Определение по Гражданско дело 205/2018г.

                                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 130

                

 

                     ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД...............гражданско отделение

в разпоредително заседание на 12 юли,                                                

две хиляди и осемнадесета ........................година в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. В.

                                                               ЧЛЕНОВЕ: А. П.

                                                                                  В. М.

при секретаря .................................................................................. и с участието

на...................................прокурор……………................. изслуша докладваното

от..............................СЪДИЯТА П. ЧГрД.№ 205 по описа

за 2018 година.на ВОС.

 

Производството е по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.

 

          С разпореждане от 31.05. 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 1418 по описа за 2018 год., Видинският районен съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на „Б. П. П. Ф.” ЕАД, за парично вземане в размер на 976,25 лева–главница по договор за потребителски заем от 18.04.2017 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението (30.05.2018 г.) до окончателното изплащане на вземането, 92,57 лева –лихва за забава за периода от 05.06.2017г. до 11.05.2018 г., както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането и 75,00 лева разноски по делото. Отхвърлил е заявлението в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу А.А.Х., с ЕГН ********** за парично вземане в размер на 234,07 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.05.2017 г. до 05.04.2019 г.

Срещу отхвърлителната част на разпореждането е подадена частна жалба от „Б. П. П. Ф.” ЕАД,  чрез пълномощника. Жалбоподателят счита, че искането за присъждане на договорна лихва не следва да бъде отхвърлено, тъй като съгласно договора за потребителски заем, сключен между заявителя и длъжника, изрично е уговорено, че при обявена предсрочна изискуемост на вземането, то става изискуемо в целия му размер, включително и всички определени надбавки. Началната дата, от която е започнало начисляването на възнаградителна лихва е датата на първата пропусната вноска- 05.05.2017 г., а посочената крайна дата е 05.04.2019 г., която е последната падежна дата. Позовава се на разпоредбата на чл.294,ал.1 вр. чл.287 ТЗ. Счита, че длъжникът следва да върне не само получената като кредитна сума главница, но дължи изпълнение и по всички други поети задължения по договора за кредит и всички други договорни плащания до пълния размер на сумата, подлежаща на връщане и посочена в договора. Излага също така , че вземането за възнаградителна лихва и изискуемо към настоящия момент,поради настъпила предсрочна изискуемост по Договора. В подкрепа на становището си сочи определения на други окръжни съдилища.

            Моли разпореждането да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови издаване на допълнителна заповед за изпълнение на сумата в размер на 234,07 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.05.2017 г. до 05.04.2019 г. Претендира и направените по делото разноски.

 

Жалбата е подадена в срока по чл.418,ал.3 от ГПК. Подадена е от легитимирано лице и при тези предпоставки съдът приема, че е допустима. На основание чл.278,ал.1 и ал.2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

            Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено до Видинския районен съд от „Б. П. П. Ф.” ЕАД, гр. С. срещу длъжника А.А.Х., с ЕГН ********** за парично вземане 976,25 лева–главница по договор за потребителски заем от 18.04.2017 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението (30.05.2018 г.) до окончателното изплащане на вземането, 92,57 лева –лихва за забава за периода от 05.06.2017г. до 11.05.2018 г., както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането и 75,00 лева разноски по делото, както и за парично вземане в размер на 234,07 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.05.2017 г. до 05.04.2019 г. като по делото заявителят е посочил, че  то представлява задължение по договор за потребителски кредит. В т.12 са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането, като е посочено, че страните са сключили договор за потребителски заем, по силата на който „Б. П. П. Ф.” ЕАД е отпуснало заем в размер на 976,25, а за Х. е възникнало задължението да погаси заема на 24 вноски, всяка в размер на 50,43 лева, според уговорен погасителен план. Месечните вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовката и обслужване на заема (годишен процент на разходите) и определена добавка, съставляваща печалба на заемодателя, имаща характер на възнаградителна лихва.

Видинският районен съд е постановил разпореждане, с което е отхвърлил заявлението в частта относно възнаградителната лихва, като е приел в мотивите си, че заявлението е нередовно, тъй като липсват достатъчно фактически данни за вземането за възнаградителна лихва.

Жалбата е неоснователна.

Когато предявява искането си за присъждане на възнаградителна лихва до ВРС, заявителят „Б. П. П. Ф.” ЕАД, гр.С. не е спазил изискванията на чл.127,ал.1,т.4 ГПК, към които препраща текстът на чл.410,ал.2 ГПК. Както правилно е посочил и районният съдия, в него липсва изложение на фактите относно това вземане- напр. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, годишния процент на разходите по кредита, годишния размер на възнаградителната лихва, а сумата е посочена общо. Тези данни следва да се съдържат в договора за потребителски кредит, съгласно императивното изискване на чл.11,ал.1 т.9,т.10 от Закона за потребителския кредит, при действието на който е сключен настоящия договор. В т.14 на заявлението „Допълнителни изявления и допълнителна информация, заявителят е изложил обстоятелства само относно  факта на спиране на плащанията на вноските по договора от страна на заемополучателя на 05.05.2017 г. и обявяването на вземането за предсрочно изискуемо поради просрочие на две или повече месечни вноски, както и че обезщетението за забава в размер на 92,57 лева е начислено върху оставащата неизплатена главница по заема, за периода от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита до 11.10.2018 г. Информация относно начина на формиране на претенцията за заплащане на възнаградителни лихви липсва. Ето защо съдът приема, че заявлението нередовно в тази част и само на това основание следва да бъде отхвърлено, на основание чл.411,ал.2,т.1 ГПК.

В заповедното производство, каквото е настоящето, съдът въз основа твърдението на заявителя, е длъжен да провери дали заявлението е редовно, т.е. дали заявителят е индивидуализирал вземането си по основание и размер. Точното определяне на вземането осигурява на длъжника възможността да се ориентира какво точно вземане се претендира от него, за да прецени дали да изпълни доброволно или да го оспори изцяло или отчасти, като подаде възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта. Така например в определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797/2010 г., ІІ т.о.,ТК , е прието, че съдът е длъжен в заповедното производство да извърши преценка на съответствие на заявлението със закона и добрите нрави.

            За да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, е необходимо от изложените в заявлението твърдения да може да се направи извод, че вземанията, за които се претендира издаването на заповедта за изпълнение, са определени по размер и са с настъпил падеж за плащане, като липсва задължение за представяне на писмени доказателства за установяване на посочените обстоятелства,но в конкретния случай вземането за възнаградителна лихва, претендирано от заявителя, е индивидуализирано както по размер , така и за период, но от така посочения период е видно, че падежът на тази претенция все още не е настъпил-същият е конкретизиран за 05.04.2019г. Недодопустимо е претендирането на възнаградителна и наказателна лихва за бъдещ период от завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, тъй като към момента на подаване на заявлението те не са изискуеми. Налице са бъдещи, невъзникнали права ,които не съставляват годен предмет на съдебна защита.

 

С оглед горното съдът намира, че заявлението за издаване на заповед за  изпълнение по чл.410 ГПК в частта досежно възнаградителните лихви следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на процеса, жалбата се явява неоснователна и по отношение на разноските, тъй като същите са определени в съответствие с разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК.

Достигайки до същия правен извод, Видинският районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Воден от изложените съображения, съдът

 

                                                     О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 31.05. 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 1418 по описа за 2018 год., в частта в която е отхвърлено заявлението на „Б. П. П. Ф.” ЕАД с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу А.А.Х., с ЕГН ********** за парично вземане в размер на 234,07 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.05.2017 г. до 05.04.2019 г.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: