Видинският окръжен съд наказателно отделение, първи състав

в публично заседание на единадесети април, през две хиляди и

седемнадесета година, в състав:

Председател: И.И.

Членове: Л.Л.

Р.Д.

при секретаря А.А. и в присъствието на прокурора В.В., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНОХД № 61 по описа за 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда №71,постановена на 08.02.2017г. по н.о.х.д.№437/2015г. на Районен съд – Видин, подсъдимият М.М.М., ЕГН **********,***, е признат за виновен в това, че на 13.07.2012г., в град Видин, в условията на продължавано престъпление, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, извършил следното:

1.Пред Н.А. – Нотариус с №***** с район на действие Районен съд – Видин, съзнателно се ползвал от неистински официален документ – пълномощно с рег.№17485/2011г., в частта, в която е придаден вид, че е заверено от помощник Нотариус по заместване А.М., заместваща Нотариус А.Ч. с №****, с район на действие Районен съд – град София,като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност;

Пред А.А. – старши разследващ полицай в отдел „Досъдебно производство“ при ОД на МВР – Видин, съзнателно се ползвал от неистински официален документ – нотариално заверен препис от пълномощно с рег. №17485/2011г., в частта, в която е придаден вид, че е заверено от помощник Нотариус по заместване А.М., заместваща Нотариус А. Ч.с №****, с район на действие Районен съд – град София, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, ал.1 във вр. с чл.308, ал.2, предл.IV-то, във вр. с чл.308, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което на основание същите текстове от НК, същият е осъден и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, които следва да изтърпи в затвор или затворническо общежитие при строг режим на основание чл.61, ал.2 от ЗИНЗС. Подсъдимият е осъден също да заплати направените разноски по делото на досъдебното производство за вещо лице в размер на 109.13лева.

В законоустановения срок подсъдимият чрез адвокат Г.П. *** с приложен договор за правна помощ, е подадена въззивна жалба, в която се сочи, че атакуваната присъда е постановена в нарушение на закона, на процесуалните правила и е необоснована. Навеждат се доводи, че на първо място първоинстанционният съд приел, че подсъдимият е осъждан, като се твърди, че е реабилитиран по всичките му предишни осъждания. На второ място се твърди, че въпреки, че е изявил желание да даде обяснения в по-късен етап на съдебното следствие, не му е дадена такава и фактически не са изслушани обясненията му. На трето място се твърди, че неправилно първостепенният съд е приел, че заверката на копие от инкриминираното пълномощно е престъпно деяние, което не е обаче деяние по смисъла на чл.316, ал.1 във вр. с чл.308, ал.2 от НК.

Със жалбата се иска да бъде отменена атакуваната присъда и бъде постановена нова, с която делото да се върне за разглеждане на Районен съд – Видин, но от друг съдебен състав.

Пак в законоустановения срок е постъпила и втора въззивна жалба, но чрез адвокат Б.В. ***, с когото подсъдимият се е явявал пред първостепенния съд, в която се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, като се навеждат доводи, че подсъдимият, видно от събраните по делото свидетелски показания, не е знаел, че инкриминираното пълномощно представлява неистински официален документ, което от своя страна изключва наказателната отговорност на деянието по чл.316 от НК.

С тази жалба се иска отмяна на обжалваната присъда и признаване на подсъдимия за невиновен и бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

В проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание, представителят на обвинението заявява, че не оспорва жалбата в частта, в която се твърди, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като на подсъдимият не е дадена възможността да даде обяснения и липсва разпит в хода на съдебното следствие.

В съдебно заседание подсъдимият чрез защитника си – адвокат С.С. – АК София излага подробни съображения за нарушения както на процесуалния, така и на материалния закон, тъй като не е установен оригинала на предмета на престъпление, както и че присъдата е необоснована, липсват мотиви и поради това моли да бъде отменена, постановено нова, в която неговият доверител бъда оправдан. Прави се и алтернативно искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени в жалбата и пред настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от обвинителния акт, Районна прокуратура – Видин е обвинила подсъдимия М. в извършване на продължавано престъпление по чл.316 от НК –съзнателно се е ползвал от неистински документ, без за неговото съставяне да може да му се търси наказателна отговорност. Двете деяние, както бе посочено по горе са: първото когато е представено пълномощното за заверка препис на нотариус Н. А. - съзнателно се ползвал от неистински официален документ – пълномощно с рег.№17485/2011г., в частта, в която е придаден вид, че е заверено от помощник Нотариус по заместване А.М., заместваща Нотариус А.Ч. с № ********, с район на действие Районен съд – град София, и второто деяние – когато същия ден е представил на А.А. – старши разследващ полицай в отдел „Досъдебно производство“ при ОД на МВР – Видин, съзнателно се ползвал от неистински официален документ – нотариално заверен препис от пълномощно с рег. №17485/2011г., в частта, в която е придаден вид, че е заверено от помощник Нотариус по заместване А.М., заместваща Нотариус А.Ч. с №***, с район на действие Районен съд – град София. За това деяние по досъдебното производство е налице протокол за доброволно предаване на лист 16 от ДП, от който е видно, че на 13.07.2012 г. разследващия по досъдебното производство полицай при ОД на МВР – Видин А.А., на основание чл.109, чл.110 и чл.159 е съставил протокол за доброволно предаване от подсъдимия М.М. на вещи, представляващи веществени доказателства по ДП № ЗМ2112/2011г.по описа на 02РУ“П“ – София, като този протокол визира конкретно инкриминираното нотариално заверено копие на пълномощно с рег.№17485/2011г., в частта, в която е придаден вид, че е заверено от помощник Нотариус по заместване А.М., заместваща Нотариус А.Ч. с №****, с район на действие Районен съд – град София. На л.15 от ДП са намира и друг протокол за доброволно предаване на същите основания, за предаване на – един брой контактен ключ с аларма за лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, с ДК№******, контролен талон към знак за технически преглед №*****, свидетелство за регистрация серия С №***** талон за сключена застраховка „ГО“№**************.

Възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка е приета изцяло така както е описана в обвинителния акт, като единствено са изредени доказателствата въз основа на които се приема тя, без да са обсъдени и анализирани и защо е приета именно такава фактическата обстановка.

Видинският окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждание и закона, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от подсъдимя М.М.М., който е страна, която има правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

С подадената пред настоящата инстанция жалба се атакува изцяло първоинстанционната присъда. Освен по изложените в жалбата конкретни основания, по силата на чл.314 НПК, въззивната инстанция проверява изцяло правилността на първоинстанционния съдебен акт като не се ограничава само до наведените в жалбата основания.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314 от НПК, намира, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и следва да бъде отменена, а делото да бъде върнато на РП за ново разглеждане, като счита, че са допуснати нарушения както на досъдебното производство, така и на съдебното следствие, а именно:

на досъдебното производство – разследващият орган е приел неправилно самото доброволно предаване на инкриминираното нотариално заверено копие от пълномощното като изпълнително деяние, което е наложило съответната грешна правна квалификация относно продължаваното престъпление. Не може в протокола за доброволно предаване да се приеме от една страна, че на основание чл.159 от НПК, подсъдимият е изпълнил задължение за предаване на книжа, които могат да имат значение за делото, а от друга страна самото това изпълнение на задължение да е и изпълнително деяние на престъпление, тъй като това противоречи на правото на защита на подсъдимия, който има правото да не се самоуличава, по аргумент на чл.121, ал.1 от НПК.
досъдебното производство са допуснати нарушения и на разпоредбите на чл.103, ал.3 и чл.107, ал.3 от НПК, тъй като подсъдимият е посочил свидетелите, които според него доказват пътуването му в град София, във връзка с осъществяване на сделката по закупуването лекия автомобил. Съгласно цитираните разпоредби от една страна не може да се направи извод във вреда на обвиняемия, ако той не е доказал възраженията си, а от друга – съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателства, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателства, които оправдават обвиняемия или смекчават неговата отговорност. Показанията на тези двама свидетели посочени от подсъдимия – И.Р.К. и А.Г.А., на досъдебното производство не са достатъчно ясни относно това, кого точно са видели във 2-ро РУ посочения човек от обвиняемия – собственика С.в или лицето „******“, което е посочено от него. В съдебното следствие на показанията на тези двама свидетели първостепеният съд въобще не са събрани с необходимото внимание, още повече, че дори в показанията на свидетеля А.са налице и противоречия и неясноти, но въпреки това разпита е приключен с две изречения. Всичко това е довело до факта, че не са събрани доказателства, доказващи „съзнателното“ употребяване на инкриминираното пълномощно, тоест не са събрани категорични доказателства относно субективната страна на инкриминираното деяние.
тези посочени по-горе нарушения са довели и до един порочен обвинителен акт, тъй като съгласно ТР№2/2002 година не е очертан достатъчно ясно предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.
допуснати са съществени нарушения и в съдебното производство: действително не е дадена възможност на обвиняемия при приключване на съдебното следствие да даде обяснения; така изготвените от първостепенния съд мотиви не покриват изискванията на разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, тъй като посочените доказателства са само изброени, не е направен анализ на същите, поради което не може да се проследи начина на формиране на вътрешно убеждение по произнасяне на основния извод. Съобразно с конкретното обвинение не е направен анализ на първото изпълнително деяние, което е основно в конкретния случай: Съгласно разпоредбата на чл.316 от НК „Наказанието, предвидено по предходните членове на настоящата глава, се налага и на онзи, който съзнателно се ползва от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.“ Субект на престъплението е всеки, който не участвал в изготвянето на опорочения документ, а изпълнителното деяние се изразява в ползването на опорочения документ. Самото ползване се състои в представяне на документа за удостоверяване на включените в него факти. Изпълнителното деяние „ползване” по чл.316 от НК може да е в различни форми, като трябва да е свързано с доказване на правно значими обстоятелства. В случая подсъдимият е представил пред нотариуса документа с невярно съдържание, но не за да удостовери включените в него факти, а за да бъде удостоверена верността на препис от него. Разпоредбата на чл.487 от ГПК - отм. /чл.591 от действащия ГПК) дава възможност на всяко лице, което има някакъв правен интерес, да получи нотариално заверен препис от какъвто и да е документ (частен или официален). Всяко лице, независимо от това дали е титуляр на документа, може да поиска от нотариуса удостоверяване верността на преписи. В това нотариално производство нотариусът сверява преписа с документа (оригинал или препис), като извършва заверката върху самия препис, без пред него да се удостоверяват закрепените в него факти. Завереният препис доказва, че в деня на удостоверяването оригиналът на документа е съществувал и че видът като цяло, а в частност и текстовото съдържание на преписа и оригинала са идентични. Документа се представя пред нотариуса не за удостоверяване на включените в него факти и нотариалната заверка на препис не води до саниране на опорочения оригинал.
Не на последно място, в конкретния казус следва да се обсъди задълбочено и това, какъв документ е инкриминираното пълномощно - частен или официален или в коя част е частен и в коя част – официален, което е изключително важно във връзка със самата правна квалификация. Този въпрос се разглежда обстойно от Постановление на Пленума на ВС №3 от 23.03.1982г. по н.д.№12/81, където в пункт 4 Върховният съд посочва, че становището, че нотариалната заверка на частен документ променя вида на документа от частен в официален е неправилно. Правната квалификация по чл.316 НК, съгласно възприетата законодателна формулировка, изисква деецът да се ползва съзнателно от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Следователно законодателят е криминализирал съзнателното ползване от четири различни по вид документи. Законовата дефиниция на „официален документ“ и „неистински документ“ се съдържа в чл.93, т.5 и т.6 от НК и при новото разследване следва да се спазят задължителните за всички правоприлагащи органи, указания на цитираното постановление.

Поради всички изложени по-горе съображения, Видинският окръжен съд, наказателно отделение, намира, че жалбите са основателни, а обжалваната присъда е незаконосъобразна и неправилна, поради което и на основание чл.335, ал.1, т.1 от НПК, съдебният акт следва да бъде отменен, а делото върнато на Районна прокуратура - Видин за ново разглеждане, за изпълнение на горните указания, респективно за да се отстранят посочените процесуални нарушения.

Водим от горното, Видинският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Присъда №71,постановена на 08.02.2017г. по н.о.х.д.№437/2015г.по описа на Районен съд – Видин.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура - Видин за ново разглеждане, за изпълнение на горните указания, респективно за да се отстранят посочените процесуални нарушения.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.