ВНОХД № 310-2017

Р Е Ш Е Н И Е №160

гр. Видин 11.01. 2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Видинският окръжен съд наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: А. П.

Членове: И. И.

Р. Д.

при секретаря А. А. и в присъствието на прокурора В.В., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНОХД №310 по описа за 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда № 485, постановена на 27.09.2017година по н.о.х.д. №152 по описа за 2016г. на ВРС, подсъдимият В.А.Н., живущ ***, с ЕГН ********** е признат за невиновен в това, че:

На 28.07.2014 г. в гр. Видин, в лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ „АСМП-АГ-ИП" - д-р В.Н., кабинет № 120, ползван под наем, находящ се в сградата на „ДКЦ 1 - гр. Видин" ЕООД, с адрес: гр. Видин, ул. „ХА" № *, като лекар със специалност „Акушерство и гинекология", поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в нарушение на Наредба № 2 от 01.02.1990 г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност, а именно:
Не е установил липсата на медицински противопоказания за извършване на аборт - чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата;
Не е осигурил извършването в 10-дневен срок на параклинични изследвания на кръв, урина, кръвна група, фактор, време на кървене и на съсирване, влагалищна чистота - чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата, в следствие на което при извършени манипулации с цел прекъсване на бременността на С.П.К. наранил маточната й шийка, с което било причинено гнойно възпаление на матката и в коремната й кухина (пелвиоперитонит), довело на 08.08.2014 г. до оперативно отстраняване на матката и яйчниците на К. в „АГО" при МБАЛ „Св. Петка" - гр. Видин, представляващо тежка телесна повреда изразяваща се в детеродна неспособност - престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 128, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като на осн.чл.304 във вр. с чл. 301 ал.1 т.1 от НПК го оправдава по повдигнатото обвинение.
В гр. Видин, в условията на продължавано престъпление, като лекар със специалност „Акушерствои гинекология", със съгласието на бременна жена - С.П.К., извън акредитирано лечебно заведение, в нарушение на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 2 от 01.02.1990 г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност - „Аборт по желание се извършва в специализираните акушеро - гинекологични и многопрофилните болници, както и в диагностично - консултативните, медицинските и медико - стоматологичните центрове, към които има разкрити легла за краткосрочно наблюдение и лечение", а именно в лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ „АСМП-АГ-ИП - д- р В.Н.", кабинет № 120, ползван под наем, находящ се в сградата на „ДКЦ 1 - гр. Видин" ЕООД, с адрес: гр. Видин, ул. „ХА" № *;

На 28.07.2014 г., направил опит да умъртви плода на бременната С.П.К.;
На 07.08.2014 г., умъртвил плода на бременната С.П.К. - престъпление по чл. 126, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК , поради което на осн.чл.304 във вр. с чл. 301 ал.1 т.1 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение и го е признал за невиновен.

Предявеният граждански иск е отхвърлен изцяло за сумата от 45,000лв., представляващи обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди в резултат от деянието, като неоснователен.

В законоустановения срок, горепосочената присъда е протестирана с доводите, че същата е неправилна, тъй като е незаконосъобразна и необоснована. Сочи се, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност следвал извода за безспорно установено, че подсъдимият е извършил престъпленията, за които му е по вдигнато обвинение. Твърди се също, че присъдата е постановена в нарушение на материални и процесуалния закони, както и че същата не е съобразена със събраните по делото доказателства, което от своя страна я прави и необоснована.

С протеста се иска да бъде отменена атакуваната осъдителна присъда и постановено нова, с която подсъдимият бъде осъден за извършените от него престъпления по предявеното му обвинение в първата инстанция.

Пак в законоустановения срок е постъпила и въззивна жалба от адвокат К.А. ***, в качеството му на повереник на частния обвинител и граждански ищец С.П.К., в която се твърди, че атакувания съдебен акт е неправилен, необоснован по правни изводи и постановен при противоречие и в разрез с обективни факти и доказателства , поради което присъдата е незаконосъобразна. В жалбата се твърди,че по първоинстанционното дело са налице достатъчно и в пълнота доказателства, което обаче с издадената присъда са игнориран или неоценени в пълнота тези основни и определящи от обективна субективна страна доказателства.

Със въззивната жалба се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимия Н. бъде признат за виновен и бъде осъден по така повдигнатите му в първата инстанция обвинения. Иска се също, присъдата в гражданската й част също да бъде отменена и се постанови нова, с която предявения граждански иск бъде уважен в поискания размер от 45000лева.

Видинският окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Протестът и въззивната жалба са подадени в законоустановения срок от Районна прокуратура - Видин и от пострадалата К., които страни имат правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Окръжният съд след като прецени събрания доказателствен материал, изложените доводи във въззивната жалба и след като извърши служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК, намира, че протестът е неоснователен, имайки в предвид следните съображения:

По служебната проверка на присъдата.

Окръжният съд установи, че първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, съответно в тяхната съвокупност и поотделно, като фактическите положения, които са приети се доказват по несъмнен начин от същите. По делото са изяснени всички обстоятелства свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилното решаване на делото. Не са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на страните. Поради това съдът намира, че с оглед на така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и въззивният съд счита, че не следва да повтаря, тъй като я възприема изцяло, то първоинстанционният съд правилно е приложил закона и е стигнал до направения от него извод и е приел, че подсъдимият не е виновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение. Първоинстанционният съд подробно и обосновано се е мотивирал както относно фактическата обстановка, така и поотделно за всяко едно от двете повдигнати обвинения.

По оплакванията в протеста:

Оплакванията в протеста, са, че атакуваната присъда е неправилна, тъй като е незаконосъобразна и необоснована. Сочи се, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност следвал извода за безспорно установено, че подсъдимият е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Твърди се също, че присъдата е постановена в нарушение на материални и процесуалния закони, както и че същата не е съобразена със събраните по делото доказателства, което от своя страна я прави и необоснована.

Настоящият състав намира, че така изложените оплаквания в протеста са неоснователни. След като се запозна подробно с всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че те, разгледани в своята строга последователност по казуса, те не дават категоричен извод за виновност на подсъдимия, връзката им се накъсва и се налага да се правят предположения, което е недопустимо както съгласно чл.303, ал.1 от НПК, което обстоятелство е съобразил и първостепенния съд: по първото обвинение са събрани доказателства за настойчивото желание на пострадалата за прекъсване на бременността й, тъй като смятала, че не може да отглежда още едно дете. Тази настойчивост е продължила и след обясненията и необходимостта от страна на подсъдимия да роди детето, с оглед невъзможността да бъде прекъсната бременността. Тази настойчивост се установява както от самата пострадала, така и от подписаната от нея декларация, така и от другите свидетелски показания на майка й и разпитаните лекари-специалисти. Събрани са също доказателства, че както преди да отиде първият път при подсъдимия, така и след това първо отиване, пострадалата е посетила няколко други лекари специалисти- гинеколози. Така например е установено както от показанията на пострадалата, така и от показанията на д-р Милев, че първоначално бременността е установена от д-р Милев, на когото пострадалата не само е заявила, че не желае да роди това дете, но и е поискала именно той да прекъсне бременността й. Доказателство за категоричността за прекъсването на бременността са и посещенията и прегледите при няколко лекари – специалисти акушер-гинеколози от една страна, които се наложили и от отказите им да извършат аборта с оглед невъзможността и рисковете от него. Във връзка с това първо обвинение не е установено кой от лекарите именно – този който е установил бременността и пред него е заявено, че бременността трябва да бъде прекъсната, или този, който ще я прекъсне, следва да извърши действията по чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №2 от 01.02.1990г., още повече, че д-р Милев се е обаждал по телефона на подсъдимия във връзка с евентуалното прекъсване на бременността именно на пострадалата К.. Ето защо във връзка с това неизяснено обстоятелство, следва да се направи предположение, което е недопустимо

Както по отношение на първото, така и по отношение на второто обвине-ние не е установено по категоричен начин от една страда откога датира гинекологичния възпалителен процес у пострадалата, тъй като относно този факт не са събрани никакви доказателства. От една страна всички разпитани лекари – специалисти гинеколози твърдят, че възпалителния процес е могъл да датира от преди настъпилата бременност, както и поради различни други причини причини. На противоположно мнение са тримата експерти, извършили съдебно медицинската експертиза. И тъй като няма събрани доказателства за състоянието на пострадалата преди това, съдът намира, че не може да приеме заключението на експертизата като категорично доказателство в тази връзка и отново да се предполага.

По отношение на второто обвинение, отново не са събрани доказателства в тяхната последователност, която да дава причинната връзка между деянията на подсъдимия и настъпилия резултат: установена е безспорно бременност от д-р Милев, при последващ преглед на 05.08.2014г. д-р Владова също установява бременност и наличие на жив плод, на 07.08.2014г. подсъдимият твърди ,че не е направил аборт, поради невъзможност да се направи такъв. На 08.08.2014г. пострадалата постъпила по спешност в болница. Когато сутринта била прегледана, същата продължавала да има силни болки, които били режещи, като контракции и при прегледа същите установили, „че плода вече нямал сърдечна дейност“ както е записано в самия обвинителен акт, тоест, че плодът бил мъртъв. От тук следват два извода, че фактически не е направен аборт и че не е установено в кой момент е спряла сърдечната дейност на плода, което е от значение и каква е причината за спирането на сърдечната дейност, тъй като дори да е направен опит да бъде направен аборт, който аборт в крайна сметка не е направен, в причинна връзка ли е това със спирането на сърдечната дейност на плода. Не е изяснен и факта, дали наличието на толкова сериозно възпаление не станало причина за загиването на плода. И тук отново сме във сферата на предположенията, което както е отбелязано по-горе е недопустимо.

По оплакванията във въззивната жалба:

Оплакванията във въззивната жалба са идентични с тези изложени в протеста и съответно съображенията относно тях съдът е изложил по-горе във връзка с оплакванията по него. Действително както се сочи в жалбата, налице е тежък резултат за пострадалата – детеродна неспособност. Но, за да бъде признат за виновен именно подсъдимият Н. следва да е налице абсолютна категоричност за неговата вина, да е налице причинно-следствената връзка между неговите действия и този резултат. Действително по делото са разпитани достатъчно свидетели, но както посочи по-горе съда, всички доказателства, преценени самостоятелно и в тяхната съвкупност не дават последователност в причинна връзка и в това накъсване се налага да се правят предположения, които водят до съмнения във виновността на подсъдимия Н., което е недопустимо съгласно чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК

С оглед на горните съображения, въззивната инстанция намира, че така подадения протест и въззивна жалба са неоснователни, съображенията в тях също неоснователни, поради което атакуваната присъда следва да бъде потвърдена в съответствие с изложените по-горе съображения.

Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния кодекс , Видинският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 485, постановена на 27.09.2017година по н.о.х.д. №152 по описа за 2016г. на Районен съд – Видин.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.