Решение по Гражданско дело 166/2018г.
Р Е Ш Е Н И Е №54
гр.В. 18.07.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Видинският окръжен съд,гражданска колегия в открито
заседание на двадесет и шести юни две хиляди осемнадесета година в състав:
Председател: В. В.
Членове: А. П.
В. М.
при секретаря В. К. като разгледа докладваното от съдия В. В. въззивно гражданско дело №166 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от «Т.-С.»ЕАД-С. против решение №144/22.03.18г. по гр.д.№2025/17г. на ВРС,с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против В.И.Н. ***, за признаване на установено по отношение на последния, че същия дължи на жалбоподателя сума в общ размер 157.94 лева , поради погасяването му чрез прихващане на същата сума с вземане на В.Н. в размер на 199.01 лева . Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че направилно било прието,че ответника е заплатил процесните суми.Подържа се,че за процесния период няма сключено споразумение между страните.Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде уважен.Претендират се и направените по делото разноски.
Ответника ,чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба като моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендират се и направените по делото разноски.
По допустимостта на жалбата
Видинският окръжен съд намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.259 от ГПК и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.
По съществото на спора
Видинският окръжен съд като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното: Гр.д.№2025/17г. на ВРС е образувано по искова молба от настоящия жалбоподател против ответника, в която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 112.58 лева, представляваща стойността на разходвана топлинна енергия в апартамент, находящ се в гр.С. община К. с., ул.. , с абонатен № 209313 за периода 01.06.2015- 30.04.2016г., 5.73 лева лихва за забава за периода 15.08.2015-15.03.2017г., 36.00 лева, сума за дялово разпределение , 3.63 лева лихва върху горната сума, като претендират и законната лихва върху главницата от предявяване на вземането до 15.05.2017г. до окончателното издължаване. Твърди се, че ищецът е доставил топлинна енергия за посочения период на посочената стойност, която ответникът не е заплатил. Иска се и присъждане на разноските в заповедното и в исковото производство.По делото не се спори, че процесният имот е топлоснабден имот и представлява апартамента посочен по-горе. Безспорно е по делото, че ответникът е притежавал правото на собственост върху топлоснабдения имот , видно и от нотариален акт №. т., рег.№28360, нот.д.№ 1177/2005г.
Правото на собственост е прехвърлено с договор за покупко продажба на недвижим имот от 02.12.2016г, за което е съставен нотариален акт № 70, т.V, рег.№12006, нот.д.№ 773/2016г. на Нотариус № 200 от НК. С протокол за въвод във владение от 16.12.2016г. купувачът е получил фактическата власт върху имота.
Видно от издадена фактура №№75712403 от 31.07.2016г. за периода 01.10.2015г. до 31.03.2016г., ответникът дължи 112.58 лева с ДДС
Видно от Споразумение от 14.07.2016г. страните са се споразумели ,чемежду тях е налице висящо съдебно производство по гр.д.№ 1537/2016г.по описа на ВРС, за установяване вземания на ищеца към ответника в размери: 346.15 лева главница, представляваща стойността на разходванаи незаплатена топлинна енергия в апартамента за периода 01.2013- .04.2015г., 52.21 лева лихва за забава за периода 10.08.2012-19.02.2016г., и законната лихва върху главницата от предявяване на вземането 29.02.2016г. до окончателното издължаване. Споразумели са се още, че към датата на споразумението 14.07.2016, дължимата от ответника сума е в общ размер 516.45 лева, за плащането на която е изготвен погасителен план. В чл.6 от споразумението е посочено , че ответникът се задължава, независимо от договорения по –горе план, да изплаща другите свои задължения за доставена топлинна енергия в срока, определен в Общите условия на ищеца.Видно от вносни бележки и платежно нареждане,на 13.07.2016г. ответникът е внесъл 30% от разсрочена сума в размер на 220.00 лева по сметка на ищеца, на 12.08.2016г. – 73.38 лева, на 13.09.2016г.- 73.78 лева, 13.10.2016г. -73.78 лева, на 11.11. 2016г. ответникът е внесъл 73.78 лева по сметка на ищеца, а на 30.11.2016г. ответникът е внесъл 200.34 лева или общо 715.46 лева , което е със 199.01 лева повече от уговореното със споразумението. За да отхвърли предявения иск ВРС е приел,че постигнатото между страните споразумение не се отнася до процесния период, а предходен такъв от 01.2013- до 04.2015г. Установено било, че дължимите по споразумението суми са заплатени от ответника, като от същия е внесена повече сума в размер на 199.01 лева.
Понятието "потребител на топлинна енергия" е уредено в Закона за енергетиката (ЗЕ).Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. С разпоредбите на чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона ( чл. 150 ЗЕ ) между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия. В тази връзка възражението, че имотът е продаден не е относимо, тъй като се установява прехвърляне на собствеността след изтичане на процесния период, поради което съдът приема, че ответникът е притежавал право на собственост върху топлоснабдения имот през исковия период. Доводите на ответника , че прехвърлянето на правото на собственост върху имота, обосновава извод за платени сметки до датата на прехвърляне също е неоснователно. Отношенията между страните са гражданско правни облигационни отношения и не са предмет на нотариалното производство и принудителното изпълнение върху недвижими вещи. Нотариусът в това производство няма задължения да изследва въпроса платени ли са задълженията на длъжника към неговите кредитори, извън публично-правните такива.
Досежно размера на вземането, който не се оспорва от ответника в производството, установи се наличието на вземане на ищеца против ответника за главница в исковия размер от общо 157.94 лева , видно от представените и неоспорени от ответника писмени доказателства.
По отношение възражението за прихващане направено от ответника, установи се в производството, че ответникът е заплатил на ищеца по споразумението сумата от 199.01 лева ,която е платена без основание. Следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.103 и 104 ЗЗД . В случая волеизявлението за прихващане е направено във висящо съдебно производство , поради което възражението за прихващане е допустимо, дори когато вземането не е изискуемо , нито ликвидно.Това възприема ВКС в решение № 113 постановено по гр. дело № 1274/2013 г. на ВКС, ГК, II гр. д., в което са разграничени са разграничени хипотезите на материалноправно прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД и на съдебното прихващане като насрещно възражение срещу вземането на ищеца по иска за погасяване на двете вземания до по-малкото от тях. Прието е в решението, че в тази хипотеза на съдебно прихващане погасителния ефект настъпва, след като влезе в сила решението, тъй като от този момент вземането става ликвидно и безспорно.По въпроса за предпоставките за съдебно компенсация на насрещни вземания, настоящият състав съобрази съдебната практика на ВКС, обективирана в следните решения:
С решение № 696 от 7.07.2004 г. по гр. дело № 1911/2003 г. на ВКС, ТК, постановено по отм. ГПК, е прието, че съдебното прихващане погасява насрещните вземания занапред, а не от деня на възражението за прихващане. Становището е аргументирано с чл. 221, ал. 2 ГПК отм., съгласно който силата на пресъдено нещо на съдебното решение се разпростира и върху вземания, предявени с възражението за прихващане. Вземането, предявено в процеса с възражение за прихващане, става ликвидно дори да е било спорно, тъй като за напред получава качеството на "присъдено нещо".
Това становище е възприето в решение № 225 от 28.05.2011 г. по т. д. № 631/2010 г. ВКС, II т. о., постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК. В решението са разгледани предпоставките за прихващане, като са разграничени хипотезите на прихващане в материалноправен аспект - чл. 103, ал. 1 ЗЗД, и на съдебна компенсация, като е изразено принципното становище, че във всички случаи за настъпване на ефекта на компенсацията /прихващането/ - погасяване на насрещните вземания за пари или за еднородни и заместими вещи е до размер на по-малкото от тях. Прието е, че от гледна точка на процесуалното право евентуалното възражение за прихващане е процесуално действие за защита срещу иска, при което за разлика от материалноправното възражение, съдебната компенсация погасява насрещните вземания занапред. Поради това без значение за допустимостта му е дали компенсационното правоотношение е настъпило преди или след предявяването на иска, тъй като ефектът на прихващането ще се прояви след установяване с влязло в сила решение на съществуването на насрещните вземания и на тяхната изискуемост - чл. 298, ал. 4 ГПК, аналогичен на чл. 221 ГПК отм. Фактическият състав на правото да се извърши прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД включва: съществуването на две действителни вземания/ задължения/; вземанията да са насрещни; двете вземания да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи; вземането на страната, която прихваща / активното вземане/ да е изискуемо и ликвидно. Ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по материалното правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно решение вземане.Поради изложеното ВРС е приел,че предявеният иск следва да бъде отхвърлен , поради извършеното съдебно прихващане на вземането на ищеца към ответника в общ размер от 157.94 лева, с вземането на ответника към ищеца в размер 199.01 лева, до размера на по-малкото.
ВОС счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо,а по същество е законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.ВОС споделя изцяло съображението на ВРС в мотивите на обжалваното решение,поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.Прихващането извършено от ВРС е законосъобразно и е в съответствие с актуалната съдебна практика.
С оглед изхода на спора жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 200лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава решение №144/22.03.18г. по гр.д.№2025/17г. на ВРС.
ОСЪЖДА «Т.-С.»ЕАД-С. с ЕИК .. да заплати на В.И.Н. ***,ЕГН **** направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 200лв.
На основание чл.280,ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1.