ВЧГРД № 229-2018

Определение по Гражданско дело 229/2018г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 146

гр. Видин, 20.07.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:В. В.

Членове: 1. А. П.

2.В. М.

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В. М. въззивно ЧГр. дело № 229 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба от адв.А. В. М. от САК като проц.представител на Л.В.Н. против определение № 663/29.11.2017г. по Гр.Д. № 357/2017г. по описа на БРС, с което е оставена без уважение молбата за допълване на протоколно определение от съдебно заседание от 07.09.2017г. за присъждане на направените по делото и по чгр.д. № 168/2017г. на БРС адв.възнаграждение в размер на 550 лв.

Поддържа се в частната жалба, че постановеното определение е неправилно. Съгласно наредбата за адв.възнаграждение адв.хонорар се внася предварително или авансово, като разноски в тази насока са направени в заповедното производство. В настоящия случай се касае за предявен иск по чл.422 от ГПК, като исковата молба е предявена и е надлежно връчена на процесуален представител. От този момент следва да се приеме, че адв.хонорар е платен на легално правно основание и съгласно чл.78 от ГПК при прекратяване на исковото производство, ответника има право на разноски.

Ответната по делото страна Банка „Д.“ ЕАД Регионален център П. е депозирал отговор на частната жалба, като поддържа, че същата е недопустима, тъй като с молбата се иска допълване на определението за присъждане на разноски, а с новите изменения в ГПК страната може да обжалва съдебния акт в частта на разноските, само ако обжалва и акта по същество на делото. Поддържат и становище, че жалбата е неоснователна по същество, тъй като не е конкретизирано по заповедното или по исковото производство се претендират разноските. Основанието за плащането на разноските е представено пълномощно от 20.03.2017г. от което пълномощника черпи представителната си власт, но не е ясно дали упълномощаването се отнася за всички граждански дела или за определени.

Отделно от това е представен договор за правна защита и съдействие от 20.06.2017г. чиито предмет е оказване на правна защита и съдействие в производството по чгр.д. № 168/2017г. на РСБелоградчик и установителното производство. В този договор е уговорено възнаграждение в размер на 550 лв., като в същото не става ясно дали е направено плащането и кога.

С оглед на това, липсват данни, че Л.Н. е направил разноски както в заповедното, така и в исковото производство.

С оглед на горното, моли съда да потвърди определението на РСБ като правилно и законосъобразно.

Видински Окръжен Съд като взе предвид постъпилата частната жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните по делото прие за установено следното:

С определение № 663/29.11.2017г. по гр.д. № 357/2017г. БРС се е произнесъл по постъпила молба от ответника с правно основание чл.248 от ГПК за допълване на решение постановено по делото в частта досежно размера на разноските. Съдът приема, че постъпилата частна жалба е допустима, подадена от лице имащо право и интерес от обжалването, но по съществото си е неоснователна по следните съображения: В разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК е предвидено правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото. В конкретния случай, производството по чл.422 от ГПК е прекратено поради оттегляне на исковата молба от ищеца. Молбата за оттегляне на иска, е депозирана до РСБелоградчик на 07.09.2017г.

Допълването на определението в частта за разноските правилно е оставено без уважение от първоинстационния съд като неоснователно. С молбата за присъждане на разноски е представен договор за правна защита и съдействие от 20.06.2017г., чийто предмет е „оказване на правна защита и съдействие - процесуално представителство в производството по чгр.д. № 168/2017г. на РС-Белоградчик и установителното производство по чл.422 от ГПК“. Видно от данните по делото исковата молба е входена на 29.06.2017г. , а молбата за оттегляне е от 07.09.2017г., т.е. още преди да бъде връчена на ответника, т.е. на същия не се е налагало да бъде оказвана правна защита и съдействие по делото. Договорът от 20.06.2017г.предвижда съдействие по исково производство по чл.422 от ГПК, преди такова производство да е инициирано /исковата молба е подадена на 29.06.2017г./. По делото липсва и яснота относно размера на възнаграждението за заповедното и за исковото производство, тъй като представения договор от 20.06.2017г. посочва общ размер, без да индивидуализира същия за отделните производство. На договора липсват и реквизити, дата и номер, поради което съдът приема, че не следва да бъдат присъждани разноски.

На ответника в производството се дължат само разноските направени след получаване на препис от исковата молба и преди прекратяване на делото. Направените преди получаване на преписа от исковата молба и след прекратяване на делото разноски не се дължат, тъй като са направени без основание и не са по повод на делото, тъй като до този момент няма основание да ангажира адвокат и правни разноски за процесуалната си защита.

Договорът за правна защита и съдействие е от 20.06.2017г., а ответника е получил препис от исковата молба на 02.08.2017г.

Освен това в редица определения на ВКС по реда на чл.274 ал.3 ГПК, със задължителен за долустоящите съдилища характер, е постановено, че в подобна хипотеза поведението на ответника подлежи на преценка и той няма право на разноски, ако е станал причина за предявяването на иска, независимо, че производството по делото е било прекратено поради отказ или оттегляне на исковата молба, /определения по ч.гр.д. № 275/2010 г. на ІV г.о., ч.гр.д.№ 205/2012 г. на І г.о., ч.гр.д.№ 6176/2014 г. на ІV г.о., и др./.

Водим от горното СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 663/29.11.2017г. по Гр.Д. № 357/2017г. по описа на БРС .

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.