Видински окръжен съд гражданско отделение

В закрито заседание на единадести януари

Две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.

ЧЛЕНОВЕ:1. С.С.

Г. Й.

При секретаря и с участието

На прокурора изслуша докладваното

От съдия С. С. ч. гр. д. №406 по описа

За 2017 година,за да се произнесе съобрази следното:

Делото е образувано по частна жалба на „Г...“АД-с.К...,обл.В.,представлявано от изп. директор П.В. чрез адв. Л.М. против Определение №3274 от 31.10.2017г. по гр.д. №1948/17г. на ВРС , с което в закрито съдебно заседание производството по делото е прекратено и ИМ е върната като недопустима.

Жалбоподателят твърди,че разпореждането е неправилно,тъй като с предявеният по чл.55,ал.1 ЗЗД иск се иска връщане на неоснователно платени от ищеца суми по изп.дело,в което освен присъдените с изп. лист суми са събрани и суми,съставляващи такси по изп. производство.Иска от съда да отмени атакуваното определение и върне делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

От данните по делото съдът приема за установено следното от фактическа страна.

„Г.“АД-с.К.,обл.В....,представлявано от изп. директор П... В. чрез адв. Л.М. е предявил иск с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД срещу С.Г.Г. за сума от 1 500лв.,представляваща частично предявен иск от иск в размер ан 118 008лв.,получена от ответницата на отпаднало основание.В ИМ е изложено,че въз основа на осъдително решение и образувано изп. производство ищецът е изплатил на ответницата посочени от него суми.След разследване на прокуратурата е установено с влязла сила присъда,че основният свидетел по делото-Жоро Тодоров е признат за виновен за лъжесвидетелстване именно по това граждански дело и следователно осъдителното решение подлежи на отмяна.

ВРС е счел ,че така предявеният иск по чл.55,ал.1 ЗЗД е недопустим,защото за ищеца съществува възможността по чл.303,ал.1,т.2,предл.2 от ГПК и последващата процедура по чл.307 и чл.309 ГПК .Приел е ,че не е необходимо ищецът да води отделен иск,а следва да се възползва от облекчената процедура за отмяна на влязло в сила решение и да се снабди с обратен изпълнителен лист.

При тези данни въззивния съд достигна до следните изводи:

ВРС е правилно е посочил,че съществува ред за отмяна на влязло в сила решение във връзка с твърдените в ИМ обстоятелства,от който може да се възползва ищецът.Процедурата по чл.303 и сл.ГПК не ограничава страната да търси прават си и по друг ред –в случая чл.55,ал.1 ЗЗД.В конкретния случай се претендират суми ,събрани в изп. производство,които включват освен суми по изп. лист въз основа на осъдителното решение и суми,съставляващи такси по изп. производство.Вярно е,че ищецът следва да пристъпи към процедурата по чл.303 и сл. от ГПК ,за да отпадне основанието ,въз основа на което се събират сумите по изп. дело,но това не прегражда пътя му да защити интересите и по друг начин.Доколко и как ще бъде разрешен спора в исковото производство по чл.55,ал.1 ЗЗД зависи от събраните доказателства и прилагането на закона, което е въпрос по същество на спора,касаещо неговата основателност , а не неговата допустимост.

По изложените съображения ВОС счита жалбата за основателна,поради което обжалваното определение на ВРС следвада бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия,за което

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение №3274 от 31.10.2017г. по гр.д. №1948/17г.на Видински районен съд и връща делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.