Видинският окръжен съд наказателно отделение в публичното

заседание на двадесет и седми юни

през две хиляди и осемнадесета година в състав :

Председател: Л. Л.

Членове: Г. Й.

Р. Д.

при секретаря А. А. и в присъствието на

прокурора М. К. като разгледа докладваното от

СЪДИЯТА Л. ВНОХД № 142 по описа

за 2018г., и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда № 222/02.05.2018г. по НОХД № 70/2018г., по описа на Районен съд - Видин, подсъдимия:

П.Г.Т. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 28.04.2016 г. в гр. Брегово, обл. Видин, в условията на съучастие като съизвършител с П.П.Г., Р.П.Г. и А.П.Г.,***, по хулигански подбуди - на обществено място, пред множество жители на града, чрез използване на дървени пръти и метална тръба, умишлено причинил на Д.М. Д. с ЕГН ********** ***, комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и в нараняване, проникващо в черепната кухина - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1-во във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което и на основание същият текст и във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, и във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, му е определено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 3/три/ години, намалено с 1/3 и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години, което да изтърпи при първоначален „Строг режим“.

Р.П.Г. с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 28.04.2016 г. в гр. Брегово, обл. Видин, в условията на съучастие като съизвършител с П.П.Г., П.Г.Т. и А.П.Г.,***, по хулигански подбуди - на обществено място, пред множество жители на града, чрез използване на дървени пръти и метална тръба, умишлено причинил на Д.М. Д. с ЕГН ********** ***, комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и в нараняване, проникващо в черепната кухина - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1-во във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което и на основание същия текст и във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, и във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, му е определено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 3/три/ години, намалено с 1/3 и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години, като на основание чл. 66, ал. 1, от НК, отлага изтърпяването на наложеното наказание за срок от 5/пет/ години.

А.П.Г. с ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 28.04.2016 г. в гр. Брегово, обл. Видин, в условията на съучастие като съизвършител с Р.П.Г., П.Г.Т. и П.П.Г.,***, по хулигански подбуди - на обществено място, пред множество жители на града, чрез използване на дървени пръти и метална тръба, умишлено причинил на Д.М. Д.с ЕГН ********** ***, комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и в нараняване, проникващо в черепната кухина - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1-во във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което и на основание същия текст и във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, и във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, му е определено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 3/три/ години, намалено с 1/3 и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години, като на основание чл. 66, ал. 1, от НК, отлага изтърпяването на наложеното наказание за срок от 5/пет/ години.

П.П.Г. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 28.04.2016 г. в гр. Брегово, обл. Видин, в условията на съучастие като съизвършител с Р.П.Г., П.Г.Т. и А.П.Г.,***, по хулигански подбуди - на обществено място, пред множество жители на града, чрез използване на дървени пръти и метална тръба, умишлено причинил на Д.М. Д. с ЕГН ********** ***, комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и в нараняване, проникващо в черепната кухина - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1-во във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което и на основание същия текст и във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, и във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, му е определено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 3/три/ години, намалено с 1/3 и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години, като на основание чл. 66, ал. 1, от НК, отлага изтърпяването на наложеното наказание за срок от 5/пет/ години.

Подсъдимите П.Г.Т., Р.П.Г., А.П.Г. и П.П.Г. са осъдени да заплатят солидарно на Д.М. Д. с ЕГН ********** от гр. Брегово, сумата от 10 000.00/десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 28.04.2016г. до окончателното изплащане, като отхвърля гражданският иск в останалата му част до пълния размер от 50 000.00 лева, както и подсъдимите да заплатят солидарно на Д.М. Д., сумата от 800.00 лева изразходвана по делото за процесуален представител.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 1 бр. лост и 1 бр. права лопата, иззети на 28.04.2016 г. с протокол за оглед на лек автомобил „Фолксваген Шаран" с рег. № М 5984 ВК, е постановено да бъдат отнети в полза на Държавата и унищожени.

Против присъдата в срок е подадена жалба от четиримата подсъдими, чрез адвокат Г.Г., в качеството му на техен защитник. В жалбата са развити съображения, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения и при нарушения на процесуалния закон, и е явно несправедлива. Иска се подсъдимите да бъдат оправдани ИЛИ да има се намалят наказанията, като се приложи чл.55 от НК, ИЛИ делото да бъде върнато на ВРС за ново разглеждане. Конкретните оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение, което защитника на подсъдимите направи в с.з. прев ВОС, е за липса на мотиви на атакуваната присъда.

Частния обвинител и гражданският ищец Д.М.И., чрез своя представител-адвокат Б.В., моли жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата да бъде потвърдена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин даде заключение, че жалбата е неоснователна, а присъдата следва да бъде потвърдена.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на подсъдимите, което може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото от първата инстанция, но не може да бъде отстранено от настоящата.

Постоянна е съдебната практика, че за да не се ограничават правата на страните /да получат отговор с убедителни и аргументирани мотиви на съда защо се приема извършено престъпление от подсъдимия въпреки направеното от него самопризнание на фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт, какви са съображенията за наложената санкция и да упражнят впоследствие правото си на жалба или протест с оглед изложените правни и фактически съображения от съда/, съдът следва да изложи ясни и конкретни мотиви по делото, каквито в настоящия случай липсват поради съществуващите множество непълноти в тях. В съответствие със законови изисквания Съдът е длъжен в диспозитива на съдебния акт да обективира своето решение по посочените в чл. 301 от НПК

въпроси /извършено ли е виновно инкриминираното с обвинителния акт деяние от подсъдимия; съставлява ли то престъпление и правната му квалификация; параметрите на наказателните санкционни последици; наличие на основания за освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване на наказание; да се уважи ли предявеният гражданския иск и в какъв размер и др./, като предложи съответната подкрепяща го аргументация в мотивите към него.

В настоящия случай, същественото нарушение на процесуалните правила, допуснато от първоинстанционният съд, е предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т.2 от НПК, и е абсолютно основание за отмяна – липса на мотиви. Разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК задължава съда в мотивите на присъдата, постановена след проведено съкратено съдебно следствие от ВРС, да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позове на направеното от подсъдимия самопризнание /никъде в мотивите си районният съд не е посочил, че се е позовал на това самопризнание/ и на доказателствата от досъдебното производство, които подкрепят направеното самопризнание. В мотивите към обжалвания съдебен акт не е направен анализ на доказателствата от досъдебното производство. Налице е само непълно изброяване на доказателства, а част от посочените писмени такива не са конкретизирани. Освен посоченото по-горе за неизготвяне на мотивите в съответствие с нормата на чл. 373, ал. 3 НПК /за неуреденото в това производство се прилага и нормата на чл. 305, ал. 3 НПК с оглед препращането от чл. 374 НПК/, е налице неяснота в мотивите и относно съображенията и направените правни изводи относно: съставомерността на поведението на всеки от подсъдимите; определяне на наказанието на всеки от тях; основателността на гражданската претенция и размера на присъденото обезщетение. В разпоредбата на чл. 305 от НПК е посочено какво трябва да съдържа присъдата: уводна част, мотиви и диспозитив. Мотивите към атакуваната присъда не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. По смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Видно от мотивите, в тях, като фактическа обстановка, е преразказана обстоятелствената част на обвинителния акт. Разбира се, сам по себе си такъв преразказ /още повече при условията на чл.373, ал.3 от НПК/, не би опорочил мотивите, но в случая е израз на формално отношение, което се потвърждава от липсата на извършен от ВРС анализ на събраните доказателства, като и на липсата на правни съображения за взетото решение.

ВРС не е визирал правни съображения за решението си, относно съставомерноста на деянията поотделно и конкретно за всеки от подсъдимите. Вместо обсъждане на обективната страна, досежно всеки един от подсъдимите, първоинстанционния съдия е преписал дословно диспозитива на обвинителния акт, без да отдели и обоснове съставомерните елементите от обективната страна. Формалния подход се потвърждава, че този препис визира и „хулигански подбуди“, които не са признак на обективната страна, а на субективната страна на състава, по който е повдигнато обвинението предмет на делото. Не са обсъдени и обосновани конкретните елементите от обективна страна на деянието на всеки подсъдим.

Първоинстанционният съдия си е послужил с общи формулировки за субективната страна, отнасящи се едновременно и за четиримата подсъдими. Визирал е регламента на чл.11, ал.2 от НК за пряк умисъл, с допълнение, че „За формата на вината се прави извод от конкретното поведение на извършителите. То обективира и тяхното субективно вътрешно отношение към извършеното.“ Цитираните две изречения включват само общи фрази и теоретични постановки, без анализ на конкретното поведение и субективно отношение към стореното на всеки от подсъдимите. Субективната страна не е обоснована поотделно за всеки от подсъдимите и през призмата на конкретното поведение на всеки от тях /обвинението визира различна активност на отделните подсъдими в извършване на деянието/ и съзнателното му отношение към стореното. Липсват съображения и относно съучастническата дейност, а от субективна страна- за общността на умисъла която следва да е налице при съучастие. Липсват съображения и относно субективния признак „хулигански подбуди“. Това е особен субективен признак, отразяващ допълнително психично изживяване на дееца и по-конкретно неговия мотив. Този субективен признак е от съществено значение, тъй като е квалифициращ признак, респ.наличието му определя състава на телесната повреда като квалифициран състав, т.е. с предвидено по-тежко наказание от това в основния състав.

Липсват мотиви и при индивидуализацията на наказанието. Съдът винаги е длъжен да прецени обстоятелствата, които имат значение за индивидуализацията на наказателната отговорност. ВРС не го е сторил, поради което липсват мотиви по този основен въпрос на който трябва да отговори присъдата, с оглед чл.301, ал.1, т.3 от НПК. ВРС е визирал за от подсъдимите следното: „Подсъдимият не се отклонява от органите на съдебната власт и от наказателрния процес. Той признава вината си и съжалява за извършеното…“ Освен, че ВРС не е посочил какво значение за отговорността на подсъдимите имат тези обстоятелства, следва да се има предвид, че те не могат да бъдат преценявани във вреда или полза на който и да е от тях. Първото- „не се отклонява от органите на съдебната власт“, е процесуално задължение на привлечения към наказателна отговорност и спазването му не я облекчава, а „признава вината си и съжалява за извършеното“ са различни интерпретации, респ. повторение на едно и също обстоятелство – самопризнание, което също не повлиява наказателната отговорност, доколкото не е направено на ДП, а пред Съда, където е само основание за бонуса по чл.373, ал. 2 от НПК. Видно е, че на никой от подсъдимите ВРС не е индивидуализирал наказанието през призмата на чл.54 от НК. В тази насока ВРС не е обсъдил и съдебното минало на подсъдимите, което е визирано само при преценката на приложението на чл.66 от НК, който въпрос е последващ определянето на размера на наказанието „лишаване от свобода“. Формалния подход на ВРС проличава и в това, че на четиримата подсъдими е наложено еднакво по вид и размер наказание /над минималния размер/, макар че те имат различно участие в инкриминираната дейност и различно съдебно минало, респ. П.Г.Т. е бил осъждан, за разлика от останалите трима подсъдими. В крайна сметка, ВРС не е направил анализ на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, преценка за подбуди и степен на обществена опасност на деянието и дееца, съобразно чл.54 от НК, и не е визирал съображения в тая насока.

Относно санкциите, ВРС в мотивите си не е отговорил на конкретното искане на защитата /незивисимо дали е основателно или не/ за приложението на чл.55 от НК, но е следвало да го стори.

Гражданският иск не е задължителен, а възможен предмет на наказателното производство, в зависимост от това дали са спазени от съда и оправомощените процесуални субекти необходимите условия за неговото законосъобразно предявяване, приемане и разглеждане. Веднъж приет обаче за съвместно разглеждане в наказателния процес той не следва да бъде подценяван и да се възприема като такъв с второстепенно, и маловажно значение. Съдът е длъжен: да събира всички доказателства за наличието на гражданска отговорност; да прояви необходимата активност за разкриване на обективната истина във визираната насока; да изследва обстоятелствата, свързани с основанието и размера на гражданската претенция, дали вредите /имуществени и неимуществени/ произхождат пряко от престъплението; да мотивира с изискуемата убедителност присъдата в тази част. Подобна аргументация предопределя правомощието на наказателния съд да се произнесе по гражданския иск, приет за съвместно разглеждане, като го задължава да реализира необходимите процесуални действия съгласно нормативните изисквания и данните по делото, и да постанови законосъобразен и обоснован съдебен акт в частта за гражданско-правната претенция. Съдът трябва мотивирано да посочи обстоятелствата, които са дали основание да направи съответните изводи. В настоящия случай, съобразно визираното по-горе, напълно лисват мотиви и за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Справедливостта по чл. 52 от ЗЗД изисква мотивиране, през призмата на конкретиката на вредите – специфика, степен, продължителност и т.н. Това ВРС не е направил. Присъдата представлява единство между диспозитив и мотиви, и съществено несъблюдаване на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях по основни въпроси, на които трябва да отговаря, в обсега на които безспорно са отнасящите се до предявената гражданско-правна претенция.

Предвид горното, изправени сме пред същественото процесуално нарушение, представляващо липса на мотиви, което е абсолютно основание за отмяна на присъдата, съобразно чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, се явява единственият механизъм за отстраняване на това съществено процесуално нарушение.

Жалбата на подсъдимите е основателна, доколкото се иска присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на ВРС за ново разглеждане.

С оглед допуснатото съществено процесуално нарушение от ВРС, въззивния Съд следва да отмени присъдата като неправилна и да върне делото за ново разглеждане, от друг състав на ВРС.

Водим от горното и на основание чл.335, ал.2, във вр. с чл.334, ал.1, т.1 от НПК, Видинският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 222/02.05.2018г. по НОХД № 70/2018г., по описа на Районен съд - Видин.

ВРЪЩА делото на Районен Съд – Видин за ново разглеждане, от друг състав, като се отстрани допуснатото съществено процесуално нарушение, посочени в обстоятелствената част на решението.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: