ГР.Д. № 266-2017

Решение по Гражданско дело 266/2017г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 15

                                              

                                                         18.04.2018

 

Видинският   окръжен  съд гражданска колегия

В открито съдебно заседание на четиринадесети март

две хиляди   и    осемнадесета    година  в   състав:

                                               Председател: Д. М.

 

                                                     Членове:

                                                         

При секретаря И. К.

и в присъствието на   прокурора    

като разгледа докладваното от Съдията М.

Гражданско  дело № 266 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе   предвид  следното:

 

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на „Т.-И.-2016“ ЕООД гр.В. и „Е.-П.-1“ ЕООД гр.В. в качеството си на участници в „Е.-Х. К.“ ЕИК:. със седалище и адрес на управление гр.В. ул.., представлявано от К. Д. К.– управител против О. В., гр.В. с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 248 877.76лв. главница и 23 438.30лв. - мораторна лихва за забава за периода от 24.02.2016г. до 11.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата и разноските по делото.

Поддържа се в исковата молба, че между страните след проведена процедура по ЗОП са сключени три броя договора, подробно описани в исковата молба , по които ответната страна се е задължила да заплаща договорената цена за съответната услуга по договорите, което задължение от 01.01.2016г. до 11.07.2017г. ответникът е изпълнил частично, независимо, че е приел работата и е осчетоводил всички фактури, издадени от изпълнителя по трите броя договори.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от О. В. в който са оспорени предявените искове, поддържа, че по издадените фактури дължимите суми са с различен падеж, а така също се посочва, че е налице плащане от страна на ответника по част от фактурите, които са изброени в отговора на исковата молба.

Страните са разменили книжа на основание чл.372 и следващите от ГПК, като Окръжният съд след като се запозна със становището на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Не се спори между страните, че са в договорни отношения по силата на сключени между тях договори за извършване на различни по вид услуги от страна на ищеца, който е издавал фактури за извършената дейност след изпълнение на договорните си задължения и след приемане на работата от О. В. с Акт-Образец 19, след което изпълнителят е издавал фактури.

Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза дава заключение, че изброените в исковата молба фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника О. В. като ответникът е заплатил цялата дължима главница по процесните фактури на 22.12.2017г. - след предявяване на иска.

Това обстоятелство не се оспорва от страните, като в съдебно заседание на 14.03.2018г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за оттегляне на предявения иск по отношение на главницата, което не е оспорено от ответната страна, а по отношение на претендираните мораторни лихви на основание чл.214, ал.1 от ГПК е направил изменение на иска като е посочил, че същият се поддържа за сумата от 13 599.44лв., а с оглед направеното плащане на главницата, претендира законната лихва върху същата от момента на предявяване на иска, до заплащането й на 22.12.2017г. за сумата 9 194.65лв.

Въз основа на така направените искания предявеният иск по отношение на главницата е бил оттеглен и на това основание производството по делото е прекратено поради заплащане на главницата в течение на производството по делото. Допуснато е изменение на исковете по чл.84, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като искът за обезщетение за забавено плащане върху главницата се счита предявен за сумата от 13 599.44лв. за времето от 24.02.2016г. до 11.08.2017г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, а искът касаещ законната лихва върху главницата да се счита предявен от 11.08.2017г. до изплащането й – 22.11.2017г. за сумата 9 194.65лв.

С оглед на така установените по делото обстоятелства и изявления на страните в съдебно заседание и в постъпилите по делото писмени бележки от О. В., Окръжният съд приема, че така коригираните искове са основателни и ще следва да бъдат уважени, като ответникът ще следва да бъде осъден да заплати обезщетение за забавено плащане върху главницата от 248 877.76лв. за периода от 24.02.2016г. до 11.08.2017г. в размер на 13 599.44лв., както и да заплати на ищеца законната лихва върху главницата от 248 877.76лв. за периода от предявяване на иска 11.08.2017г. до изплащането й в пълен размер на 22.11.2017г. – сумата в размер на 9 194.65лв., както и да заплати направените от ищеца разноски по делото съобразно представения списък в размер на 21 568.42лв. Разноските се присъждат в пълния им обем, тъй като ответната страна е изплатила главницата, претендирана от ищеца след завеждане на делото, поради което са налице условията на чл.78, ал.1 от ГПК.

По отношение на възражението на ответника, че посоченото в списъка дължимо адвокатско възнаграждение е прекомерно, съдът намира същото за неоснователно, като съдът се съобразява с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и приема, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и съобразявайки се с Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и цената на исковете.

 

По изложените съображения Окръжният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА О. В., ЕИК:.., гр.В. пл. да заплати на „Т.-И.-2016“ ЕООД гр.В. и „Е.-П.-1“ ЕООД гр.В. в качеството си на участници в „Е.-Х. К.“ ЕИК:.. със седалище и адрес на управление гр.В., ул.. представлявано от К. Д. К.– управител обезщетение за забавено плащане върху главницата от 248 877.76лв. за периода от 24.02.2016г. до 11.08.2017г. в размер на 13 599.44лв., както и да заплати на ищеца законната лихва върху главницата от 248 877.76лв. за периода от предявяване на иска 11.08.2017г. до изплащането й в пълен размер на 22.11.2017г. – сумата в размер на 9 194.65лв., дължими за неизпълнение на договор от 01.11.2006г., Договор №АО-02-15-508/23.12.2016г. и Договор №АО-02-1591/12.05.2017г., сключени между страните, както и да заплати направените от ищеца разноски по делото съобразно представения списък в размер на 21 568.42лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: