В ИМЕТО НА НАРОДА

Видински окръжен съд ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА тридесети май

ПРЕЗ две хиляди и осемнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.

ЧЛЕНОВЕ:1. С. С.

Г. Й.

ПРИ СЕКРЕТАРЯ И.К. И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ

съдия С. С. в. ГР.Д. № 129 ПО ОПИСА

ЗА 2018 ГОД., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

Делото е образувано по въззивна жалба на ЗК“Л….“АД със съдебен адрес в гр. С… против Решение №45 от 07.03.18г. по гр.д. №782/17г. на БРС .Счита,че първоинстанционния съд неправилно е възприел доказателствата по делото и е достигнал до незаконосъобразни изводи.Според жалбоподателя по делото е установено,че ответникът е станал причина за ПТП на 02.08.2014г. и в протокола за ПТП е отразено,че ответникът е управлавял МПС след употреба на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.Моли решението на БРС да бъде отменено ,а предявеният иск уважен.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба К.Р.К. *** не е подал писмен отговор и не е взел становище по жалбата.

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск по реда на чл.422 ГПК като ищецът ЗК“Л….“АД –С… е поискал от съда да признае за установено по отношение на ответника К.Р.К., че има вземане в размер на 645,79лв,съставляваща стойността на заплатеното от тях застрахователно обезщетение по щета №0002-5060-14-304311 ,ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата.

От данните по делото е установено,че на 02.08.2014г. в с.Р….е станало ПТП като К.Р.К. ,който е управлявал автомобил „А….“,рг №…. се удря в лек автомоби „Ф….“ модел „П…“ с рег №М …АТ,собственост на П… И… Г… .Съставен е протокол за ПТП,в който е отразено,че К.Р.К. е управлавял МПС след употреба на алкохол без да е посочено при каква концентрация.И двата автомобила са имали застраховка „Гражданска отговорност“ и след оценка на щетите ищецът ЗК“Л….“АД –С… е заплатил на собственика на пострадалия автомобил П. И. Г. сума в размер на 635,79лв.На основание чл.410 ГПК засрахователят е подал заявление до БРС за изплатената сума и съдът е издал Заповед по чл.410 ГПК срещу К.Р.К. за сума от 645179лв./635,79лв.-щета и 10лв. ликвидационни разходи/.След подадено възражение от К.Р.К. заявителят е предявил иск по чл.422 ГПК.

Пред БРС са представени доказателства,че НП №… от …г. на началник група ОП при РУ Белоградчик,с което на К.Р.К. са наложени административни наказания по ЗДвП във връзка с ПТП на 02.0814г. е отменено с влязъл в сила съдебен акт- Решение №212 от 02.12.2014г. по АНД №216/2014г. на БРС,потвърдено с Решение №57 от 09.03.2015г. по АНД №1/2015г. на Адм.съд-В….При това положение няма данни,че К.Р.К. е управлявал МПС при ПТП на 02.08.14г. с концентрация на алкохол в кръвта над дупустимите норми /над 0,5 на хиляда/

Първоинстанционният съд е приел иска за недоказан и го е отхвърлил.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

При тези данни ВОС намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество за неоснователна по следните съображения:

Не е спорно ,че на 02.08.2014г. в с.Р…. е станало ПТП като К.Р.К. ,който е управлявал автомобил „А….“,рег №… се е ударил в лек автомоби „Ф…“ модел „П….“ с рег №М….,собственост на П… И.. Г…,при което за последния са настъпили щети,оценени на 635,79лв. и те са изплатени по силата на „ГО“ от застрахователя на ответника по делото - ЗК“Л…“АД –С.. .

При условията на чл.433 КЗ застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования и в случая той се позовава на хипотезата на чл.433,т.3 КЗ-когато застрахованият причини вреда чрез негови действия или бездействия вследствие на употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма /над 0,5 на хиляда/

В производството не се установи К.Р.К. да е управлявал МПС при ПТП на 02.08.14г. с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата.В протокола за ПТП е отбелязано,че той е управлявал след употреба на алкохол,но не е посочена концентрацията на алкохол в кръвта на водача,нито е отбелязано,че е над допустимата от закона норма. НП №… от …г. на началник група ОП при РУ Белоградчик,с което на К.Р.К. са наложени административни наказания по ЗДвП,в това число и по чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП /управляване на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда/ във връзка с ПТП на 02.0814г. е отменено с влязъл в сила съдебен акт.

При това положение по делото пред първата инстанция не е представено никакво доказателство за противоправно поведение от страна на ответника,в случая управление на МПС след употреба на алкохол над допустимите от закона норми,което да ангажира отговорността му в хипотизата на чл.433,т.3 КЗ.

При това положение правилно БРС е приел,че регресният иск по чл.433,т.3 КЗ е недоказан и го е отхвърлил.Първостепенният съд се е мотивирал и от правна и от фактическа страна като направените изводи се споделят от ВОС и при условията на чл.272 ГПК не е необходимо да се повтарят в настоящото решение.

Предвид изложеното въззивният съд счита,че следва да потвърди първоинстанционното решение,с което е отхвърлен установителния иск по чл.422 ГПК.

Няма данни ответникът по жалба да е направил разноски пред настоящата инстанция и такива не са претендирани,поради което не следва да се присъждат.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №45 от 07.03.18г. по гр.д. №782 по описа за 2017г. на РС-Белоградчик.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: