ВГРД № 117-2018

Решение по Гражданско дело 117/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е № 38

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. Видин, 08.07.2018г.

Видинският окръжен съд, граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети май, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател : В.В.

А. П.

В.М.

при секретаря Ил.К., като разгледа докладваното от съдия В. М. Вгр. дело № 117 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „Б….“ ЕООД ЕИК … със седалище и адрес на управление гр.В…, чрез управителя К… Х… чрез адв.пълномощник Д.Д… против решение № 11/12.02.2018г. по Гр.Д. № 2670/2017г. на ВРС с което„Б….“ ЕООД ЕИК … е осъдено да заплати на „К…..“ ЕООД ЕИК … със седалище и адрес на управнлеание гр.В…., ул.“П….“ № … сумата от 1690.19 лева, ведно със законната лихва считано от предявяване на вземането на 11.09.2017г. до окончателното издълржаване, обезщетение за забава за периода 20.05.2017г. до 18.09.2017г. в размер на 54.10 лева, както и разноски по делото.

Със същото решение е отхвърлено възражението за извънсъдебно и съдебно прихващане на процесното вземане с такова на ответника в размер на 1893.99 лева. Поддържа се във въззивната жалба, че решението е неправилно и незаконосъобразно, жалбожподателя още с отговора на исковата молба е оспорил дължимостта на вземането и е представил платежно нареждане от 29.06.2017г. , че е превел сума от 1947.65 лева с посочено основание, че сумата е разликата между дължимите по фактура № 1196/04.05.2017г. и разходите по настъпилата автомобилна катастрофа, предизвикана от служител на „К….“ ЕООД ,по време на извършване на трудовите му функции с автомобил собственост на същата фирма.

Посочва се, че прихващането е извършено след разговори между двете дружества. Установено е настъпилото ПТП и вината на служителя на Дружеството ищец и е постигнато съгласие всички щети по ПТП да бъдат поети от „К….“ ЕООД. Поддържат, че макар управителя на дружество„Б….“ ЕООД да фигурира в договора за наем като физическо лице, същия е наел автомобила за изпълнение на функциите в качеството на управител и щетите са настъпили директно за дружеството, което се установява от кореспонденцията на „М….“ ЕООД наемодател на автомобила и служебната ел.поща на „Б…..“ ЕООД. Общо настъпилите причиненеи щети на служителя на „К…..“ ЕООД са в размер на 1893.99лева.

Поддържат че е налице извънсъдебно прихващане на насрещни установени по размер и основание суми, поради което решението на ВРС е неправилно, следва да бъде отменено и предявения иск отхвърлен.

Ответната по делото страна в с.з. оспорва въззивната жалба и поддържа че решението е правилно и законосъобразно, тъй като по делото е налице договор за транспорт, а направеното възражение за прихващане не следва да се взема в предвид, както правилно е решил и първоинстанционния съд, поради което не следва да се уважава от въззивната инстанция и да се потвърди първоинстанационния акт.

Видински окръжен съд като взе предвид постъпилата въъззивна жалба, данните по делото и съобразявайки ги в съвкупност прие за установено следното:

С решение № 11/12.02.2018г. по Гр.Д. № 2670/2017г. на ВРС е осъдил „Б….“ ЕООД ЕИК … да заплати на „К…..“ ЕООД ЕИК …. със седалище и адрес на управление гр.В…., ул.“П….“ № … сумата от 1690.19 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на вземането на 11.09.2017г. до окончателното издължаване, обезщетение за забава за периода 20.05.2017г. до 18.09.2017г. в размер на 54.10 лева, както и разноски по делото, като е отхвърлил възражението за извънсъдебно и съдебно прихващане на процесното вземане с такова на ответпинка в размер на 1893.99 лева.

От дананите по делото се установява, че между страните е налице сключен договор за автомобилен превоз до Г…., сключен по заявка на „Б….“ ЕООД от 02.05.2017г., че задълженията на „К….“ЕООД са изпълнени за което е издадена фактура № 1196/04.05.2017г. в размер на 3031.54лева, като по същата е платена част от цената в размер на 1947.65лева на 29.06.2017г., а размера на останалата сума – 1690.19 лева е обявена за безспорна и не нуждаеща се от доказване.

На 29.03.2017г. управителят на дружеството жалбоподател „Б….“ ЕООД е наел в гр.С… от дружество „М….“ЕООД лек автомобил и при движението на автомобила е настъпило ПТП в гр.В…, причинено от шофьор на „К….“ ЕООД. За станалия инцидент е съставен протокол за ПТП № 1492882/29.03.2017г.

Правния спор между страните и обжалваното на първоинстанционния съдебен акт се свежда до това, дали е основателно възражението за прихващане направено от „Б….“ ЕООД. Правният институт е уреден в чл.103 от ЗЗД ,според който когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно може да го прихване срещу задължението си. Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна отправено до другата. Необходимо е за възникването и упражняването на потестативното право на извънсъдебно прихващане, да е настъпила изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска да се извърши прихващане. По делото е установено и се твърди от „Б….“ ЕООД, че извънсъдебното прихващане е извършено на 29.06.2017г. ,когато е заплатена част от дължимата сума по договора за транспорт в размер на 1947.65лева, като останалата неплатена част от вземането на „К….“ ЕООД , в размер на 1690.19 лева, се твърди че е прихваната.

В случая е налице разлика в стойността между дължимата сума по фактурата и разходите по настъпилото ПТП. Не са налице условията на чл.103 от ГПК и по причина, че настъпилото ПТП е между МПС собственост на „К….“ ЕООД и дружеството наемодател „М…“ ЕООД. Управителят на дружеството ответник, жалбоподател в настоящето производство е управлявал автомобила в качеството му на физическо лице и няма доказателства по делото, извършените плащания от него, да са осчетоводени като разаходи на „Б….“ ЕООД.

По делото липсват и доказателства, че задължението за обезщетение за имуществените вреди, следва да са за сметка на „К….“ ЕООД, каквито данни не се извличат и от протокола за ПТП, от който е видно, че дружествата имат сключени застраховки. Имуществените правоотношения и последиците от същите, във връзка с настъпилото ПТП, са между лицата собственици на превозните средства, застрахователите на превозните средства и виновното за причиненото ПТП физическо лице съгласно чл.429 и сл. от Кодекса за застраховането.

С оглед на това съдът приема въззивната жалба за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Решението на пъървоинстанционния съд е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

На основаниеи чл.78 ал.3 от ГПК , „Б….“ ЕООД следва даа заплати на „К….“ ЕООД, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 360 лева.

Водим от горното СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/12.02.2018г. по Гр.Д. № 2670/2017г. на ВРС.

ОСЪЖДА „Б….“ ЕООД ЕИК … със седалище и адрес на управление гр.В…, да заплати на „К….“ ЕООД , ЕИК : …, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 360 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.