Определение по Гражданско дело 214/2018г.

О  П Р Е Д  Е  Л Е   Н   И   Е

 

Гр.Видин

 

......12.07........................2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ВИДИН            гражданско ОТДЕЛЕНИЕ

на      ............................................ две хиляди и осемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.

                                                      ЧЛЕНОВЕ: С.С.

                                                                           Г.Й

 

Секретар ..........................................

като разгледа докладваното от съдията Й.Ч.гр.д № 214 по описа за 2018година и за да се произнесе съобрази следното:

        

         Производство по реда на Чл.413 ал.2 във връзка с Глава 21 ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на *********** рег. № ***** чрез */***., клон България ЕИК: ***** гр. С., жк. ***** , чрез Юрисконсулт Ц.Х.С.а против Разпоредждане от 01.06.2018г. по ЧГД 1411/2018г., по описа на РС- Видин.     В частната жалба се твърди ,че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно поради това ,че вземането за възнаградителна лихва е изискуемо поради настъпила предсрочно изискуемост и поради дефинираност на понятието „възнаградителна лихва“ в закона.Изразяват се подробни съображения относно дължимостта на възнаградителната лихва.

Жалбата е подадена в срока по чл.418,ал.3 от ГПК.Подадена е от легитимирано лице и при тези предпоставки съдът приема, че е допустима. На основание чл.278,ал.1 и ал.2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

         След като прецени доводите на частния жалбоподател и доказателствата по делото Видинският окръжен съд намира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта досежно възнаградителните лихви следва да бъде отхвърлено поради следното :

         Постъпило е заявление от „********.", Франция, рег. № 542097902, чрез „***********", клон Б.с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - гр.С., ж.к."****" *, *********, сгр. 14, представлявано от Д.Д. - зам. управител, чрез пълномощника юрисконсулт Ц.С., с което иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Е.С.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на сумите: 11377,08 /единадесет хиляди триста седемдесет и седем лева и осем ст./ лева - главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски заем с номер ******* от 11.07.2016г., 3743,32 /три хиляди седемстотин четиридесет и три лева и тридесет и две ст./ лева - възнаградителна лихва за периода от 20.03.2017г. до 20.07.2021г., 1224,76 /хиляда двеста двадесет и четири лева и седемдесет и шест ст./ лева - мораторна лихва за периода от 20.04.2017г. до 11.05.2018г. и законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда 30.05.2018г. до изплащане на вземането.

         Окръжен съд-Видин намира намира разпореждането за законосъобразно ,тъй като в заповедното производство съдът въз основа твърдението на заявителя е длъжен да провери дали заявлението е редовно, т.е. дали заявителят е индивидуализирал вземането си по основание и размер. Точното определяне на вземането осигурява на длъжника възможността да се ориентира какво точно вземане се претендира от него, за да прецени дали да изпълни доброволно или да го оспори изцяло или отчасти, като подаде възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта. В конкретния случай заявителят не е индивидуализирал вземането ,като не е посочил начина на формиране на дължимите възнаградителни лихви .

         Окръжен съд-Видин приема ,че за да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, е необходимо от изложените в заявлението твърдения да може да се направи извод, че вземанията, за които се претендира издаването на заповедта за изпълнение, са определени по размер и са с настъпил падеж за плащане, като липсва задължение за представяне на писмени доказателства за установяване на посочените обстоятелства,но в конкретния случай вземането за възнаградителна лихва, претендирано от заявителя, е индивидуализирано както по размер , така и за период ,но от така посочения период е видно, че падежът на тази претенция все още не е настъпил-същият е конкретизиран за 20.07.2021г. Недодопустимо е претендирането на възнаградителна и наказателна лихва за бъдещ период от завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, тъй като към момента на подаване на заявлението те не са изискуеми.Налице са бъдещи, невъзникнали права ,които не съставляват годен предмет на съдебна защита.

По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено частично досежно искането за възнаградителна лихва в размер на 3743,32 лв., като нередовно заявено.

Достигайки до същия краен извод, ВРС е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Видин в настоящия си състав

О  П Р Е Д  Е  Л И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1049-РЗ от 01.06.2018г. по ч.гр.д.№ 1411/2018г. по описа на РС- Видин ,с което е отхвърлено частично Заявление на *********** рег. № ***** чрез ************** ЕИК: *****, гр. С. жк. ***, ****, сгр. **** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Е.С.Й. в частта му относно искането за присъждане на сумата от 3743.32лв., съставляваща възнаградителна лихва за периода от 20.03.2017г. до 20.07.2021г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                

 

                                                                                  2.

 

 

 

 

 

                                 ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ ЙОНЧЕВ

 

Считам,че че при тези доказателства неправилно районният съд приема, че длъжникът не дължи възнаградителна лихва, поради следните съображения:

Предсрочната изискуемост е санкция за неизправността на длъжника, поради което последиците следва да включват пълно и точно изпълнение на задължението, каквото то съществува и се дължи при настъпване на срока. В този смисъл, когато кредиторът упражни предоставеното му от договора право на предсрочна изискуемост, упражняването не води до погасяване на уговорените задължения и не следва да се тълкува като отпадане на правото на кредитора да иска изпълнение на задължението. Както приема ВКС в свое р. № 99 от 1.02.2013 г. по т. д. № 610/2011 г., ВКС, I т. о.: „При уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума настъпва предсрочна изискуемост и на не-падежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси".

В изпълнение на договора са както упражняването на правото на обявяване на предсрочната изискуемост, така и нейните последици и възникването на задължение за кредитополучателя да плати не само дължимата главница, но и всички договорени лихви, такси и разноски. Основанието на претенциите не е в института на неоснователното обогатяване, а е за изпълнение на договорни задължения. Вярно е, че по своето естество договорната лихва представлява възнаграждение за заемодателя за предоставянето на заетата сума за ползване от заемополучателя за определен период от време. Липсва обаче правно основание да се приеме, че длъжникът заемололучател спира да дължи договорените лихви, такси и разноски за период, в който продължава да ползва заетата сума, само защото дължи предсрочно връщането й. Приемането на тезата, че след обявяването на кредита за предсрочно изискуем неизправният длъжник не дължи договорна лихва, означава да се облагодетелства той за сметка на кредитора, упражнил своето право да иска предсрочно връщане на заетата сума. Следва да се прави разлика между последиците при упражняването на правото на длъжника да изпълни предсрочно задължението си, когато срокът е уговорен в негова полза, и последиците от упражняването на правото на кредитора да иска предсрочно изпълнение поради неизпълнението на задълженията на длъжника.

Водим от горното постанових особеното си мнение.

 

                             СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :