ЧНД № 113-2017

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е     № 72

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                   Гр.Видин,

19.04.2017 година

 

          Окръжен съд – град Видин, І-во наказателно отделение, в закрито заседание, проведено на деветнадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.С.

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. В.М.

 

  1. Р.Д.

 

след като разгледа докладваното от съдият Д. частно наказателно дело №113 по описа за 2017 година на Окръжен съд Видин и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Произвоството е по реда на чл.341 и сл. от Наказателно процесуалния кодекс.

          Делото е образувано по частен протест на Районна прокуратура град Видин против разпореждане на Районен съд Видин, постановено на основание чл.248, ал.2 от НПК, с което е прекратено наказателното производство по н.ох.д.№405 по описа на Районен съд Видин за 2017г. Делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Видин по досъдебно производство №ЗМ-229-2016г. по описа на ОД на МВР – Видин срещу М.Ц.В. за престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ вр. ал.1б.“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК вр. чл.20, ал.1 и ал.2, чл.119, ал.1 и ал.2 и чл.123, ал.1, т.1 и т.2, б.“а“, „б“, „в“, „г“,“д“ и „е“ от ЗДвП, като първостепенният съд е отменил мярката му за неотклонение „подписка“ и е прекратил наказателното производство по горецитираното наказателно общ характер дело на основание чл.250, ал.1, т.1, ал.2 , ал.3 и ал.5, във вр. с чл.24, ал.1, т.6 от НПК.

          В протеста се твърди,че за да прекрати наказателното производство, районен съд – Видин е приел, че спрямо същото лице е било проведено приключило с влязъл в сила акт по административнонаказателно производство с характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ и е налице забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние – „ne bis in idem“, регламентирана в чл.4 на параграф 1 от Протокол №7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Твърди се обаче, че не е налице производство с характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ и се излагат доводи, че не е налице нито един от критериите „Енгел“. Посочват се доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане.

          С протеста се иска да бъде отменено атакуваното разпореждане, с което е прекратено наказателното производство по н.о.х.д.№405/2017г. и е отменена мярката за неотклонение „Подписка“ на М.Ц.В., и делото бъде върнато на Районен съд – Видин за разглеждане по повдигнатото му обвинение. 

Видинският окръжен съд след като разгледа Протеста и прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на протестиращия и атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа страна следното:

Във Видински районен съд е внесен от Районна прокуратура – Видин Обвинителен акт срещу срещу М.Ц.В. за престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ вр. ал.1б.“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК вр. чл.20, ал.1 и ал.2, чл.119, ал.1 и ал.2 и чл.123, ал.1, т.1 и т.2, б.“а“, „б“, „в“, „г“,“д“ и „е“ от ЗДвП, като първостепенният съд е отменил мярката му за неотклонение „подписка“ и е прекратил наказателното производство по горецитираното наказателно общ характер дело на основание чл.250, ал.1, т.1, ал.2 , ал.3 и ал.5, във вр. с чл.24, ал.1, т.6 от НПК.

Основанието за прекратяването му са Решение №1.1 на Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015г. на ВКС по тълк.дело №3/2015г., ОСНК, с докладчик съдия Галина Захарова, съгласно което „ Наказателното производство, образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт по административнонаказателно производство с характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на прекратяване на основание чл.4, параграф 1 от Протокол №7 по реда на чл.24, ал.1, т.6 от НПК“. Съдът е взел това решение с оглед на наличен АУАН №551/бланка серия Г, №649261/ касаещо нарушения на чл.119, ал.1 и ал.2 и чл.123, ал.1, т.1 и т.2, б.“а“, „б“, „в“, „г“,“д“ и „е“ от ЗДвП и е съставено въз основа на него наказателно постановление №16-0953-001685/05.12.2016г. на Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Видин, влязло в сила на 21.12.2016г. Първостепенният съд е приел, че съгласно горецитираното Тълкувателно решение на ВКС, деецът не следва да носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти на защита, а следва да понесе само едната – за административно нарушение или престъпление, за което съответното производство е приключило първо по време с влязъл в сила акт – в случая - административното производство, приключило с влязло в сила наказателно постановление на 21.12.2016г., тъй като обвинителния акт е внесен в съда на 20.03.2017г.

          Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прие следните правни изводи:

          Протестът е подаден от страна в производството, която има правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

          Протестът е редовен, подаден в законоустановения срок, от лице, което има качество на страна в процеса, поради което същият е допустим.

Разгледан по същество, протестът е основателен поради следните съображения:

На първо място и в конкретния казус следва да се прецени е ли административното производство, приключило първо по време наказателно такова по смисъла на чл.6, параграф1 от Конвенцията и чл.4 от Протокол №7. Конкретната преценка на административнонаказателното производство е в правомоията на съответния решаващ съдебен състав, който суверенно преценява във всеки отделен случай дали съгласно критериите „Енгел“ съответното обвинение е наказателно по естеството си. Признаците за преценката, известни като тест „Енгел“, дали едно производство е наказателно по горепосочения смисъл на   международните актове са посочени в ТР №3/2015г. и те са:

  1. първи критерий - квалификация по   националното право, който критерий е формален и не предопределя на самостоятелно основание характера на производството, а има значение на „отправна точка“ при преценката му. Както бе посочено по-горе по административното производство са санкционирани съответните нарушения по ЗДвП, а в обвинението по н.ох.д.№45/2017 на ВРС е включено и нанасянето на телесни повреди на пострадалата, така че нямаме налице idem;
  2. втори критерий - характерът и естеството на защитените обществени отношения, обект на нарушението, чиято характерна черта на наказателното обвинение е насочеността на правната норма към неограничен кръг от адресати, а не към група със специален статут – тук административните норми по ЗДвП по чл.119, ал.1 и ал.2 и чл.123, ал.1, т.1 и т.2, б.“а“, „б“, „в“, „г“,“д“ и „е“, по които е съставено наказателното постановление е насочено към група със специален статут и това са водачите на моторни превозни средства;
  3. трети критерий - видът и тежестта на предвидено от съответната приложима норма наказание – тук се изисква проверка за наличието за сходство с наказанията за престъпление. Репресивната цел е конструктивен елемент на наказателната санкция. ТР №3/2015г. посочва,че наказанието „лишаване от свобода“ почти по правило обуславя наказателния характер на производството. За останалите видове наказания в тълкувателното решение е посочено изрично, че „глоби, за чието неплащане е предвидена замяна с лишаване от свобода, значителни по размер имуществени наказания, както и санкции, подлежащи на вписване в регистрите за съдимост , също индикират наличие на наказателно обвинение по смисъла на чл.6, параграф 1 от Конвенцията“.

Относно третия критерий съдът намира основателни съображенията на протестиращия орган, че наложените две глоби в размер и двете по 200лева, с наказателно постановление №16-0953-001685/05.12.2016г. на Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Видин, влязло в сила на 21.12.2016г. на обвиняемия М.Ц.В. за нарушения по ЗДвП, относно тях при неплащане не е предвидена замяна с „лишаване от свобода“, не представляват значителна имуществена санкция и не е предвидено това наказание да бъде вписано в свидетелство за съдимост.

От гореизложените съображения, второстепенният съд намира, че преценката, направена от първостепенния съд относно наказателния характер на предхождащото завършило административно производство е неправилна, тъй като така както бе посочено по-горе, не е налице нито един от критериите на теста „Енгел“, което означава основателност на протеста. Този извод налага атакуваното разпореждане да бъде отменено изцяло като неправилно и необосновано, а делото върнато на първостепенния съд за неговото разглеждане.

 

          По изложените съображения и на основание чл.345 ал.І – НПК, Съдът

 

                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

          ОТМЕНЯ Разпореждане на Районен съд Видин, постановено на основание чл.248, ал.2 от НПК, с което е прекратено наказателното производство по н.ох.д.№405 по описа на Районен съд Видин за 2017г.

 

          ВРЪЩА делото на Районен съд – Видин, за разглеждане на делото в съдебно заседание.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

                                     

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                             2.