Видинският окръжен съд наказателно отделение в публичното

заседание на двадесет и седми юни

през две хиляди и осемнадесета година в състав :

Председател: И.И.

Членове: Л. Л.

Р.Д.

при секретаря М. К. и в присъствието на

прокурора А. А. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Л. ВЧНД № 154 по описа

за 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:

С определение от 23.05.2018г. по ЧНД № 573/2018г., по описа на Районен съд – Видин, е постановено следното: допуска групиране на наказанията на осъдения Т.В.М. с ЕГН **********, като се определя едно общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД № 745/2015 г. на РС - Видин и НОХД № 536/2018 г. на РС - Видин, за които са налице основанията на чл. 25 във връзка с чл. 23 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца с ефективно изтърпяване, при „общ“ режим; наказанието наложено по НОХД № 745/2015 г. по описа на РС - Видин в размер на девет месеца „лишаване от свобода“ /изтърпяно/; налице са условията на чл. 25 от НК и наложеното наказание по НОХД № 536/2018г. по описа на РС - Видин се приспада от наложените и изтърпени девет месеца Лишаване от свобода по НОХД № 745/2015 г. по описа на РС - Видин.

Против определението в срок е подаден частен протест от Районна прокуратура – Видин. В протеста се прави оплакване, че определението е неясно и незаконосъобразно. Иска се да се измени определението на ВРС, като се извърши правилно и законосъобразно групиране на наказанията на осъдения М., както това е визирано в предложението на РП – Видин до ВРС.

Представителя на ОП - Видин, в с.з. заяви, че поддържа протеста на РП – Видин, както и че следва да се изясни диспозитива на обжалваното определение.

Защитникът на осъдения, в с.з. заяви, че определението на ВРС по същество е правилно.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на определението, намира, че същото следва да бъде отменено, тъй като е постановено при съществени нарушения нса процесуалните правила.

Видно от определението на ВРС, към него липсват мотиви. Изложените съображения на първоинстанционния съд, преди диспозитива на съдебния акт, изобщо не отговарят на изискванията за мотиви. Това изложение, освен че не съдържат правни съображения за взетото от съда решение, е непълно, с оглед предмета на делото, противоречиво е и неясно. Като се изключи краткото и непълно пресъздаване на съдебното минало на осъдения, останалата неясна и противоречива част от визираните привидни мотиви на л.25 от делото на ВРС, респ. абзац 3,4 и 5 от горе надолу, е преписана впоследствие като диспозитив на определението. Липсват мотиви за приложението на чл.23 и 25 от НК /не са обсъдени относимите хипотези на тези норми към конкретните обстоятелства в случая/, липсват съображения за приложение на чл.25, ал.2 от НК, не е обсъдено приложението на чл.59, ал.1 и 2 от НК, а чл.68, ал.1 и чл.69, ал.2 от НК, които са пряко относими към казуса, с оглед историята на осъжданията на М., напълно са игнорирани. В тази насока липсва и произнасяне на ВРС по предмета на делото, определен от предложението на РП – Видин, но най-вече от съдебното минало на осъдения, което в настоящото производство следва изцяло да бъде взето предвид.

В частта, в която ВРС е допуснал групиране на наказанията по НОХД № 745/2015г. на ВРС и НОХД № 536/2018г. на ВРС, определението, макар и немотивирано, е в унисон с доказателствата. Мотивите за горното, каквито не са визирани от ВРС, биха могли да визират, че: деянията по НОХД № 745/2015г. на ВРС и НОХД № 536/2018г. на ВРС, са извършени при условията на реална съвкупност; М. е извършил отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което ѝ да е от тях, и за които е осъден отделно по горните дела; налице са условията на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК, и на осъдения следва да бъде наложено едно, най-тежкото от наказанията по горните дела, респ. „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, при първоначален „общ“ режим. Мотиви в тази насока, както бе посочено, липсват. Неяснотата се задълбочава от постановеното по-нататък с атакуваното определение, под формата на декларативен израз: „Наказанието наложено по НОХД № 745/2015г. по описа на РС – Видин в размер на девет месеца Лишаване от свобода /изтърпяно/.“ Освен, че не е ясно, как ВРС е стигнал до тази мисъл, то тя изобщо не съответства със справката за съдимост, но е в пълно противоречие и с предходната част на определението, където е определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца. Видно от справката за съдимост от 22.05.2018г., Т.В.М. е осъждан както следва:

По НОХД № 1186/2013г. на ВРС, с влязла в сила присъда на 09.10.2013г. за извършено от М. като непълнолетен деяние на 16.12.2012г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено /на основание чл.66, ал.1 от НК/ за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

По НОХД № 745/2015г. на ВРС, с влязъл в сила съдебен акт на 03.11.2015г., за извършено деяние на 13-14.05.2015г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, при първоначален „строг“ режим. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено М. да изтърпи и наказанието по НОХД № 1186/2013г. на ВРС – „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, при първоначален „строг“ режим. В писмо от 28.06.2016г. от Затвора – Враца е посочено, че на 24.06.2016г. М. е изтърпял наказанието по НОХД № 745/2015г. на ВРС и НОХД № 1186/2013г. на ВРС, с помощта на 3 дни от работа и е освободен с УПО, с остатък 1 месец и 5 дни, с изпитателен срок 6 месеца.

По НОХД № 536/2018г. на ВРС, с влязъл в сила съдебен акт на 03.05.2018г., за извършено деяние на 23.08.2014г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, при първоначален „общ“ режим. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено М. да изтърпи и наказанието по НОХД № 1186/2013г. на ВРС – „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, при първоначален „общ“ режим.

Видно е, че НОХД № 745/2015г. на ВРС не е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, но размера на наложеното наказание е 3 месеца.

Неяснотата в определението се задълбочава от постановеното по-нататък: „Налице са условията на чл.25 и наложеното наказание по НОХД № 536/2018г. по описа на РС – Видин се приспада от наложените и изтърпени девет месеца Лишаване от свобода по НОХД № 745/2015г. по описа на РС – Видин.“

Освен, че не е посочена конкретна хипотеза на чл.25, който има 4 алинеи, то в чл.25 от НК липсва регламент, който урежда извършване на приспадане от отделно наказание, което вече е кумулирано. Освен това ВРС отново е визирал наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца по НОХД № 745/2015г. по описа на РС – Видин, а както беше посочено по-горе, такова наказание по посоченото дело не е налагано.

В крайна сметка е видно, че ВРС не е визирал мотиви, тъй като липсват правни съображения за взетото от него решение, не са обсъдени относимите в случая правни норми, не е съобразено съдебното минало на осъдения, а диспозитива на атакуваното определение е противоречив, неясен и объркан. В крайна сметка не е ясна волята на първоинстанционния съд. Не се касае само за грешка на ВРС при правоприлагането, но за пълно несъобразяване с конкретиката на случая и приложимия закон, съобразно тази конкретика.

Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение с оглед чл.348, ал.3, т.2 от НПК, което не може да се отстрани от ВОС, поради което определението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на ВРС за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото следва да се има предвид, че деянията по НОХД № 745/2015г. на ВРС и НОХД № 536/2018г. на ВРС, са извършени при условията на реална съвкупност; М. е извършил отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което ѝ да е от тях, и за които е осъден отделно по горните дела; налице са условията на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК, и на осъдения следва да бъде наложено едно, най-тежкото от наказанията по горните дела.

На основание чл.25, ал.2 от НК, изтърпяната част от наказанията „лишаване от свобода“, наложени по цитираните дела, следва да се приспадне от определеното за изтърпяване общо наказание„лишаване от свобода“.

Тъй като и двете престъпления от общ характер, които са предмет на горните дела, са извършени в изпитателния срок на условното осъждане по НОХД № 1186/2013г. на ВРС, следва де се приложи чл.68, ал.1 от НК /за изтърпяване на отложеното наказание, отделно от определеното едно общо, най-тежкото от наказанията по НОХД № 745/2015г. и НОХД № 536/2018г. на ВРС/, като се прецени, съобразно обстоятелствата и най-вече цялостното съдебно минало на осъдения, дали да се приложи чл.69, ал.2 от НК /приложението му не е задължително/, доколкото деянието по посоченото дело е извършено от М. като непълнолетен.

На основание чл. 59, ал.1 и 2 от НК, следва да се зачетат задържанията на осъдения по горните дела, включително и изтърпяно наказание по НОХД № 1186/2013г. на ВРС, съобразно ал.2 на чл.59 от НК.

В тази насока и на основание чл.306, ал.1, т.1 и 3 от НПК следва да се произнесе първоинстанционния съд.

По тези съображения следва да се отмени атакуваното определение на ВРС.

Делото следва да се върне ВРС за ново разглеждане от друг състав.

Водим от горното, Видинският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ определение от 23.05.2018г. по ЧНД № 573/2018г., по описа на Районен съд – Видин, е постановено следното: допуска групиране на наказанията на осъдения Т.В.М. с ЕГН **********, като се определя едно общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД № 745/2015 г. на РС - Видин и НОХД № 536/2018 г. на РС - Видин, за които са налице основанията на чл. 25 във връзка с чл. 23 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца с ефективно изтърпяване, при „общ“ режим; наказанието наложено по НОХД № 745/2015 г. по описа на РС - Видин в размер на девет месеца „лишаване от свобода“ /изтърпяно/; налице са условията на чл. 25 от НК и наложеното наказание по НОХД № 536/2018г. по описа на РС - Видин се приспада от наложените и изтърпени девет месеца Лишаване от свобода по НОХД № 745/2015 г. по описа на РС - Видин.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Видин за ново разглеждане от друг състав, като се отстрани посоченото по-горе процесуално нарушение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: