Определение по Наказателно дело 127/2018г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

 

 

 

 

Видинският окръжен съд                                 наказателно отделение

в закрито заседание на двадесет и първи май

две хиляди и осемнадесета година                                             в състав:

 

Председател: И.И.

Членове:         Л.Л.

                      Р.Д.

 

при секретаря   …………………………………………... и с участието

на……………………..прокурора………….… изслуша докладваното

от         СЪДИЯТА Л.             ВЧНД№         127   по описа

за   2018 година.                   и за да се произнесе , съобрази следното:

            Производството е по чл.345 във вр. с 309, ал.6 от НПК.

            Окръжен съд – Видин е сезиран с частна жалба на адвокат Г.П., в качеството му на служебен защитник на Д.Л.И. – подсъдим по НОХД № 1770/2017г., по описа на Районен съд – Видин, срещу определение от 08.05.2018г. по цитираното дело, с което първоинстанционния съд е изменил мярка за неотклонение спрямо подсъдимия Д.Л.И. – „Гаранция“ в размер на 300 лв. в „Задържане под стража“. В жалбата се развиват съображения, че е отпаднало основанието за изменение на мярката в по-тежка, като се прави довод, че макар и със закъснение паричната сума определена като „гаранция“ е внесена. В тази насока към жалбата е представена вносна бележка от 09.05.2018г., удостоверяваща внасянето на сумата от 300 лева по мярката за неотклонение „гаранция“. Иска се атакуваното определение на ВРС да бъде отменено.

           Частната жалба е подадена в срок от активно легитимирано лице и е допустима.

           Разгледана по същество е основателна.

           ВОС съобрази следното: видно от проведените с.з. по първоинстанционното дело, подсъдимия И. се е явявал винаги, когато е бил редовно призован, респ. уведомен за тях. Има само едно изключение. Подсъдимият И., макар да е бил надлежно уведомен, не се е явил в с.з. на 04.04.2018г., като за отсъствието му не са посочени уважителни причини. Това е дало основание на ВРС да измени мярката му за неотклонение от „подписка“ в „гаранция“ в размер на 300 лева, вносими в 7 дневен срок от съобщението. В това с.з. е присъствал адвокат Г. П. – служебен защитник на подсъдимия. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Делото е отложено за 18.04.2018г., в което подсъдимия И. се е явил. В списъка за призоваване за посочената дата е отбелязано, че е изпратена призовка на подсъдимия, но такава, респ. отрязък от нея по делото липсва. В посоченото с.з. не се е явил служебния защитник на подсъдимия И.. Въпреки това, последният е пожелал да се даде ход на делото и е заявил: „…За изменение на МНО разбирам днес в залата.“ Делото е отложено за 08.05.2018г., в което с.з. подсъдимия И. се е явил, делото е разгледано и е приключило с присъда. След произнасянето на присъдата ВРС се е занимал с мерките за неотклонение на подсъдимите и е постановил спрямо подсъдимия И. атакуваното определение, според което: „На основание чл.270, ал.2, чл.66, ал.1 НПК във вр. с чл.61, ал.5 НПК Съдът изменя взетата мярка за неотклонение спрямо подсъдимия Д.Л.И. – „Гаранция“ в размер на 300 лв. в по-тежка такава, а именно „Задържане под стража“, поради невнасяне на гаранцията в определения от съда срок.“ Видно е, че ВРС неправилно е визирал като основание за своето произнасяне чл.270, ал.2 от НПК, тъй като след произнасянето на присъдата, съдът се произнася по мярката за неотклонение, съобразно чл.309, ал.1 от НПК, при конкретна хипотеза на ал.2-5 на посочения текст от НПК. Неправилно ВРС се е позовал и на чл.66, ал.1 от НПК във вр. с чл.61, ал.5 от НПК, тъй като не са били налице условията на тези разпоредби. На първо място следва да се посочи, че невнасянето на сумата по МНО „гаранция“ не е императивна законова предпоставка, налагаща задължително изменение на МНО в по-тежка. Видно от чл.61, ал.5 от НПК, Съдът може да го стори, но не е длъжен да го направи. Не са налице и условията на чл.66, ал.1 от НПК. От материалите по делото не може да се направи извод, че на подсъдимия И. е съобщен срока в който следва да внесе сумата по гаранцията. Служебният му защитник не е поел задължение да му предаде съдържанието на определението на ВРС за изменение на мярката в „гаранция“, няма данни, че го е сторил, като няма и данни, че акта на съда писмено е съобщен на И.. Единствено в с.з. на 18.04.2018г. подсъдимия И. е заявил: „…За изменение на МНО разбирам днес в залата.“ От това изявление не може да се направи извод, че този подсъдим е знаел за срока в който следва да внесе паричната сума по гаранцията, респ. начало и продължителност на този срок. От значение са и обстоятелствата, че независимо, че сумата не е внесена до приключване на делото пред ВРС, целите в чл.57 ат НПК на този етап от процеса са реализирани, а впоследствие сумата по гаранцията е внесена. При това положение ВОС намира, че ВРС неправилно с определението си от 08.05.2018г. е изменил мярка за неотклонение спрямо подсъдимия Д.Л.И. – „Гаранция“ в размер на 300 лв. в „Задържане под стража“. В тази насока ВОС съобрази и Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСНК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев, според което,  

 

 

 

 

 

 

 

постановяването на осъдителна присъда и налагането на ефективно наказание „лишаване от свобода“ не може да бъде отчитано от решаващия съд при произнасяне по реда на чл. 309, ал. 1 от НПК Определянето на по-тежка мярка за неотклонение е допустимо само при наличие на някоя от предпоставките, посочени в чл. 66, ал. 1 НПК.

            Съобразно горните съображения, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

           Определението на ВРС е неправилно и следва да бъде отменено.

            Предвид горното и на основание чл. чл.345 от НПК, Съдът

            О П Р Е Д Е Л И:

           ОТМЕНЯ определение от 08.05.2018г. по НОХД № 1770/2017г., по описа на Районен съд – Видин, с което първоинстанционния съд е изменил мярка за неотклонение спрямо подсъдимия Д.Л.И. – „Гаранция“ в размер на 300 лв. в „Задържане под стража“.      

           Определението е окончателно.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: