ВНОХД № 103-2017

                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 83

                                     гр. Видин , 04.07.2017г.

 

 

                           В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение                в публичното

заседание на двадесет и втори юни

през две хиляди и седемнадесета година в състав :

              

                                         Председател: И.И.

                                                Членове: Л.Л.

                                                                  Р.Д.

 

при секретаря                А.А.             и в присъствието на

прокурора     П.В.          като разгледа докладваното от

                               СЪДИЯТА Л.           ВНОХД № 103 по описа

за 2017 г. и за да се произнесе съобрази следното:

            С присъда № 40/21.03.2017г. по НОХД № 296/2016г., по описа на Районен съд – Белоградчик, подсъдимия М.Ц.М. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на неустановена дата, в периода 01-30.08.2015г. в с..Д обл. Видин, отнел от владението на Б.Т.Ц. движима вещи - скутер, на стойност 400 лева, без негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 194 ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА, като на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимия М.Ц.М. е осъден да заплати на Б.Т.Ц. с ЕГН ********** сумата 400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, на основание чл.45 от ЗЗД.

            Против присъдата в срок е подадена жалба от адвокат А.Х., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия М.М.. В жалбата са развити съображения, че присъдата е необоснована, постановена в противоречие със събраните доказателства и при съществени процесуални нарушения. Иска се присъдата да бъде отменена, подсъдимия да бъде оправдан и гражданския иск да бъде отхвърлен.   

            Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а присъдата на БРС следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

           Гражданският ищец Б.Т.Ц., лично и чрез своя повереник, моли, жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение.

           В с.з. подсъдимият М. лично и чрез служебният си защитник – адвокат Г.П., моли: за по-леко наказание; да се приеме, че случаят е маловажен; да се приложи чл.55, ал.1,т. 2, б „б“ от НК и да бъде наложено наказание „пробация“.

            Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че присъдата на БРС следва да бъде коригирана единствено в санкционната й част.

            Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, по – отделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. БРС е установил фактическа обстановка, в унисон със събраните доказателства. ВОС я възприема и не намира за необходимо да я преповтаря. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. С оглед установената фактическа обстановка, БРС правилно е приложил закона, респ. направил е верен извод за съставомерно поведение на подсъдимия по чл. 194, ал.1 от НК. ВОС съзира неправилност на присъдата само в санкционната й част, доколкото наказанието е несправедливо завишено.

            ВОС ще маркира фактите от съществено значение в случая.

            Безспорно е установено, че подсъдимият М.М. на неустановена дата, в периода 01-30.08.2015г. в с..Д обл. Видин, отнел от владението на Б.Т.Ц. движима вещи - скутер, на стойност 400 лева, без негово съгласие. Мотора, който бил в движение, е закупен /без уредени формалности/ и ползван по предназначение от Ц.. Отнемането подсъдимия е сторил от двора на дома на Ц., когато последния отсъствал, и въпреки възражението на свидетелката Мирчева.    

           Установената от БРС фактическа обстановка, се базират на събраните по делото доказателства, които правилно са анализирани от първоинстанционния съд. Между събраните доказателства няма противоречия. Първоинстанционният съд, задълбочено и всестранно ги е обсъдил по отделно и в съвкупност, което подробно е визирал в мотивите си. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Ц. и М.. Същите напълно кореспондират помежду си и с писмените доказателства по делото: молба на Ц. от 14.12.2016г.; писмо на РП-Белоградчик до РУ-Белоградчик, с указание за предупреждение на подсъдимия М. по ЗМВР; заключението на оценъчната експертиза.

           Обясненията на подсъдимия пред ВОС не опровергават фактическата обстановка. Той потвърждава, че е извършил отнемането, по описания начин. ВОС кредитира обясненията в тази им част. М. каза и това, че е извършил отнемането, тъй като Ц. му дължал 600 лева. Това обстоятелство, освен че се твърди само от подсъдимия, е ирелевантно.

           От установената фактическа обстановка БРС е стигнал до верния юридически извод, че подсъдимия М., от обективна и субективна страна, е осъществил състава на чл.194, ал.1 от НК.

            От субективна страна подсъдимия М. е действал при пряк умисъл и с намерение противозаконно да присвои вещите. Субективната страна се разкрива от действията на подсъдимия по време на извършване на изпълнителното деяние и след това. Подсъдимият отнел вещта, а впоследствие уверявал потърпевшия, че ще му върне парите за мотора, но не върнал мотора, нито пари, вместо това заплашил Ц. и М. с побой, ако не бъде оттеглена от полицията жалбата, която Ц. бил подал против М. за отнемането.

           Предмета на посегателство не е върнат или възстановен.

Неоснователни са оплакванията в жалбата. Неоснователен е довода в нея, че не са налице елементите на състава по чл.194, ал.1 от НК, тъй като не е установено кой е собственик и владелец на процесната вещ. Освен, че това не отговаря на истината, тъй като от доказателствата по делото е установено, че именно Ц. е владеел вещта, макар и без уредени формалности, като я е закупил и позвал по предназначение, то през призмата на посочения състав от НК и съдебната практика /пр. Решение № 10 от 21.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1953/2013 г., II н. о., НК/ „…Кражба има и когато деецът не знае кой е собственикът, но съзнава, че вещта е чужда, владее се от друго лице и няма неговото съгласие за предприетото отнемане.“. „…Теорията и съдебната практика са последователни в разбирането си, че под владение в НК се разбира включително и държането, като не е необходимо владелецът/държателят на веща да е нейният собственик. Достатъчно е, наличието на възможност за фактическо разпореждане с вещта от страна на съответното лице, като не е необходимо държателят на предмета на престъплението непрекъснато, във всеки едни момент, да го наблюдава или да го пази. Също така следва да се посочи, че за осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението "кражба" е необходимо движимата вещ да е чужда, а тя е такава, когато не е изключителна собственост на дееца.“/Решение № 37 от 7.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 2406/2013 г., III н. о., НК/. „…От гледна точка на собствеността, за да е налице престъплението кражба е напълно достатъчно да се установи, че движимата вещ поначало има собственик в момента на отнемането, и че този собственик не е подсъдимият, доколкото законът изисква отнемане на чужда движима вещ. В замяна, не е необходимо да се идентифицира точно личността на собственика /различен от подсъдимия/, затова и съображенията на защитника в този аспект са напълно неотносими за съставомерността на престъпното деяние. Без значение е и обстоятелството дали чуждата вещ на какво основание, правомерно или не се е намирала във владение на лицето, от което тя е отнета.“ /Решение № 441 от 18.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 433/2010 г., II н. о., НК/. Неоснователни са доводите за недостоверност в свидетелските показания на М., тъй като: посочила, че мотора бил в движение, а подсъдимия го взе като го бутал; назовала цена на вещта, но не знае кои е продавача й; казала, че подсъдимия е взел мотора без нейно съгласие, но няма данни, че той е упражнил насилие или заплахи спрямо нея. Пределно ясно е, че защитата неоснователно противопоставя обстоятелства, които освен, че не се изключват взаимно, не следват едно от друго, а в крайна сметка са в логическа връзка и последователност в показанията на свидетелката, и изобщо не пораждат съмнение. Доколкото се оспорва установената цена на вещта, то доводите в тази насока, също са неоснователни. Касае се за липсваща вещ, която е оценена според данните в делото за нея: втора употреба, вид и функционалност, а също и цена за която е купена /обективен пазарен критерий/. В тази насока, правилно е възприето заключението на оценъчната експертиза. Показателно е и обяснението на подсъдимия, че е взел вещта като компенсация за 600-те лева, които Ц. му дължал. Такава теза се основава на логичността, че мотора има стойност, която го прави подходяща компенсация за дълга.

           Неприемливи са и доводите на защитата, изразени от адвокат П., че деянието е маловажен случай. Това е така, тъй като за да се определи дали кражбата е маловажен случай, трябва да преценява не само стойността на откраднатото имущество и липсата или незначителността на вредните последици, но и всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. В случая са налице обстоятелства, които характеризират дееца отрицателно и то по начин, които го разкрива с повишена обществена опасност: не е изпълнил задълженията си по наложената му мярка за неотклонение „подписка“, променил местонахождението си бе да уведоми разследващия орган, издирван продължително време, затруднил и забавил процеса, в която насока изразил пренебрежително отношение към процесуалните си задължения и правозащитните органи; отнемането е извършено по арогантен начин; отправил заплахи към свидетелите. Освен това вредите не са възстановени. При това положение, независимо от ниската стойност на предмета на посегателство, малко над една минимална работна заплата /360 лева/ към датата на деянието, то случая не е маловажен, съобразно чл.93, т.9 от НК. Не са налице и основания за приложение на чл.55 от НК. Смекчаващите обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимия и това, че в някаква степен с обясненията си /на ДП и пред ВОС/, е съдействал за установяване на обективната истина по делото. Смекчаващите обстоятелства са в кръга на обичайните и не са нито многобройни, нито изключителни. Подсъдимия не е изразил и съжаление за стореното. При това положение, не са налице основания, нито за преквалификация на деянието по чл.194, ал.3 от НК, нито за приложение на чл.55 от НК. В тази насока, неоснователни за доводите на защитата.

            За престъпление по чл. по чл.194, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” до 8 години. БРС е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. ВОС споделя правните съображения на БРС за приложение на института на условно осъждане, но намира, че размера на наказанието следва да бъде коригиран, като бъде намален до минимума. В тази насока, ВОС съобразява стойността на предмета на посегателство, който е малко над една минимална работна заплата, към момента на извършване на деянието. БРС неправилно е пренебрегнал значимостта на това обстоятелство, поради което санкцията която е наложил е несправедливо завишена. Ниската стойност на предмета на посегателство разкрива не висока степен на обществена опасност на деянието. Макар да не е достатъчно за приложение на чл. чл.93, т.9 от НК в случая, предвид изложените по-горе съображения за личността на дееца, то определено е смекчаващо обстоятелство, което заедно с другите и съобразно чл.36 и 54 от НК, дава основание на ВОС да индивидуализира наказанието в минимума, т.е. „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца. В тази насока следва да бъде изменена присъдата на БРС.     

                Гражданския иск за имуществени вреди спрямо подсъдимия правилно е уважен, съобразно чл.45 от ЗЗД.

            С оглед горните съображения, присъдата на БРС следва да бъде изменена само в санкционната част, респ. относно наказанието на подсъдимия М.. В останалата част присъдата е правилна и следва да бъде потвърдена.

            Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.1 във вр. с чл.334, т.3 от НПК, Видинският окръжен съд

 

            Р   Е   Ш   И :

          

            ИЗМЕНЯ присъда № 40/21.03.2017г. по НОХД № 296/2016г., по описа на Районен съд – Белоградчик, В ЧАСТТА в която на подсъдимия М.Ц.М. с ЕГН ********** е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 7 месеца, което НАМАЛЯВА на „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца.

                ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

            Решението e окончателно.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: