Видинският окръжен съд, наказателно колегия, първи състав,

в публичното на заседание на седемнадесети януари, две хиляди и

осемнадесета година, в състав:

Председател: И.И.

Членове: Л.Л.

Р.Д.

при секретаря ......................... и в присъствието на прокурора ..................... като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д.А частно наказателно дело №13 по описа за 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.243 ал.ІІІ и следващите от Наказателно процесуалния кодекс.

Делото е образувано по жалбата на М.В. ***, ЕГН **********, срещу Определение, постановено на 15.12.2017г. по ч.н.д.№200 по описа за 2017 година на Районен съд – Кула, с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура – Кула, постановено на 08.11.2017година по прокурорска преписка №251/2017г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП №ЗМ 185/2017г. по описа на РУ-Кула, водено за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, срещу не известен извършител.

В жалбата се сочи единствено, че така атакуваното постановление е неправилно поради това, че в него не са обсъдени всички направени от жалбоподателя възражения и не са извършени всички процесуално следствени действия, поискани от жалбоподателя допълнително.

Иска се от съда да постанови определение, с което да бъде отменено обжалваното определение на Районен съд – Кула, както и потвърденото с него Постановление за прекратяване на наказателното производство и да се постанови продължаването на разследването, като бъдат дадени конкретни указания за извършване на допълнителни действия, като бъдат посочени, както исканите от жалбоподателя действия, така и тези дадени от Окръжен съд – Видин, а делото върнато на Районна прокуратура – Видин за продължаване на разследването.

Видинският окръжен съд, в настоящия състав, след като се запозна със жалбата, обжалваното определение и събраните по Досъдебно производство ДП №ЗМ 185/2017г. по описа на РУ-Кула, прокурорска преписка прокурорска преписка №251/2017г. на РП-Кула, доказателства, прие за установено следното:

Досъдебното производството е образувано срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за това, че на 13.09.2017г. в град Кула е отнета чужда движима вещ – куче на име „*****“, порода „****“, с цвят черно-бял и с паспорт на домашен любимец на името на Б.А.Д. и М.В.Д. ***, с намерение противозаконно да го присвои, като в хода на разследването няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

Както първостепенният съд е посочил в своите мотиви, в производството по чл.243 от НПК, предмет на съдебния контрол в това производство е постановлението на Районна прокуратура Кула за прекратяване на наказателното производство. В това производство както първостепенния съд, така и втората инстанция проверяват правилността и законосъобразността на прекратяването при предпоставките на чл.243, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като извърши анализ на установените в производството факти и правните изводи, направени въз основа на тях от прокуратурата.

В конкретния случай: става дума за разследване за това, извършено ли е престъпление по чл.194, ал.1 НП, тоест извършено ли е престъплението „кражба“ За да е налице такова престъпление следва да има следните обективни признаци: деецът да е отнел чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, а от субективна страна – това престъпление да е извършено умишлено, тоест деецът да съзнава, че тази вещ е чужда, както и че този който отнема вещта има намерението противозаконно да я присвои. Формата и видът на вината са пряк умисъл. Предвидена е и специална цел – своене на отнетата вещ. За да е предмет на кражба, чуждата движима вещ трябва да разкрива три особености дадени едновременно: 1. да е чужда; 2. тя да се намира в нечие чуждо владение и 3. вещта трябва да има стойност - поне 150 лева. Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на чуждата движима вещ от владението на другиго без негово съгласие. Отнемането представлява прекъсване на досегашното владение и установяване на ново владение. Вещта може да бъде открадната от всеки владелец, без значение дали е собственик или не, но отнемането трябва да стане във всички случаи без съгласието на нейния владелец. Кражбата е резултатно престъпление – изразява се в завладяването на движимата вещ.

Какво показва установената фактическа обстановка по делото: касае се за куче от порода „*****“. Такова куче от такава порода си е купил П.И.П. през февруари 2011 година, с име „*****“, за което има паспорт, приложен по делото и на което куче е слагал ваксини през 2014 и 2015 година, видно от същия паспорт/л.27 ДП/. Това се доказва и от ветеринарния техник В.М.В. сложил ваксините, който е разпитан по делото/л.32 ДП/. Видно от разпита на Петров кучето е било с черно и бяла окраска, Кучето е със сини очи и кафяв оттенък на опашката./л.2ДП/, и „има и бяло петно на главата“/л.23ДП/, както и че през нощта виело.

От друга страна е установено, че в средата на месец март 2017г. М.В.Д. е намерил куче в района на сметището на град Кула със следните белези - /л.42 ДП/ -„с черна и бяла окраска, бяло петно при холката и кафяв оттенък на опашката“, и което“първоначално кучето виеше много през нощта“/л.41 ДП/, което нарекли „*****“, след като въпреки обявите, кучето не било потърсено от никого. В последствие го ваксинирал, чипирал, издали съответен паспорт/л.19 и сл. ДП/ съгласно действащия закон и го отглеждал като свое.

На 13.09.2017г. както М.В.Д., така и Б.А.Д. установяват, че поради недобре затворена външна врата на техния двор, кучето „*******“ излязло на улицата. Започнали да го търсят и първоначално не го намерили, но после им позвънили им казали, че кучето само е влязло в двора на П.В./дядото на П. П./. Така започнал спора чие е кучето – на П.И.П или на М.В.Д..

Тоест, от показанията на жалбоподателя М.В.Д. и неговата съпруга Б.А.Д., на чието име е регистрирано куче „****“, както и от показанията на П.И.П. и съпругата му В.Н.П. се установяват едни и същи външни белези относно кучето, за което се твърди, че е откраднато, и едни и същи привички през нощта.

От така изложените факти, събрани по делото, е видно по категоричен начин, че не са налице както обективните признаци на престъплението кражба, така и субективните признаци, а именно:

обективни признаци- кучето не се е намирало във владението на жалбоподателя на 13.09.2017година, тъй като той самият установява, че поради недобре затворена врата кучето излязло на улицата.

-кучето не отнето/откраднато/ от владението на жалбоподателя, поради това, че кучето не е било в двора на жалбоподателя.

субективни признаци– П.В. виждайки кучето, което само е дошло пред входната врата на двора му и радостта от срещата им, и разпознавайки загубеното куче „****“ няма как да се установи пряк умисъл да открадне кучето, още повече, че той дори не е знаел откъде точно идва кучето. Не може да се приеме наличие и на специалната цел - „своене“, тоест да го държи като свое, тъй като според него това куче е негово и е живяло до загубването му именно в този двор.

При това обсъждане от една страна на теоретичното понятие на престъплението „кражба“ с неговите обективни и субективни признаци и от друга страна на установените факти по досъдебното производство е повече от видно,че не са налице субективните и обективни признаци на „кражба“ и поради това деянието е несъставомерно, тоест не отговаря на установените в чл.194, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, условия.

По отношение на оплакването, че не са осъществени всички процесуално следствени действия поискани от самия жалбоподател по време на досъдебното производство и нови евентуални такива, съдът намира същите оплаквания за неоснователни, тъй като тези искани следствено процесуални действия фактически целят установяването на това чия собственост е кучето с порода“*****“, за което спорят М.Д. и П.П.. В конкретния случай съдът намира, че след като и двете спорещи за кучето страни посочват едни и същи белези както относно външния вид на кучето, така и относно негови навици, то съдът намира, че не се касае за „чужда вещ“ по отношение на деянието, тъй като именно по този външен вид П.В. е разпознал кучето си. Що се касае до въпроса чия собственост е кучето, то има други правни способи за неговото установяване.

С оглед на горните съображения, Съдът намира, че атакуваното определение на Районен съд Кула е правилно, законосъобразно, почиващо на събраните по досъдебното производство доказателства и закона и подробно мотивирано.

Водим от горното и на основание чл.243 ал.V,т.1 от НПК, Видински окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение, постановено на 15.12.2017г. по ч.н.д.№200 по описа за 2017 година на Районен съд – Кула, с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура – Кула, постановено на 08.11.2017година по прокурорска преписка №251/2017г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП №ЗМ 185/2017г. по описа на РУ-Кула, водено за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, срещу неизвестен извършител.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране, на основание чл.243, ал.7 от НПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.