МОТИВИ към присъда №37/31.05.2017г. по НОХД№111/2017г., по описа на Окръжен съд – Видин.

 

Делото е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Видин, с който е повдигнато обвинение против В.Л.И. с ЕГН **********, за това че на 27.09.2016г. в с. П., общ. М., област Видин запалил с използване на леснозапалима течност - бензин масивна двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. П., общ. М., обл. Видин, ул. „****“ № ****, собственост на Е.Д.В. от гр. Видин на стойност 2800 /две хиляди и осемстотин/ лева, като пожарът е представлявал опасност за живота на Й.Ц.Е., ЕГН **********,*** и е последвала смърт на Й.Е., като В.Л.И. не е искал и не е допускал това - престъпление по чл. 330, ал.3, предл. второ, във вр. с ал.2, т. 1, във вр. с ал.1 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че: поддържа обвинението, така както е повдигнато с обвинителния акт; подсъдимия следва да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение; следва да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ при смекчаващи обстоятелства, под средния размер, което да бъде редуцирано съобразно чл.58а, ал.1 от НК и търпяно при първоначален „общ“ режим.

Частните обвинители и граждански ищци Ц.Е.С. и А.Й.С., заявиха че поддържат обвинението и становището на прокурора, и молят Съда да уважи гражданските им претенции.

Гражданския ищец Т.Т.А., като баща и законен представител на малолетния Т.Т.Т., чрез своя повереник – адвокат Г.И., моли да бъде уважен предявения от него гражданският иск за неимуществени в пълния му размер.

Подсъдимият И. в с.з. изрази желание производството по делото да протече съобразно чл.371, т.2 от НПК и заяви, че разбира в какво е обвинен, признава за виновен по повдигнатото срещу него обвинение, признава изцяло фактите визирани в обвинителния акт, съгласен е да не се събират доказателства за тези факти, наясно е, че направените от него самопризнания и доказателствата от ДП ще се ползват при постановяване на присъдата, и съжалява за стореното, и че е обичал пострадалата Й.Е..        

Защитника на подсъдимия И. - адвокат Д.Г. заяви, че: при индивидуализацията на наказанието следва да се има предвид наличието на смекчаващи обстоятелства; подсъдимия също е пострадал при инцидента; починалата Й. е любим човек на подсъдимия и той страда за нея. Моли да не се уважават гражданските искове в пълните им размери.

От доказателствата по делото, преценени поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В.И. *** с баща си Л. Д. и братята си в двуетажна къща на ул. „***“ № 1** собственост на Е.В.от гр. Видин, предоставена за ползване на Л. Д..

Подсъдимият И. се познавал от около две години с пострадалата Й.Ц. Е., с която заживели на семейни начала. Й.Е. често го напускала, връщала се при мъжа си в с. Р., както и при родителите си в с. Р., след което отново се връщала в с. П. при подсъдимия.

През м. септември 2016г. подсъдимия И. се върнал от Ч., където бил на работа и отново заживели на семейни начала с Й.Е. в с. П., област Видин.

Съжителството на подсъдимия с Й. Е. било съпътствано от спречквания и скандали между двамата, след употреба на алкохол.

Сутринта на 27.09.2016г. свидетеля Т. К. отишъл при свидетеля Л..Д. двамата започнали да пият в кухнята, после отишли в центъра на селото, купили си още няколко бутилки бира, върнали се в дома на Л. Д. и продължили да пият. Към обяд подсъдимия И. и пострадалата Й. Е. станали от сън и се присъединили към тях. Подсъдимият накарал Й. Е.да отидат до магазина да купят нещо за ядене. Около 13 ч. двамата отишли в магазина на свидетелката М. М.. Подсъдимият чакал навън, а Й.Е. влязла в магазина и купила кюфтета, кебапчета и хляб. Върнали се в къщи и седнали да пият с Л. Д. и Т.. Й. Е. изпържила кюфтетата и кебапчетата във фритюрник, сложен върху готварската печка, която не е палена, тъй като било топло. Четиримата продължили да пият. В късния следобед свидетеля Т.К. си тръгнал, а Л. Д. отишъл да спи в другата стая. По-късно излязъл на двора. В.И. и Й. Е. се скарали за липсващи пари. И. бил ядосан, че Й. му изневерява с други мъже в селото. И двамата били пияни. Подсъдимият И. ударил Й.а, която седяла на фотьойла до вратата. След това взел от другата стая пластмасова бутилка с бензин, върнал се в кухнята, застанал срещу Й.от другата страна на масата, развил капачката, стиснал бутилката и разлял по масата част от бензина. Й.продължила да си налива бира и да пие, без да му обръща внимание. Подсъдимият се ядосал. Запалил клечка кибрит. Смятал, че ще обгори само масата, но огънят пламнал в стаята. Самият подсъдим пламнал и получил обгаряния по лицето и ръцете. Изпуснал бутилката. Опитал се да изведе Й., но неуспял от пламъците. Излязъл навън и извикал баща си на помощ, но и той не успял да изведе Й.. Двамата започнали да гасят. В.И. счупил прозореца на стаята. Хвърляли вода вътре и успели да загасят пожара, но не успели да изведат Й. Е.. Подсъдимият тичешком отишъл при съседа свидетеля С.. Влетял в къщата викайки да се обади за пожарна и линейка. С. се обадил на тел.112. Пристигнали пожарна и екип на ЦСМП, извадили Й. Е.а и констатирали смъртта й. Подсъдимият И. *** с обгаряния.

След смъртта на Й. Е., малолетният и син Т.Т.Т. усеща липсата на своята майка, страда за нея и се нуждае от нея.

Извършен е оглед на местопроизшествието и иззети са веществени доказателства.

Видно от заключението на пожаро-техническата експертиза № 407/24.11.2016г и заключението на допълнителна пожаро-техническа експертиза № 52/25.01.2017г., причината за възникване на пожара е умишлено запалване с използване на леснозапалима течност, мястото на възникване на пожара е в мебелите в помещението - кухня на първия етаж и възникналия пожар е представлявал опасност за пребиваващите в помещението.

Видно от заключение на физико-химическа експертиза от 13.10.2016г., изготвено от ВЛ инженер химик С. М., при изследване на част от пластмасова бутилка с неправилна форма и надпис върху нея „Копрен“ са установени следи от бензин и следи от дизел. Бензинът е леснозапалима течност.

Видно от заключение на електротехническа експертиза от 13.10.2016г., изпълнена от инженер М.Й., по представените за изследване едножилни медни проводници се наблюдава разтопяване в резултат на възникнало късо съединение, като късото съединение е вторично, т.е. възникнало е след пожара.

Видно от заключение на съдебно строително-техническа и стоковедческа експертиза от 24.12.2016г., изпълнена от инженер Р. П. И., пазарната стойност на двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в с. П., обл. Видин, ул. „****“ № ****възлиза на 2800 /две хиляди и осемстотин/ лева, но нейната действителна строителна стойност, след приспадане на съответния процент овехтяване и без корекция с коефициента „пазарен интерес“ е 9376 лева.

Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза за изследване на труп № 51/2016г., смъртта на Й. Ц. Е. се дължи на отравяне с въглероден окис, вследствие на възникналия пожар с не пълно горене. Овъгляването е настъпило после смъртно. Позата на боксьор е характерна за настъпила смърт при пожар.

В кръвта и урината на Й. Е. е установено наличие на алкохол съответно в концентрации 3,86 %о и 2,66 %о.

Алкохолното съдържание говори за тежка степен алкохолно опиянение, което самостоятелно може да доведе до смърт от алкохолно отравяне.

Състоянието на трупа, преценено по трупните промени отговаря да се касае за смърт настъпила по време на възникналия пожар и е в причинна връзка.

Видно от медицинската документация от МБАЛ-Видин подсъдимия И. е получил термично изгаряне на главата, шията, горни крайници от втора степен - около 15 % /Епикриза от 07.10.2016г./.

Горната фактическа обстановка се доказва от самопризнанието на подсъдимия и останалите доказателствата събрани на досъдебното производство, които подкрепят самопризнанието: протокол за оглед на местопроизшествие от 27.09.2016г. от 23.00 до 00.45 часа, ведно с фотоалбум към него; протокол за доброволно предаване от 28.09.2016г.; приемо-предавателен протокол от 29.09.2016г.; заключение на физико-химическа експертиза от 13.10.2016г., изготвено от ВЛ инженер химик С. М.; заключение на електротехническа експертиза от 13.10.2016г., изпълнена от инженер М. Й.; заключение на пожаро-техническа експертиза № 407/24.11.2016г., изготвено от Л. А. Ц., инженер по противопожарна техника и безопасност и В и К; заключение на съдебно строително-техническа и стоковедческа експертиза от 24.12.2016г., изпълнена от инженер Р. П.И.; заключение на СМЕ за изследване на труп № 51/2016г., изпълнена от ВЛ д-р А.И., съдебен патолог; протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 151/29.12.2016г., изготвен от Е. П. Г., инженер химик; протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта № 152/29.12.2016г., изготвен от Е. П. Г., инженер химик; допълнително заключение на пожаро-техническа експертиза № 52/25.01.2017г.; протокол за оглед на веществени доказателства от 14.03.2017г., ведно с фотоалбум към него; медицинска документация относно В.Л. л.215-237 от ДП; показанията от ДП на свидетелите П.К. П., М. Е. М., А.Й.С., Ц.Е.С., Ст. Ц. Е., Б. Ж. И., Ц. Б. П., В. Ге. З., Г. Ц. И., Й. Ст. В., М. Г. М., П. И. С., Т.Р.К., Т. П. В., Л. И. Д., Е. Д. В., Й.С. З. и М. В. Т.; веществените доказателства – 2 бр.тампони с взети обтривки от ръцете на В.Л.И., 2 бр.тампони с взети обтривки от ръцете на Л. И. Д., иззети с протоколи за вземане на образци за сравнително изследване на 28.09.2016г., част от пластмасова бутилка с неправилна форма и надпис върху нея „Копрен“, 2 бр.едножилни медни проводници, с клеми на контакт, всеки с дължина 15 см., 1 бр.едножилен меден проводник с дължина 9 см., 2 бр.черни на цвят мъжки обувки, 1 бр.лилаво на цвят яке с качулка с бежово-кафяв пух на края, 1 бр.тъмно-сини на цвят дънки с кафяв на цвят колан и 1 бр.червена на цвят тениска с къс ръкав и бели надписи по нея, скъсана по средата отпред, с които лицето В.Л.И. е бил облечен и обут при възникването на пожара, 1 бр.черен найлонов чувал и парче тиксо.

Няма противоречие между визираните доказателства. Гласните кореспондират с писмените, веществените и помежду си, и Съдът ги кредитира. Доказателствата събрани на досъдебното производство подкрепят самопризнанията на подсъдимия.

Останалите доказателства от ДП не повлияват установената фактическа обстановка: протокол за снемане на сравнителни образци от В.Л.И. от 27.092016г.; протокол за снемане на сравнителни образци от Л. И. Д.от 27.09.2016г.; протокол за оглед на местопроизшествие от 28.09.2016г., ведно с фотоалбум към него; протокол за извършена физикохимична експертиза № 16/ФЗХ-450 от 17.10.2016г., изготвена от ВЛ И. Г. В. – химик.

От така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че подсъдимият В.Л.И. от обективна и субективна страна е осъществил състава на 330, ал.3, предл. второ, във вр. с ал.2, т. 1, във вр. с ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимия И.,*** запалил с използване на леснозапалима течност - бензин масивна двуетажна жилищна сграда, като пожарът е представлявал опасност за живота на Й. Ц. Е. и е последвала смърт на Й. Е., като В.Л.И. не е искал и не е допускал това. Запаленото имущество е със значителна стойност. То е масивна двуетажна жилищна сграда, която е функционално годна и използвана по предназначение. Нейната пазарна стойност възлиза на 2800 лева. Реална й строителна стойност, след приспадане на съответния процент овехтяване и без корекция с коефициента „пазарен интерес“ е 9376 лева. Последната, като показател, се доближава в по-голяма степен до възприетия в практиката стойностен израз на значителни вреди, тъй като в основата на изчислението им са разходите за тяхното поправяне /при строителната стойност, съответно разходите за построяване/.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Прекия умисъл се разкрива от действията на дееца, преди и по време на изпълнителното деяние. Подсъдимият е съзнавал своите действията: в жилището си – масивна двуетажна сграда, в стая в която се намирала и жената с която живеел – Й. Е., залял с лесно запалима течност дървена мебел, запалил клечка кибрит, предизвикал пожар. Това подсъдимия сторил в процеса на пререкания с Й., в състояние под въздействие на алкохол, в което емоциите взели превес над разума. Подсъдимия целял с крайни действия да стресне приятелката си и да й демонстрира характер. Подсъдимия съзнавал риска от пожар. И. определено не е искал и не е допускал, че в резултат на извършения от него палеж ще последва смъртта на Й. Е.. Това се обективира от решителните му и отчаяни действия в опитите си да спаси своята съжителка Й., при което самия той получил сериозни изгаряния.

За извършено престъпление по чл.330, ал.3, предл. второ, във вр. с ал.2, т. 1, във вр. с ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 5 до 15 години.

Подсъдимия е с чисто съдебно минало, в млада възраст /на 23 години към датата на извършване на деянието/, признал се е за виновен и е изразил съжаление за извършеното още на ДП, каквото съжаление изрази и пред Съда /подсъдимия е обичал пострадалата и страда от нейната загуба/, с подробните си обяснения на ДП и позицията си пред Съда, И. съдейства за разкриване на обективната истина на всички етапи на наказателния процес до момента. Деянието е извършено при наличие само на смекчаващи обстоятелства, многобройни, като е налице и изключително такова – с решимост и себеотрицание подсъдимия е предприел действия да спаси пострадалата /любимата му жена/ от пожара, при което самия той получил сериозни изгаряния. Съдът намира че целите на наказанието по чл.36 от НК ще бъдат постигнати като на дееца на основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал.4 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, следва да му бъде наложено законопредвиденото наказание, под най-ниския предел, респ. „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, тъй като и ней-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Макар, че подсъдимия разкрива занижена степен на обществена опасност, то тежестта на деянието не следва да бъде занижавана, в сравнение с характерната за вида на престъплението, предвид престъпния резултат, респ. смъртта на млад човек, който е бил морална и материална опора за близките си. Наложеното наказание е „лишаване от свобода“ не надхвърля 3 години и подсъдимия е с чисто съдебно минало. И., както бе посочено по – горе, е извършил деянието, от което е последвала смърт на жената с която живеел на съпружески начала, която смърт деецът не е искал и не е допускал, и е изразил искрено съжаление за стореното. В своята младост И. е обременил съвестта си със смърт, която е причинил на любим човек. Подсъдимият страда от това, което намери израз в съжалението му. Съдът намира, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на извършителя не е необходимо да изтърпи наложеното му наказание. Налице са условията на чл.66, ал.1 от НК и следва да намери приложение института на „условно осъждане“. Предвид тежестта на деянието и реализиране на превенцията, срока на отлагане на изпълнението на наказанието следва да бъде за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., по искане № 25/09.05.2017г. /л.18 от НОХД№ 111/2017г./ родители на Й. Ц. Е. са А.Й.С.- майка и Ц.Е.С.-баща. Й. Е. няма съпруг, но има едно дете-Т.Т.Т. с ЕГН **********, видно от справката и удостоверение за наследници № 82/12.05.2017г. /л.27 от НОХД№ 111/2017г./. Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., по искане № 26/09.05.2017г. /л.21 от НОХД№ 111/2017г./ баща на детето Т. е Т.Т.А. ***.

При преценка на гражданските претенции за неимуществени вреди, Съдът съобрази, че гражданската ищца А.Й.С. - майка на починалата А. С., е загубила своята дъщеря – която е посещавала и помагала на родителите си, което е причинило емоционална болка и страдание на С., и е загуба на подкрепа и морална упора за нея. Този извод не се променя от обстоятелството, че майката и дъщерята не са живеели в едно домакинство. При това положение и съобразно чл.52 от ЗЗД, Съдът намира, че справедливо обезщетена за причинените и неимуществени вреди на гражданската ищца би била сумата от 50000 лева, като в останалата част, до пълния размер на предявения граждански иск от 100000 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът прецени същото и относно гражданската претенция на Ц.Е.С. - баща на починалата А. С., е загубил своята дъщеря – която е посещавала и помагала на родителите си, което е причинило емоционална болка и страдание на С., и е загуба на подкрепа и морална упора за него. Този извод не се променя от обстоятелството, че бащата и дъщерята не са живеели в едно домакинство. При това положение и съобразно чл.52 от ЗЗД, Съдът намира, че справедливо обезщетена за причинените и неимуществени вреди на гражданския ищец би била сумата от 50000 лева, като в останалата част, до пълния размер на предявения граждански иск от 100000 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно гражданската претенция на на Т.Т.А., като баща и законен представител на малолетния Т.Т.Т., Съдът съобрази, че малолетното дете Т., в невръстна възраст е загубил своята майка, като по този начин е лишено най-ценното за едно дете – майчините ласки, грижи и любов. Детето осъзнава липсата на майка си, страда и силно тъгува за нея. Детето ще расте без майчина подкрепа и любов. Завинаги ще бъде лишено от майчина ласка, близост, закрила и подкрепа. Този извод не се променя от обстоятелството, че майката често е отсъствала за продължителни периоди от време и е оставяла детето на грижите на баща му, бабата и дядото. През другото време Й.е полагала пълноценни грижи за малкия Т. и винаги го е обичала. При това положение и съобразно чл.52 от ЗЗД, Съдът намира, че справедливо обезщетена за причинените и неимуществени вреди на гражданския ищец би била сумата от 100000 лева, респ. иска е основателен и доказан в пълния му размер. Подсъдимият В.Л.И., следва да бъде осъден да заплати на Т.Т.А., като баща и законен представител на малолетния Т.Т.Т. с ЕГН **********, сумата от 100000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 27.09.2016г. до окончателното изплащане.

Веществените доказателства - 2бр. тампони с взети обтривки от ръцете на В.Л.И., 2 бр. тампони с взети обтривки от ръцете на Л. И. Д., иззети с протоколи за вземане на образци за сравнително изследване на 28.09.2016г., част от пластмасова бутилка с неправилна форма и надпис върху нея „Копрен“, 2 бр. едножилни медни проводници, с клеми на контакт, всеки с дължина 15 см., 1 бр. едножилен меден проводник с дължина 9 см. и 1 бр.черен найлонов чувал и парче тиксо, които нямат стойност, липсва правен интерес от връщането им на някое лице, и относно тях не са хипотезите на алинеите на чл.112 от НПК, поради което следва да бъдат унищожени, чрез изгаряне, след изтичане на една година от влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства - 2 бр. черни на цвят мъжки обувки, 1 бр. лилаво на цвят яке с качулка с бежово-кафяв пух на края, 1 бр.тъмно- сини на цвят дънки с кафяв на цвят колан и 1 бр.червена на цвят тениска с къс ръкав и бели надписи по нея, скъсана по средата отпред, следва да се върнат на собственика им - подсъдимия В.Л.И., след изтичане на една година от влизане на присъдата в сила.

Водим от горното Видинският окръжен съд постанови присъдата.

          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: