свидетелските показания на Г.А., М.М. и И.К. във връзка с закупуването на 08.05.2016г. на процесния газов пистолет и връщането му отново на подсъдимия в изменен вид, поради следните съображения:
1.видно от обясненията на подсъдимия на досъдебното производство/л.39 ДП/, същият единствено е посочил, че преди 3-4 години пистолета му паднал на земята и се счупил, не го е използвал, не е стрелял с него и не е истински, а е газов. Тезата, че пистолета е закупен от свидетеля Ф., а след това върнат и то видоизменен, се въвежда едва при разглеждането на делото пред първата инстанция. Видно от обясненията на подсъдимия в с.з. от 06.03.2017г./л.43 от делото/, обясненията му са колебливи, противоречиви, несигурни и неточни – не бил сигурен, че още като го купил пистолета има муфа; той повикал полицията специално за да предаде пистолета /точно деня, в който вече се разбрало, че той има пистолет/, което се опровергава от свидетелите полицейски служители; отговаря уклончиво и неуверено къде е бил към момента на връщането на пистолета от свидетеля Ф. – в къщи или в Италия на работа, като последно свидетелства, че бил в Капитановци, но „съм бил извън къщата, нещо да работя“; показанията на подсъдимия и съпругата му се разминават и относно времето, след което свидетелят Ф. му върнал пистолета, като подсъдимия твърди, че е върнат след около два дена, а съпругата му – след около седмица-две.
- Съдът не дава вяра и на свидетелските показания на допълнително посочените свидетели А. и М., тъй като показанията им се разминават в дребните детайли – на първо място се установява, че подсъдимият и свидетелят Ф. преговаряли пред външната врата на двора на подсъдимия, като показанията им са колебливи относно точното място където са преговаряли – извън двора пред вратата или в самия двор, който момент е важен с оглед твърденията им, че са чули разговора за покупко-продажбата на пистолета. Свидетелката А. установява, че са пушели навън със свидетеля М., като А. твърди, че са били на около 10 метра от тях и са чули разговора им, а М. твърди, първо, че са били на 10-15 метра от тях,а в последствие, че са били на около 2 метра от тях/л.23 от въззивното дело/; А. твърди, че Ф. им дал един литър ракия, а М. – два литра ракия; видели черна кутия, но не видели пистолета; чули, че се пазарят за продажба на пистолет, но впоследствие едва разбрали от самия подсъдими, че е продал пистолет.
От друга страна съдът не дава вяра и на свидетелката К., като освен, че същата е съпруга на подсъдимия и е заинтересована същият да не понесе наказателна отговорност, определено прави впечатление факта, че въпреки, че е разпитана в досъдебното производство/л.26/ на този разпит въобще не е съобщила да продажба на процесния пистолет на свидетеля Ф., а на разпита в съдебно заседание на 06.03.2017г./л-47 от делото на ВРС/, същата не е посочила в кой ден точно е станала продажбата на пистолета на Ф., както и кои още са присъствали на този ден и на този момент на продажбата – обстоятелства, които се въвеждат едва в съдебното заседание на въззивния съд от 06.06.2017г. Тоест когато се е разследвало престъплението по горещите му следи, такъв факт за продажба на пистолет въобще не е посочван както от подсъдимия, така и от свидетелите.
Ето защо, с оглед на горния анализ на така събраните допълнителни доказателства, съдът намира, че те не доказват по несъмнен начин, че действително точно на посочената дата подсъдимият е продал на свидетелят Ф. точно този пистолет, както и че свидетелят е видоизменил и върнал пистолета във видоизменен вид на подсъдимия. Така въведените нови обстоятелства пред въззивната иинстанция съдът възприема като линия на защита на подсъдимия за евентуална несъставомерност на деянието, което е извършил.
По тези съображения ВОС намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице деяние по смисъла на чл. 339, ал.1 НК във вр. с чл.50, ал.1 от ЗОБВВПИ. Изводите на съда по същество са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са след събиране и проверка на всички възможни доказателства. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, налагащи отменяването на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане, поради което същата следва да бъде потвърдена в съответствие с изложените по-горе съображения.
Същевременно въззивният съд констатира, че първостепенния съд е допуснал грешка в частта, с която е определен режима на изтърпяване на наказанието, като е посочил разпоредбата на чл.60, т.2 от ЗИНЗС и е определил типа – затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип, съгласно чл.60, ал.1 от ЗИНЗС. Грешката се състои в това, че с изменението на ЗИНЗС, публикувано в ДВ, бр.13 от 2017г, влязло в сила на 07.02.2017г. режимът се определя на основание на разпоредбата на чл.57 от ЗИНЗС и при други критерии, а местата за изтърпяване лишаване от свобода се определят от Главния директор на ГД“ИН“, поради което в тази й част следва да бъде отменена.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 378, ал.5. вр.чл. 334 т.6 вр.чл.338 НК, Видинският окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Присъда №214, постановена на 04.04.2017г. по н.о.х.д.№1368 по описа за 2017г. на Районен съд – Видин в частта й, с която е определен режима на изтърпяване на наказанието и типа на затворническото заведение в което осъденият трябва да се настани първоначално, вместо което постанови:
Наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три месеца да бъде изтърпяно при първоначален режим „общ“, съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.