ВГРД № 367-2017

Р Е Ш Е Н И Е №1

гр.Видин, 29.01.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Видинският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав :

Председател : В. В.

А.П.

В. М.

при секретаря А. А. като разгледа докладваното от съдия В. М. по в.гр.дело №367 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Делото е образувано по въззивна жалба от А.Т.П. ЕГН : ********** против Решение № 307/17.07.2017г по грд № 660/2017г по описа на ВРС, в частта, в която иска е отхвърлен над присъдения размер от 4215.56 лв. до претендирания такъв от 4 925.40 лв, ведно със законната лихва, считано от предявявне на иска -07.03.2017 до окончателното изплащане, както и в частта за разноските над сумата 386.35 лв до претендирания размер 440 лв.

Подържа във въззивната жалба, че Решение № 307/17.07.2017 г. постановено по гр. дело № 660/2017 г. по описа на PC - Видин, в частта, в която не е уважена исковата претенция е неправилно

Съдът при постановяване на съдебния си акт е анализирал единствено заключението на вещото лице. Съдът не е анализирал останалите доказателства по делото, които безспорно доказват претендирания от ищцата размер на неполученото трудово възнаграждение .

По банкова сметка *** от 764,19 лв. с основание: заплата за съответния месец. Този предвод следва да се приеме като извънсъдебно признание на ответника за размера на изплащаното чисто трудово възнаграждение. Възможността за изплащане на трудовото възнаграждение по банков път е уредена в чл. 270, ал. 3 от КТ.

Не е анализиран и представеният по делото анекс от 21.08.2015 г. Той е безспорно доказателство за дължимост на сумата от 3 056,76 лева от работодателя за неизплатени месечни трудови възнаграждния за периода м. март - м. юни включително за 2015 г.

ОТ целия период на банковото извлечение е видно, че на 19.12.2014 г. и на 27.02.2015 г. са получени преводи с основание заплата м. септември 2014 г. Вторият превод следва да се счита за заплата за м. октомври 2014 г. Така, като се проследят последващите преводи се установява, че всъщност превода с посочено от наредителя основание заплата за м. 01.2015 г. направен на 09.07.2015 г. е всъщност заплатата за месец 02.2015 г.

Като не е анализирал целия период на банковото извлечение съдът е приел, че превода направен на 09.07.2015 г. се отнася за м. 01.2015 г. и няма плащане за месец февруари, като е включило в изчисленията си заплатата за месец февруари.

В т. 1 и т. 2 от заключението вещото лице е използвало при изчисленията си сумата от 764,19 лева, като получавано чисто месечно възнаграждение, което е реално дължимото месечно възнаграждение, която сума следва да се счита за дължимата РЗ за м.02.2015, извършена с превод на 09.07.2015г.

Моли съда , да отмени Решение № 307/17.07.2017 г. постановено по гр. дело № 660/2017 г. по описа на PC - Видин, в частта, в която искът е отхвърлен като неоснователен и уважи изцяло претенцията , като осъди ответника да заплати на А.Т.П. сумата до претендирания размер от 4 925,40 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска в съда - 07.03.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата до претендирания размер от 440 лева, направени разноски.

Ответната по делото страна „Д.....“ЕООД- В., не е взела становище по въззивната жалба и не е депозирала отговор въпреки предоставената възможност.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивната жалба, оплакванията, визирани в същата и съобразявайки данните по делото, прие за установено следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Жалбоподателката е работила при ответника на длъжност „медицинска сестра” по трудов договор № 7/02.12.2013г. До 03.02.2017г. е изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения. От 03.02.2017г. лечебното заведение не работи и от тогава персоналът не е допускат до работното си място. Работодателят не е изпълнил задължението си да заплаща уговореното трудово възнаграждение в срок. Между страните е сключен анекс от 21.08.2015г., с което е уговорено разсрочено плащане на неплатените трудови възнаграждения, но същите не са платени.

Искът за неплатено трудово възнаграждение се счита предявен за сумата от 4925.40 лева , от които 2620.08 лева за месеците март, април, май и юни 2015г., сумата в общ размер от 2292.57 лева за месеците ноември и декември 2016г. и м. януари 2017г., както и сумата от 367.09 лева – лихва за забава, считано от падежа на всяко вземане по главниците до предявяване на иска в съда, ведно със законната лихва, считано от подаване на иска в съда до окончателното плащане.

На 21.08.2015г. между страните е сключен анекс, с който са постигнали съгласие дължимото трудово възнаграждение на ищеца за времето от м. март 2015г. до м. юни 2015г. в общ размер от 3056.76 лева, да се изплаща от по 436.68 лева заедно със заплатите от месеците юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2015г. и месец януари 2016г.

Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, е дало заключение , че неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м.02, м.03, м.04, м.05 и м.06.2015г., както и за м. 11, м. 12.2016г. и м.01.2017г. е в общ размер на 4925.40 лева. Лихвата за забава върху тези плащания към 05.03.2017г. е в размер на 367.06 лева.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл.124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според чл.128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на основание чл.242 от КТ , според който положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил дължимите суми на ищеца в установените срокове за процесния период, а в негова тежест е да стори това.

По делото са събрани и приети следните доказателства, които доказват претендираната сума от работодателя: Анекс, трудовите книжки на ищцата, заключението на вещото лице за размер на нетно месечно възнаграждение, свидетелските показания, факта, че ответникът не е депозирал писмен отговор, не се е явил по делото, възпрепятствал е вещото лице при изготвянето на експертизата.

Приложеният анекс от 21.08.2015 г. е доказтелство, неоспорено от ответната страна, за дължимост от работодателя на следната сума: 3 056,76 лева, представляваща неизплатено месечно възнагражение за м. 03, м. 04, м. 05 и м. 06 за 2015 г., като страните са уговорили в анексът сумата да бъде платена на части, съответно е уговорен и падеж на всяка вноска. Ицщата е направила признание, което се подкрепя от банковата сметка за получена първа вноска, в размер на 436,68 лева, с което дължимата сума, уговорена в анексът е намаляла и е в РАЗМЕР на 2 620,08 лева. С анексът е доказан факта на неизплатени възнаграждения за период от време - м. 03, м. 04, м. 05 и м. 06 на 2015 г., с анексът и признанието за платена сума е доказан факта на дължимата сума - 2 620,08 лева.

Освен сумата от 2 620,08 лв., която се формира от неизплатени месечни възнграждения за 2015 г., претендираната сума от 2 292,57 лева, заявен в исковата молба е дължим по следния начин - неизплатени месечни възнаграждения за м. 11, м. 12 от 2016 г. и м. 01.2017 г. (3 календарни месеца х 764,19 лв. = 2 292,57 лева).

Видинският окръжен съд, приема , че размера на дължимото месечно възнаграждение е 764,19 лева, по следните съображения :

Видно от банковите извлечения по сметка на ищцата са получавани преводи, в размер на 764,19 лева, като в графа Описание е посочвано: основание заплата. Този размер е възприет и от вещото лице. В заключението си вещото лице посочва, че на ищцата месечното нетно трудово възнаграждения е в размер на 764,19 лв. до края на 2016 г.

Така, на стр. 2, т. 2 е приело: „Всичко за получаване НТВ за периода от м.02.2015 г. до м. 12.2015 г. 8 406,09 лв." Тази сума 8 406,09 лв за период от общо 11 календарни месеца (от м. 02.2015 г. до м. 12.2015 г.) се получава НТВ в размер на 764,19 лв. (8 406,09 лв : 11 м. = 764,19 лв.).

За периода 2016 е приело същата база. Пак в т. 2, стр. 2: „Всичко за получаване НТВ за периода от м.01.2016 г. до м. 12.2016 г. 9 170,28 лв." . Тази сума 9 170,28 лв. за периода от общо 12 календарни месеца (от м. 01.2016 г. до м. 12.2016 г.) се получава НТВ в размер на 764,19 лв. (9 170,28 лв : 12 м. = 764,19 лв.).

От данните се установява, че определеното от вещото лице възнаграждение за м. 01.2017 г. от 760,44 лв. не включва допълнителните трудови възнаграждения, което означава че дължимата сума е в размер на 764,19 лева.

Видинският окръжен съд, намира въззивната жалба за основателна и доказана.

Установи се , че е постъпвала ежемесечно сума по банковата сметка на жалбоподателката от 764,19 лв. с основание: заплата за съответния месец. Този предвод следва да се приеме като извънсъдебно признание на ответника за размера на изплащаното чисто трудово възнаграждение.

Представеният по делото анекс от 21.08.2015 г. е безспорно доказателство за дължимост на сумата от 3 056,76 лева от работодателя за неизплатени месечни трудови възнаграждния за периода м. март - м. юни включително за 2015 г.

От банковото извлечение е видно, че на 19.12.2014 г. и на 27.02.2015 г. са получени преводи с основание заплата м. септември 2014 г. Вторият превод следва да се счита за заплата за м. октомври 2014 г.

Така, като се проследят последващите преводи се установява, че всъщност превода с посочено от наредителя основание заплата за м. 01.2015 г. направен на 09.07.2015 г. е всъщност заплатата за месец 02.2015 г., а не както е приел ВРС , че превода направен на 09.07.2015 г. се отнася за м. 01.2015 г. и няма плащане за месец февруари, като е включило в изчисленията си заплатата за месец февруари.

С оглед посочените по-горе мотиви, ВОС намира, че следва да отмени Решение № 307/17.07.2017 г. постановено по гр. дело № 660/2017 г. по описа на PC - Видин, в частта, в която искът е отхвърлен като неоснователен и следва да уважи изцяло претенцията , като осъди „Д....“ЕООД- В..., да заплати на А.Т.П. сумата до претендирания размер от 4 925,40 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска в съда - 07.03.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата до претендирания размер от 440 лева, направени разноски.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.

Водим от горното , Съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение № 307/17.07.2017г по грд № 660/2017г по описа на ВРС, в частта, в която иска е отхвърлен над присъдения размер от 4215.56 лв. до претендирания такъв от 4 925.40 лв, ведно със законната лихва, считано от предявявне на иска -07.03.2017 до окончателното изплащане, както и в частта за разноските над сумата 386.35 лв до претендирания размер 440 лв.

ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „Д...“ ЕООД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С...., район Т..., ж.к. С..., ул. Ч... № .., ап. , представлявано от Ц. С. П. да заплати на А.Т.П. ЕГН : ********** сумата от 709.84 лева, разликата над присъдения размер 4 215.56 до претендирания такъв – 4 925.40 лева , представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците, както следва: м.03, м.04, м.05 и м.06.2015г., както и за м. 11, м. 12.2016г. и м.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда – 07.03.2017г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Д....“ ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. С..., район Т..., ж.к. С..., ул. Ч.... № .., ап. ., представлявано от Ц. С. П. да заплати на А.Т.П. ЕГН : ********** сумата 54 лв., разликата над присъдения размер от 386.35 лева, до претендирания размер -440 лв. разноски по делото.

Потвърждава решението в останалата част.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото трудово възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ 1.