ВГРД № 123-2018

Решение по Гражданско дело 123/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е № 36

18.06.2018

Гр. Видин

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Видинският окръжен съд гражданска колегия

В открито съдебно заседание на шестнадесети май

две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Д.М.

Членове: С.С.

Г. Й.

При секретаря В.К.

и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от С. М.

Въззивно гражданско дело № 123 по описа за 2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Л.Д.Б. *** против решение №23/16.02.2018г. постановено по гр.дело №182/2018г. по описа на Кулския районен съд.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението, с което е уважен искът по чл.108 от ЗС и искът за заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот в размер на 80.00лв. е неправилно, като незаконосъобразно и необосновано. Развиват се доводи, че в мотивите си КРС са изложили общи мотиви относно правната стойност на реституционния акт, но направените правни изводи не кореспондират с доказателствата по делото. Посочва се, че съдът без да има събрани доказателства е приел, че ответникът владее имот с идентификатор 40525.612.7, като не става ясно въз основа на кои доказателства е прието, че ответникът владее точно този имот. Не са събрани доказателства и колко квадратни метра владее ответника и дали те съвпадат с границите на имота. Посочва се, че с отговора на исковата молба жалбоподателят е оспорил предявения с правно основание по чл.108 от ЗС иск, като в това възражение влиза и оспорване идентичността на владения от ответника имот, поради което е поискано в тази част решението да бъде отменено.

Против решението е подадена въззивна жалба от И.Е.Т.-А. чрез адвокат-пълномощник Д… в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за ползване над сумата 80.00лв. до 380.00лв. и по отношение размерът на присъдените разноски. Развити са оплаквания в жалбата, че ответникът по делото е бил поканен с две нотариални покани през 2013г. и 2016г. да освободи процесния имот и да заплати обезщетение за ползването му за претендираните периоди общо в размер на 300.00лв., както и 100.00лв Данък сгради и такса смет. Посочва се, че съдът неправилно е изчислил обезщетението на база средният пазарен наем за имоти, основавайки се на определените от Служба „З….“ гр.В… средни наемни цени за претендираните години. Поискано е в тази част и в частта относно разноските решението да бъде отменено, като се уважат в пълен размер исковете за обезщетение и се присъдят направените пред КРС разноски в пълен размер. Жалбоподателката А. е поискала да бъде назначена съдебно-техническа експертиза относно установяването идентичност на имота, владян от ответника, което не е уважен от въззивния съд.

Окръжния съд, след като се запозна с оплакванията във въззивните жалби, становищата на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок и от надлежни страни, поради което са допустими.

По жалбата на Л.Д.Б.:

Основното оплакване в жалбата във връзка с уважения иск по чл.108 от ЗС е, че по делото не са били събрани доказателства относно обстоятелството владее ли ответникът процесния имот с идентификатор 40525.612.7 с адрес гр.К…, местността „С…“, в землището на гр.К… с площ от 636кв.м.

Ищцата по делото е поддържала в исковата молба, че е собственик на посочения по-горе земеделски имот, който притежава съгласно договор за доброволна делба №…, т…., рег.№… от …г. на Службата по вписванията гр.К…. Посочила е, че имотът се ползва изцяло от ответника, който не е собственик, но възпрепятства ползването му от ищцата, въпреки противопоставянето им. За доказване на тези твърдения ищцата е представила посочения договор за доброволна делба, от който е видно, че в нейн дял е възложен имот от 635.9кв.м., новообразуван имот №612.7 с посочени граници и съседи на имота. Представила е скица, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър гр.В… на поземлен имот №15-314106/04.07.2017г. на поземлен имот с идентификатор 40525.612.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-91 от 12.12.2015г. с посочени съседи. В скицата като собственик на имота е посочена ищцата И.Е.Т.-А..

Ответникът по делото Л. Д. Б. е подал писмен отговор на исковата молба, в който е оспорил изцяло предявения иск. Оспорил е искът за предаване владението на имота, като е посочил, че владее имота на правно основание – собственик е на имота въз основа на давностно владение от 1960г. в лицето на родителите му и продължило и до момента от него след тяхната смърт. Оспорил е и предявените искове за заплащане на обезщетения, като е посочил че в п роцесния имот родителите му и той са посадили лозе, плодни дръвчета, ягоди и имотът се обработва изцяло от него.

По делото са разпитани свидетели, които установяват, че са запознати с процесния имот, който имот е възстановен и е отредена собственост на ищцата от 2011г. Свидетелите К…, М… А., М… и В… заявяват, че имотът се ползва от ответника от преди възстановяване на собствеността на ищцата, която многократно разговаряла с него да го освободи, но той отказвал. Свидетелката М… е заявила, че лозето в имота е било насадено през 1960г. от родителите на ответника, а от 1985г. го стопанисва и обработва Л.Б.. Свидетелката заявява, че в имота има насадени лозя, ягоди и плодни дървета, които се обработват от ответника и той прибира плодовете. Свидетелката заявява, че тези имоти са били раздадени за ползване от О…, като свидетелката В…. заявява, че свекър и свекърва й са обработвали съседен на процесния имот, който е ползван първоначално от родителите на ответника, а след това от ответника.

Въз основа на така установените обстоятелства по делото, районният съд е приел, че по предявения по чл.108 от ЗС иск ищцата е доказала наличието на предпоставките за уважаването му, а именно, че е собственик на процесния имот, че имотът се намира в държане на ответника и че същия държи имота без правно основание. Подробно съдът е обсъдил процедурата по възстановяване собствеността на имота, въз основа на която ищцата е станала собственик на процесния имот. Съдът е изложил подробни мотиви и по направеното от ответника възражение, че е придобил процесния имот на основание давностно владение. Съдът е приел, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които подлежи на възстановяване по реституционните закони, започва да тече от 22.11.1997г., а в случай, че имотите не са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ, давността започва да тече от възстановяване на собствеността. В настоящия случай собствеността върху процесния имот е възстановена през 2011г. и по отношение на ответника не е изтекла придобивната давност върху имота.

Настоящата инстанция споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи, които са обосновани и почиват на събраните по делото доказателства. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че ищцата не е доказала, че ответникът владее точно имота, посочен в исковата молба, каква част от него владее и дали тази част е в границите на имота. В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че оспорва предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, тъй като владее процесния имот на правно основание – давностно владение върху имота. С оглед на това признание на ответника при отделяне на спорните от безспорните обстоятелства по делото не е било необходимо да се сочат доказателства дали ответникът упражнява фактическа власт върху посочения в исковата молба имот и каква част се владее от него. Това обстоятелство е признато от ответника в подадения от него отговор. Наред с това разпитаните по делото свидетели установяват, че процесния имот се обработва от ответника от 1960г. до настоящия момент, който факт се установява както о т разпитаните свидетели, посочени от ищцата, така и тези, посочени от ответника.

По тези съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на Л.Д.Б. е неоснователна и в обжалваната част решението на Кулския районен съд ще следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.

По жалбата на И.Е.Т.-А.:

Окръжният съд приема, че жалбата е неоснователна.

Неоснователни са оплакванията за начина, по който съдът е определил обезщетението за ползване на имота, съобразявайки се със средните наемни цени за земеделски земи за претендираните години. Жалбоподателката не е посочила доказателства на каква база са изчислени претендираните като обезщетение суми, като съдът се е съобразил със съществуващите средни наемни цени на земеделски земи в района, където се намира процесния земеделски имот.

Неоснователни са оплакванията относно претенцията за заплащане на дължим данък сгради и такса смет за имота. Относно тези оплаквания съдът е изложил подробни и обосновани мотиви относно качеството на ответника като ползвател на имота, обстоятелството, че същият е ползвал имота без правно основание поради което не дължи заплащане на данък сгради и такси смет.

Неоснователни са оплакванията във връзка с присъдените с решението разноски, за които съдът е изложил подробни мотиви за начина на формирането им и редуцирането им съгласно уважената и отхвърлената част от исковете.

По изложените съображения Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №23/16.02.2018г., постановено по гр.дело №182/2017г. по описа на Кулския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.