Решение по Гражданско дело 158/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 47

 

гр. Видин, 12.07.2018 година

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

         Видинският окръжен съд, гражданска колегия в открито

заседание на дванадесети юни  
две хилядни и осемнадесета година в състав:    

                                    

                                                                                Председател: В. В.                                                                                              

                                                                                 Членове: 1. А. П.

2. В. М.

                                                              

         при секретаря .......................В. К.....................................и в
присъствието на прокурора ............................................. като разгледа
докладваното от съдия......................А. П.........................гр. д. № 158 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Делото е образувано по въззивна жалба от „Ф.-..” ЕООД, ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление – гр. С., ж. к. „Л. ..”, бл. …., вх. .., ет. ., ап. .., представлявано от адв. Р.Б. срещу Решение № 39 от 07.02.2018 г. по гр. д. № 2411/2017 г. на Районен съд Видин, в частта в която е отхвърлен предявеният иск за установяване вземането по заповед за изпълнение над сумата от 9799,52 лева до пълния предявен размер от 15313,78 лв. дължими от О. В., ЕИК: ……….., с адрес гр. В., пл. „Б.” № ., представлявана от Кмета. Поддържа се, че тъй като сумите са заплатени след предявяване на иска /респ.заявлението/, поради което исковете следва да се отхвърлят поради плащане , а не както е прието от ВРС поради несъщуствуване на вземане. Претендират се в пълен размер разноските по заповедното производство , както и пред първата инстанция. Претендират се разноски по настоящото производство.

            В производството по въззивната жалба е съединена и частна жалба против Решение от 22.03.2018 г., в частта в която е отхвърлена молбата на „Ф. ..“ ЕООД , ЕИК …………….. за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа се нищожност на решението /определението/ поради липсата на мотиви , алтернативно се сочат основания за неправилност на същото. Иска се прогласяването на нищожност евентуално отмяната му поради неправилност и намаляване на присъдените разноски на общината или такива да не се присъждат.

         В законоустановения срок е постъпил отговор от въззимаемата страна, в който моли решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа, че имат право на разноски при отхвърляне на иска.

 

       По допустимостта на жалбата:

       Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваемо решение по смисъла на чл. 258 от ГПК, поради което е допустима.

      По съществото на спора:

       Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА отчасти.

                 Производството по гр. д. № 2411/2017 г. по описа на Районен съд Видин е образувано по искова молба от „Ф.-.” ЕООД срещу О. В.. Между страните били сключени договори за доставка на хранителни стоки, като за периода 23,06, до 01.07.2016 г. ищецът като изпълнител е доставил на ответника О. В. като възложител хранителни стоки на обща стойност 15 313,78 лв. с включен ДДС, за което издали 20 бр. фактури. Иска се да бъде установено вземане на ищеца към ответника за сумата от 15 313.78 лева с ДДС, представляващи задължения по облигационен договор между страните от неизплатена стойност на доставени от ищеца стоки за периода 23.06.2016г.- 01.07.2016г. по 20 броя фактури, 1569.54 лева - общо обезщетение за забавено плащане на главниците по фактурите, законната лихва върху главницата от 30.06.2017 г.до окончателното издължаване, 1088 лв. разноски по заповедното, от които 750 лева адвокатско възнаграждение и 338 лева ДТ, за които суми има издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№.1766/2017 г. на РС Видин, както и разноските по парвоинстанционното производство.

Не се спори , че сумата в общ размер на 5514,26 лева е била заплатена от ответника след подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 01.08.2017 г.

Не е спорно също така, между страните , че сумите по процесните фактури с №30399/23.06.2016г., №30410/23.06.2016г„ №30394/23.06.2016г., №30396/23.06.2016г., №30397/23.06.2016г., №30452/27.06.2016г., №30455/27.06.2016г, №30433/27.06.2016г, №30434/27.06.2016г, №30435/27.06.2016г, №30436/27.06.2016г , №30439/27.06.2016г №30440/27.06.2016г, №30487/30.06.2016г, №30504/30.06.2016г, №30484/30.06.2016г, №30485/30.06.2016г, издадени по Договор за доставка № АО-02- 15-160/ 01.09.2015г., и №30520/01.07.2016г, №30521/01.07.2016г, Договор за доставка № АО-02-15-60/ 14.04.2016г.,в общ размер на 9799.52 лева са заплатени изцяло след предявяване по исков ред на вземанията , на дата 22.12.2017г.

 

             По делото е изготвено заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза, което Районен съд Видин правилно е приел като компетентно и обективно изготвено. Видно от същото е, че от извършената проверка на място вещото лице е установило , че плащанията са осъществени както се твърди от страните, като задължението за обезщетение за забавено плащане е в общ размер на 1447.17 лева за периода от падежа на задължението по всяка от фактурите за процесния период до 22.12.2017г., когато е извършено изцяло плащането на главницата по всяка от фактурите. Съгласно допълнителното заключение на вещото лице, размерите са изчислени, като са взети предвид уговорените срокове за отложено плащане на задълженията на ответника.

         В резултат, Районен съд Видин уважил предявения иск за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва в размер на 1447,17 лева за париода от падежа на задължението всяка от фактурите за процесния период до 22.12.3017 г.-датата на погасяването на сумите по главницата, , както и за законната лихва върху главниците от 5514,26 и 9799.52 лева; отхвърлил е исковете за главница като неоснователни, присъдил е разноски в заповедното и исковото производство съобразно уважената част от иска на ищеца и съобразно отхвърлената – на ответника.

       Окръжен съд Видин, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и отговора, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства пред първата инстанция намира следното:

       Между О. В. като възложител и“Ф.-..“ ЕООД били сключени договори за доставка на хранителни стоки, като за периода 23.06. до 01.07.2016 г. ищецът като изпълнител е доставил на ответника хранителни стоки на обща стойност 15 313,78 лв. с включен ДДС, за което издали 20 бр. фактури. В производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№.1766/2017 г. на РС Видин, е издадена заповед за изпълнение за сумите , както следва 15 313.78 лева - главница, представляващи задължения по облигационен договор между страните от неизплатена стойност на доставени от ищеца стоки за периода 23.06.2016г.- 01.07.2016г. по 20 броя фактури, 1569.54 лева - общо обезщетение за забавено плащане на главниците по фактурите, законната лихва върху главницата от 30.06.2017 г. до окончателното издължаване, 1088 лв. разноски по заповедното, от които 750 лева адвокатско възнаграждение и 338 лева ДТ.Поради постъпило възражение от страна на ответника О. В. е образувано настоящото производство.

Не се спори, че сумата в общ размер на 5514,26 лева е била заплатена от ответника след подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 01.08.2017 г.

Не е спорно също така, че сумите в общ размер на 9799.52 лева са заплатени изцяло след предявяване по исков ред на вземанията, на 22.12.2017г.

Т.е. за периода след заявлението по чл.410 ГПК по облигационното отношение са заплатени доброволно 15 313.78 лева- цялата главница.

Съгласно т.9 и т.11в от Тълкувателно решение № 4 /18.06.2014г. по тълк. д. 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.422 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, допустимо е въвеждане на правопогасяващите възражения за плащане и за прихващане, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. При иск по реда на чл.422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, посочените по-горе разрешения в цитираното тълкувателно решение следва да намерят съответно приложение и относно доброволно заплатените суми по време на процеса по това правоотношение е се зачете погасителния ефект на плащането. По отношение на сумите, събраните по принудителен ред по образуваното във връзка с вземането изпълнително производство, не намира приложение разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.

 С оглед на изложеното, настоящият състав на ВОС приема, че вземането на ищеца към ответника, по договорните отношения в размер на 15 313,78 лева са заплатени след издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и след образуване на исково производство пред първата инстанция по подадено от ответника възражение, поради което/след като не е изменена исковата претенция по чл.214 ГПК/ иска в тази част следва да се отхвърли като неоснователен. В този смисъл постановеното от ВРС , с което е отхвърлен иска в тази част като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на претенцията за обезщетение за забавено плащане присъдена от ВРС в размер на 1447.17 лева липсва жалба и решението е влязло в законна сила. Същото се отнася и за пренедираната законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до изплащането и на съответните дати 01.08.2017 г. и 22.12.2017 г. – и в тази част решението като необжалвано е влязло в законна сила.

         По отношение на разноските за заповедното производство- искането за присъждането им в пълен размер е основателно. Неправилно ВРС е присъдил разноските за заповедното производство съразмерно с уважената част от иска и отхвърлената такава. По молбата за изменение на решението в частта за разноските ВРС е отхвърлил същата. ВОС намира,че следва да се признае в отношенията между страните, че ищеца има вземане срещу ответника за разноските по заповедното производство в пълен размер , предвид на това , че ответника е станал причина за завеждане на делото, подал е възражение, с което е оспорил вземането, поради което му се дължат направените разноски в пълен размер. Следователно първоинстанционното решение следва да се измени, в частта за разноските по заповедното производство и се присъдят на ищеца още 359,04 лева- от които 247 адв. възнаграждение и 111,54 лева за д.т.

            По отношение на присъдените разноски за първоинстанционното производство- Искът е предявен за 16 883,32 лева , уважен е за 1447,17 лева , поради което правилно ВРС е присъдил същите на ищеца съразмерно с уважената част от иска , а на ответника съразмерно с отхвърлената част от иска, тъй като съгласно чл.78,ал.3 ГПК той има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Или съразмерно с уважената част от иска ищеца има право на 150 лева разноски. ВРС е присъдил общо 1177,86 лева, но в тази част липсва жалба от ответника , поради което решението следва да се потвърди.

            С оглед изхода на делото във въззивната инстанция, на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените в тази инстанция разноски, съразмерно с уважената част от жалбата , или 46 лева .

            Тъй като с иска са предявени няколко обективно съединени иска , всеки един , от които е под 20 000 лева и спорът е търговски , на основание чл.280, ал.3 , т.1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

         Мотивиран от горното, Окръжен съд Видин

 

 

                                                            Р       Е      Ш      И  :

                        ОТМЕНЯ Решение от 22.03.2018 г., постановено по гр. д. № 2411/2017 г., по описа на Районен съд Видин, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението от 07.02.2018 г. , постановено по гр.д. №2411 по описа за 2017 г. на ВРС в частта за разноските за заповедното производство, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

                        ИЗМЕНЯ решението от 07.02.2018 г. , постановено по гр.д. №2411 по описа за 2017 г. на ВРС в частта за разноските за заповедното производство , като ОСЪЖДА О. В., ЕИК: ………., с адрес гр. В., пл. „Б.” № … да заплати на „Ф.-..” ЕООД, ЕИК: ………., със седалище и адрес на управление – гр. С., ж. к. „Л. .”, бл. ……, вх. …., ет. …., ап. …., ОЩЕ 359,04 лева, представляваща разноски в заповедното производство.

 

                        ПОТВЪРЖДАВА Решение от 07.02.2018 г., постановено по гр. д. № 2411/2017 г., по описа на Районен съд Видин, в останалата обжалвана част.

 

         ОСЪЖДА О. В., ЕИК: …………, с адрес гр. В., пл. „Б.” № .. да заплати на „Ф.-..” ЕООД, ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление – гр. С., ж. к. „Л. …”, бл. …., вх. …, ет. .., ап. …, сумата от 46 лв. – разноски за въззивната инстанция.

        
       РЕШЕНИЕТО е окончателно .

                    Председател:                                             Членове: