Решение по Гражданско дело 126/2018г.
Р Е Ш Е Н И Е-40
Гр.В.
13.юни 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : Д. М.
Членове :1.С. С.
2.Г. Й.
при секретаря и с участието на прокурора.......................................изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело №126 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по глава 20 ГПК /въззивно обжалване/.
С решение №50 по гр.д. № 1416/2017 год. по описа на Районен съд-В. Районен съд-В. е признато за установено по отношение на В.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи изпълнение на парично задължение на „В и К – В." ЕООД,ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.. представлявано от Г. В., за сумата в размер на 2365.20 /две хиляди триста шестдесет и пет лв. и двадесет ст./ лева - главница по представена му от ищеца услуга за доставяне на питейна вода по фактура № 1003986291/20.11.2015г. за периода от 01.10.2015г. до 26.10.2015г. по партида №101485, за обект „Ремонтна Работилница", с адрес: с.К., общ.В., обл.В., за което му е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.Дело № 916/2017г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 31.03.2017г. до изплащане на вземането.
Осъден е В.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „В и К – В." ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.В., ул… представлявано от Г. В., направените от ищеца разноски както следва: за държавна такса в размер на 47.31 лева, за вещо лице в размер на 60 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, както и разноски по ч.гр.Д.91б/2017г. по описа на ВРС за платена държавна такса в размер на 47.31 лева.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от В.Г.Г. ***, чрез адв. Л. И. И. от ВАК- пълномощник .Поддържа се ,че решението е неправилно, поради следното:
- Водата не била доставена на въззивника и към него нямало действащ водопровод;
- Фактурата била на чуждо име, а не на името на въззивника;
- Водомерът бил за целия имот, който след това бил разделен на части и само една част от него била закупена от въззивника;
- Фактически доставката на вода през този водомер била осъществявана за всички имоти;
- Повечето тръби и обекти, които се захранват с този водомер ,били собственост на трети лица.
Доводите на ВРС в тази насока били неправилни, поради което се иска да бъде постановено решение, с което да се отмени атакуваното Решение по гр.д. № 1416/2017 год. по описа на ВРС като неправилно и да се отхвърли предявеният иск.
Въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба ,в който развива подробни доводи относно неоснователността на същата.
След като взе предвид постъпилата искова молба,писмените отговори на ответниците и събраните по делото доказателства,Видинският окръжен съд прие за установено от фактическа страна следното :
Делото пред Районен съд-В. е образувано по искова молба с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „В и К – В." ЕООД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление: гр.В. ул.. представлявано от Г. В. против В.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди ,че страните се намират в облигационно отношение по силата на договор за общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „В и К" –В., че ищецът е изправна страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на ответника като собственик на недвижим имот и титуляр на абонатен номер в качеството му на потребител - питейна вода, за което му е издал фактура от 20.11.2015г. на името на „СД „К." - с. К. за сумата в размер на 2365.20 лева за периода от 01.10.2015г. до 26.10.2015г., а ответникът е останал задължен за заплащането ѝ в тридесет дневен срок от издаване на фактурата. Твърди се още, че ответникът е поканен за изпълнение с покана за доброволно плащане, както и че за вземането си ищецът подал заявление до съда по чл.410 от ГПК и в реализираното заповедно производство по ч.гр.Д.№ 916/2017г. по описа на ВРС му е издадена заповед за изпълнение за исковата сума, но ответникът подал възражение против заповедта в законния срок.
Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника съществуването на вземане, възникнало по договор за предоставяне на „В и К“ услуги, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.Д.№ 916/2017г. по описа на ВРС, за заплащане на сумата в размер на 2365.20 лева, представляваща стойността на изразходвана питейна вода на адрес: с.К., общ.В., обл.В., „Ремонтна работилница", за което е издадена фактура от 20.11.2015 г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението -31.03.2017г. да окончателното издължаване.Претендира пресъждане на разноските в заповедното и в настоящото производства.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал писмен отговор, с който поддържа от своя страна, че през 2004г. е закупил от третото лице СД «К. - Г., И.», масивна сграда - работилница в с.К., общ.В., обл.В., която не е ползвал от закупуването, а че същата е ползвана от трети лица по устен договор за наем; че няма и че не е откривана партида на негово име от «В и К» - В. за посочения имот, както и че ответникът е бил член на събирателното дружество за периода от 18.01.2005 до 11.07.2005г. Иска се от ответника съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
От събраните пред Районния съд доказателства се установява от фактическа страна ,че съгласно фактура № 1003986291, изд. на 20.11.2015г., ищцовото дружество „В и К – В." ЕООД е начислило на получател с абонатен № 101485, на името на СД „К.", Булстат 105011795, с адрес: с.К., общ. В., обл.В., обект „Р. Р.", доставена питейна вода - 1314 куб.м. по 1.50 лв., или общо за сумата в размер на 2365.20 лева с ДДС, със срок за плащане 30 дни от датата на фактуриране.С покана за доброволно изпълнение от 23.02.2017г./л.6 и 7 от делото/, ищцовото дружество е поканило ответника В.Г.Г. за изпълни задължението по издадената фактура за обект: „Р. Р." в с.К. общ.В. обл.В. в петнадесет дневен срок от връчването. Поканата е връчена по пощата на ответника лично на 28.02.2017г. видно от известие за доставяне /лист 7 от делото/.Не се спори между страните и се установява от представените от ищеца извлечения, че по партида, водена на СД „К., с адрес: с.К., общ.В., обл.В., ул.". за периода от 2001г. до издаване на процесната фактура, няма неизпълнени задължения за консумирана питейна вода.
Видно от протокол за демонтаж, на 26.10.2015г. е демонтиран за проверка водомер на СД „К.", с адрес: с.К., общ.В. обл.В., ул..", с показания при демонтажа 1411, а видно от протокол за проверка от 27.10.2015г. от метрологичен контрол, изготвена от „Х." ООД – В. провереният водомер съответства на изискванията на Наредбата за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
По силата на нот. акт за покупко - продажба на недвижим имот № 86, том.II, нот.д. № 204/08.04.2004г. на нотариус с район на действие - РС – В. – Н. А. ответникът В.Г. Г., е закупил от „СД „К. - Г.,И. " Булстат.., с адрес: с.К., общ.., збл. В., представлявано от С. Г.Г. недвижим имот: Масивна сграда - Ремонтна Работилница, -островна върху 406 кв.м., УПИ VII, в кв.11 по плана на с.К., общ.В., обл.В., целият от 2830 кв.м., нормативно необходима площ, прилежаща към сградата, ведно с правото на строеж при съседи: от север - парцел I, в който е -островна административната сграда, от юг - трайна настилка -бетон, от изток - парцел III, от запад - бетонна настилка.
Видно от Решение № 64/18.01.2005г. по ф.д.№ 813/1992г. по описа на ВОС и Решение № 598/11.07.2005г. по ф.д.№ 813/1992г. по описа на ВОС, за периода от 18.01.2005г. до 11.07.2005г. ответникът В.Г.Г., е бил член на „К. - Г., И.", в последствие СД „К. - Г. ***.
От заявеното от ответника лично в съдебно заседание от 09.11.2017г. се установява, че последният е предоставил закупения от него обект „Ремонтна Работилница", с адрес: с.К., общ.В., обл.В., под наем на различни фирми с устни договори.
От назначената, изслушана и приета по делото съдебно -счетоводна експертиза /л.64-68 от делото/ се установява, че към датата на издаване на процесната фактура № 1003986291/20.11.2015г., във „В и К –В." ЕООД, партидата с № 101485 за „Ремонтна Работилница" с адрес: с.К. общ.В., обл.В., се е водила на СД „К.", Булстат . и МОЛ С. Г.Г., а към датата на проверката на експертизата в ответното дружество - 28.11.2017г. партидата с № 101485, по сметка 411 „Клиенти,, се води на името на ответника В.Г.Г.. Установява се също, че процесната фактура и задължението по нея са отразени в счетоводството на ответното дружество по партида с № 101485, по сметка 411 „Клиенти,, на името на ответника В.Г.Г., както и че по фактурата няма отразено плащане. Установява се още от разпита на вещото лице, че абонатният номер следва конкретния обект, на който се предоставя услугата, в случая, откакто е открита процесната партида се е водила за „Ремонтна Работилница", с адрес: с.К., общ.В., обл.В., независимо, че е имала и други собственици.
От назначената, изслушана и приета по делото съдебно -техническа експертиза /л.77-78 от делото/се установява, че бившият стопански двор в с.К., общ.В., обл.В. е раздробен на по -малки имоти с различни собственици, един от които е този на ответника, а именно: УПИ VII - 252 в кв.11 по регулационния план на с.К.. Установява се още, че в имота на ответника се намира общата шахта, захранвала бившия стопански двор, както и че в новообособените имоти е имало захранване с вода от общия водомер, който след раздробяването е останал в имота на ответника УПИ VII ,където се намира обект „Ремонтна Работилница", че всички УПИ са водоснабдени, както и че в спорния имот има тръби за захранване.В самата сграда „Ремонтна работилница“ няма водомер ,като има захранване от съседен имот .Във всеки от новообособените имоти не е имало и няма отделни водомери.Всички имоти са се захранвали заедно въз основа на водомера,за който е издадена фактурата.
Свидетелят С. В. К. установява, че от 15 години инкасира имота в с.К. за „В и К – В. ЕООД, с обект - Ремонтна работилница, в който се работи с железа, че имала достъп до имота от племенника на ответника В.Г. –Д. С., който единствен използвал работилницата и който подписвал фактурите и заплащал сметките за вода, че не е имала информация за смяна на собствеността на имота и че водомерът се намира веднага до оградата, като се влезе в имота.
Така установената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от съброните по делото писмени и гласни доказателства и по същество не се оспорва от страните ,които спорят само относно приложимия закон.
При така установената фактическа обстановка Видинският окръжен съд прие за установено от правна страна следното :
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Е. В. по отношение на съдебното решение може да са налице три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Аналогично ограничение на служебните правомощия на съда беше уредено в отменения ГПК от 1952 г. относно правомощията на касационната инстанция в изричната разпоредба на чл. 218ж, ал. 1, изр. 1. По въпроса за правомощията на ВКС при действието на отменения ГПК е постановено Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, според което при проверка на правилността на въззивното решение касационният съд по правило е ограничен от заявените в жалбата оплаквания, но не и при нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от касационната инстанция и без да е било изрично заявено като касационно основание. Тази принципна постановка се аргументира с разпоредбата на чл. 4 ГПК (отм.), възпроизведена в чл. 5 от действащия ГПК, която вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма, а не диспозитивно право, отклонението от което с необжалването му следва да се третира за възприето от заинтересованата страна. Това изключение от забраната за служебна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт следва да се приеме и по отношение на правомощията на въззивния съд при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, тъй като правомощията на въззивната инстанция при решаването на спора по същество са аналогични на тези на касационния съд при отменения ГПК. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. По аналогични съображения ограниченията в дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба.
Второинстанционното производство е ограничено въззивно обжалване. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
Дейността на въззивния съд обаче не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото.
В изпълнение на основополагащия за процеса принцип за законност /чл. 5 ГПК/ въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното решение. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 262, ал. 1 във връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК, според която непосочването във въззивната жалба на конкретен порок на първоинстанционното решение не обуславя нейната нередовност. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/. Така въззивният съд ще осигури изпълнението на основната функция на доклада- обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон /чл. 5 ГПК/.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалби се явява неоснователна, поради следните съображения:
Предявеният от ищеца иск е основателен и доказан. Основанията за това са следните:
Налице е договор между ищцовото дружество „В и К –В." ЕООД и СД „К.", Булстат .. и МОЛ С. Г.Г., за предоставяне на услуга -доставяне на питейна вода на обект с адрес: с.К. общ.В. обл.В., ул.. за периода от 2001г. до 26.10.2015г. Обектът на доставка е бивш стопански двор на с.К., с изградена водопроводна мрежа, в който двор се намират няколко сгради, с една водопроводна шахта и един уред за измерване /водомер/. След разделяне на стопанския двор на части, през 2004г. ответникът В.Г.Г. е закупил от събирателното дружество една част от него, а именно: недвижим имот: Масивна сграда - Ремонтна Работилница, построена върху 406 кв.м., УПИ VII, в кв.11 по плана на с.К., общ.В., обл.В. целия от 2830 кв.м., нормативно необходима площ, прилежаща към сградата, ведно с правото на строеж при съседи: от север - парцел I, в който е построена административната сграда, от юг - трайна настилка -бетон, от изток - парцел III, от запад бетонна настилка, като водопроводната шахта и водомера са останали в закупения от ответника имот.Имотът на въззивника /ответник пред районния съд/ е бил водоснабден още преди закупуването му от него.От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно ,че имотът е водоснабден и че прекъсването на водоподаването е станало след завеждането на настоящото дело ,поради което са неоснователни развитите във въззивната жалба аргументи в тази насока.
Съгласно чл.61, ал.1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуга на потребителите от В и К оператор - „В и К – В." ЕООД, при промяна на собствеността, новият собственик или ползвател е длъжен да подаде до В и К - оператора заявление за откриване, промяна или закриване на партидата в 30 - дневен срок, като представи необходимите документи. Не се спори между страните, че и към датата на придобиване на имота, съгласно Чл.3 ал.6 от действащата тогава Наредба №9 от 14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационни системи , ответникът е имал същото задължение, дори в по - кратък срок. С оглед на гореизложеното е неоснователно възражението на ответника пред районния съд , че между него и „В и К“ - оператора не е имало договор за доставка на питейна вода ,тъй като ответникът не е предприел действия за промяна или закриване на партидата на праводателя си, а е продължил да ползва водопроводната мрежа, водопроводната шахта и водомера, които са останали в неговия имот от 2004г. насетне.
Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи относно това ,че водомерът бил за целия имот ,който след това бил разделен и само една част била закупена от въззивника –тази ,в която се намирал водомерът ,поради което доставката на вода за всички имоти се осъществявала от този водомер и от това следвало ,че въззивникът не дължи процесните суми.Фактическите твърдения в горния смисъл по сещъство са правилни ,но от тях не следва ,че отпада задължението на въззивника да заплаща потребената вода.Съгласно Чл.5 т.13 от Общите условия за предоставяне на „В и К“ услуги потребителите са длъжни да уведомят в писмена форма В и К оператора за всички настъпили промени в характеристиките на водоснабдения имот и да поискат откриването на индивидуална партида за потребителите на всеки отделен имот / Чл.59 ал.5 от Общите условия за предоставяне на „В и К“ услуги /.След като въззивникът не е изпълнил посоченото по-горе задължение ,той е длъжен да заплаща изцяло потребената вода.
Неоснователен е развитият във въззивната жалба довод ,че въззивникът не дължи процесните суми ,тъй като фактурата била издадена на друго име,тъй като от събраните по делото доказателства се установява ,че въззивникът е собственик на Масивна сграда - Ремонтна Работилница, построена върху 406 кв.м., УПИ VII, в кв.11 по плана на с.К. общ.В. обл.В., целия от 2830 кв.м.,а по силата на Чл.2 ал.1 от Общите условия за предоставяне на „В и К“ услуги потребители на „В и К“ услуги са собствениците на имотите ,на които се предоставя „В и К“ услугата.
По силата на Чл.5 т.6 от Общите условия за предоставяне на „В и К“ услуги задължението да заплаща ползваните „В и К“ услуги лежи върху потребителя ,т.е. върху собственика ,поради което е неосноталено възражението на въззивника във въззивната жалба относно това ,че водата се ползвала и от други лица и че именно последните дължали заплащането на цената.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин ,че ответникът е неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнил произтичащото от Чл.5 т.1 т.6 от Общите условия за предоставяне на „В и К“ услуги задължение да заплаща доставената питейна вода за исковия период, видно от съдебно-икономическата експертиза. Вземането на ищеца е заявено по реда на чл. чл.410 от ГПК по ч.гр.д.916/2017г. по описа на ВРС и съдът му е издал заповед за изпълнение за исковата сума и за разноските ,поради което установителният иск за установяване съществуване на вземането на заявителя е основателен и доказан изцяло, поради което правилно е уважен от районния съд ,заедно с произтичащите от тоза законни последици –уважаване на акцесорвия иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -31.03.2017г. до изплащане на вземането,както и присъждане на ищеца на направените по делото разноски –за държавна такса в размер на 47.31 лева, за вещо лице в размер на 60 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, както и разноски по ч.гр.Д.916/2017г. по описа на ВРС за платена държавна такса в размер на 47.31 лева.
С оглед на гореизложеното поради съвпадащи крайни изводи на районния и въззивния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото В.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** следва да бъде осъден да заплати на „В и К – В. ЕООД, ЕИК. със седалище и адрес на управление: гр.В., ул… представлявано от Г. В. направените пред Окръжен съд-В. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание Чл.472 ГПК Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №50 по гр.д. № 1416/2017 год. по описа на Районен съд-В.
ОСЪЖДА В.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „В и К – В." ЕООД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.., представлявано от Г. В. направените пред Окръжен съд-В. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: