Решение по Гражданско дело 177/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 58

                                              

 

Гр. В.

 

                                                           30.07.2018

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Видинският   окръжен  съд гражданска колегия

В открито съдебно заседание на четвърти юли

две хиляди   и    осемнадесета година    в     състав:

                                               Председател: Д. М.

 

                                                     Членове: С. С.

                                                                   Г. Й.

                                                          

При секретаря В. К.

и в присъствието на   прокурора    

като разгледа докладваното  от Съдията М.

Въззивно гражданско дело № 177 по описа за 2018г.

и   за да  се произнесе, взе   предвид    следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на община Б. против решение от 22.02.2018г. постановено по Гр.Д. № 1870/2017г. по описа на ВРС.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението е необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния процесуалния закон. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.40 от Закона за защита на животните относно понятието „безстопанствено куче“. Поддържа се, че съдът неправилно е уважил предявения иск в пълния му размер, тъй като по делото не са били представени доказателства. Поддържа се че в случая се касае не за безстопанствени кучета, а за четири броя кучета за които е полагала грижи Я. С. В. живуща в с.Г.. На същата е бил съставен протокол за предупреждение, да не пуска кучетата си свободни на улицата, поради което общината не носи отговорност за причинените на ищцата вреди. Поискано е, да бъде отменено изцяло обжалваното решение и предявения иск да бъде отхвърлен.

По делото е постъпил писмен отговор от адв.Л. Ф., назначена в производството пред ВРС за осъществяване на правна помощ на ищцата по делото М.Л.Д.. В писмения отговор се поддържа, че обжалваното решение е обосновано и законосъобразно, тъй като съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилния извод, че кучетата които са на паднали ищцата са безстопанствени, тъй като необитават конкретен дом или специално определено за тях място.

По делото е постъпила и частна жалба от адв.Ф. против определение от 27.04.2018г. с което е оставено без уважение искането за осъждане на ответника за заплащане на възнаграждение, като назначена за особен представител за ищцата М.Л.Д.. Поддържа се в частната жалба, че съдът неправилно не е определил възнаграждение за особен представител и същото да бъде изплатено от бюджета на съда, тъй като същата е била назначена за особен представител на ищцата.

Окръжния съд след като се запозна с оплакванията във въззивната и частната жалба, становището на ответницата по въззивната жалба и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Частната и въззивната жалба са подадени в законноустановения срок и от надлежни страни поради което са допустими.

По въззивната жалба на община Б.:

Въззивната жалба по същество е неоснователна. Ищцата М.Д. е предявила иск с правно основание чл.50 от ЗЗД против община Б. за това, че на 07.06.2017г. в с.Г. при изпълнение на служебни ангажименти като разносвач на писма била нападната от четири на брой кучета, които били бездомни. В резултат на нападението получила множество рани по крайниците и главата за което се наложило да бъде закарана в Спешна помощ гр.В. където получените рани били хирургически обработени. Поддържа че изпитвала силни болки в областта на ухапванията, главоболия и замайване, тревожност, придвижвала се трудно. Претендирала е обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания изразяващи си в негативни емоционални изживявания и чувство на страх.

Ответникът община Б. е подала отговор на исковата молба с който е оспорила изцяло предявения иск като неоснователен. Основното възражение което е направено в отговора е, че кучетата които са нападнали ищцата не са били безстопанствени, а са били обгрижвани от жителя на с.Г. Я. В.. На същата бил издаден протокол за предупреждение след инцидента с който била предупредена да не пуска кучетата си свободно на улицата.

По делото са били представени писмени доказателства и са били изслушани свидетели от които доказателства съдът е възприел фактическа обстановка,      която подробно е описал в обжалваното решение. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че на посочената в исковата молба дата – 07.06.2017г. ищцата е била нападната на улица в с.Г. от кучета, които са и причинили разкъсни рани по окосмената част на главата, рани на гърба и надлъжна разкъсна рана по предната повърхност на дясна подбедрица в резултат на които са били причинени болка и страдание, кръвозагуба и временна загуба на трудоспособност. По делото е била изслушана съдебно медицинска експертиза, която е дала заключение че в резултат на уврежданията на ищцата е било причинено посттравматично стресово разстройство.

Съдът е обсъдил подробно показанията на разпитаните по делото свидетели, които са описали подробно инцидента, като свидетелят Н. е имал преки впечатления от нападението и пръв се притекъл на помощ на ищцата, като се е наложило да прескочи близката ограда, тъй като кучетата нападнали и него. Свидетелят заявява, че кучетата са бездомни и са се появили в селото няколко месеца п реди инцидента. Свидетелят заявява, че тези кучета не са на Я. В., същата има в двора си три кучетата, но тези които са нападнали ищцата са други, а не нейните собствени. Тези обстоятелства се установяват и от свидетелят И.. Свидетелят А.-кмет на с..г.е заявил, че за инцидента са му съобщили пострадалата и свид.И., а свид.Н. също му се е оплакал, че е нападнат от кучета. И този свидетел заявява че Я. В. има кучета, които отглежда в двора си, но храни и други бездомни кучета, които живеят на улицата.

Въз основа на всички тези установени обстоятелства, съдът е направил извод, че в случая кучетата, които са нападнали ищцата са безстопанствени поради което отговорност за причинените от тях вреди носи община Б., която е задължена според приетата от общината наредба № 6 за придобиване, притежаване, отглеждане, контрол и регистрация на животни на територията на община Б. е задължена да извършва определени действия спрямо безстопанствени животни, които подробно са регламентирани в раздел 4 на Наредбата. В чл.24 от цитираната Наредба е обяснено понятието „безстопанствени животни“ – родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място. На базата на тази нормативна наредба и събраните по делото доказателства правилно ВРС е приел, че животните които са нападнали ищцата са безстопанствени кучета, тъй като е установено, че същите не обитават нечий дом, а обстоятелството че Я. В. им осигурява храна не променя техния статут.

По изложените съображения съдът намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба относно установения с решението статут на кучетата, които са нападнали ищцата по делото.

Неоснователни са и оплакванията по отношение на размера който съдът е приел, че следва да бъде обезщетена ищцата за причинените и вреди. Съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД относно критерия за определяне на размера на обезщетението, като е взел предвид характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на пострадалата, причинените й болки, страдания и неудобства за което са били събрани доказателства.

На това основание окръжния съд намира че решението като законосъобразно и обосновано поради което следва да бъде потвърдено.

По частната жалба на адв.Филипова.

В течение на производството по делото, след като е била уважена молбата на ищцата за освобождаване от такси и разноски по делото, същата е поискала от съда да и бъде назначен особен представител, тъй като не разполага със средства да упълномощи адвокат. С определение от 20.10.2017г. съдът е приел, че искането е за предоставяне на правна помощ изразяваща се в процесуално представителство, приел е молбата за основателна и е допуснал предоставянето на правна помощ по делото изразяваща се в процесуално представителство на ищцата Д., което да се осъществи от адвокат. Съдът е изпратил искане до АКВ., която е определила адв.Л. Ф., като в писмото неправилно е посочено, че се касае за особен представител и че възнаграждението следва да бъде изплатено от съда.

След постановяване на решението, адв.Ф. е подала молба да и бъде изплатен внесения депозит за особен представител, при което, съдът е отказал, тъй като същата е била назначена при хипотезата на чл.23, ал.3 от ЗПП. С обжалваното определение, по нова молба на адв.Филипова съдът е отказал допълване на решението в частта му за разноските като отново е указал че правната помощ е допусната по ЗПП.

Частната жалба е неоснователна против цитираното по-горе определение.

Институтът на „особения представител“ е уреден в разпоредбата на чл.29, ал.4 от ГПК и същия се назначава единствено при противоречия в интересите между представляван и представител. Съгласно ал.3 на същия текст, лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес се представлява от лице специално назначено от съда, като разноските първоначално се понасят от насрещната страна. В ЗПП е уредено предоставянето на правна помощ по граждански и наказателни и административни дела в случай, че страната не разполага със средства да ангажира адвокат. При тези условия съдът е допуснал предоставянето на правна помощ, тъй като ищцата по делото е заявила че няма средства да си ангажира адвокат. Правилно ВРС е приел, че при тази хипотеза възнаграждението за процесуалния представител се изплащат от НБПП поради което обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено.

 

По изложените съображения окръжния Съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 22.02.2018г., постановено по гр.дело № 1870 /2017г. по описа на Видинския Районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.04.2018г. постановено по Гр.Д. № 1870/2017г. по описа на Видинския Районен съд.

Решението с което се потвърждава решение от 22.02.2018г. постановено по Гр.Д. № 1870/2017г. по описа на Видинския Районен съд, подлежи на касационно обжалване пред Върховния Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличието на предпоставките на чл.280 от ГПК.

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

 

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.                

              

 

 

 

         2.