НОХД № 45-2017

МОТИВИ към присъда №78/24.11.2017г., по НОХД№45/2017г., по описа на Окръжен съд – Видин.

Делото е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Видин, с който е повдигнато обвинение против Т.В.К. с ЕГН **********, за това че на 03.04.2016 г.в с. Връв, обл. Видин по ул. „******“, срещу дом № **** при управление на МПС - товарен автомобил марка „***", модел „*****“ с ДК № *******, лична собственост нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП и ППЗДвП, а именно:

ЗДвП:

Чл. 5 /1/ Всеки участник в движението по пътищата:

с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

/2/ Водачът на пътно превозно средство /ППС/ е длъжен:

да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни ППС;

Чл. 16 /1/ На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено:

когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;

Чл.25 /1/ Водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение;

/2/ При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне ППС, които се движат по нея;

Чл.37. /2/ Водачът на нерелсово ППС, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне ППС и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.

ППЗДвП:

Чл. 63, ал.2, т.1 - „Единична непрекъсната линия" - М1. На ППС-ва е забранено да я застъпват и пресичат.

и по този начин допуснал настъпването на ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на водача на мотоциклет, марка „*****“, модел „*****“ с ДК № ***** – М.М. Р. ***, движещ се в с. *******по ул. „*****“ в посока от с******* към с. ****, обл. Видин – престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.5, ал.1 и ал.2, чл.25, ал.1 и 2 и чл.37, ал.2 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че поддържа обвинението, така както е повдигнато с обвинителния акт, подсъдимия следва да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, изпълнението на което да се отложи за срок от 3 години, съобразно чл.66 от НК, като на основание чл.343г от НК подсъдимия да бъде лишен от правоуправление за срок от 3 години.

Частният обвинител Л.А.А. лично и като законен представител на малолетните си деца В.Р. и Г.Р., лично и чрез своя повереник – адвокат Й.Д., молят Съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинени и му наложи наказание наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, изпълнението на което да се отложи за срок от 3 години, съобразно чл.66 от НК, като на основание чл.343г от НК подсъдимия да бъде лишен от правоуправление за срок от 3 години.

Подсъдимият К. лично и чрез защитника си адвокат Б.В., поддържа, че е невинен по повдигнатото срещу него обвинение, моли да бъде признат за невинен и оправдан.

От доказателствата по делото, преценени поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т.К. *** и притежава товарен автомобил /пикап/ марка „******“ с рег. *****.

Пострадалият М.М. Р. *** и притежавал мотоциклет марка „*****“, модел ********“ с ДК № *****. Мотоциклетизма било негово хоби.

Двамата са притежавали валидни СПМПС, визирани в протокол за ПТП № 1316449/03.04.2016г.

На 03.04.2016г. подсъдимият К. се прибрал с автомобила си от с.Ново село. Спрял на пътното платно в насрещната лента по посока на движението му, за да извърши маневра, с която да паркира в гаража си. Същия ден, група мотоциклетисти, в която бил и пострадалия М. Р., се движела по маршрут гр. Б., с.К., с. В., с.Н., гр. В.. Мотоциклетите били с включени фарове. Преди изхода от с. В., водач на групата бил пострадалия Р.. Непосредствено след него управлявали мотоциклетите си свидетелите Л.Л. и Ц.Ц.. След тях бил свидетеля Р.В. и останалите. Първите трима били разположени шахматно, съответно водача Р. до осевата линия, на около 10 метра след него свидетеля Л. – крайно в дясно, следван на около 15-20 метра от свидетеля Ц., движещ се в близост до осевата линия. Групата се движила с около 50 км/ч. В посочения ред мотоциклетистите излезли от завой и навлезли в прав, хоризонтален участък от пътя / улица „Д. Благоев“/, с добра видимост.

В края на дясната пътна лента по посока на движение на мотоциклетите, т.е в тяхната пътна лента, подсъдимия Т. бил спрял автомобила си „*****“ с рег. № ******, за да влезе в гаража си от другата страна на улицата на № ****. Предницата на автомобила била насочена срещу посоката на движение на мотоциклетите, а левите му колела били застъпили затревения участък от пътя. Автомобила бил с рабогещ двигател.

На около 100 - 150 метра преди автомобила, пострадалия Р. започнал да ускорява, като достигнал скорост чувствително над разрешената /50км/ч/ за населено място. На около 100 метра преди автомобила свидетеля Л., който бил след Р., забелязал, че пикапа се заклатил, като да е на полусъединител. Тогава Л. предприел намаляване на скоростта и спиране, тъй като решил, че автомобила ще потегли. Действително, водачът на автомобила започнал да завива на дясно /от гледна точка на мотористите на ляво/. Видно от показанията на свидетеля Ц., в този момент той се намирал на повече от 100 метра от автомобила, а пострадалия Р. на около 50 метра от автомобила. Автомобила навлязъл в лентата за движение на мотоциклетистите и препречил пътя на Р., който бил стигнал на около 20 метра от него. Пострадалия се опитал да заобиколи автомобила, като мине пред него.

Когато предната част на автомобила достигнала края на платното, мотоциклета се ударил странично непосредствено пред задната лява гума на товарния автомобил. Ударът е страничен за автомобила и челен за мотоциклета. От инерционните сили на удара мотоциклетиста Р. прелетял над кърмата, ударил се в лявата страна на товарното отделение на автомобила, тялото му отскочило и паднало върху платното за движение. Мотоциклета се заклинил в автомобила и след ротация от около 45° двете ППС-та се установили на платното за движение.

Видно от показанията на свидетеля Ц. „… М.изхвърча. Пикапа подскочи и се паркира на банкета, десните гуми бяха на банкета, посока центъра на с. В. муцуната към банкета, но не беше успоредно на осевата линия….Видях удара беше на 50м пред мен. Като стана удара М. се издигна нагоре и падна в дясно, не е излетял през пикапа, издигна се нагоре и падна в дясно, наше дясно, в нашата лента.“

Видно от показанията на свидетеля Л., дадени на ДП, л. 45-46 и инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК, който свидетел има непосредствени преки впечатления, тъй като е бил най – близо до пострадалия в този момент /момента на конфликта/, той е заявил: „…М. изхвръкна от мотора, удари се в пикапа и падна в нашата лента за движение. Методи беше с каска и тя падна.

Видно от протокола за оглед на местопроизшествие от 03.04.2016г., ведно с фотоалбум към него, е установена ситуацията на пътя след катастрофата. Описано е, че на платното за движение, в дясната пътна лента по посока на огледа се наблюдава труп на мъж, лежащ по корем, свит в коленете, като главата е насочена в посока обратна на огледа, а тялото сключва ъгъл около 30 градуса с оста на пътя. Краката се намират на разстояние 13,50 м от ориентира и 0,9м от десния ръб на платното за движение. Главата е на разстояние 12,30м по дължина и 1,90м по ширина.

Товарния автомобил се намирал в ляво на пътното платно, с предната част бил ориентиран към центъра на селото, т.е. в посока обратна на посоката на огледа и под ъгъл 10 градуса спрямо оста на пътя. Задната част на автомобила се намирала на дължина 12,30м от ориентира на огледа по дължина и около 0,9м в затревения банкет на пътя по ширина. Предна дясна гума се намирала по дължина 7,40м от ориентира и ширина 0,75м от левия край на затревения банкет. Предните колела – за управление, сключват ъгъл от около 30 градуса с надлъжната ос на автомобила в дясна посока. Мотоциклета се намерил вклинен в лявата странична част на товарния автомобил, като надлъжната му ос е успоредна с тази на автомобила. Задната гума на мотоциклета била на разстояние 10,50м по дължина от ориентира, а предната на 8,90м – изцяло в лявата лента за движение.

Наблюдавали се деформации – хлътване на заден ляв калник на автомобила на разстояние 1,40м от задния габарит и спукана задна лява гума.

Предната част на мотоциклета била разрушена.

На 16м по дължина от ориентира, в левия край на пратното за движение се намирал мотоциклетен шлем.

На разстояние 1,70м по дължина от ориентира и на 1м по ширина от левия край на платното се намерило огледало за обратно виждане на мотоциклета.

Под автомобила е намерен оборотометъра на мотоциклета като аналоговата стрелка сочи на около 3500 оборота в минута.

Скоростния лост на мотоциклета е включен на трета предавка.

В резултат на ПТП водачът на мотоциклета е починал на място.

Видно от удостоверение за наследници на Методи Младенов Р. № 70/07.04.2016г., негови наследници са децата му В.М.Р. и Г.М.Р..

На мястото на ПТП пристигнали контролните органи, респ. свидетелите А.В.А. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полоция“ при ОД на МВР – Видин и Н.А.А. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полоция“ при ОД на МВР – Видин. Свидетеля А. тествал подсъдимия с техническо средство за употреба на алкохол, като резултата бил отрицателен.

Видно от протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта № 48/19.04.2016г., от извършеното химическо изследване на проба кръв, иззета от трупа на М.Р. не е установено наличие на етилов алкохол.

Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза за изследване на труп № 20/2016г., при изследване трупа на М. М. Р. е установено: контузия на главата с раздробяващо счупване на лицевите кости, контузия на мозъка, контузия на гръдния кош със счупване на 1-3 ребра в ляво, счупване на двете предмишници, ляво бедро и дясна подбедрица. Смъртта се дължи на травматично-хеморагичен шок, настъпил вследствие травматични увреждания - контузия на главата с раздробяващо счупване на лицевите кости, контузия на мозъка, контузия на гръдния кош със счупване на I - III ребра в ляво, счупване на двете предмишници, ляво бедро и дясна подбедрица. В момента на смъртта си пострадалия не е бил повлиян от алкохол. Смъртта е в пряка причинна връзка с травмата. Описаните травматични увреждания се дължат на удари от или върху тъп, твърд предмет и отговарят да са причинени по начина и времето, съобщени на ДП. При външния оглед е констатирано, че очните ябълки са хлътнали навътре в счупени орбити. Дясната очна ябълка е непрозрачна конюктива, не се различават очните структури, оцветена е в бяло. В тази насока в заключението е добавено, че слепотата на дясно око е оказала влияние на възможността за цялостно и всеобхватно възприемане на обстановката.

Видно от показанията на свидетеля Р.Е.В., дадени на ДП, л. 43-44 и инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.4, предл. първо от НПК, двамата с М. Р. ***, били приятели и с еднакво хоби – мотоциклетизъм. Свидетеля е посочил, че М. не е имал дясно око и „…от както го помни е все така“, които недъг е следствие на претърпяна катастрофа от Р..

ВОС ще визира въпросите, които са намерили отговор в първоначалното заключение на автотехническата експертиза и които са от съществено значение в случая. Според заключението когато предната част на автомобила достигнал началото на дясната затревена площ на пътя, мотоциклета се е ударил странично непосредствено пред задната лява гума на автомобила /в скицата, която е неразделна част от заключението е изобразено нагледно разположението на двете МПС в момента на удара/. Мястото на удара между двете МПС е на около 7,80 метра от линията на ориентира по посока на огледа и на около 1,80 метра в ляво от десния край на платното за движение. Водача на товарния автомобил - подсъдимия Т.К. в момента на удара се е движил със скорост 13 км/ч, а водача на мотоциклета – М. Р. се движил с 62 км/ч. Дължината на опасната зона за спиране на мотоциклета „*******“ при движение с разрешената в населено място скорост от 50 км/ч в условията на произшествието е била около 31 метра. Видимостта между водача на товарния автомобил и мотоциклета е била добра на разстояние повече от 200 метра.

Видно от допълнителното заключение на АТЕ изпълнена на ДП, не може да се приеме хипотеза за различно положение на автомобила от това отразено в първоначалното заключение, тъй като при различно разположение не би се установил на мястото отразено в протокола за оглед на местопроизшествие. И в допълнителното заключение се сочи, че двамата водачи са имали пряка видимост помежду си на разстояние повече от 200 метра и няма причинно следствена връзка за възникване на ПТП, свързана с видимостта. От показанията на намерения на местопроизшествието оборотомер на мотоциклета от техническа гледна точка не може да се даде обосновано и мотивирано заключение за стойността на скоростта в момента на удара.

Съдът намира, че не следва да се съобрази с отговори в заключението, които се отнасят до: причина за възникването на ПТП/ по отношение на този въпрос преценката е във фактически и юридически аспект и е от компетентност на Съда, а не на ВЛ/; наличието на телесен недъг на пострадалия и връзката на такъв недъг с ПТП /въпроса е от компетентността на лекар със съответна специалност, а не на ВЛ, който е инженер/; нарушени правила за движение от участниците в ПТП /въпроса е правен и е извън компетентността на ВЛ/. Същото се отнася и за определяне на момента в който е възникнала опасността, който е в основата на определяне на опасната зона. С оглед ТР № 28/1984г. на ОСНК, моментът на възникване на опасността за движението се определя по фактически, а не по формални критерии, т.е. моментът на възникване на опасността винаги се определя конкретно, а не абстрактно и е различен в зависимост от фактическата обстановка. Преценка в тази насока включва анализ на доказателствата и съобразяване на закона, което е от компетентност на Съда, а не на ВЛ. Относно възникването на опасността за мотоциклетистите, Съдът се базира на показанията на свидетелите Ц.Б.Ц. и Л.Л.Л., които са интерпретирали преки впечатления в тази насока. Л. който се движил след Р., забелязал, че пикапа се заклатил, като да е на полусъединител и решил, че автомобила ще потегли. Тогава Л. бил на около 100 метра от автомобила, възприел го като опасност и започнал да намалява скоростта, за да спре. Видно от показанията на свидетеля Ц. – третия в колоната, когато подсъдимия започнал да навлиза в лентата на мотористите, Ц. се намирал на повече от 100 метра от автомобила, а пострадалия Р. на около 50 метра от автомобила. Съдът намира, че за мотоциклетистите опасността е възникнала в момента в който подсъдимия е дал ясна индикация, че ще извърши маневра в лентата им за движение. С оглед показанията на посочените свидетели, в този момент Р. се е намирал на повече от 50 метра от автомобила, респ. от мястото на конфликта. С оглед заключението на АТЕ, дължината на опасната зона за спиране на мотоциклета „******“ при движение с разрешената в населено място скорост от 50 км/ч в условията на произшествието е около 31 метра, т.е. пострадалия мотоциклетист е могъл да спре и избегне ПТП. От друга страна, подсъдимия К. е могъл да забележи движещите се в своята лента мотоциклетисти, още след излизането им от завоя, респ. на разстояние повече от 200 метра от него.

Съдът намира, че заключението на комплексната съдебно – медицинска и автотехническа експрертиза, назначена от Съда и изпълнена от ВЛ инженер Р.И. и д-р Б.М. – офталмолог, следва да бъде съобразена само в частта, в която е даден отговор на медицински въпроси и относно процесния оборотомер. Факта, че при липсата на гъвкава връзка /жило/ между коляновия вал на мотоциклета и механичен оборотомер, стрелката на последния блокира на някакво деление, категорично от техническа гледна точка показва, че това се дължи на пластични деформации в оборотомерната кутия и в никакъв случай не може да се приеме за реални обороти на двигателя в момента на удара. Блокирането на стрелката се дължи на удар на откъсналия се оборотомер или в автомобила, или в земята. Видно от заключението в медицински аспект, в конкретният случай е налице траен зрителен дефект при пострадалото лице, който води именно до липса на бинокулярно зрение. Въпреки, че състоянието е от дълго време и пострадалото лице е успяло да изгради компенсаторни механизми по горепосочения модел, все пак той е възприемал заобикалящата го действителност непълноценно. Особено засилващо се е това при висока скорост, както и ограничаване на зрителното поле от наличието на шлем. Не може със сигурност да се определи в каква степен зрителният дефект е повлиял на обективния ход на събитията. Със сигурност обаче може да се твърди, че липсата на бинокулярно зрение е довела до не пълни или неправилни възприятия за разстояние, отстояния до и между предмети, определяне на движение и посока на движение, особено при фини движения и в стеснени пространства. В с.з. по делото на 24.11.2017г. ВЛ д-р Б.М. – офталмолог поясни, че при излизането от завоя, на разстояние от 200м фронтално, мотоциклетиста, гледайки с едно око, възприема правилно обективната действителност, макар и в двуизмерен план.

В останалата /автотехническа/ част, заключението се базира на обстоятелства интерпретирани в показанията на свидетелката К.З.К., относно движението и положението на автомобила след удара. Свидетелката К. е заявила следното: „…Когато се удари моториста в колата, тя се завъртя и се удари в дървото, задницата подскочи и се паркира на банкета на пътя.“ В с.з. по делото на 24.11.2017г. ВЛ инженер Р.И. е заявил, че заключението за скоростта на процесния мотоциклет е дал като се е базирал на показанията на съпругата на подсъдимия /свидетелката К.К./, че автомобила вследствие на удара се е завъртял ударил се е в близкото дърво и е заел мястото констатирано в протокола за оглед. Същевременно ВЛ е посочило, че по делото не е намерил информация за деформация на автомобила, която да е причинена от удар на автомобила в дървото. При вариант, че автомобила след удар не се е ударил в дървото и се е върнал на мястото отразено в протокола за оглед, а е останал на това място след удара, то скоростта ще бъде визираната в предишното заключение. Доколкото заключението за скоростта на процесния мотоциклет се базира на хипотеза, която не се установява по делото, а скоростта е в пряка връзка с изчисление на всички останали величини, относно които са поставените въпроси, като същевременно деформацията на процесния автомобил, както е отразена в протокола за оглед, не е достатъчна за приложение на метода „Делта-V“ за изчисляване на скорост съобразно деформацията, Съдът намира че заключението в тази част не следва да бъде възприето и не повлиява фактическата обстановка.

Горната фактическа обстановка се доказва от: протокол за оглед на местопроизшествие от 03.04.2016г., ведно с фотоалбум към него; заключение на съдебно-медицинска експертиза за изследване на труп № 20/2016г.; заключение на съдебна автотехническа експертиза, изпълнена от ВЛ инж. Р.П.И., ведно със схема на ПТП; заключение на допълнителна автотехническа експертиза, изпълнена от ВЛ инж. Р.П.И., ведно със схема на ПТП с 2 бр. скици към нея; протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта № 48/19.04.2016г.; протокол за ПТП № 1316449/03.04.2016г.; справка от централна база КАТ от 03.04.2016г. за собственост на процесния автомобил; справка от централна база КАТ от 07.10.2016г. за собственост на процесния мотоциклет; свидетелство за регистрация на процесния автомобил; удостоверение за техническа изправност на процесния автомобил; удостоверение за наследници на М.М. Р. № 70/07.04.2016г.; заключението на комплекса съдебно медицинска и автотехническа експертиза, изпълнена от ВЛ инженер Р.И. и д-р Б.М. – офталмолог; показанията на свидетелите С.Й.Б.; Ю.С.Б.; Ц.Б.Ц.; Л.Л.Л. от с.з. и от ДП л.45-46, инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК; А.В.А.; Н.А.А.; Р.Е.В. дадени на ДП л.43-44, по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.4, предл. първо.

Няма противоречие между горните доказателства, относно обстоятелствата визирани във фактическата обстановка. Гласните кореспондират с писмените и помежду си, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът намира, че от особено значение за установяване на механизма на ПТП са показанията на свидетелите Ц.Б.Ц., Л.Л.Л. и Р.Е.В.. Те са интерпретирали преки, непосредствени впечатления за механизма на ПТП, като водачи на мотоциклети, участници във движението и част от пътната обстановка на процесните място и време. Показанията на свидетеля Л. дадени на ДП, л. 45-46 са инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК. Прочитането на показанията от ДП е наложено поради несъответствие между казаното от свидетеля в с.з. и на ДП, единствено за разположение на мотоциклета и тялото на пострадалия след ПТП. Несъответствието бе изяснено, тъй като свидетеля в с.з. напълно потвърди това което е казал в тази насока на ДП, когато е имал по – пресни спомени. В с.з бяха прочетени показанията на свидетеля В. дадени пред друг състав на съда на 22.03.2017г. на л.55-56 от делото, на основание чл.281, ал.1, т.4, предл. първо НПК, а също бяха прочетени и показанията на този свидетел дадени на ДП л.43-44, по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.4, предл. първо. Съдът кредитира показанията на свидетеля В. дадени на ДП, тъй като са в унисон с показанията на другите свидетели, участници във движението, с преки впечатления от ПТП, като кореспондират и с останалите визирани по – горе доказателства. Поради противоречие между казаното от него на ДП и пред другия състав на Съда, в с.з. на 22.03.2017г. тогава са прочетени показанията му от ДП. Съдът не кредитира показанията на свидетеля В. дадени пред друг състав на съда в с.з. на 22.03.2017г., не само поради противоречието с показанията на свидетелите Л. и Ц., но и поради заявената от В. пред другия състав на Съда липса на спомени за значими обстоятелства по случая, за разлика от ДП, където ясно, подробно, уверено и без колебания е описал събитието.

Показанията на Л.А.А., с която пострадалия Р. е живял на съпружески начала, и която е майка на децата му, не разкриват преки впечатления от ПТП, а доколкото свидетелката интерпретира възприятия на от мястото след катастрофата, показанията и не са в противоречие с установената по- горе фактическа обстановка.

Показанията на И.Б.Г. от ДП л.57-58, инкорпорирани в доказателствения материал по реда на 281, ал.5 вр. ал.1, т.5 от НПК и показанията А.П.М. от ДП л.61, инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т.5 от НПК от ДП, са за сделки относно мотоциклета, не разкриват значими обстоятелства и не повлияват установената по – горе фактическа обстановка.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката К.З.К., относно заявеното, „…Когато се удари моториста в колата, тя се завъртя и се удари в дървото, задницата подскочи и се паркира на банкета на пътя.“, както и относно казаното от свидетелката, че не е имало никой на пътя, която съпруга й е започнал маневрата, а удара се е състоял когато автомобила е бил на две педи от входа на гаража. Горното е в противоречие с показанията на свидетелите Л., В. и Ц., протокола за оглед на местопроизшествие /относно разположението на МПС, тяхното състояние и ситуацията след катастрофата/, както и с заключението на АТЕ и допълнителната такава. Налага се извода, че в тази им част показанията на свидетелката са пристрастни към тезата на подсъдимия /неин съпруг/, че е предприел маневра, като се е уверил, че няма други МПС /движение/ във видимия участък от пътя.

С оглед горните съображения, т.е. поради противоречията на обясненията на подсъдимия К. с посочените по – горе доказателства, Съдът преценява обясненията в частта им, че е предприел маневра, като се е уверил, че не е имало движение от други МПС на пътя, изключително като средство за защита.

От така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че подсъдимият К. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.343, ал.1, б.“в“ във вр.с чл.342, ал.1 от НК, във вр.с чл.5, ал.1, т.1 и ал.2,т.1, чл.25, ал.1 и ал.2 и чл.37, ал.2 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП. От обективна страна подсъдимия К., при управление на МПС - товарен автомобил марка „****, модел „****" с ДК № ***, лична собственост нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП и ППЗДвП, а именно:

ЗДвП:

Чл. 5 /1/ Всеки участник в движението по пътищата:

с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

/2/ Водачът на пътно превозно средство /ППС/ е длъжен:

да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни ППС;

Чл. 16 /1/ На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено:

когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;

ППЗДвП:

Чл. 63, ал.2, т.1 - „Единична непрекъсната линия" - М1. На ППС-ва е забранено да я застъпват и пресичат.

и по този начин допуснал настъпването на ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на водача на мотоциклет, марка „******“, модел „******“ с ДК № ****** – М.М. Р. ***, движещ се в с. В. по ул. „*****“ в посока от с. К. към с. Н., обл. Видин.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост /престъпна небрежност/ – подсъдимия К. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият е съзнавал, че предприема маневра при която пресича лентата за насрещно движение, съзнавал е предимството е на движещите се по нея МПС, предприел е маневрата без да съобрази наличието им на пътя и без да се убеди, че няма да ги застраши /да създе опасност за тях/. Поведението на подсъдимия К., респ. нарушенията на посочените по – горе правила за движение, е в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици.

Неоснователна е защитната теза, че поведението на К. е несъставомерно по НК, тъй като причината за ПТП е поведението на пострадалия мотоциклетист. Безспорно е установено, че подсъдимия е имал ясна видимост над 200 метра и е могъл да забележи мотористите още след излизането им от завоя, приблизително на посоченото разстояние. Безспорно е установено, че дори втория и третия от мотористите в колоната са забелязали процесния автомобил, в посоченото по – горе положение, т.е. преди да започне маневра. Безспорно е, че тогава е могъл да ги види и подсъдимия, като види първо водача на групата – пострадалия Р.. Той не е бил на голямо разстояние пред останалите мотористи, не е ускорил рязко, но го е сторил постепенно, за да мине пред автомобила. Пострадалия, макар да е бил със скорост над разрешената, не се е материализирал изведнъж пред автомобила. Безспорно е установено, че подсъдимия е започнал маневрата в момент когато мотористите /най вече Р./ са приближили към него. Ясно е, че подсъдимия К. обективно е могъл и е бил длъжен да възприеме мотоциклетиста Р. и да остане на своето място, без да предприема процесната маневра. Вместо това, подсъдимия, е създал опасност за движението и е действал в нарушение на посочените по – горе правила за движение, което нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и вредоносния резултат.

Действително налице е нарушение и от страна на Р.. Скоростта му е била в разрез с разрешената, респ. с чл.21, ал.1 от ЗДП, като я е превишавала чувствително. Поведението на Р. е и в разрез и с чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДП, който регламентира, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. При създадената от подсъдимия опасност, пострадалия не е сторил горното /за разлика от движещите се след него мотористи/, но е предприел маневра в нарушение на посочената норма. Независимо от това, нарушенията на пострадалия не биха довели до процесния резултат, ако подсъдимия не беше създал опасност за движението с предприетия от него завой, пресичайки лентата за насрещно движение, в нарушение на изброените по – горе правила за движение по пътищата. Именно тези нарушения на подсъдимия, са в пряка причинна връзка с настъпилия престъпен резултат. Този извод не се променя от състоянието на пострадалия, който макар да е притежевал валидно СУМПС, е имал и телесен недъг – практическа слепота с едното око, което в комбинация с шлема /част от екипа на пострадалия/ му е пречило пълноценно да възприема пътната обстановка, още повече в динамична ситуация.

За извършено престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 2 до 6 години.

Подсъдимия е с чисто съдебно минало, което е смекчаващо отговорността му обстоятелство. Отегчаващо обстоятелство е, че К. е извършил няколко нарушения по ЗДП, които запълват състава на престъплението. Освен това, тежестта на престъпния резултат, респ. смъртта на човек, който е бил морална и материална опора за близките си, сочи обществена опасност на конкретното деяние, която не е занижена с оглед характерната за вида на престъплението. От друга страна, Съдът отчита значително съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, чието поведение е било в нарушение на посочени по – горе норми от ЗДП. При това положение и съобразно чл.54 и 36 от НК, Съдът намира, че наказанието на К. следва да бъде индивидуализирано в минималния размер, респ. „лишаване от свобода” за срок от 2 години. Съдът намира, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, поради което не следва да се приложи чл.55 от НК.

Наложеното наказание е „лишаване от свобода“ под 3 години и подсъдимия е с чисто съдебно минало. Съдът намира, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на извършителя, не е необходимо той да изтърпи наложеното му наказание. Налице са условията на чл.66, ал.1 от НК и следва да намери приложение института на „условно осъждане“. Предвид тежестта на деянието и реализиране на превенцията, срока на отлагане на изпълнението на наказанието следва да бъде за минималния срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

По визирани по- горе съображения, респ. за тежестта на деянието и реализиране на превенцията, на подсъдимия К., на основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, следва да бъде наложено наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 2 години.

Водим от горното Видинският окръжен съд постанови присъдата.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: