ВГРД № 41-2018

Решение по Гражданско дело 41/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И Е   № 15

                            гр.Видин, 13.04.2018г.

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на   тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав                                                            

                                                              Председател: А. П.

                                                           ЧЛЕНОВЕ : 1.В.М.

  1. Г. Й.

При секретаря: В.К. и като разгледа докладваното от съдията Валя Младенова в . гр.дело № 41 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано по въззивна жалба от В.Г.В. против решение № 3667 от 22.12.2017 по грд № 1613/2014 по описа наВРС , с което е отхвърлено искането на В.Г.В. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 562 от 29.12.2014г. по гр. д. № 1613 / 2014г. по описа на Районен съд гр. Видин в частите относно : Единен граждански номер на ищеца В.Г.В., като вместо записания „ЕГН **********" да се счита „ЕГН **********", като неоснователно.

Подържа във въззивната жалба, че е представила доказателства, че правилното ЕГН ********** е това и е било вълидно към завеждане на делото за развод, но поради грешка в удостоверението за граждансик брак е записан като записания ЕГН **********, което не е вярно.

Посочва, че отказа на ВРс е неправилен , налице е официален документ установяващ вярното ЕГн на ищцата-жалбоподател, като за нуждата на бракоразводното дело следва да се поправи допуснатата очевидна фактическа грешка.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището изразено в същота и съобразявайки представените доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

         Производството пред ВРС е инициирано по молба от В.Г.В., с която се иска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение , в частта относно Единен граждански номер /ЕГН/ на ищцата В.Г.В., като вместо записания ЕГН **********, да се чете ЕГН **********.

Първоначално делото е образувано по искова молба с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс, във вр. с чл. 322, ал. 1 от ГПК от В.Г.В. против И.Я.В.. С Решение № 562 от 29.12.2014г. по гр. д. № 1613 / 2014г. по описа на Районен съд гр. Видин е прекратен с развод гражданския брак между В.Г.В., ЕГН **********, съдебен адрес ***, и И.Я.В., ЕГН **********,***, сключен с акт за граждански брак № ... от ...г. на Община С..., район В..., област С.... град, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без произнасяне по въпроса за вината. Със същото решение е постановено след влизане на решението за прекратяване на брака в сила жената ще носи фамилното име В..

Видно от исковата молба, ищцата е посочила Единен граждански номер **********. В препис на удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 3154 от 26.08.1988г. на Община С..., район В..., област С... град, ищцата е записана с Единен граждански номер **********.

Към молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е приложен препис на удостоверение за верен ЕГН изх. № ....г. на ТЗТРАО" гр. С.... В същото е посочено, че В.Г.В. има верен ЕГН **********. Посочено е, че лицето е било с ЕГН **********, като всички ЕГН, различни от вписания като верен, да се считат невалидни за лицето. При направена служебна справка като ЕГН на ищцата е посочено ЕГН **********.

При така установеното съдът намира жалбата за неоснователна.

Молителят е заявил с исковата молба като свое ЕГН „ЕГН **********". Със същото ЕГН е записан и в препис на удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № ....г. на Община С..., район В..., област С... град. Съдът се е произнесъл по направените искания и е отразил ЕГН на молителя „ЕГН **********". При това положение не е налице погрешно отразяване в диспозитива на горното решение в частта му относно ЕГН на молителя.

Явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В настоящия случай липсва твърдяната от молителя очевидна фактическа грешка. Обстоятелствата, настъпили относно промяна на Единния граждански номер на молителя не са относими към настоящето производство.

Молителката има правен интерес от установяване факта, свързан с носеното от нея ЕГН, от който за нея възникват съответни права и задължения. В случая обаче съдът намира, че в съставените актове за гражданско състояние на молителката се налага промяна на данните за гражданско състояние по смисъла на чл.73 от Закона за гражданската регистрация. В чл.34 от същия закон са изчерпателно изредени тези актове, а именно: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт.

В акта за сключване на гр. брак ищцата е посочена с ЕГН **********

Данните по делото сочат, че в случая е приложим реда на чл.73 и сл. от ЗГр. Р. Твърденията в жалбата сочат на погрешно изписан ЕГН в официални документи, издадени на името на молителката, който е различен от ЕГН в документа й за самоличност- лична карта и от ЕГН в JIPK. Съгл. чл.11 ал.1 от ЗГр. Р, ЕГН е уникален №, чрез който физическите лица се определят еднозначно. ЕГН е един от елементите и данните, чрез които се определя самоличността на дадено физическо лице. ЕГН е "административен идентификатор" съгл. чл.11 ал.1 от ЗГр. Р, който отличава едно лице от другите лица в обществото. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.1, ал.З, чл.5 ал.1 т.1 и чл.8, ал.1, т.5 от ЗГр. P.

        С оглед доказателствата по делото настоящият състав счита, че за определяне самоличността на молителката, съответно за определянето й като конкретен правен субект е задължително тя да се индивидуализира със свой ЕГН, който в случая е обозначения в нейния JIPK и в личната й карта.

Такива не се представиха. Доколкото другият ЕГН, изписан в различни официални документи на името на молителката- ********** се твърди, че е неверен т. е. погрешно записан , същия следва да бъде поправен по реда на чл.547 от ГПК, уреждащ поправката на грешки в документите по чл.542, когато законът не предвижда друг ред за поправянето им.

Решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, ВОС :

 

Р   Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № № 3667 от 22.12.2017 по грд № 1613/2014 по описа наВРС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :               ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                          2.