Решение по Гражданско дело 65/2018г.
РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Видин, 04.06. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: В. В.
Членове: 1.А. П.
- В. М.
с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. ВЪЗЗИВНО гражданско дело № 65 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение на Видинския районен съд № 473 от 15.12.2017г., постановено по гр.д.№2792/2016 г. по описа на същия съд, е отхвърлен предявеният от „Т. С." ЕАД с адрес: гр.С., ул."Я." . . с ЕИК ………., представлявано от Г. Х. Б. - изпълнителен директор против М. И.В. с ЕГН: ********** с адрес: *** иск, установяване по отношение на ответника, че дължи на „Т. С." ЕАД сумата по ч.гр.д. № 2124/2016г. по описа на ВРС, в размер на 269.83 лева- главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 11.201 Зг. - м. 04.2015 г., както и такива, отразени във фактури № 004601328/31.07.2013г. № 004601329/31.07.2013г., 004601330/31.07.201 Зг. и сумата 43.08 лева - законна лихва за забава от 31.12.2013г. до 09.06.2016п. както и сумата от 18.00 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м. 11.2013г. - м. 04.2015г. и сумата от 2.96 лева - законна лихва за забава за периода от 31.12.2013г. до 09.06.2016г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.
Решението е обжалвано срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба, подадена от „Т. С." ЕАД. Твърди се, че решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се , че неправилно е прието от ВРС , че въззиваемия не е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисалъ на § 1 , т.42 от ДР на Закона за енергетиката /чл.153,§2а ДР ЗЕ/. Излага , че е установено от представените доказателства , че ответникът за процесния период е бил собственик на топлоснабдения недвижим имот, като впоследствише е продал имота през 2015 г. на трето лице. С оглед на това същият се явява клиент на топлинна енергия по смисъла на действащите през процесния период разпоредби на закона за енергетиката. Поддържа се , че неизпълнението от страна на въззиваемия на задължението му да уведоми топлопреносното предприятие за промяна в собствеността, т.е. на чие име да се открие партида, не може да доведе до неблагоприатни последствия за дружеството. Моли да отмени обжалваното решение и да се уважи исковата претенция на ищеца изцяло. Претендират присъждане на разноски.
В срока не е постъпил отговор на въззивната жалба .
В съдебно заседание представител на въззивника не се явява. Депозивана е писмена молба , с която поддържа въззивната жалба.
Представител на въззиваемия оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Видинският окръжен съд, съобразявайки правомощията си визирани в чл.269 от ГПК провери изцяло валидността на обжалваното решение, неговата допустимост, а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:
Видно от приложеното гр.д. № 2124/2016г. ВРС е издал Заповед № РЗ- 1707/17.09.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която длъжникът М. И.В. с ЕГН: ********** , с постоянен и настоящ адрес *** следва да заплати на кредитора „Т. С." ЕАД с ЕИК ........... със седалище и адрес на управление гр.С., 1680, обл.С. град , общ.К. с. и законен представител Г. Х. Б. следните суми: 269.83 лева, главница за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2013г.- 30.04.2015г., както и такава, отразена във фактури 004601328/31.07.2013г, 004601329/31.07.2013г, и 004601330/31.07.201 Зг, за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., 1225, община С., ул.О. . ,бл.., вх.., ет.., ап..., аб.№313563, 18.00 лева-главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2016г. до окончателното му изплащане, 46.04 лева обезщетение за забавено плащане ,върху двете главници, считано от 31.12.2013г. до 09.06.2016г. , както и разноски в размер на 25.00 лева ДТ и 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за доставка на топлинна енергия.
В законния срок длъжникът е възразил против издадената заповед за изпълнение и този факт е обосновал правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия установителен иск.
От представяния нотариален акт № 182, н.д. № 28638/94г. на нотариус при СРС, се установява, че на 22.12.1994г.ответникът е придобил собствеността върху следния недвижим имот: апартамент …,, находящ се в гр.С., кв. О., ул. О. .., блок „.", вход „.", ет. .. Установява се също, че на 26.06.2015г. ответникът е продал имота на трето лице.
С молба от 14.05.2008г. продавачът по сделката от 22.12.1994г. е поискал закриване на партидата за ползване на топлинна енергия да посочения имот.
От представения договор №498-1/15.10.2002г., се установява, че упълномощен потребител на топлинна енергия е сключил договор с третото лице - помагач „МХ Е." ООД за извършване на услуга „топлинно счетоводство". Този договор е сключен въз основа на взето решение на ОС на ЕС с Протокол от 16.09.2002г. От този протокол се установява, че титуляр на сметката в ищцовото дружество за ап. . на посочения адрес е лице, различно от ответника, като е записано лицето Р. Д. Г..
По делото са представени извлечения от сметки от ищцовото дружество за абонат 313563, както и два броя фактури.
Вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза е изготвило заключението си въз основа на документите по делото, претендираните суми по размер.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124 ал.1,пр.второ от ГПК – иск за съществуване на вземането, предмет на ч.гр.д. № 2124/ 2016 година по описа на Видинския районен съд, за което е издадена Заповед от 17.09.2016 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и факта от който произтича вземането му.
Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от доказателствата, приложени към служебно изисканото и прието като доказателство ч.гр.д. № 2124/ 2016 година по описа на Видинския районен съд, от които е видно, че длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, т.е. оспорил е вземането на заявителя. Ищецът е предявил иска си на 29.11.2016 година, т.е. в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК и предявеният установителен иск е допустим.
Ищецът-въззиваем основава своето вземане на сключен между страните договор за потребление на топлинна енергия при Общи условия.
Видно от събраните по делото писмени доказателства ответникът-въззивник е носител на право на собственост върху имота.
От събраните по делото доказателства и назначените по делото експертизи се установява, че в съответствие с изискванията на чл. чл. 125 ЗЕ, 139 ЗЕ и 141 ЗЕ на ответника на горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия при условията на дялово разпределение в сградата - етажна собственост, отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия. Тези условия могат да бъда оспорени от ползвателя по реда на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, за което по делото липсват твърдения и не са представени доказателства, поради което са приложими общите условия, съобразно които купувачите на топлинна енергия заплащат доставената им топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация, и една изравнителна сметка – чл. 30. В конкретния случай за процесния период е начислявана, както топлинна енергия по прогнозни цени, така и е извършван реален отчет, за което са съставени изравнителни сметки по извършени индивидуални отчети и по изготвени протоколи за неосигурен достъп. По делото не са наведени твърдения, а и няма данни те да са оспорени от въззивника в посочените срокове съответно 30-дневен и тримесечен.
При това положение при действието на чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 30 от общите условия, отчетената сума за сградна инсталация е действително дължимата за периода от потребителя. Това се установява и от изслушаната по делото ССчЕ, съгласно счетоводните записвания на ищцовото дружество. Съдът приема, че при действието на чл. 182 от ГПК са годно доказателство, предвид на това, че са водени редовно и съответни на първичните документи по разпределение на доставяната топлинна енергия.
Основателна и доказана е и претенцията за мораторна лихва за процесния период определена от вещото лице по съдебносчетоводната експертиза.
Поради несъвпадане на изводите на първата и въззивната инстанция решението на ВРС следва да се отмени , като се уважи изцяло предявения иск за главница и акцесорните такиза за лихви и за разноски в заповедното производство.
При този изход от делото, на въззивника се дължат разноски за въззивната инстанция. По делото са представени доказателства за направени разноски за д.т. в размер на 25 лева.
На основание горното, ВОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 473 от 15.12.2017г. постановено по гр.д.№2792/ 2016 г. по описа на Видинския районен съд, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА между страните , че М. И.В. с ЕГН: ********** , с постоянен и настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на кредитора „Т. С." ЕАД с ЕИК ……….. със седалище и адрес на управление гр.С., 1680, обл.С. град , общ.К. с. и законен представител Г. Х. Б. следните суми: 269.83 лева, главница за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2013г.- 30.04.2015г., както и такава, отразена във фактури 004601328/31.07.2013г, 004601329/31.07.2013г, и 004601330/31.07.201 Зг, за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., 1225, община С., ул.О. .. ,бл.., вх.., ет.., ап…., аб.№313563, 18.00 лева-главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2016г. до окончателното му изплащане, 46.04 лева обезщетение за забавено плащане ,върху двете главници, считано от 31.12.2013г. до 09.06.2016г. , както и разноски в размер на 25.00 лева ДТ и 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. И.В. с ЕГН: ********** , с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С." ЕАД с ЕИК ……………. със седалище и адрес на управление гр.С., 1680, обл.С. град , общ.К. с. и законен представител Г. Х. Б. сумата от 25 лева ,разноски по делото за въззивната инстанция за д.т.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: