ГР.Д. № 357-2017

 

 

 

 

 

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №101

                      

                                            Гр. Видин 20.12.2017г.

 

                                 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Видински окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ НА двадесет и девети ноември

ПРЕЗ две хиляди и седемнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.

                                          ЧЛЕНОВЕ: 1. С.С.                        

  1. Г.Й.

 

                                                                                                             

ПРИ СЕКРЕТАРЯ         Ил.К.                     И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                           КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ

     съдия С.С.                      в. ГР.Д. № 357  ПО ОПИСА

ЗА   2017   ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на „В...”ЕООД-В. чрез адв. Л.И. против Решение от 03.08.17г. по гр.д. №1433/16 на ВРС в частта,в която е отхвърлен искът му за заплащане на обезщетение за настъпило събитие по застраховка автокаско в размер на 347,17евро. Иска от съда да уважи исковата претенция изцяло като му присъди разноски по делото.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът „Д.....“ ЕАД-С. е подал писмен отговор,с който оспорва въззивната жалба .Поддържа,че претендираната щета представлява непокрит риск по застрахователната полица,тъй като е настъпила в чужбина и е резултат от груба небрежност,проявена от работника на застрахования.

„Д....“ ЕАД-С... също са подали въззивна жалба срещу решението на ВРС като молят ВОС да го отмени в частта,с която е отхвърлен насрещният им иск за заплащане на сумата 917лв. като недължимо платено застрахователно обезщетение.

„В....”ЕООД-В. не е подал писмен отговор на въззивната жалба .

 

От данните по делото съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Пред ВРС е предявен иск с правно основание чл.405,ал.1 от КЗ, като „В.....”ЕООД-В... иска от съда да осъди ответника „Д....“ ЕАД-С... да им заплати сумата 347,17евро-застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и разноски по делото.

„Д.....“ ЕАД-С.... са предявили насрещен иск за сумата от 917лв. като считат,че това е недължимо платено от тях застрахователно обезщетение.

Не е спорно между страните,че между тях има сключен договор за автомобилна застраховка „Каско+“ от 26.01.2016г. с валидност от 01.02.16г. до 31.01.17г.,по който е издадена застрахователна полица №... за влекач „С.....“ в рег. №...,собственост на ищеца по делото.Не се оспорва ,че на 24.02.16г. в гр.К.... Г... при ремонта на застрамхованото МПС в оторизирания за марката сервиз при вдигане на кабината на автомобила е паднал предмет ,който е счупил предното стъкло на автомобила.По това време шофьорът на автомобила не е бил в същото помещение,а е изчаквал в странична стая и не е присъствал на инцидента.Наложило се е смяна на предното стъкло като е издадена фактура на стойност 917,30евро от сервиза. Застрахователят е своевременно уведомен и е образувана щета №44012951600033,но „Д.....“ ЕАД-С.... отказва за заплатят застрахователно обезщетение като приема,че е налице непокрит риск предвид т.8.8 от ОУ на автомобилна застраховка „Каско+“-,т.е щетата е причинена при груба небрежност от страна на работника на застрахования и освен това застрахователното събитие е настъпило в чужбина и представлява непокрит от застрахователя риск.Въпреки това свое становище засрахователят е заплатил на застрахования 521,12лв.,което не се оспорва от страните.

Пред първата инстанция са назначени автотехнически експертизи ,които дават цената на ремонта в България и в чужбина.

При тези данни ВРС е отхвърлил иска по чл.405,ал.1 КЗ, като е приел, че не е установено как е причинена щетата .Отхвърлил и е инасрещния иск ,тъй като ищецът по него е заплатил претендираната сума доброволно и по собствена преценка.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства предвид преклузията по чл.266 ГПК.

При тези данни съдът достигна до следните изводи:

Първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка, но не е направил съответните правни изводи.

Безспорно е установено, че по сключената между страните полица е настъпило застрахователно събитие и е причинена щета на застрахованото МПС.Тези факти са установени издадената от сервиза в Г.... фактура.„Д...”ЕАД са изплатили част от дължимата по щетата сума ,с което на практика признават дължимостта на застрахователното обезщетение.Сумата по щетата е доказана по размер от представената фактура за смяна на предно стъкло на автомобила в сервиза в Г....

При това положение съдът намира, че са установени и доказани всички елементи от състава на чл.405,ал.1 КЗ,поради което „Д....” ЕАД – С... дължи на застрахования изплащане на застрахователно обезщетение.

Твърденията на „Д....”ЕАД за наличие на непокрит от застраховка „Каско+“ риск са неоснователни и недоказани.Не е установено как е причинена щетата по автомобила и следователно не може да се направи извод,че това се дължи на груба небрежност от страна на работника на застрахования .Споменава се,че стъклото е счупено при повдигане на кабината на автомобила и падане на предмет/веднъж това е пожарогасител,друг път това е кутия бира/ върху стъклото от вътрешната му страна.Тези факти не са установени,шофьорът на автомобила не е присъствал при причиняване на щетата и няма съставен протокол за това от сервиза,извършил ремонта. ВРС е констатирал също,че не е установен механизма на причиняване на щетата,нож е направил грешен извод,че поради това искът е неоснователен и недоказан.Напротив- не е доказано,че щетата е причинена при условията на т.8.8 от ОУ на автомобилна застраховка „Каско+“-,т.е че щетата е причинена при груба небрежност от страна на работника на застрахования.В този случай не е налице условието,на което се позовава застрахователя за неизплащане на причинената щета и тя е дължима.

Другото възражение-че щетата е причинена извън пределите на РБългария и поради това съставлява непокрит риск също е неоснователно и не отговаря на ОУ на автомобилна застраховка „Каско+“.В раздел II,т.1.1 изрично е записано,че застрахователните договори имат действие за РБългария,държавите-членки на ЕС и държавите-членки на Международното споразумение „З....“.Г... е държава-членка на ЕС и следователно застрахователното събитие,настъпило на нейна територия съставлява покрит от застрахователя риск и се дължи заплащане на застрахователно обезщетение.Тове логично и поради обстоятелството,че сключената застраховка „Каско+“ е за автомобил,изпълняващ международни превози.

Правилно защитникът на жалбоподателя е изтъкнал,че няма как автомобилът да ес придвижи от Г... до Б. със счупено предно стъкло и ремонта е бил наложителен.

При това положение съдът намира предявеният по чл.405,ал.1 КЗ иск за основателен и доказатн по размер.Върху присъдената сума ответникът дължи лихви от завеждане на иска 27.06.2016 г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноски на жалбоподателя за двете инстанции в размер на 576,74лв.- д.такси,адв. хонорар и депозит за ВЛ.

Насрещната въззивна жалба настоящата инстанция намира за неоснователна,а изводите на ВРС за правилни и обосновани. С пащане на част от застрахователното обезщетение застрахователят е извършил един доброволен акт на частично обезщетяване ,както твърди той самият.С оглед изложеното по-горе съдът намира,че заплатеното от него се явява дължимо въз основа на застрахователния договор между страните и не съставлява недължимо платено.И в двата случая не се дължи връщане на платеното от застрахователя,поради което насрещния иск на „Д....”ЕАД е неоснователен и съответно въззивната жалба против решението в тази му част също.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ Решение на Видински районен съд от 03.08.17г. по гр.д. №1433/16 на ВРС в частта,в която е отхвърлен искът на „В....”ЕООД-В... по чл.405,ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за настъпило събитие по застраховка автокаско в размер на 347,17евро., вместо което ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА „Д.....” ЕАД – гр.С..., ЕИК..., със седалище и адрес на управление – гр.С..., ,общ.С...,район Т...,бул“В....“№... да заплати на „В.....”ЕООД ,ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.В.,ул.“А. С.“№....ет....,ап....

сумата от 347,17евро , съставляваща застрахователно обезщетение,ведно със законната лихва от предявяване на иска – 27.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата,както и направените от страната разноски за двете инстанции в размер на 576,74лв.- д.такси,адв. хонорар и депозит за ВЛ.

В останалата част ПОТВЪРЖДАВА Решението на ВРС.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

            Председател:                         Членове:1.

 

 

                                                                           2.