Решение по Наказателно дело 151/2018г.

         Р Е Ш Е Н И Е   №63

  

       гр. Видин 16.07. 2018 г.

 

                         В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение, в публично

заседание на четвърти юли, през две хиляди и осемнадесета

година, в състав:

     Председател: И.И.

 

             Членове: Л.Л.

 

         Р.Д.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                         при секретаря     А.А.   и в присъствието на прокурора …………….., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНЧХД № 151 по описа за 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:

         

С присъда №221, постановена на 26.04.2018 година по н.ч.х.д..№26 по описа за 2018г. на Районен съд Районен съд – Видин, подсъдимият Б.Л.Д., ЕГН **********,***, е признат за виновен в това, че на 05.10.2017 г. около 10,30 ч в гр. В.на ул. „*****" пред дом, находящ се на № ****, чрез нанасяне на удар c дървен кол в областта на лява темпорална област на главата на сина си - Н.Б.Л., c ЕГН ********** му причинил временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено в силно раздразнение, предизвикано от пострадалия c насилие, а именно хвърляне на камък по подсъдимия, от което е било възможно да настъпят тежки последици за него - престъпление по чл.132, ал.1, т.3, във вр. c чл.130, ал.1 от НК, за което и на основание чл.78а, ал.1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност, и му наложил административно наказание „глоба" в размер на 1000 (хиляда) лева.

В съответствие с наложеното наказание, съдът е осъдил подсъдимия Б.Л.Д. да заплати на Н.Б.Л., c ЕГН ********** *** сумата от 300.00 (триста) лева, за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 05.10.2017г. до окончателното издължаване, като до пълния размер от 5 000 (пет хиляди) лева искът предявения граждански иск като неоснователен е отхвърлен.

Съдът е осъдил същия подсъдим да заплати на пострадалаия Н.Б.Л. направените по делото разноски - сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатски хонорар, като в останалата част до пълния размер от 800 (осемстотин) лева съдът не е уважил искането за присъждане на адвокатски хонорар като неоснователно, сумата от 12.00 (дванадесет) лева - държавна такса за завеждане на делото и сумата от 80.00 (осемдесет) лева - внесен депозит за изготвяне на съдебномедицинска експертиза.

Съдът е оправдал подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл.130, ал.1 НК.

Подсъдимия Д. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Видински районен съд държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 (петдесет) лева, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Видински районен съд сумата от 20.00 (двадесет) лева, представляваща възнаграждение на вещо лице за явяване в съдебно заседание.

          В законоустановения срок подсъдимият Б.Л.Д. чрез адвокат Г.П. *** с приложен договор за правна помощ, е подадена въззивна жалба, в която се сочи, че атакуваната присъда е постановена при неправилно приложение на материалния закон и същата е необоснована. Сочи, че въпреки представените многобройни доказателства за домашно насилие съдът не възприел неговата теза за приложение на чл.12, ал.1 от НК. След изготвяне на мотивите по атакуваната присъда е постъпило допълнение към въззивната жалба, в което се сочи, че от тях личи, че първостепенният съд е възприел правилно фактическата обстановка, но неправилно е приложил закона като е допуснал и необоснованост на съдебния акт, изразяваща се в това, че съдът е приел, че деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, за което нямало доказателства, а било единствено предположение и е квалифицирал деянието по чл.132, ал.1 НК вместо да го квалифицира по чл.130, ал.1 във вр. с чл.12, ал.1 от НК, в което се изразявало и допусната незаконосъобразност на обжалвания акт.

          Със жалбата се иска да бъде отменена атакуваната присъда и бъде постановена нова, с която делото подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност, понеже деянието, за което му е повдигнато обвинение е извършил при условията на неизбежна отбрана.

        В съдебно заседание подсъдимият чрез защитника си – адвокат Г.П. *** поддържа всички оплаквания направени във въззивната жалба като акцентира, че според него фактическата обстановка е правилно изложена от първостепенния съд, но правните изводи не съответстват на същата. Иска се изменение на присъдата като бъде отменено също и бъде постановено нова, с която да се приеме,        че подсъдимият Димит-ров е извършил деянието, посочено в тъжбата по чл.130, ал.1 от НК при условията на чл.12, ал.1 от НК, тоест при неизбежна отбрана, поради което да бъде освободен от наказателна отговорност.

          Защитата на частния тъжител в съдебно заседание поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение и бъде потвърдена първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Поддържа се,че няма основание да се приложи чл.12 от НК.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени в жалбата и пред настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

          Делото пред първостепенният съд е образувано по тъжба от Н.Б.Л. ***, против Б.Л.Д. ***, като двамата са съответно син и баща, с обвинение по чл.129, ал.1 във вр. с чл.161, ал.1 от НК. В съдебно заседание по искане на защитника на частния тъжител съдът е допуснал изменение на обвинението по чл.130, ал.1 от НК. По делото са разпитани двама свидетели – по един посочен от частния тъжител и един от подсъдимия. Двамата свидетели установяват категорично, че на инкриминираната дата – 05.10.2017г. около 10.30 часа, в град В., ул.“***“, пред дом №*** са се намирали както частния тъжител, така и подсъдимия. Между тях, въпреки, че са баща и син съществува дългогодишна вражда поради спор за недвижим имот, в резултат на което възниквали непрекъснати скандали, Районен съд – Видин е издал три ограничителни заповеди по отношение на частния тъжител Н.Б.Л., чиито срокове към момента на деянието по н.ч.х.д.№26 по описа за 2018година са били изтекли. И двамата свидетели установяват, че действително между двамата отново възникнал скандал, двамата започнали да се обиждат и да си казват нецензурни думи.

          На инкриминираната дата частния тъжител отишъл в квартал „****“ при свой познат, за да го извика да му помогне да почисти някакъв двор и да оберат лозе, който се казвал М.. М. живеел в непосредствена близост до недвижимия имот – жилище, за който именно спорели тъжителя и подсъдимия. Около 10.30часа частния тъжител минал по улицата, където се намира къщата на ул.“*****“№*** и където понастоящем живеел подсъдимият със своята приятелка. Минавайки в непосредствена близост - пред дома на №****, подсъдимия го видял и започнал да го обижда, на което също с обиди отговорил и частния тъжител. От показанията на свидетелката О. Х. – съжителка на подсъдимия е видно, че действително подсъдимият е видял, че синът му се намира там, тъй като я предупредил да не излиза от къщи именно поради това, че тъжителят е отвън „дошъл близо до къщата“. По делото безспорно се установява и от двамата свидетели, че подсъдимия е влязъл в двора си, откъдето е взел едно дърво след което с него излязъл на пътя, където продължили да се псуват и навикват с тъжителя. Свидетелката Х.твърди, че частния тъжител Н.Л. на два пъти се навел и взел от земята камък, с който първия път хвърлил по подсъдимия Б.Д., който се навел и така избегнал удара. Твърди, че и втори път се навел да вземе камък от земята и тогава „В това време видях, че съпругът ме се навежда надолу, не знаех защо, тъй като още си бях в двора…След като съпругът ми се изправи видях, че Н. отново замахва към него, не успя да го удари. При втория път, когато Н. се опита да удари съпруга ми, съпругът ми го удари по главата, имаше нещо в ръката му …/л.74 от делото на РС/. Свидетелят, посочен от частния тъжител Л. твърди, че когато бил ударен, тъжителят бил с лице към него и с гръб към подсъдимия и че „Б. удари Н. от лявата страна на главата два пъти и третия път в крака и започна да тече кръв.“/л.73 от делото на РС/. От съдебно-медицинската експертиза се установява, че на Н.Л. е причинено: контузия на ляво бедро с кръвонасядане, контузия на главата с разкъсно-контузна рана на лява слепоочна област с оток, които наранявания съответстват на показанията на свидетеля К.Н. В. конкретно относно мястото на нанесените удари. След като е изслушало показанията на свидетелите в съдебно заседание от 29.03.2018година, вещото лице е дало заключение, че „От това, което чухме днес не може да говорим за мозъчно сътресение. От това, което чухме днес и картината описана в медицинските документи отговаря на временно разстройство на здравето неопасно за живота“/л.78 от делото на РС/.

 

          Видинският окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждание и закона, прави следните правни изводи:

          Жалбата е подадена в законоустановения срок от подсъдимия Б.Л.Д., който е страна, която има правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.         

Окръжният съд, след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314 от НПК, намира, че присъдата е постановена правилно, като при постановяването й не е нарушен материалния закон, не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е нарушило правото на защита на страните по делото, както и че наложеното наказание е правилно определено по вид и по размер с оглед осъществяване на целите му.

 

         По оплакванията в жалбата:

          Оплакванията във въззивната жалба на подсъдимия са, че атакуваната присъда е постановена при неправилно приложение на материалния закон и същата е необоснована. Сочи, че въпреки представените многобройни доказателства за домашно насилие съдът не възприел неговата теза за приложение на чл.12, ал.1 от НК. След изготвяне на мотивите по атакуваната присъда е постъпило допълнение към въззивната жалба, в което се сочи, че от тях личи, че първостепенният съд е възприел правилно фактическата обстановка, но неправилно е приложил закона като е допуснал и необоснованост на съдебния акт, изразяваща се в това, че съдът е приел, че деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, за което нямало доказателства, а било единствено предположение и е квалифицирал деянието по чл.132, ал.1 НК, вместо да го квалифицира по чл.130, ал.1 във вр. с чл.12, ал.1 от НК.

          Съдът намира всички тези оплаквания за неоснователни, тъй като атакуваната присъда напълно кореспондира със всички събрани по делото доказателства. Мотивите на първостепенния съд са подробни и изчерпателни както относно установената фактическа обстановка, така и относно съставомерността на деянието. Същите са в пълно съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3от НПК, като съдът е посочил установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. В тази връзка изчерпателно са анализирани показанията на двамата свидетели и обясненията на подсъдимия, които приема като доказателствено средство и съответното съотношение между тях, както и са изложени съображенията, въз основа на които се приемат показанията на свидетелката О. Х. и се отхвърлят в значителна степен показанията на свидетеля К. В..

          На следващо място оплакванията за това, че неправилно съдът е възприел правна квалификация по чл.132, ал.1 НК, тъй като нямало никакви доказателства за състоянието на силно раздразнение, а е било само едно предположение и така съдът е допуснал необоснованост на присъдата, съдът намира също за неоснователно: първостепенният съд е съобразил както дългогодишните влошени отношения между страните, на фона на които е последвало и настоящото деяние, и правилно е приел относно подсъдимия, че както самото отношение към него като към баща, така и хвърлянето на камъни срещу него, от които е било възможно да настъпят тежки последици за него и за съпругата му, която се опитал да предпази, като й наредил да влиза в къщата, са достатъчно доказателства на състоянието на силно раздразнение и този извод почива именно на събраните по делото доказателства, а не е висящо предположение. Ето защо съдът намира твърдението в жалбата , че поради това е налице противоречие между мотиви и диспозитива на присъдата е също неоснователно.

          Следващото оплакване е, че неправилно съдът не е възприел прилагането на чл.12, ал.1 от НК, тоест не е приел, че подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана, тъй като след като първостепенния съд приел, че подсъдимия е бил уплашен, то е следвало да приеме и, че извършеното от него деяние е било при неизбежна отбрана. В тази връзка се твърди, че след като тъжителят хвърлил камък срещу подсъдимия, последният се уплашил да не бъде убит и в тази връзка се цитират показанията на свидетелката-съжителка на подсъдимия, която установява, че „се уплаших да не бъде убит“. В тази връзка защитата на подсъдимия цитира и решение по гр.дело №361/2014г. по ЗЗДН, в което в мотивите съдът бил приел, че частния тъжител има склонност към агресивно поведение, че на 02.06.2014 година тъжителят се заканил с убийство на баща си – подсъдимия по настоящото дело. Цитират се и други решение във връзка с влошените им взаимоотношения. Съдът намира това оплакване за неоснователно, тъй като правилно първостепенния съд е посочил в мотивите си, че всички приложени по първоинстанционното дело писмени доказателства – прокурорски преписки, протоколи за предупреждения, решения, само доказват дългогодишния конфликт между страните по делото и същите допринасят за изясняване на отношенията между тях, но нямат пряко отношение на подлежащия на доказване главен факт в производството както по първостепенното производство, така и по въззивното такова. Освен това и най-важно във връзка с това оплакване е факта, че по делото няма никакви доказателства за непосредствено противоправно нападение, каквото всъщност е основното изискване на чл.12, ал.1 от НК. Факта, че частния тъжител е замерил с камък подсъдимия, като разстоянието между тях било 5-6м., като първия път не го е уцелил, а вторият път дори не е изхвърлил камъка защото подсъдимия го ударил по главата, не може да се възприеме като „непосредствено“ нападение.

Поради всички изложени по-горе съображения, Видинският окръжен съд, наказателно отделение, намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда е правилна законосъобразна, поради което и на основание чл.334, ал.6, във вр. с чл.338 от НПК, атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден.

 

          Водим от горното, Видинският окръжен съд   

 

                                      Р   Е   Ш   И   :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Присъда №221, постановена на 26.04.2018 година по н.ч.х.д.№26 по описа за 2018г. на Районен съд Районен съд – Видин.

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

                                                         

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

         

                                                         

                                                                                          2.