Решение по Гражданско дело 96/2018г.

                                               РЕШЕНИЕ№ 32

гр. Видин, 29.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд гр. Видин, гражданско отделение, в публично заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. В.

                                                                              Членове : 1. А.П.

                                                                                               2.В. М.  

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдията В. М. гр. дело № 96 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от Л.В.З., ЕГН ********** против решение № 46/02.02.2018г. по Гр.Д. № 3081/2017г. по описа на ВРС, с което е изменен размера на месечната издръжка, която дължи по силата на предишно решение от 80лв. на 200лв. на детето си Е.Л.З. с ЕГН: **********.

Поддържа във въззивната жалба, че решението е неправилно и не мотивирано, не са съобразени нуждите на детето, не е ясно кои доказателства обосновават извода за този размер, липсват данни за посещаване на допълнителни уроци по анаглийски език, с намерение за кандидастване във ВУЗ, както и документи и фискални бонове в тази насока, не се е доказало и твърдението на ищцата че през лятото на 2017г. ищцата е работила, за да си осигури средства. Не са представени доказателства за разрешение от инспекция по труда за полагане на труд от непълнолетен.

Посочва, че жалбоподателят има друго семейство и второ дете на 8г. за което полага грижа и издръжка. Жалбоподателят полагал грижи и за възрастните си родители, осигурявайки им отопление през зиминия сезон и подпомагайки ги за закупуване на лекарства.

         Посочва се, че справката за притежваните от ответника МПС не отразяват действителното положение върху собствеността на тези автомобили, тъй като първия автомобил „А…“ е притежаван до 20.07.2016г., а вторият „Ф…“ до 09.11.2016г.

         С оглед горното моли съда да намали размера постановен от първоинстанционния съд и постанови дължима издръжка в размер на 130лв.             Ответната по жалба страна Е.Л.З., подпомагайна от майка си П… Е… Н… е депозирала писмен отговор , в който поддържа ,че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, а с подадената въззивна жалба не се посочват нарушения на материалния закон, като довода, че решението е неправилно, не се подкрепя от данните по делото.

          Посочва за неоснователен довода на жалбоподателят, че полага грижи за родителите си, тъй като чл.160 ог СК ясно определя реда на лицата на които се дължи издръжка.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

       Искът е с правно основание чл. 150 от СК . Предявен от Е.Л.З., ЕГН **********, подпомагана от П… Е… Н…, ЕГН **********, нейна майка и законен представител, двете от гр. В…, ул.“П…“ № …, ап. .., против Л.В.З., ЕГН **********.

С решение № 46/02.02.2018г. по Гр.Д. № 3081/2017г. по описа на ВРС е изменен размера на месечната издръжка, която Л.В.З., ЕГН ********** , е осъден да заплаща по силата на решение № 665 от 16.05.2005г. по гр. д. № 476 / 2005г. на Районен съд гр. Видин, в размер на 80,00лева, на детето си Е.Л.З., като увеличава този размер от 80,00лева на 200,00лв./двеста лева/, считано от предявяване на иска – 19.10.2017г. до отпадане, изменение или прекратяване на основанието за даването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като иска до пълния претендиран размер относно периода от 01.10.2017г. до 19.10.2017г., го отхвърлил като неоснователен.

От данните по делото се установява, че ответникът З. е баща на ищеца-Е., която е на седемнадесет години.

          С решение № 665 от 16.05.2005г. по гр. д. № 476 / 2005г. на Районен съд гр. Видин, гражданския брак, между родителите на ищеца, е прекратен с развод, упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено на майката и ответникът е осъден да заплаща на ищеца издръжка в месечен размер на 80,00лева.

Е.З. е ученичка в 11 клас редовна дневна форма на обучение в ГПЧЕ“Й….“ В…. Желае да продължи образованието си в специалност налагаща изучаване на английски език. Детето не получава доходи, не упражнява търговска дейност, няма недвижими имоти и моторни превозни средства, не притежава парични влогове и дялове и акции в търговски дружества.

          Майката на детето за периода от 01.10.2016г. до 31.01.2017г. е получила трудово възнаграждение в нетен размер общо 1 508,80лева. Ответната страна полага грижи за малолетно дете.

          Ответникът е едноличен собственик на капитала и управител на „Г….“ ЕООД В…. Ответникът има декларирани изплатени доходи от дивиденти от горното дружество както следва : за 2015г. в размер на 14 000,00лева и за 2016г. в размер на 8 000,00лева. Ответникът е отчуждил притежаваните от него два броя моторни превозни средства около 1 година преди завеждане на настоящия иск.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна :

         Обжалванато решение на Видински районен съд, с което искът за издръжка е уважен за разликата над сумата 80лв. до размера на сумата 200лв. месечно е валидно, допустимо и правилно, а въззивната жалба - неоснователна.

В съответствие с установената практика на съдилищата и спазвайки постановките на ППВС №5/1970г. и ППВС №5/30.11.1981г., при определяне размера на издръжката за детето Е. ВРС е съобразил възможностите на дължащия издръжката баща и потребностите на детето – ученичка на 17г-чуждоезиков профил. Съдът е съобразил нуждите от храна, облекло, учебни помагала, средства за уроци, за почивка и за други занимания, подпомагащи физическото й и интелектуално развитие, както и как тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.

Също в съответствие със задължителната практика на ВКС, съгласно която за установяване на материалното състояние на родителите са допустими всички доказателствени средства, съдът е определил възможностите на родителите, изхождайки от декларираните от тях месечни доходи пред социалната служба, при липса на доказателства за всички доходи на бащата, но при данни, че същият е едноличен собственик на търговско дружество и упражнява търговска дейност, придобил е доходи от дивиденти в посочените размери.

Съдът е отчел и обстоятелството, че майката полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

Неоснователно се твърди в жалбата, че нуждите детето неправилно са определени от първата инстанция, с оглед липсата на доказателства за посещаване на частни уроци, както и данни, че е полагала труд като непълнолетна. Според цитираната по-горе задължителна съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация. В съответствие с тази практика съдът е постановил своето решение, като съобразявайки специфични негови потребности, ВРС е изходил от обикновените условия за живот на Е.З..

Размерът на минималната работна заплата в страната също не е критерий за определяне на общия обем средства, необходим за месечната издръжка на детето, тъй като съобразно задължителната съдебна практика, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, а в случая и двамата родители реализират доходи.

Правилно съдът е присъдил издръжката от 200лв. месечно за детето , считано от датата на подаване на исковата молба в съда.

Съгласно т.17 от ППВС №5/16.11.1970г., издръжката за ненавършили пълнолетие деца се присъжда от влизане в сила на решението, само при служебно определяне на издръжката от съда, какъвто не е разглежданият случай.

С оглед всичко изложено и при липсата на други оплаквания срещу решението на ВРС в обжалваните му части, същото като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди в тези му части.

При този изход на делото пред въззивната инстанция, право на разноските за тази инстанция има въззиваемата Е.З., на която следва да се присъдят разноски в размер на сумата 300лв., съставляваща изплатено на адв. Б…. адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ВОС

 

                                       Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 46/02.02.2018г. по Гр.Д. № 3081/2017г. по описа на ВРС, с което е изменен размера на месечната издръжка, която Л.В.З., ЕГН ********** , е осъден да заплаща по силата на решение № 665 от 16.05.2005г. по гр. д. № 476 / 2005г. на Районен съд гр. Видин, в размер на 80,00лева, на детето си Е.Л.З., като увеличава този размер от 80,00лева на 200,00лв./двеста лева/, считано от предявяване на иска – 19.10.2017г. до отпадане, изменение или прекратяване на основанието за даването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска

ОСЪЖДА Л.В.З., ЕГН ********** да заплати на Е.Л.З., ЕГН **********, подпомагана от П…. Е… Н…, ЕГН **********, нейна майка и законен представител, двете от гр. В…., ул.“П…“ № …, ап. …, направените от нея разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 300 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.2, изр.1 ГПК.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:        1.