Председател: В.В.

Членове: Л. Л.

В.М.

при секретаря ………………………………………... и с участието

на……………………..прокурора………….изслуша докладваното

от СЪДИЯТА Л. ВЧНД№ 116 по описа за 2017 г. и за да се произнесе , съобрази следното:

Производството е по чл.341, ал.2 във вр. с чл.270, ал.4 от НПК.

Окръжен съд – Видин е сезиран с частна жалба, подадена от адвокат Б. В, в качеството му на защитник /приложено пълномощно към ч.ж./ на В.С.К. – подсъдим по НОХД № 22/2016г., по описа на Районен съд – Видин, срещу протоколно определение от 12.04.2017г. по цитираното дело, с което съдът, на основание чл.66, ал.1 от НПК, е взел спрямо подсъдимия К. мярка за неотклонение „гаранция” в размер на 1000 лева, вносими в 10 дневен срок от съобщението, като на основание чл.61, ал.5 от НПК е указано на подсъдимия, че ако гаранцията не бъде представена в определения срок, Съдът може да му наложи по- тежка мярка за неотклонение, а именно „Домашен арест“ или „Задържане под стража“.

В жалбата се развиват съображения, че определението е незаконосъобразно и необосновано.

Иска се атакуваното определение на ВРС да бъде отменено.

Частната жалба е подадена в срок от активнолегитимирано лице и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

ВОС съобрази следното:

НОХД № 22/2016г., по описа на Районен съд – Видин, е образувано на 20.04.2017г. До момента не е даден ход на делото. По него са проведени 11 /единадесет/ открити с.з. и толкова пъти делото е отложено. За всяко с.з. подсъдимия К. е бил редовно призован. В 7 /седем/ с.з. подсъдимия не се е явил, като за 4 /четири/ от случаите е представен болничен лист за временна нетрудоспособност на подсъдимия, а останалите три са съответно в с.з. на: 29.02.2016г. в което защитник на К. е представил препис на заповед за командироване му извън Видин за време до посочената дата /включително/ и е заявил, че подсъдимия държи на лично участие в процеса; 29.03.2016г.- подсъдимия не се е явил без уважителни причини, респ. не са посочени каквито и да било причини за неявяването му; 12.04.2017г.- постановено обжалваното определение. Във всичките с.з. /с изключение на това от 25.04.2016г./ делото е отложено поради неявяване на подсъдимия или на негови защитници, или отказ на защитник да защитава подсъдимия по делото.

В предпоследното с.з. на 07.03.2017г., подсъдимия с писмена молба е заявил, че оттегля пълномощното от единствения си защитник към онзи момент, посочил е че държи на лично участие в процеса, заявил е, че не желае служебен защитник, но ще си наеме такъв по свой избор. С оглед молбата на К., ВРС е разпоредил на подсъдимия в 7 дневен срок от получаване на съобщението да уведоми писмено Съда за организиране на защитата си, като представи адвокатско пълномощно, а в противен случай ще бъде допусната служебна защита. Делото е отложено за 12.04.2017г.

Видно от призовката на подсъдимия, същия е редовно призован за с.з. на 12.04.2017г., като призовката, ведно със горното съобщение, е получена на 14.03.2017г., т.е. около месец преди заседанието. Подсъдимия не е уведомил ВРС за упълномощен защитник, с оглед дадените му указания. Вместо това, в деня на заседанието, т.е. на 12.04.2017г. в 9.30 часа, е депозирал молба по дело, за отлагането му за друга дата, „…поради служебен ангажимент“, респ. дневна смяна на посочената дата. Към молбата е приложено ксерокопие на график за работа за м. април 2017г.

ВРС е приел, че не е налице уважителна причина за неявяването на подсъдимия, тъй като независимо от работния му график, при изразено желание да участва лично в процеса, е следвало да поиска от работодателя си да бъде освободен от работа, което работодателя е задължен да стори. ВРС е приел, че е налице хипотезата на чл.66, ал.1 във вр. с чл.270, ал.1 от НПК, тъй като подсъдимия не се е явил без уважителна причина, при изразено желание за лично участие в процеса, поради което следва да му се вземе мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лева, вносими в 10 дневен срок от съобщението.

ВОС напълно се солидаризира с съображения на първата съдебна инстанция. Действително, видно е че преди последното заседание подсъдимия е разполагал с достатъчно време да организира защитата си, както и да осигури явяването си в с.з. на 12.04.2017г., ако действително е желаел това. К. е имал достатъчно време, през м. 03.2017г., преди графика за работа за м.04.2017г., да уведоми работодателя си за необходимостта да бъде освободен от работа на цитираната дата, за да присъства като подсъдим в с.з. по делото на ВРС. С оглед чл.190, ал.1, предложение второ от ЗМВР, приложима е разпоредбата на чл. 157, ал.1, т.4 от КТ, която регламентира задължение на работодателят да освободи от работа работника или служителя, когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице. Няма данни подсъдимия да е предприел действия по организация на защитата си и по уведомяване на работодателя си за необходимостта от участие в с.з. по делото. Вместо това, непосредствено пред с.з. на 12.04.2017г., К. представил молба за отлагане на делото поради служебна ангажираност /дневна смяна/, което обстоятелство предвид изготвения график за работа за м. април 2017г., му е било известно преди началото на посочения месец. Действията на К. не импонират на негово действително желание да присъства в процеса. Със словесното изразяване на такова желание, К. цели неявяването му да се превърне в пречка за разглеждане на делото, по което явяването на подсъдимия не е задължително, с оглед чл.269, ал.1 от НПК. С представянето на молбата непосредствено преди началото на заседанието, К. е елиминирал възможността първоинстанционния съд да предприеме съответни процесуални действия, насочени към обезпечаване разглеждане на делото в това заседание. В крайна сметка, подсъдимия не се е явил пред Съда без уважителна причина. Последното в контекста на всичко визирано по- горе, относно поведението на подсъдимия по организация на неговата защита и участието му в процеса, дава ярка индикация за недобросъвестно процесуално поведение на К., изразяващо се в злоупотреба с правото му на защита и целящо шиканиране на процеса.

Предвид горните съображения, жалбата е неоснователна. Конкретно- неоснователен е довода в жалбата, че подсъдимия е пропуснал да отбележи в молбата си за отлагане, че двама от колегите му са били в отпуск по болест, което било пречка да бъде освободен на процесната дата. Освен, че тези твърдения не са подкрепени от доказателства, то както беше посочено по- горе, подсъдимия е имал възможност, да стори своевременно необходимото, за да бъде освободен от работа на 12.04.2017г., без нарушение на организацията й, в която насока е налице и задължение на работодателя по чл. 157, ал.1, т.4 от КТ във вр. с чл.190, ал.1, предложение първо от ЗМВР. Няма данни подсъдимия да е предприел действия в тази насока, а още по- малко са налице данни за своевременни такива действия на подсъдимия. Неоснователен е довода, че подаването на молба от К. /получената във ВРС на 12.04.2017г./ е показателно за негово коректно процесуално поведение. Както беше посочено и аргументирано от ВОС по- горе, начина и времето по който това е сторено, в контекста на цялостното му процесуално поведение, характеризират и това действие като некоректно. Довода за срещи и уговорки през м.март 2017г. между подсъдимия и защитника му, е ирелевантен.

Определението на ВРС е напълно в унисон с чл.66, ал.1 от НПК. Подсъдимият не се е явил пред Съда без уважителни причини, поради което спрямо него е взета мярка за неотклонение. Целите на мерките за неотклонение са изрично регламентирани в разпоредбата на чл. 57 от НПК, и се свеждат до обезпечаване на законосъобразното провеждане на наказателното производство, при спазване на разумни срокове за разглеждането на делата, както и до ограничаване възможността подсъдимия да създава пречки за горното. В тази връзка, ВОС намира че именно мярката „гаранция“, регламентирана в чл.61, ал.1 и сл. от НПК е необходимата МНО, за да бъдат обезпечени целите на чл.57 от НПК. ВОС намира, че размера на паричната сума от 1000 лева, в размера на около две минимални работни заплати за страната, определена за внасяне по мярката за неотклонение „Гаранция”, не е в разрез с чл.61, ал.2 от НПК. Срока за внасяне на сумата е съобразен с чл.61, ал.4 от НПК, над средния е и е разумен.

Съобразно горните съображения, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Определението на ВРС следва да бъде потвърдено.

Предвид горното и на основание чл.345 във вр. с чл.270, ал.4 от НПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 12.04.2017г. по НОХД № 22/2016г., по описа на Районен съд- Видин, с което спрямо подсъдимия В.С.К., на основание чл.66, ал.1 от НПК, е взета мярка за неотклонение „гаранция” в размер на 1000 лева, вносими в 10 дневен срок от съобщението.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: