ЧГРД № 93-2018

Определение по Гражданско дело 93/2018г.

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И Е-68

 

Гр.В.

 

 

12.04.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на .......................................... две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                            Председател : Д. М.

                                                     Членове :1.С. С.

                                                                       2.Г. Й.

при секретаря     ......................................................................................... и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й. ч.гр. дело №93     по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесет и първа ГПК /обжалване на определенията/.

         С Решение от 15.01.2018 година по гр.д.№2584/2017 година на Районен съд-В. е прекратено производството по делото в частта на предявения отрицателен установителелен иск за установяване на факта, че С.С.П. с ЕГН- ********** и адрес ***, ж.к.. не дължи на С.С.М. с ЕГН ********** и адрес *** сумите от 55.0 лева 454.62 лева разноски в изпълнително производство 20178980400557 по описа на ЧСИ С. Н..

         Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от С.С.П. чрез адв. Р. Д. от г. В.,ул.. в частта относно прекратяване на производството по предявения установителен иск за установяване на факта, че ищцата не дължи на ответника сумата от 55 лева и 454,62 лева разноски в изпълнителното производство 20178980400557 по описа на ЧСИ С. Н. .

Поддържа се ,че посочените суми представляват разноски в изпълнителното производство, образувано въз основа на изпълнителният лист по НЧХД №879/2010 година на Видински районен съд и тъй като същите представляват акцесорно вземане ,произтичат от главното вземане и са вследствие на упражнените права по него . След като правото на принудително изпълнение на основаното задължение е погасено преди образуване на изпълнителното дело поради   изтичане на погасителна давност, то и жалбоподателката не дължала посочените суми по това погасено право.Поради това се поддържа,че е неправилен изводът на районния съд в решението в частта относно предявеният установителен иск относно сумата от 55 лева и 454,62 лева разноски в изпълнителното дело 20178980400557 на ЧСИ С. Н.

Иска се да се постанови съдебен акт, с който да се отмени решението в обжалваната му част относно прекратяване на производството по отношение предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 55 лева и 454,62 лева разноски в изпълнителното производство 20178980400557 по описа на ЧСИ С. Н. и да се приеме, че ищцата не дължи на ответника     тези

разноски по изпълнителното дело.

         Ответникът по жалбата не е взел становище.

 

         Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

         Подадена е искова молба от С.С.П. с ЕГН:********** с адрес ***, ж.к... срещу С.С.М. с ЕГН: **********, и адрес ***, в която е предявен отрицателен установителен иск за установяване на факта, че не дължи сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва , по изпълнителен лист, издаден на 14.02.2017г. по НЧХД №897/2010г.по описа на ВРС , предмет на изп.д. № 20178980400557 на ЧСИ С. Н., както и че не дължи и направените по изпълнителното дело разноски в размер на 55.00 лева и 454.62 лева.

Установява се от издаден на 14.02.2017г на основание присъда \ по НЧХД №897/2010г по описа на ВРС, потвърдена с решение № 51/26.04.2011г. по ВНЧХД №61/2011 г. по описа на ВОС, влязла в сила на 26.04.2011 г. изпълнителен лист, че ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 27.05.2010г. до окончателното издължаване. Образувано е изпълнително дело № 20178980400557 по описа на ЧСИ С. Н. рег.№898, район на действие ВОС. На ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението за плащане на посочената сума, както и за плащане на законната лнхва, изчислена за периода 27.05.2010 г.-24.08.2017г. в размер на 1111,64 лева и разноските по изпълнителното дело 454.62 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ.

При така изяснената фактическа обстановка Районен съд-В. приел,че вземането на ответника е за сума, установена със сила на присъдено нещо на основание непозволено увреждане, поради което правото на иск за същото,респективно на принудително изпълнение на вземането е погасено с изтичане на общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, считано от падежа на задължението и постановил решение в горния смисъл.

Районният съд приел,че по отношение на претенцията за сумите, представляващи разноски по изпълнителното дело, посочени в поканата за доброволно изпълнение липсва правен интерес и е прекратил производството по делото в тази му част.

         При така установената фактическа обстановка Окръжен съд –В. намира са установено от правна страна следното :

Обжалваното определение , предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него частна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:

Правилен е изводът на районния съд ,тъй като разноските по изпълнителното дело, посочени в поканата за доброволно изпълнение ,са начислени в полза на друг субект, различен от ответника, не са включени в издадения изпълнителен лист и поради това не могат да бъдат предмет на производството. Дължимостта на тези суми не може да бъде оспорена по исков ред ,а по друг съдопроизводствен ред и пред друг родово подсъден съд /Глава тридесет и девета ,Раздел I ГПК /.

         С оглед на горното съдът счита, че изводите на ВРС в обжалваното решение ,имащо характер на определение са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.01.2018 година по гр.д.№2584/2017 на Районен съд-В. в частта му ,в която е прекратено на производството по делото в частта на предявения отрицателен установителен иск за установяване на факта, че ищцата С.С.П. с ЕГН- ********** и адрес ***, ж.к... не дължи на С.С.М. с ЕГН: ********** и адрес *** сумите от 55 лева и 454,62 лева разноски в изпълнителното производство 20178980400557 по описа на ЧСИ С. Н. .

Определението е окончателно.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ :1/

 

                                                                                                  2/