Видинският окръжен съд наказателно отделение в публичното заседание на шести юни

през две хиляди и седемнадесета година в състав :

Председател : И.И.

Членове: Л.Л.

Р.Д.

при секретаря А.А. и в присъствието на

прокурора В.Д. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Л. ВНАХД № 131 по описа

за 2017 година и за да се произнесе , съобрази следното:

Производството е по чл.378, ал.5 във вр. с чл.318 от НПК.

С решение № 209/04.04.2017г. по НАХД № 350/2017г., по описа на Районен съд – Видин, обвиняемия Ю.Г.К. с ЕГН ********** е признат за НЕВИНЕН в това, че на 05.03.2017 г. в гр. Видин, по ул. „******“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „*****“, МОДЕЛ „******“ с поставени немски временни регистрационни табли № *******и с номер на рама *********, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно Наредба № I-45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства - престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

Против решението е подаден в срок протест от РП- Видин. В протеста се развиват съображения, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Иска се решението да бъде отменено и обвиняемия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да бъде осъден за извършеното деяние.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин, в с.з. пред въззивната инстанция, заяви, че поддържа протеста и моли да бъде отменено първоинстанционното решение с което обвиняемия е признат за невинен по чл.345, ал.2 от НК, вместо което К. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Обвиняемия К., в с.з. пред въззивната инстанция, заяви, че оспорва протеста и моли да се потвърди първоинстанционното решение.

От данните по делото във връзка с оплакванията в протеста, настоящия състав на ВОС, като провери изцяло правилността на атакуваното решение, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира, че решението на ВРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

ВРС е преценил правилно доказателствата по делото, и фактическите му изводи се базират на тях. ВОС възприема фактическата обстановка визирана в атакуваното решение и не намира за необходимо да я преповтаря в настоящото изложение. Правилни са юридическите изводи на ВРС в насока, че деянието на обвиняемия, макар и формално да осъществява признаците на престъпния състав чл.345, ал.2 от НК, не е престъпно, тъй като е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

ВОС ще маркира обстоятелствата, които са от съществено значение по делото, съобразно неговия предмет.

Безспорно е установено, че на 05.03.2017г., ден неделя, около обяд, в гр. Видин, по ул. „*******“, обвиняемият К. е управлявал процесното МПС с поставени немски временни регистрационни табли № ********. Процесното МПС не е било регистрирано по надлежния ред, съгласно Наредба № I-45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на полицаите В. и М., които са ги констатирали в качеството си на контролни органи, при извършване на служебна проверка.

Видно от справка № 953р-146/0803.2017г. от Началника на Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР – Видин: на 05.03.2017г. процесния автомобил е бил с немски регистрационни табели ******, придружени с разрешение за временно движение; немските временни регистрационни табели са валидни на територията на Германия за срок не повече от 5 дена; последния ден от валидността на номера е посочен в жълтия панел в дясната част на регистрационната табела.

Видно от снимка № 1 от фотоалбума към протокол за оглед на местопроизшествие от 05.03.2017г., в жълтия панел в дясната част на регистрационната табела е визирана датата 07.03.2017г. на която изтича срока за валидността на номера.

Видно от обясненията на обвиняемия К., още на следващия ден след проверката, т.е. на 06.03.2017г., той е регистрирал автомобила в КАТ.

Видно от характеристична справка № 1786р-4450/10.03.2017г. на Районно управление – Видин към ОД на МВР – Видин, обвиняемия е лице с нисък социален статус, безработен, женен, живее в бедност със съпругата си, която също е безработна. В системите на МВР няма данни за поведение на К. в разрез с правовия ред.

От визираните по – горе обстоятелства е видно, че обвиняемия Ц.е осъществил формално признаците на престъпния състав чл.345, ал.2 от НК. Действително на процесните дата и място той е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Този ред е регламентиран в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, която е издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от Закона за движението по пътищата

, видно от § 8 от ПРЗ на същата Наредба. По смисъла на чл.2 от Наредбата, МПС и ремаркетата предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената „Пътна полиция“ при Столична дирекция на МВР или областните дирекции на МВР по постоянния адрес на собственика - за физическите лица или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. Член 3, ал.1 от Наредбата регламентира, че МПС и ремаркетата се регистрират в 14 дневен срок от придобиване на собствеността или оформянето на вноса /постоянен или временен/ от съответния митнически орган.

В случая, макар деянието деянието на обвиняемия да осъществява формално признаците на престъпния състав чл.345, ал.2 от НК, то не е престъпно, тъй като е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

Систематичното място на чл.9, ал.2 в общата част на НК, сочи на неговата приложимост по отношение на всички престъпления, независимо дали техният предмет има или няма парична равностойност, кой е субектът на престъплението, какъв е обектът на наказателно правна защита и какви са видът и размерът на предвидената санкция. Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна, така че практически да липсва защитим обществен интерес с намеса на наказателната репресия. Нормата визира две възможни хипотези, при наличието на които извършеното деяние не е престъпно: деянието въобще не е общественоопасно; разкрива такава степен на обществена опасност, която е явно незначителна. И в двата случая законът свързва наличието им с определяне на деянието като „малозначително”, поради което не е престъпно. Оценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца следва да се извърши през призмата на конкретиката на деянието, неговата значимост на съответния етап на развитие на обществото и личността на дееца.

В случая, освен обстоятелствата, че обвиняемия е с чисто съдебно минало, че е направил пълни самопризнания на досъдебното производство, съдействал е за установяване на обективната истина, изразил е съжаление относно стореното от него и категорична решимост да не допуска в бъдеще такава нередност /смекчаващи обстоятелства, съобразени и от РП – Видин, и спадащи в кръга на обичайните такива/, са налице и други: положителни характеристични данни на обвиняемия – макар и в бедност, той живее в унисон с правилата и морала; няма регистрирани нарушения, включително и такива по ЗДП; управлявал е процесното МПС непосредствено след като го е докарал в страната, в неработен ден, в който не е било възможно да стори необходимото по чл.2 от цитираната по-горе Наребда, с регистрационни табели издадени по надлежен ред в ФР Германия /държава член на ЕС/ и в срока за който са издадени; веднага на следващия ден, т.е. първия работен ден след проверката, е отстранил нередовността, като е регистрирал автомобила според изискванията на българското законодателство. Видно е, че обвиняемия К. е дисциплиниран като водач и член на обществото, почита правовия ред, а деянието, предмет на настоящия процес, е изключение, което не опровергава, но потвърждава този извод. В крайна сметка, личността на обвиняемия не разкрива обществена опасност.

Що се касае до степента на обществена опасност на деянието, то следва да се има предвид, че обвиняемия е управлявал процесното МПС непосредствено след като го е докарал в страната, в неработен ден, в който не е било възможно да стори необходимото по чл.2 от цитираната по-горе Наребда, с регистрационни табели издадени по надлежен ред в ФР Германия /държава член на ЕС/ и в срока за който са издадени. Тази конкретиката на стореното, го разкрива с обществена опасност, която е явно незначителна.

С оглед горните съображения, ВОС не може да се съгласи с изразеното в протеста на РП - Видин, че първоинстанционния съд „…е следвало да отчете високата степен на обществена опасност на деянието – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред…“ и че „…За деянието по чл.345, ал.2 от НК не може да се говори, че изобщо не е общественоопасно или обществената опасност е явно незначителна, тъкмо обратното. Това деяние е с висока степен на обществена опасност…“ Тъкмо обратното. Както беше посочено по-горе, чл.9, ал.2 от НК, при регламентираните условия, е приложим спрямо всеки състав от НК, и този по който е обвинението в настоящото производство, не прави изключение. Освен това, не е ясно според кой/кои критерии РП е приела, че деянието по чл. 345, ал.2 от НК поначало е с висока степен на обществена опасност. Всъщност, това не е така: според предвидената санкция /лишаване от свобода до една година или глоба от петстотин до хиляда лева/, то не е тежко престъпление по смисъла на чл.93, ал.1, т.7 от НК, на формално извършване е и негативното въздействие върху обществените отношения се изразява в тяхното застрашаване, а не увреждане. В НК преобладават престъпения, които поначало са с по-висока степен на обществена опасност. Дори законодателя е направил разграничение, като е уредил аналогичен фактически състав и като нарушение – чл.175, ал.3 във вр. с чл.140, ал.1 от ЗДП. С разпоредба на чл. 175, ал.3 от ЗДП /ДВ 101/2016г. в сила 21.01.2017г./ е регламентирано налагане на административно наказание на този, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. От това следва, че и законодателно са разграничени случаи с фактически състав като този на чл.345, ал.2 от НК, които не засягат обекта /обществените отношения свързани с безопасността на транспорта, като предмет на защита/ в степен достатъчно висока, за да са престъпление. Такъв е и настоящия случай, чиято обществена опасност е явно незначителна, и практически липсва защитим обществен интерес с намеса на наказателната репресия. Деянието на обвиняемия макар и формално да осъществява признаците на престъпния състав по чл.345, ал.2 от НК, не е престъпно, тъй като случаят е малозначителен по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

С оглед на горните съображения, протеста е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Решението на ВРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.378, ал.5 във вр. с чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 209/04.04.2017г. по НАХД № 350/2017г., по описа на Районен съд – Видин.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: