Видинският окръжен съд наказателно отделение в публичното заседание на седми декември

през две хиляди и седемнадесета година в състав :

Председател И.И.

Членове: Л.Л.

Р.Д.

при секретаря А.А. и в присъствието на

прокурора В.Д. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Л. ВНОХД № 297 по описа за 2017г., и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда №477/19.09.2017г. по НОХД№ 1449/2015г., по описа на Районен съд – Видин, подсъдимия М.Б.М. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 03.08.2015г., около 11.30 часа в гр. Видин, на „Т“-образно кръстовище между ул. „****“ и улица започваща от ул. „****“ и блок № ** на ж.к. „****“ и водеща към ул. „***“ и блок № **на ж.к. „******** “, при управление на МПС - лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № ***, по ул. „***“, в посока от бул. „***“ към изхода на града, нарушил правилата за движение по пътищата визирани в ЗДвП, а именно: чл. 5, ал. 1, т. 1 „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл. 20, ал. 1 и ал. 2 „/1/ Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. /2/ „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движенето да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движението с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движенето.“; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изискващ от водачите на МПС категория „С“ да не превишават 50 км/ч. в населено място, като управлявал автомобила със скорост 68км/ч. и чл. 48 от ЗДвП „На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение“, вследствие на което удря странично навлизащия в „Т“ - образно кръстовище лек автомобил марка „*****“, модел „***“, С РЕГ. № *******, собственост на А.Б.И. ЕГН ********** и управляван от него и причинил по непредпазливост средна телесна повреда на возещия се в лекия автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. **** малолетен Б.А.Б. ЕГН **********, изразяващи се в трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок от 1,5 - 3 месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3, от НК, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 48 от ЗДвП, за което и на основание същия текст на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание за срок от три години.

На основание чл. 343г от НК на подсъдимия М.Б.М. е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца. На основание чл. 59, ал. 4 от НК е зачетено времето през което е бил лишен да упражнява това право по административен ред.

Подсъдимия М.Б.М. е осъден да заплати на А.Б.И. с ЕГН ********** ***, като родител и законен представител на Б.А.Б. с ЕГН ********** сумата 2 000 /две хиляди/ лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане 03.08.2015г. до окончателното изплащане, като гражданския иск в останалата му част до пълния му размер от 10 000 лева е отхвърлен.

Подсъдимия М.Б.М. е осъден да заплати на А.Б.И. с ЕГН ********** ***, сумата 1940.00 /хиляда деветстотин и четиридесет лева/ лева, обещетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане 03.08.2015 г. до окончателното изплащане.

Подсъдимия М.Б.М. е осъден да заплати да заплати на А.Б.И. с ЕГН ********** ***, сумата 300.00 /триста/ лева, разноски по делото.

Подсъдимия М.Б.М. е осъден да заплати да заплати по сметка на ОД МВР Видин сумата 139.84 /сто тридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ лева, изразходвана за автотехническа експертиза и сумата 69.92 /шестдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ лева, изразходвана за съдебно - медицинска експертиза и по сметка на Районен съд - Видин сумата 180.00 /сто и осемдесет/ лева, изразходвана за вещи лица, както и сумата в размер на 157.60 /сто петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ лева, държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.

Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимия М. Б.М., чрез защитника му - адвокат И.И.. В жалбата са развити съображения, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, не почива на събраните по делото доказателства и е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга с която подсъдимия да бъде оправдан ИЛИ присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато ва ВРС за ново разглеждане.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин даде заключение, че присъдата следва да бъде потвърдена, като правилна, обоснована и законосъобразна, че подсъдимия е извършил престъплението за което е осъден, а жалбата му е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че присъдата на ВРС е неправилна в частта й с която на подсъдимия е наложено наказание по НК. В останалата й част присъдата е правилна и следва да бъде потвърдена.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, по – отделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. С оглед установената фактическа обстановка, която ВОС приема и не намира за необходимо да я преповтаря самоцелно, ВРС правилно е приложил закона, респ. вярно е квалифицирал деянието на подсъдимия.

Присъдата е неправилна в нейната санкционна част.

ВОС ще акцентира върху фактическите обстоятелства които са от съществено значение по делото.

На 03.08.2015 год., около 11.40 ч., в гр. Видин по ул. „***“ в посока от бул. „****“ към изхода на града, се движел лек автомобил марка „***“, модел „**“ с ДК № ****, управляван от подсъдимия М.Б.М. ***. По същото време в „Т“ - образното кръстовище, формирано с локална улица, започваща от ул. „*****“ и блок №*** на ж.к. ****“ и водеща към ул. „****“ и блок № *** на ж.к *****, навлизал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с чешки рег. № ****, управляван от свидетеля А.Б. ***, с цел да се включи в движението по ул. „****“. Кръстовището е от пътища с настилка и е бил нерегулирано към горната дата. Подсъдимия М. не съобразил предимството на л.а. „***“, който навлизал в кръстовището от дясната му страна и не го пропуснал да мине. Предприел аварийно спиране, но въпреки това последвал удар между предната част на лекия автомобил марка „****“ и лявата странична част на лекия автомобил марка „***“, при което на автомобилите били причинени повреди, а на свидетеля Б.А.Б. *** - пътник в лекия автомобил марка „**** модел **** били причинени травматични увреждания, основно – счупването на лява ключица, довело до трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок от 1,5 - 3 месеца. Подсъдимият М.Б.М., е управлявал л.а. „Б***“ със скорост 68 км/ч, вместо разрешените 50 км/ч. В случай, че М. се е движил с 50 км/ч, той е могъл да предотврати ПТП с аварийно спиране, т.е. ударът е бил предотвратим.

Горните обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства, които са визирани подробно и конкретно в мотивите към присъдата / л.130, втори абзац, по делото на ВРС/, и са анализирани. ВОС намира, че обясненията на подсъдимия, дадени в с.з. пред ВРС на 19.09.2017г., не противоречат на другите доказателства и са в унисон с установената фактическата обстановка. М. е описал движението на двете МПС – неговото и това на И., разположението им, как е забелязал л.а. „****“, и е казал, че не е могъл да спре. Описал е последвалото ПТП. Становището на подсъдимия, за това кой е бил с предимство /различно от преценката на пристигналите на място контролни органи – полицаите А.В.А. и Б. Е. Б., свидетели по делото/ е част от неговата защитна теза, но не разкрива обстоятелства по делото и не повлиява установената фактическа обстановка.

С оглед установената фактическа обстановка, ВРС е сторил правилен извод, че деянието на подсъдимия М.Б.М., от обективна и субективна страна е съставомерно по чл. 343, ал. 1, буква „б“, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3, от НК, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 48 от ЗДвП. На 03.08.2015г., около 11.30 часа в гр. Видин, на „Т“-образно кръстовище между ул. „****“ и улица започваща от ул. „*****“ и блок № ***на ж.к. „****“ и водеща към ул. „***“ и блок № *** на ж.к. „*****“, подсъдимия М.Б.М. при управление на МПС - лек автомобил марка „****“ модел „*****“ с рег. ********, по ул. „*****“, в посока от бул. „******“ към изхода на града, нарушил правилата за движение по пътищата визирани в ЗДвП, а именно: чл. 5, ал. 1, т. 1 „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл. 20, ал. 1 и ал. 2 „/1/ Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. /2/ „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движенето да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движението с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движенето.“; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изискващ от водачите на МПС категория „С“ да не превишават 50 км/ч. в населено място, като управлявал автомобила със скорост 68км/ч. и чл. 48 от ЗДвП „На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение“, вследствие на което удря странично навлизащия в „Т“ - образно кръстовище лек автомобил марка „****“, модел „****“, С РЕГ. № *******, собственост на А.Б.И. ЕГН ********** и управляван от него и причинил по непредпазливост средна телесна повреда на возещия се в лекия автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № ****** малолетен Б.А.Б. ЕГН **********, изразяващи се в трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок от 1,5 - 3 месеца. Подсъдимият е действал по непредпазливост /небрежност/. М. не е преценил правилно ситуацията на пътя, не е съобразил скоростта си, а също така не е съобразил и характера на кръстовището което е наближил. В тази насока деецът не и съзнавал вредните последици от поведението си, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Неоснователно е конкретното оплакване в жалбата на подсъдимия, че ВРС не е преценил правилно доказателствата по делото. Както беше посочено по – горе, те са преценени правилно от ВРС. Правилно са установени обстоятелствата, които са от съществено значение по делото. Безспорно е установено, че към момента на процесното ПТП, кръстовището е от пътища с асфалтова покривка и не е било регулирано по никои от начините регламентирани в ЗДП и ППЗДП. Това е видно от протокола за оглед на местопроизшествие и от приложения към него фотоалбум, както и от показанията на свидетелите А.В.В., и Б. Е. Б., пристигнали на мястото в качеството си на контролни органи. В тази насока, ирелевантни са данните са предишна и последваща регулация на кръстовището, визирани в писмо от Община – Видин, както и мнения за степенуването по значение на пътищата образуващи кръстовището. Ирелевантно е и обстоятелството, кога водача на л.а. „****“ е могъл да забележи и е забелязъл л.а. „*****“.

Неоснователно е и оплакването в насока за незаконосъобразност на присъдата, тъй като ВРС не е съобразил правилата за движение по пътищата и неправилно е преценил кой от участниците в ПТП е бил с предимство на кръстовището. Както беше посочено по – горе, кръстовището е от пътища с асфалтова покривка и не е било регулирано по никои от начините регламентирани в ЗДП и ППЗДП. При това положение е приложим регламента на чл. 48 от ЗДП, по смисъла на който на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение. В случая, при липсата на кръстовището на знаци, маркировка, светофари и регулировчик, не може да се наложи друг извод, освен този, че двата пътя са равнозначни, при което е налице хипотезата на посочената норма от ЗДП. Мнения, в обратна насока, респ. на Секретаря на Община Видин /изразено в цитираното по – горе писмото, както и на ВЛ изпълнило АТЕ, относно съпоставка по важност на пътищата образуващи процесното кръстовище и по въпроса за предимството, са ирелевантни. Тези въпроси са в сферата на правоприлагането и на настоящия етап от процеса са в компетентността единствено на Съда. В крайна сметка, подсъдимия М. като не е съобразил предимството на л.а. „****“, който навлизал в кръстовището от дясната му страна и като не го е пропуснал да мине е нарушил чл.48 от ЗДП. Довод в тази насока е и съответната уредба от Правилника за Прилагане на ЗДП. По смисъла на чл.1 от ППЗДП, с този правилник урежда прилагането на Закона за движението по пътищата. В пряка връзса с нормата на чл.48 от ЗДП е чл.103 от ППЗДП. По смисъла на тази разпоредба, на кръстовище, на което няма сигнализиран път с предимство:

водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна. От същото правило се ръководят помежду си и водачите на релсовите пътни превозни средства;
водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от посоката на движението им;
водачът на пътно превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя с настилка.

В случая е относима нормата на чл 103, т.1 от ППЗДП. Тази норма преценена във връзка с чл.103, т.3 от ППЗДП и чл.48 от ЗДП, налага извода, че на кръстовище/като в случая/, на което няма сигнализиран път с предимство, когато и двата пътя са с настилка, те са равнозначни.

По изложените съображения, неоснователно е горното оплакване в жалбата. Следва да се допълни също, че неоснователен е и довода в подкрепа на оплакването, респ. че по отношение на л.а. „****“ е следвало да се приемат правилата за излизане от жилищна зона, т.е. по чл. 62, т.4 от ЗДП, а именно: „при излизане от жилищна зона на друг път водачите на пътни превозни средства са длъжни да пропуснат участниците в движението, движещи се по него“. В случая не може да се приеме, че л.а. „****“ е излизал от такава зона. Според чл.61 от ЗДП, жилищната зона е обособена, специално устроена територия в населено място, която е обозначена като такава на входовете и изходите й с пътни знаци и където действат специални правила за движение. Видно от чл.54, ал.5 от ППЗДП, началото и края на жилищна зона се обозначава с пътни знаци Д 15 и Д 16. В района на ПТП и конкретно на улицата, от която е излизал л.а. „****“, такива пътни знаци няма.

Основателно е оплакването в жалбата за неправилно приложение на закона, доколкото ВРС не е приложил чл.78а от НК, по отношение на подсъдимия. Същия е пълнолетен, не е осъждан, извършил е деяние по непредпазливост за което е предвиденото наказание „лишаване от свобода“ до 3 години или „пробация“. Престъплението по 343, ал. 1, буква „б“, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3, от НК, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 48 от ЗДП не включва съставомерни имуществени вреди. При това положение и съобразно Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., на ОСНК, според което за да се приложат диференцираните процедури по Глава двадесет и осма „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“ и Глава двадесет и девета от НПК, следва да бъдат възстановени или обезпечени само съставомерните имуществени вреди от престъпление по чл. 343 от НК, в настоящия случай трябва да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК. Поради това, подсъдимия следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание „глоба“. Предвид липсата на данни за предишни административни наказания на подсъдимия за нарушение на правилата за движение по пътищата, както и поради липсата на отегчаващи обстоятелства, Съдът намира, че на М. следва да бъде наложена глоба в минимален размер, респ. 1000 лева. На основание чл.78а, ал.4 от НК, на подсъдимия М. следва да бъде наложено и административно наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 4 месеца, като му се приспада времето, през което за същото деяние подсъдимия е лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.

В тази насока следва да бъде изменена първоинстанционната присъда, респ. само в санкционната част.

Съобразно чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД, в тежест на виновното лице /подсъдимия/ е да компенсира всички вреди, в случая неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от деликтното му поведение, изразено в конкретното деяние, като размера се определя по справедливост. Пряка и непосредствена последица от деликтното поведение на подсъдимите спрямо пострадалия, са причинените на последния: счупването на лява ключица, довело до трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок от 1,5 - 3 месеца, заедно с множество повърхностни по – леки контузии по тялото. ВОС намира, че размера на присъденото обезщетение за претърпените от Б.А.Б. неимуществени вреди, в размер на 2000 лева, е справедлив и обоснован от характера и степента на конкретния деликт, причинен от подсъдимия М.. Правилно ВРС е присъдил сумата от 2000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане 03.08.2015г. до окончателното изплащане, като гражданския иск в останалата му част до пълния му размер от 10 000 лева е отхвърлен. Размера на обезщетението е в унисон с изискванията на чл.52 от ЗЗД.

Жалбата е основателна само досежно присъдата в санкционната й част.

Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.4 във вр. с чл.334, т.3 от НПК, Видинският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда №477/19.09.2017г. по НОХД№ 1449/2015г., по описа на Районен съд – Видин, като ОТМЕНЯ присъдата само в частта, с която на подсъдимия М.Б.М. с ЕГН ********** са наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца на основание чл. 343г от НК,

ВМЕСТО КОЕТО, на основание чл.78а, ал.1 от НК, освобождава подсъдимия М.Б.М. от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба” в размер от 1000 лева и административно наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 4 месеца, като се приспада времето, през което за същото деяние подсъдимия е лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението e окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: