Решение по Търговско дело 36/2017г.
Р Е Ш Е Н И Е №9
гр.Видин, 17.04.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Видинският окръжен съд търговска колегия в открито
заседание на седемнадесети април
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: А. П.
при секретаря В. К.............................. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия А. П. търговско дело № 36 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на „К. Т. б.“ АД в несъстоятелност ,със седалище и адрес на управление гр.С.,1000 ,район „С.“ ,ул.“Г. И.“ № ,вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК .............., представлявано от А. Н. Д., ЕГН ********** и К. Х. М., ЕГН ********** в качеството им на синдици, назначени с Решение № 196 от 13.11.2015 г. на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките чрез адв.Н. К. К. срещу „Ф. ГТ“АД с ЕИК .......... със седалище и адрес на управление гр.В.,ул.“Д.“.№.
В исковата молба се твърди ,че по ч. гр. д. № 2702/2016 г., по описа на Видински районен съд, ГО, по молба на заявителя „К. Т. б." АД (в несъстоятелност), с ЕИК .............., е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 21.11.2016 г., въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с които длъжникът „Ф. ГТ" АД, ЕИК .............. е осъден да заплати на кредитора „К. Т. б." АД (н.) дължими суми по Договор за банков кредит от 30.10.2008 г. и анексите към него, както и договор за встъпване в дълг от 16.04.2013г., заедно Анекс №1/27.08.2013 г., общо за сумата от ................. евро, от които суми: просрочена главница за периода от 27.04.2015 г. до 15.11.2016 г. в размер на ................. евро; просрочени лихви върху редовна главница – .................. евро (за периода от 25.06.2014 г. до 25.06.2015 г.); просрочени лихви върху просрочена главница – .................евро (от 27.04.2015 г. до 25.10.2016 г.); текущи лихви върху просрочена главница – .................. евро (от 25.10.2016 г. до 15.11.2016 г. ), неустойка върху просрочена лихва за периода от 30.12.2009 г. до 15.11.2016 г. - .......................... евро, дължими такси за периода от 30.10.2008 г. до 25.10.2014 г. - .............. евро, Разноски по кредита - ................ евро, ведно със законната лихва върху главницата от 15.11.2016 г. (датата на подаване на заявлението) до датата на окончателното изплащане на вземането, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, в размер на ................. лева. Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение било постъпило писмено възражение от длъжника, поради което Видинският районен съд със съобщение от 01.06.2017 г. бил указал на заявителя „К. Т. б." АД (н.), че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника. Поддържа се, че настоящият иск се подава в законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението за подаденото възражение срещу заповедта по чл. 417 ГПК от името на „К. Т. б." АД (н.) на основание чл. 422 ГПК .
Поддържа се ,че на 30.10.2008 г. между „К. Т. б." АД (КТБ АД), ЕИК ............., като кредитор и „Ф. Г" ЕООД, ЕИК .............(по настоящем - в несъстоятелност) като кредитополучател бил сключен договор за банков кредит, по силата на който банката предоставила на „Ф. Г" ЕООД кредит в първоначален размер на .......... евро (.............. евро). Средствата по кредита били предназначени за рефинансиране на всички негови задължения към „ОББ“ АД., произтичащи от договор за банков кредит, както и за оборотни цели,свързани с основната му дейност. В последствие към договора за банков кредит от 30.10.2008 г. били сключени девет анекса, както следва: с Анекс № 1/25.08.2009 г., Анекс № 2/30.12.2009г., Анекс № 3/21.05.2010г, Анекс № 4/07.07.2010г; Анекс № 5/04.10.2010г., Анекс № 6/24.08.2011г., Анекс № 7/ 20.08.2012г., Анекс № 8/27.08.2013г., Анекс № 9/28.04.2014г. С последващите анекси разрешеният размер на кредита се увеличил и достигнал ............... евро (......... евро), като с последния анекс №9/28.04.2014 г. бил уговорен погасителен план с крайна дата за издължаване на кредита-25.05.2015г. Кредитът бил усвоен изцяло от кредитополучателя „Ф. Г" ЕООД в договорния размер от ................ евро. Съгласно чл. 10 от договора за кредит, за ползвания кредит Кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 9,5 %, а лихвата се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на Кредитополучателя и е платима ежемесечно на 25-о число на съответния месец. Чл. 12 от договора гласи, че при нарушаване на срок за погасяване на вноска по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита на основанията, посочени по-долу в настоящия договор, Банката освен договорената лихва начислява върху просрочената (дължима) главница и събира от Кредитополучателя и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно. В чл. 13 от договора било предвидено, че начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателят дължи на Банката неустойка в размер на 10 % годишно върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното й издължаване. Чл. 14 от договора за кредит предвиждал кредитополучателят да заплаща на Банката и комисионна за разходите по управление и обработка на кредита в размер на 0,5 % върху разрешения размер на кредита, платима преди първоначално усвояване на средства от кредита.
В раздел IV от договора за кредит бил уговорен крайният срок за погасяване на усвоените от Кредитополучателя суми. Първоначално уговореният краен срок, до който следвало да бъде погасена главницата по договора, е 25.10.2009г., освен когато кредитът бъдел обявен за предсрочно изискуем. Така определеният срок бил изменян с анекси между страните, като съгласно последния подписан анекс крайният срок, до който Кредитополучателят следва да погаси задълженията си по кредита (главница, дължими лихви, лихви за просрочие, неустойки, наказателни надбавки, комисиони и/или разноски) е 25.05.2015 г., освен в случай на предсрочна изискуемост.
Поддържа се ,че на 16.04.2013г. между КТБ АД и „Ф.-ГТ"АД бил сключен договор за встъпване в дълг, съгласно който поемателят „Ф.-ГТ"АД встъпва като солидарен длъжник в задължението на „Ф.-Г"ООД и се задължава да отговаря солидарно пред кредитора КТБ АД за цялото задължение на „Ф.-Г"ООД. С Анекс №1/30.04.2013 г. и Анекс №2/31.05.2014 г. към договора за встъпване в дълг поемателят „Ф.-ГТ"АД се задължава да отговаря за задължението на кредитополучателя, съобразно настъпилите в него изменения.
Поддържа се, че ищецът „КТБ“ АД бил изпълнил изцяло задълженията си по договора, като предоставил уговорените парични средства в пълен размер. От своя страна, Кредитополучателят „Ф. Г" ООД бил направил последното частично плащане по горепосочения договор за кредит на 31.05.2014г., като считано от 25.06.2014 г. същият бил изпаднал в забава за изпълнение на задълженията си по договора за кредит. В последствие, с Решение № 157/10.10.2014 г. по т.д. 467/ 2013 г. на Окръжен съд - Видин било открито производство по несъстоятелност срещу главния длъжник „Ф. Г" ООД, а с Решение № 86/30.11.2015 г. същият бил обявен в несъстоятелност.
Съгласно разпоредбата на чл. 101, изр.З от Закона за задълженията и договорите, в случаите на сключен договор за встъпване в чуждо задължение първоначалният длъжник и встъпилото лице отговаряли към кредитора като солидарни длъжници. На това основание и предвид факта на неизпълнение от страна на главния длъжник, както и обявяването му в несъстоятелност, със законовите последици на решението по чл. 710 ТЗ, кредиторът КТБ АД /н/ бил насочил претенцията си към солидарния длъжник „Ф.-ГТ"АД, с подаване на заявления по реда на чл. 417 ГПК. Видно било, че към датата на подаване на заявлението - 15.11.2016 г. срокът за издължаване на сумите, съгласно последния анекс към договора за банков кредит, бил изтекъл и че кредиторът „КТБ" АД /н/ бил пристъпил към принудително събиране на дължимите парични суми спрямо солидарния длъжник. Кредиторът претендирал снабдяване със Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист за изискуемите, просрочени и непогасени парични задължения на „Ф. ГТ" АД към КТБ АД. Същите били уговорени с падеж съгласно клаузите на Договор за кредит от 30.10.2008 г. и анексите към него.
С оглед на изложените съображения ответникът „Ф. ГТ“АД бил осъден да заплати на „К. Т. б." АД (н.) дължимите към 15.11.2016 г. суми по договора за кредит от 30.10.2008 г., възлизащи към посочената дата на ............. евро -дължими суми по договор за кредит. Поради приетото от ВРС за редовно възражение от страна на длъжника, за „К. Т. б." АД (н.) възниквал правен интерес от подаване на иска по чл. 422 ГПК.
С оглед на гореизложеното се иска да бъде постановено решение , с което да се признае за установено по отношение на ответника „Ф. ГТ" АД, че „К. Т. б." (в несъстоятелност), ЕИК ............ има вземания от ответника в размери към 15.11.2016 г., както следва: сума в размер на ............... евро, от които суми: просрочена главница за периода от 27.04.2015 г. до 15.11.2016 г. в размер на .................. евро; просрочени лихви върху редовна главница – .................... евро (за периода от 25.06.2014 г. до 25.06.2015 г.); просрочени лихви върху просрочена главница – ................... евро (от 27.04.2015 г. до 25.10.2016 г.); текущи лихви върху просрочена главница – ..................... евро (от 25.10.2016 г. до 15.11.2016 г. ), неустойка върху просрочена лихва за периода от 30.12.2009 г. до 15.11.2016 г. - ....................... евро, дължими такси за периода от 30.10.2008 г. до 25.10.2014 г. - .................... евро, Разноски по кредита - .............. евро, ведно със законната лихва върху главницата от 15.11.2016 г. (датата на подаване на заявлението) до датата на окончателното изплащане на вземането, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, в размер на ...... лева. Иска се да бъде осъден ответникът „Ф. ГТ" АД, с ЕИК ................. да заплати на „К. Т. б." (в несъстоятелност), ЕИК .............. всички разноски, направени в исковото производство, в това число и юрисконсулско възнаграждение.
В срока е постъпил отговор от ответника „Ф. ГТ“ , с който се иска прекратяване на производството по делото , поради това , че в откритото производство по несъстоятелност срещу длъжника „Ф.–Г“ ООД вземането на ищеца КТБ по процесния договор за кредит е изцяло прието и е включено в списъка на приетите вземания под № 19, поради което се прави възражение за прекратяване на настоящото производство, тъй като е вече присъдено с влязъл в сила съдебен акт – определение на съда по несъстоятелността и предстои събирането му.
Евентуално се поддържа нередовност на исковата молба , тъй като не е посочено в какъв размер е частичното плащане, ; не е посочено защо е изпаднал в забава, което счита че е равнозначно на липса на изложение , което прави исковата молба нередовна.Възразява се по законосъобразността на актовете на РС , постановени в заповедното производство. Прави се възражение за представителната власт на юрисконсулта подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Последната група възражения са по основателността на иска. Твърди се , че сумите по кредита са напълно изплатени от кредитополучателя „Ф.Г“ ООД. Оспорват представеното извлечение от счетоводните книги на банката, тъй като не съдържа достатъчно информация за претендираното вземане, т.е. не представлява редовен от външна страна документ.
Оспорва се изцяло исковата молба като неоснователна по основание и по размер. Поддържа се, че отпуснатите и усвоени суми по Договора за кредит от 30.10.2008 год. били изцяло изплатени от кредитополучателят „Ф.-Г" ООД /н/,за което се представя Справка за движение на банковите операции по кредита от кредитополучателят „Ф.-Г" ООД, от която било видно, че по получения кредит в размер на ............ евро са изплатени ............... евро .
Оспорва се представеният документ „Извлечение от счетоводните книги" на „КТБ" АД/н/ със Заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на което е образувано Заповедното производство, като се поддържа, че той не представлява по същество такава справка и не съставлява хронологичен регистър, които да отразява всички финансови операции осъществени от Банката, а представлява единствено едно заключение на ищеца за наличие на вземания към ответника. Категорична била практиката на ВКС, че извлечението от счетоводните книги трябвало да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане, за размера му, за разрешения и усвоен кредит, за непогасения остатък от главницата и лихвите, кои вноски и в какъв размер и при какъв падеж не са погасени, причината за настъпване изискуемостта на кредита -дали е налице предсрочна изискуемост или изискуемост на основание изтекъл срок за погасяване на задължението по договора за кредит.
Такива следвало да бъдат съдържанието и реквизитите на конкретните извлечения по чл. 417 т. 2 ГПК. По този въпрос била формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 417 т.2 във вр. с чл. 415 ал. 2 ГПК изразена в Определение № 637/02.09.2009 год год по ч.т. д. № 446/2009 год на II т. о., Определение № 118/24.02.2009 год по ч.т. д. № 25/2009 год на II т.о., Определение №706/23.11.2009 год по ч.т. д. № 525/2009 год I т. о. , Определение № 764/03.11.2010 год по ч.т. д. № 409/2010 год на II т. о. и пр.С тези определения на ВКС бил даден еднопосочен отговор на въпроса за реквизитите които трябва да съдържа извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417 т. 2 ГПК, за да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.С оглед разпоредбите на чл. 418, ал. 2 от ГПК, изпълнителният лист се издавал, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. С тази разпоредба на ГПК Видинският районен съд не се бил съобразил. В Заявлението, подадено от заявителят за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в т. 12, били посочени документите, които заявителят е представил, а именно Извлечение от счетоводните книги на КТБ АД /н/. Тези документи районният съд обсъждал и въз основа на тях бил издал исканата от заявителя Заповед, но при това не бил изпълнил задълженията си по чл. 418, ал. 2 от ГПК, тъй като не бил проверил дали само тези представени документи са достатъчни и дали те представляват редовни от външна страна документи и дали удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане.В приложеното по настоящето дело извлечение от счетоводните книги на „КТБ" АД/н/ не се съдържала по- голяма част от така описаните по- горе и задължителни реквизити .Така например в приложеното Извлечение на КТБ АД не били посочени размерът на внесените и невнесените месечни погасителни вноски. Посочен бил разрешен лимит , без да е посочено какъв размер е усвоен от този разрешен лимит и кога е усвоен този отпуснат кредит /дата/ и въобще дали е усвоен. От първи и втори раздели на Договора напълно ставало ясно, че кредитополучателят може да усвоява суми от кредита само при определени условия, при неизпълнението на които било невъзможно усвояването им.Непосочването на размера на усвоеният кредит и дали по този усвоен кредит има или няма погасявания, не давало възможност на съда да установи дали соченият като остатък дължим размер е точен. Този недостатък на Извлечението на Банката-ищец не бил забелязан и не бил отстранен от ВдРС при разглеждане на заповедното производство, поради което Заповедта за изпълнение на парично задължение и издаденият въз основа на нея Изпълнителен лист следвало да бъдат обезсилени. Поддържа се, че липсват данни за това, как е формиран остатъка от дължимата лихва върху редовната и просрочена главница и на какво основание се претендира посочената част от нея, че в извлечението са посочени дължими просрочени и текущи лихви като не е конкретизирано как е определена тяхната стойност. Посочено било, че последното плащане е направено на 31.05.2014 год./частично/, без да е посочено това плащане за какво е - за главница, за лихви, за неустойки или такси по кредита. Не бил посочен и какъв е размерът на това „последно" плащане. Не било изяснено след като е налице „последно" плащане , имало ли е други плащания по кредита ,кога са станали тези плащания и в какъв размер е всяко едно от тях. Не било пояснено от коя година и кои месец на 25-то число се дължи първата погасителна вноска, като се има в предвид, че Договорът за кредит е сключен на 30.10.2008 год, а в погасителният план по него и приложените към него анекси било договорено погасяването да започне да тече чак от 25.04.2015 г год. В предпоследната графа от Извлечението, „Други разноски" била посочена сумата от ............ евро, но не било пояснено какви са тези „други разноски" ,от какво произтичат и каква е стойността на всяка една от тях. В графа 6-та на Извлечението било записано „Дължими такси по кредита" в размер на .................... евро, но не било пояснено от какво произтичат тези дължими такси.Не било взето в предвид, че такива такси не се дължат между страните, което изрично било записано в чл. 15 от Договора за кредит от 30.10.2008 год. и че това обстоятелство не е променяно с анексите . В графа 4-та от извлечението „ Текущи лихви върху просрочена главница" била посочено сумата от ....................... евро, но такава лихва нямало договорена между страните по Договора за кредит.
Тъй като представеното извлечение от счетоводните книги на банката не отговаряло на изискванията на ЗС и съдебната практика ,посочена по- горе относно изискуемите се реквизити, се налагал изводът, че това извлечение в качеството му на документ по чл. 417 т.2 ГПК не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, поради което липсват предпоставките на чл. 418 ал. 2 ГПК и ВдРС следвало да остави заявлението за издаване на ЗНИ без уважение.
Поддържа се също, че в графа четвърта на извлечението било записано -„ Текущи просрочени лихви върху просрочена главница - ...................... евро",но нито в Извлечението от счетоводните книги ,нито в Исковата молба било записано въз основа на какво се претендира тази сума.Видно от договора за кредит между страните нямало договорена клауза за текущи лихви върху просрочена главница.В графа 6-та на Извлечението от сметки се претендирали „ Дължими такси по кредита в размер на ................ евро ,но в Договора за кредит такава клауза не била договорена, напротив в чл. 15 от Договора за кредит изрично било записано, че такси по този кредит не се дължат.
Твърди се, че ответникът е изряден платец, тъй като първата погасителна вноска бил направил още на 25.11.2008 год. и всеки месец бил погасявал задължението си. Последната вноска бил направил на 31.05.2014 год, така както се твърдяло и в ИМ и в Извлечението от счетоводните книги на КТБ , като за този период общо за едно задължение от ................... евро главница бил изплатил ................. евро. След месец юни на 2014 год било невъзможно внасянето на погасителни вноски поради блокиране на сметките на КТБ.
С оглед на горното се иска да се отхвърлят предявените искове изцяло и да се присъдят направените по делото разноски.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която изразява подробни доводи относно наведените от ответника правни възражения.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор на допълнителната искова молба, в който е доразвил правните си доводи.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното :
На 30.10.2008 г. между „К. Т. б." АД (КТБ АД), ЕИК ................., като кредитор и „Ф. Г" ЕООД, ЕИК .................... (по настоящем - в несъстоятелност) като кредитополучател е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката предоставила на „Ф. Г" ЕООД кредит в първоначален размер на .................. евро (....................... евро). Средствата по кредита са предназначени за рефинансиране на всички негови задължения към „ОББ“ АД., произтичащи от договор за банков кредит, както и за оборотни цели, свързани с основната му дейност. В последствие към договора за банков кредит от 30.10.2008 г. са сключени девет анекса, както следва: с Анекс № 1/25.08.2009 г., Анекс № 2/30.12.2009г., Анекс № 3/21.05.2010г, Анекс № 4/07.07.2010г; Анекс № 5/04.10.2010г., Анекс № 6/24.08.2011г., Анекс № 7/ 20.08.2012г., Анекс № 8/27.08.2013г., Анекс № 9/28.04.2014г. С последващите анекси разрешеният размер на кредита се увеличил и достигнал ...................... евро (..................... евро), като с последния анекс №9/28.04.2014 г. бил уговорен погасителен план с крайна дата за издължаване на кредита-25.05.2015г. Кредитът бил усвоен изцяло от кредитополучателя „Ф. Г" ЕООД в договорния размер от ............ евро.
Съгласно чл. 10 от договора за кредит, за ползвания кредит Кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 9,5 %, а лихвата се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на Кредитополучателя и е платима ежемесечно на 25-о число на съответния месец.
Чл. 12 от договора гласи, че при нарушаване на срок за погасяване на вноска по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита на основанията, посочени по-долу в настоящия договор, Банката освен договорената лихва начислява върху просрочената (дължима) главница и събира от Кредитополучателя и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно.
В чл. 13 от договора е предвидено, че начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателят дължи на Банката неустойка в размер на 10 % годишно върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното й издължаване.
Чл. 14 от договора за кредит предвижда кредитополучателят да заплаща на Банката и комисионна за разходите по управление и обработка на кредита в размер на 0,5 % върху разрешения размер на кредита, платима преди първоначално усвояване на средства от кредита.
В раздел IV от договора за кредит е уговорен крайният срок за погасяване на усвоените от Кредитополучателя суми. Първоначално уговореният краен срок, до който следва да бъде погасена главницата по договора, е 25.10.2009г., освен когато кредитът бъдел обявен за предсрочно изискуем. Така определеният срок е изменян с анекси между страните, като съгласно последния подписан анекс крайният срок, до който Кредитополучателят следва да погаси задълженията си по кредита (главница, дължими лихви, лихви за просрочие, неустойки, наказателни надбавки, комисиони и/или разноски) е 25.05.2015 г., освен в случай на предсрочна изискуемост.
На 16.04.2013г. между КТБ АД и „Ф.-ГТ"АД е сключен договор за встъпване в дълг, съгласно който поемателят „Ф.-ГТ"АД встъпва като солидарен длъжник в задължението на „Ф.-Г"ООД и се задължава да отговаря солидарно пред кредитора КТБ АД за цялото задължение на „Ф.-Г"ООД. С Анекс №1/30.04.2013 г. и Анекс №2/31.05.2014 г. към договора за встъпване в дълг поемателят „Ф.-ГТ"АД се задължава да отговаря за задължението на кредитополучателя, съобразно настъпилите в него изменения.
Ищецът „КТБ“ АД изпълнил изцяло задълженията си по договора, като предоставил уговорените парични средства в пълен размер. От своя страна, Кредитополучателят „Ф. Г" ООД направил последното частично плащане по горепосочения договор за кредит на 31.05.2014г., като считано от 25.06.2014 г. същият изпаднал в забава за изпълнение на задълженията си по договора за кредит.
С Решение № 157/10.10.2014 г. по т.д. 467/ 2013 г. на Окръжен съд - Видин е открито производство по несъстоятелност срещу главния длъжник „Ф. Г" ООД, а с Решение № 86/30.11.2015 г. същият е обявен в несъстоятелност.
По делото е изслушана и приета съдебносчетоводна експертиза , чието заключение съдът възприема като обективно и компетентно изготвено. При извършената проверка на документите в делото, както и на база на предоставената счетоводна информация от „КТБ" АД се установява от вещото лице С.С. , че усвояването и погасяването на сумите е станало за периода 07.11.2008 г. - 04.10.2010 г. на различни дати и в различни стойности ,като общо усвоената сума е в размер на .................. евро, а общо погасената сума е в размер на ............... евро. Неплатената главница е в размер на .................. евро. Горното е конкретизирано от вещото лице в Приложение 1 - Справка за усвоена, погасена и дължема главница.
При извършената проверка на документите в делото, както и на база на предоставената счетоводна информация от „КТБ" АД се установява от вещото лице , че за периода 25.06.2014 г. -25.06.2015 е начислена лихва по редовна главница в размер на ................ евро ,от която са платени .................... евро. За периода 25.06.2014 - 25.06.2015 г. е начислена лихва по редовна главница в размер на ................... евро, като същата не е платена. За периода 27.04.2015 - 25.10.2016 г. е начислена лихва по просрочена главница в размер на ................ евро, като същата е не е платена. За периода 25.10.2016 — 15.11.2016 г. е начислена лихва по просрочена главница в размер на ............... евро ,като са погасени ................. евро и остава задължение в размер на .......... евро, което не е платено. За периода 30.12.2009 - 15.11.2016 г. е начислена договорна неустойка върху просрочени лихви в размер на ............ евро , като същата не е платена.
По ч. гр. д. № 2702/2016 г., по описа на Видински районен съд, ГО, по молба на заявителя „К. Т. б." АД (в несъстоятелност), с ЕИК ................., е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 21.11.2016 г., въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с които длъжникът „Ф. ГТ" АД, ЕИК ................. е осъден да заплати на кредитора „К. Т. б." АД (н.) дължими суми по Договор за банков кредит от 30.10.2008 г. и анексите към него, както и договор за встъпване в дълг от 16.04.2013г., заедно Анекс №1/27.08.2013 г., общо за сумата от ........................ евро, от които суми: просрочена главница за периода от 27.04.2015 г. до 15.11.2016 г. в размер на ................. евро; просрочени лихви върху редовна главница – ................. евро (за периода от 25.06.2014 г. до 25.06.2015 г.); просрочени лихви върху просрочена главница – ................ евро (от 27.04.2015 г. до 25.10.2016 г.); текущи лихви върху просрочена главница – ................. евро (от 25.10.2016 г. до 15.11.2016 г. ), неустойка върху просрочена лихва за периода от 30.12.2009 г. до 15.11.2016 г. - ..................... евро, дължими такси за периода от 30.10.2008 г. до 25.10.2014 г. - ................. евро, Разноски по кредита - ................... евро, ведно със законната лихва върху главницата от 15.11.2016 г. (датата на подаване на заявлението) до датата на окончателното изплащане на вземането, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, в размер на .................... лева. Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение в срок е постъпило писмено възражение от длъжника, поради което Видинският районен съд със съобщение от 01.06.2017 г. е указал на заявителя „К. Т. б." АД (н.), че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника. В законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението за подаденото възражение срещу заповедта по чл. 417 ГПК от „К. Т. б." АД (н.) против ответника е предявен иск на основание чл. 422 ГПК .
Така установената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице ,което е изготвено детайлно и професионално и което съдът кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка Видинският окръжен съд намира,че предявеният установителен иск е основателен и че следва да бъде уважен поради следното :
Искът е с правно основание Чл.415 вр.с Чл.422 ГПК.
Предявеният иск е допустим ,тъй като искът е предявен на в законовия едномесечен срок от връчване на съобщение за подаденото възражение от страна на ответника.
Безспорно е, че характера на установителния иск по чл. 422 ГПК е съдебно установяване на вземането на кредитора (при надлежно направено оспорване от страна на длъжника), както е в случая.
За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай, същият е длъжен да докаже, че ответникът е спрял плащанията по договора за банков кредит. Предмет на установяване в настоящото производство е съществува ли действително, ликвидно и изискуемо материалноправно вземане на ищеца срещу ответника за ангажиране на отговорността му по договора за банков кредит .
В конкретния случай от събраните писмени доказателства и от заключението на вещото лице С.С. се установява по несъмнен начин, че ищецът има действително, ликвидно и изискуемо материалноправно вземане срещу ответника в размерите, претендирани в исковата молба. Съдът кредитира заключението на съдебно – счетоводната експертиза, защото е изготвено на база събраните по делото доказателства и счетоводните данни от ищцовата банка.
Предявеният установителен иск е основателен и доказан, като такъв следва да се уважи.
Съгласно 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 год. на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В конкретния случай не се претендира предсрочна изискуемост, тъй като в последния анекс по договора от 28.04.2014 г. е уговорена крайна дата за плащане -25.05.2015 г.
ОТНОСНО НАПРАВЕНИТЕ ОТ ОТВЕТНИКА ПРАВНИ ВЪЗРАЖЕНИЯ
Съдът намира възраженията за неоснователни. Неоснователни са доводите относно нередовност на исковата молба и за неоснователност на същата. Ответникът по делото „Ф.-ГТ" АД е направил искане за прекратяване на производството по делото, като е изложил аргумента, че съгласно Решение № 157/10.10.2014Г. по т.д. № 467/2013г. на ВдОС, дружеството „Ф.-Г" ООД е обявено в неплатежоспособност и спрямо него е открито производство по несъстоятелност и че предявеното вземане по договора за кредит, предмет на настоящия иск, е изцяло прието и включено в Списъка на приетите вземания. Искането на ответника следва да бъде отхвърлено поради липса на предпоставките за прекратяване на делото на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, тъй като страните в настоящия спор не са идентични със страните по цитираното от ответника т.д. 467/2013г. ВдОС. Съгласно разпоредбата на чл. 101, изр.3 от Закона за задълженията и договорите, в случаите на сключен договор за встъпване в чуждо задължение, първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. На това основание и предвид факта на неизпълнение от страна на главния длъжник, както и обявяването му в несъстоятелност, кредиторът КТБ АД /н/ има правото да насочи претенцията си към солидарния длъжник „Ф.-ГТ"АД чрез подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК.
Ответникът излага твърдения за недопустимост на иска, поради нередовност на исковата молба. Горепосочените твърдения на ответника са необосновани, тъй като исковата молба е подадена при спазване на изискванията на чл. 127 от ГПК, като в отделен параграф подробно са описани обстоятелствата, на които се основава иска.
Съдът намира за неоснователни и доводите за незаконосъобразност на актовете, постановени от РС Видин в заповедното производство, тъй като юрисконсултът, инициирал заповедното производство, има представителната власт по сила на пълномощно, с което е упълномощен с права „да извършва всички съдопроизводствени процесуални действия пред всички съдебни и други инстанции и във всички фази на процеса".
Неоснователни са и доводите относно издължаване на кредита изцяло, съображения , за което подробно са изложени по-горе.
Неоснователни са и развитите в отговора на исковата молба доводи относно това, че представеният документ „Извлечение от счетоводните книги" на „КТБ" АД/н/ със Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не отговаря на изискванията на закона . Извлечението съдържа достатъчна информация за претендираното вземане, за размера му, за разрешения и усвоен кредит, за непогасения остатък от главницата и лихвите, причината за настъпване изискуемостта на кредита –в извлечението изрично е посочен крайният срок за погасяване на задължението -25.05.2015 г. В съдебната практика категорично се застъпва становището, че извлечението не следва да съставлява хронологичен регистър, в които да се отразяват всички финансови операции, осъществени от Банката, каквото становище се поддържа в отговора на исковата молба.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените в производството разноски.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 год. на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.Приетото разрешение по т.10.в от тълкувателното решение, че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение. Компетентността на съда произтича и от разпореждането на законодателя в чл.81 ГПК за произнасяне по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Делото, образувано по подаденото заявление на кредитора, приключва с издаването на заповедта за изпълнение. Последващите процесуални действия на съда в заповедното производство, като: връчване на заповедта на длъжника, даване на указания на заявителя по чл.415, ал.1 ГПК, издаване на изпълнителен лист, са следствие на издадения от съда акт – заповед за изпълнение. При издаване на изпълнителен лист по влязлата в сила заповед за изпълнение, но след влизане в сила на решението по установителния иск, съдът в заповедното производство не е компетентен да изменя акта, въз основа на който издава изпълнителния лист за разноските. Преценката на съда в заповедното производство обхваща констатация за влизането в сила на заповедта за изпълнение – изцяло или по отношение на отделни вземания. Изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1, респ. по чл.422 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Недопустимо е ищецът в исковото производство да поиска за първи път присъждане на разноски за заповедното производство, ако не е направил такова искане със заявлението.Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 ГПК от съда в исковото производство.
С оглед на гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски : ................... лв.за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените пред Видинския Окръжен съд разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на .......лв. Ищецът не е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение пред Видинския окръжен съд, а юрисконсултско възнаграждение ,но последното не следва да се присъжда, тъй като ищецът не е представляван от юрисконсулт.
На основание Чл.59,ал.6 Закона за банковата несъстоятелност ищецът е освободен от заплащането на държавни такси. На основание Чл.78 ал.6 ГПК държавната такса следва да бъде заплатена от ответника, поради което същият следва да бъде осъден да заплати 4% върху исковата сума – .......... лева, както и ..........лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание Чл.422 ГПК Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Ф. ГТ“АД с ЕИК ................ със седалище и адрес на управление гр.В. ,ул.“Д.“ №...., че „К. Т. б.“ АД в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр.С.,1000, район „С.“, ул.“Г. И.“ №, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ................ има вземания по отношение на ответника „Ф. ГТ" АД, в размери към 15.11.2016 г., както следва: сума в размер на .................... евро, от които суми: просрочена главница за периода от 27.04.2015 г. до 15.11.2016 г. в размер на ................. евро; просрочени лихви върху редовна главница – .......... евро (за периода от 25.06.2014 г. до 25.06.2015 г.); просрочени лихви върху просрочена главница – ............... евро (от 27.04.2015 г. до 25.10.2016 г.); текущи лихви върху просрочена главница – ..................... евро (от 25.10.2016 г. до 15.11.2016 г. ), неустойка върху просрочена лихва за периода от 30.12.2009 г. до 15.11.2016 г. - ............... евро, дължими такси за периода от 30.10.2008 г. до 25.10.2014 г. - ............... евро, Разноски по кредита - .................. евро, ведно със законната лихва върху главницата от 15.11.2016 г. (датата на подаване на заявлението) до датата на окончателното изплащане на вземането, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, в размер на ............. лева.
ОСЪЖДА „Ф. ГТ“АД с ЕИК ......... със седалище и адрес на управление гр.В. ,ул.“Д.“№ да заплати на „К. Т. б.“ АД в несъстоятелност ,със седалище и адрес на управление гр.С.,1000 ,район „С.“ ,ул.“Г. И.“ №...,вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ............. направените пред Видинския Окръжен съд разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на ........ лв.
ОСЪЖДА „Ф. ГТ“АД с ЕИК ..................със седалище и адрес на управление гр.В. ,ул.“Д.“№ ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ВОС държавна такса в размер на ............. лева, както и ........лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :