В ИМЕТО НА НАРОДА

Видински окръжен съд ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА десети януари

ПРЕЗ две хиляди и осемнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.

ЧЛЕНОВЕ:1. С.С.

Г. Й.

ПРИ СЕКРЕТАРЯ И.К. И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ

съдия С.С. в. ГР.Д. № 399 ПО ОПИСА

ЗА 2017 ГОД., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

Делото е образувано по въззивна жалба на Д.Ж.К. *** против Решение №126 от 26.09.17г. по гр.д. №352/17 на БРС .Моли решението на ВРС да бъде отменено ,а предявените искове отхвърлени или задължението му да бъде намалено.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба „В....“ЕООД-С. чрез адв. В.Г. е подал писмен отговор като оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение ,а първоинстанционното решение да бъде потвърдено,както и да им бъдат присъдени разноски.

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск по реда на чл.422 ГПК като ищецът-„В....“ЕООД-С. чрез адв. В.Г. е поискал от съда да признае за установено по отношение на ответника Д.Ж.К., че има вземане в размер на 919,31.,съставляваща сбор от главница в размер на 727,70лв. по договор за далекосъобщителни услуги и 191,6,лв. мораторна лихва за периода 10.08.2014г. до 13.03.2017г.като е претенендирал и законната лихва след тази дата до окончателното изплащане на сумата.БРС е приел от данните по делото, че между страните е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги,по които ответникът е неизправна страна като не е заплатил дължимите от ищеца суми и е уважил иска.Приел е също,че ищецът по силата на два договора за цесия е активно легитимиран,както и че са изпълнени условията на чл.99,ал.3 ЗЗД за уведомяване на ответника за извършените цесии с връчване на ИМ и приложенията към нея.

Първоинстанционният съд е приел иска за основателен и доказан по размер и го е уважил.

Като се запозна с данните по делото ВОС установи следното:Между „Б....“ЕАД и Д.Ж.К. е сключен договор от 20.03.2014г. за предоставяне на мобилни услуги,което не се оспорва от страните.Твърди се,че ответникът като потребител не е заплатил потребена от него далекосъобщителна услуга в размер на 727,7лв.Като доказателство за задължението е представено пред БРС кредитно известие,според което задължението на ответника към „Б...“ЕАД за периода 21.06.-21.08.2014г. е в размер на 8,78лв. без ДДС и 10,54лв. с ДДС. Освен това са записани неустойки в размер на 567,99лв. и баланс от предходни периоди-170,25лв. или общо сумата 727,70лв.

С договор за цесия от 29.05.2015г. „Б...“ЕАД е прехвърлила на „С....“ООД вземанията си ,описани в приложение №1.За извършената цесия ответникът в качеството му на длъжник не е уведомен, макар че цедента е упълномощил цесионера да извърши уведомяването по чл.99,ал.3 ЗЗД.С договор за цесия от 20.02.2017г. „С....“ООД прехвърля вземанията си на „В....“ЕООД като този договор за цесия не е приложен по делото,а е представено извлечение от Приложение №1 ком договора от 20.02.2017г. относно вземането спрямо Д.Ж.К. като извлечението е издадено от управителя на „С....“ООД с дата 15.05.17г.За извършеваната втора цесия длъжникът Д.Ж.К. отново не е уведомен.За събиране на вземането си „В....“ЕООД е подал заявление по чл.410 ГПК и БРС е издал разпореждане за издаване на заповед за изпълнение и изп. лист.В законния срок Д.Ж.К. е подал възражение и заявителят е предявил иска по чл.422 ГПК пре БРС,където са представени описаните по-горе документи.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

При тези данни ВОС намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество за основателна по следните съображения:

Не е спорно ,че между „Б....“ЕАД и Д.Ж.К. е сключен договор от 20.03.2014г. за предоставяне на мобилни услуги.В производството не се установи съществуването на задължението на Д.Ж.К. по този договор,изразяващо се в неплащане на ползвани от его мобилни услуги.Представеното извлечение сочи задължения за периода 21.06.-21.08.14г. общо в размер на 10,54лв. с ДДС.От какво произтичат начислените неустойки в размер на 567,99лв. не става ясно,поради което не може да се проследи дали те са дължими и дали са дължими в този размер.Същото се отнася и за начисления баланс от предходни периоди в размер на 170,25лв.като не е посочено за какъв предходен период се отнася и съответно размера на отделните задължения по месеци.По делото не е ангажирана иконочическа експертиза,която да провери на място,нито е представена подробна справка относно начислените на ответника задължения,поради което настоящата инстанция счита исковата претенция за недоказана по снование и размер.

Освен изложеното установи се,че ответникът в качеството му на длъжник не е бил уведимяван за нито една от извършените цесии,поради което те не произвеждат действие спрямо него-чл99,ал.3,изр.2 от ЗЗД.Съжденията на първоинстанционния съд,че уведомяването е станало с връчване на книжата по чл.131 ГПК не се споделят от настоящия състав като надлежно уведомяване.Производството по чл.422 ГПК е продължение на производството по чл.410 ГПК и към момента на заявяването длъжникът е следвало да бъде уведомен за извършените цесии,за да е уведомен на практика кой е негов кредитор.Безспорно е,че с неизпълнение на задължението по чл.99,ал.3 ЗЗД заявителят не е кредитор на сочения за длъжник Д.Ж.К. към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

БРС се е позовал на чл.235,ал.3 ГПК и в тази светлина е приел,че длъжникът е уведомен за цесиите в хода на производството след подаване на ИМ,с което е изпълнена процедурата на чл.99,ал.3 ЗЗД,но предвид спецификата на договора за цесия въззивната инстанция счита,че уведомяването по чл.99,ал.3 ЗЗД следва да предхожда предявяването на иск или съответно подаване на заявление по чл.410 ГПК.Това е така,защото ако по някаква причина /например длъжникът не е открит на адреса/ длъжникът не подаде възражение,то издадената заповед за изпърнение по чл.410 ГПК и издадения въз основа на нея изп. лист ще произведе своето действие и на практика ще елиминира въздигнатото в законова предпоставка условие на чл.99,ал.3 ЗЗД за уведомяване на длъжника от стария кредитор или упълномощено от него лице за извършената цесия.Това от своя страна дава възможност една непроизвела действие цесия да се ползва със законов изпълнителен титул,каквато е заповедта по чл.410 ГПК.

Предвид изложеното въззивният съд счита,че следва да отмени първоинстанционното решение и отхвърли установителния иск по чл.422 ГПК.

На ответната по жалба страна следвада се присъдят направените разноски в размер на 50лв.-д.такса за подаване на въззивна жалба.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №126 от 26.09.17г. по гр.д. №352/17 на РС-Белоградчик,вместо което постанови:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „В....“ЕООД ,ЕИК....,със седалище и адрес на управление гр. С....,бул.“Б...“ №...,вх....,ет....,представлявано от управителя И.... И... Г... иск с правно основание чл.422 ГПК срещу Д.Ж.К.,ЕГН ********** ***,за сума в размер на 919,31лв.,съставляваща сбор от главница в размер на 727,70лв. по договор за далекосъобщителни услуги и 191,6,лв. мораторна лихва за периода 10.08.2014г. до 13.03.2017г.както и за претенендираната законна лихва след тази дата до окончателното изплащане на сумата като неоснователен и недоказан по размер.

ОСЪЖДА „В...“ЕООД ,ЕИК ...,със седалище и адрес на управление гр. С...,бул.“Б...“ №...,вх..,ет..,представлявано от управителя И... И. Г. да заплати на Д.Ж.К.,ЕГН ********** *** направени от него разноски по делото в размер на 50лв.

Обезсилва издадениата Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №144 от 21.03.2017г. по ч.гр.д. №158/2017г. на РС-Белоградчик.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.