Видинският окръжен съд наказателно отделение в публичното

заседание на петнадесети март

през две хиляди и осемнадесета година в състав :

Председател : И.И.

Членове:Л.Л.

Р.Д.

при секретаря А.А. и в присъствието на

прокурора В.Д. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Л. ВНАХД № 33 по описа

за 2018 година и за да се произнесе , съобрази следното:

Производството по делото е по чл.378, ал.5 от НПК.

С решение № 19/16.01.2018г. по НАХД № 1540/2017г., по описа на Районен съд – Видин, обвиняемата Ф.С.Ц. с ЕГН ********** е призната за ВИНОВНА в това, че на 28.01.2017 г. и на 25.02.2017 г. в град Видин, в условията на продължавано престъпление, попречила изпълнението на съдебно решение № 111- 117-65 от 19.02.2015г., по гр. дело № 6470/2015г. на Софийски районен съд, като не осигурила на бащата на детето си А. П. М. – П. Г. М. да осъществи правото си на режим на личен контакт, а именно да взима детето – А., (и задължението да го връща) всяка събота и неделя, за времето от 10 до 17 часа, с преспиване, определено в горното решение - престъпление по чл. 296, ал. 1, предложение 1-во, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал.1 от НК обвиняемата е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. Ф.С.Ц. е оправдана по повдигнатото й обвинение, за това че на 08.04.2017г. в град Видин, в условията на продължавано престъпление, попречила изпълнението на съдебно решение с № 111-117-65 от 19.02.2015 г., по гр. дело № 6470/2015 г. на Софийски районен съд, като не осигурила на бащата на детето си А.П. М. – П. Г. М. да осъществи правото си на режим на личен контакт, а именно да взима детето –А., (и задължението да го връща) всяка събота и неделя, за времето от 10 до 17 часа, с преспиване, определено в горното решение - престъпление по чл. 296, ал. 1, предложение 1-во, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Против решението в срок е подадена жалба от Ф.С.Ц., чрез адвоката й Г.П.. В жалбата са развити съображения, че решението на Районен съд – Видин, с което Ц. е призната за виновна по чл.296, ал.1, предложение първо от НК, с приложение на чл.78а от НК и налагане на административно наказание „глоба“ 1000 лева, е незаконосъобразно. Иска се решението да бъде отменено и обвиняемата да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.296, ал.1 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин даде становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а решението на ВРС следва да бъде потвърдено.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Окръжния съд намира, че същата е основателна.

В настоящото производство пред ВОС, образувано само по жалба на обвиняемата, Съдът няма правомощие да коригира оправдателната част на атакуваното решение.

В голяма степен фактическата обстановка установена от ВРС е правилна и ВОС няма основание да я променя /както няма и необходимост да я преповтаря в настоящото изложение/, но следва да я допълни със значими обстоятелства, които са убягнали от вниманието на първата инстанция. ВОС се позовава на доказателствата от ДП, както и на доказателствата събрани от ВРС, респ.: показания на свидетелите И.Ц., С. Ц., П. М., А. Б., А. М.и Н. Г.; копие на решение № 47/29.06.2017г. по АД № 61/2017г. на Административен съд – Видин и копие на решение № 46/29.06.2017г. по АД № 62/2017г. на Административен съд – Видин. Няма противоречие между доказателствата, относно обстоятелствата, които са от съществено значение в случая, респ. че на 28.01.2017г. и на 25.02.2017г., в град Видин, обвиняемата Ц. е реализирала поведение, с което не е съдействала, но е осуетила изпълнението на процесното съдебно решение в частта, с която е присъдено право на личен контакт на бащата П. М.с детето им А.. Обстоятелството което ВРС не е обсъдил, но което е от съществено значение, се разкрива от показанията на свидетеля М. – баща на детето А.. Пред ВРС свидетеля е заявил, че: майката Ц. винаги е полагала необходимите грижи за детето им; тя никога не е реализирала крайни действия по препятстване изпълнението на съдебното решение; след процесните случаи, родителите на А. – М. и Ц., са уредили отношенията си напълно в унисон с съдебното решение, респ. Ц. винаги съдейства на М.да осъществява контакти с детето им, както е присъдено.

От установената фактическа обстановка не се налага юридическия извод, че обвиняемата Ц. е извършила престъпление по чл. 296, ал. 1, предложение 1-во, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК или друго престъпление по НК. Конкретния казус обхваща поведение на родител, по осуетяване изпълнението на съдебно решение, относно лични контакти с дете. С оглед обвинението във фактически аспект, налице е специален състав от НК, относим в случая регламент и това е чл.182, ал.2 от НК. Този състав от НК има специален субект – родител или друг сродник. По особения субект /родител или друг сродник/ това престъпление се разграничава от престъплението по чл.296 от НК, чиито субект може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Приложението на чл.296 от НК се изключва, съобразно принципа „Lex specialis derogat legi generalis“, респ. специалната норма на чл.182, ал.2 от НК изключва приложението на чл.296 от НК.

Престъплението по чл. 182, ал.2 от НК е от категорията на престъпленията против семейството и като такова охранява обществените отношения свързани с нормалното осъществяване на личните контакти на родитела с детето, в интерес на детето, както и правата на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, и правото му на лични отношения с родителите си. Формално Ц. е осъществила състава на инкриминираното деяние от обективна страна. Налице е влязло в сила съдебно решение, уреждащо упражняването на родителски права и режима на личните контакти с детето. Обвиняемата Ц., като майка на детето А., на процесните дати и място, е осуетила изпълнението на съдебното решение в частта му досежно режима на лични контакти на бащата – свидетеля М. с малолетното им дете. Обвиняемата Ц. е съзнавала, че нарушава режима на лични контакти на бащата с детето, определен със съдебното решение. В конкретния случай, обаче, въззивният Съд намира, че степента на обществена опасност на деянието и дееца е явно незначителна, т.е. налице са предпоставките на чл. 9, ал.2 от НК, поради което деянието не е престъпно. Несъмнено режима на личните контакти с децата имат за цел както защита правата на родителите да поддържат връзка с детето, което е присъдено на другия родител, така и преди всичко да защитават интересите на децата да имат осигурена грижа и издръжка от двамата родители, да не са лишени от нормална семейна среда, в това число да не се разкъсва емоционалната връзка между детето и другия родител. В случая обаче, от съществено значение е следното поведение на обвиняемата: Ц. е грижовна майка и винаги е полагала необходимите грижи за детето А.; тя никога не е реализирала крайни действия по препятстване изпълнението на съдебното решение; след процесните случаи, родителите на А. – М. и Ц., са уредили отношенията си напълно в унисон с съдебното решение, респ. Ц. винаги съдейства на М. да осъществява контакти с детето им, както е присъдено; понастоящем М. е удовлетворен напълно от действията на бившата му съпруга – обвиняемата Ц., който съдейства за осъществяване на личния контакт на бащата с малолетното дете. С оглед горното се налага извода, че възможността на бащата – свидетеля М.да упражнява възпитателно въздействие върху детето, да следи за възпитанието му, както и начина, по-който другият родител упражнява поверените му функции е засегната в незначителна степен от инкриминираното поведение на Ц., което е минало и коригирано. Интересите на детето, свързани с нуждата от пълноценни контакти с баща му също са били нарушени в незначителна степен. Следва да се отчете и обстоятелството, че видно от събраните доказателства по делото Ц.. не е била запознавана с привилегията по чл. 182, ал.3 от НК, респ. да не бъде наказвана, ако след предупреждение от надлежен орган изпълни решението. Независимо от това, Ц. самостоятелно е проявила добра воля и е коригирала поведението си в унисон със съдебното решение. Ц. е неосъждана, няма други противообществени прояви, трудово ангажирана е, осъществява пълноценно грижите за детето А. По тези съображения, съдът счита, че деянието на обвиняемата е малозначително, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна, по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. При това положение деянието на Ц. не е съставомерно и по чл. 182, ал.2 от НК.

В крайна сметка, инкриминираното поведение на Ц. не е съставомерно по НК и не е престъпление.

С оглед горните съображения, ВОС намира, че юридическия извод на ВРС за съставомерност на процесното поведение на Ц. по чл. 296, ал. 1, предложение 1-во, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК е неправилен. В тази насока, жалбата е основателна. В частта с която обвиняемата е призната за виновна и е наложена санкция, решението на ВРС като неправилно следва да бъде отменено. Ц. следва да бъде оправдана по обвинението в престъпление за което е осъдена от ВРС.

По горните съображения и на основание чл. 378, ал. 5 от НПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 19/16.01.2018г. по НАХД № 1540/2017г., по описа на Районен съд – Видин В ЧАСТТА с която обвиняемата Ф.С.Ц. с ЕГН ********** е призната за ВИНОВНА в това, че на 28.01.2017г. и на 25.02.2017г. в град Видин, в условията на продължавано престъпление, попречила изпълнението на съдебно решение № 111- 117-65 от 19.02.2015г., по гр. дело № 6470/2015г. на Софийски районен съд, като не осигурила на бащата на детето си А. П. М. – П. Г. М. да осъществи правото си на режим на личен контакт, а именно да взима детето – А., (и задължението да го връща) всяка събота и неделя, за времето от 10 до 17 часа, с преспиване, определено в горното решение - престъпление по чл. 296, ал. 1, предложение 1-во, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал.1 от НК обвиняемата е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ПРИЗНАВА обвиняемата Ф.С.Ц. с ЕГН ********** за НЕВИННА и я ОПРАВДАВА по обвинението в това, че на 28.01.2017г. и на 25.02.2017г. в град Видин, в условията на продължавано престъпление, попречила изпълнението на съдебно решение № 111- 117-65 от 19.02.2015г., по гр. дело № 6470/2015г. на Софийски районен съд, като не осигурила на бащата на детето си А. П. М. – П.Г. М. да осъществи правото си на режим на личен контакт, а именно да взима детето – А., (и задължението да го връща) всяка събота и неделя, за времето от 10 до 17 часа, с преспиване, определено в горното решение – престъпление по чл. 296, ал. 1, предложение 1-во, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Потвърждава решението в останалата му част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: