Р Е Ш Е Н И Е № 25
гр. Видин 06.04. 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Председател: И.И.
Членове: ВЛ. С.
Р. Д.
при секретаря Н.К. и в присъствието на прокурора В.Д., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНОХД
№ 39 по описа за 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
С присъда №24, постановена на 26.01.2016г. по н.о.х.д.№484/2015 г. по описа на Районен съд – Видин, подсъдимият В.А.М.,***, ЕГН**********, е признат за невинен в това, че на 19.01.2014г. преди обяд, в близост до язовир „****“, в землището на град К., община К., област В. заканил с убийство на жителите на град . лицата както следва: Г.М.В., Е.В.А. и В.В.А., последователно, извършвайки следното: нанасяйки с пистолет два удара в областта на лявата скула на лицето на Г.М.В., произвеждайки два изстрела с този пистолет във въздуха, започвайки силно да крещи спрямо Г.М.В. и спрямо намиращите се наблизо Е.В.А. и В.В.А., викайки силно: „Цигани мръсни, мангали гадни, махайте се оттук, ще ви застрелям и ще ви закопам“, държейки пистолета насочен към същите лица, произвеждайки с този пистолет допълнително три изстрела във въздуха и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му у посочените три лица и на основание чл.304 от НПК е оправдал подсъдимия М. по обвинението за извършено престъпление по чл.144, ал.3, предложение 1-во във вр. с ал.1 от НК.
Съдът е отхвърлил изцяло предявения граждански иск от Г.М.В. ***, срещу подсъдимия В.А.М. в размер на 20000/двадесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, като разноските по делото в размер на 60.00лв по досъдебното производство и в размер на 155.00/сто петдесет и пет/ лева от съдебното производство остават за сметка на държавата.
В законоустановения срок Районна прократура – Видин е подала протест, в който се излагат доводи и съображения за неправилност на атакуваната присъда, както и твърдения, че при постановяването на същата е нарушен материалния закон. Твърди се също, че доказателствата по делото безспорно установяват, че престъпния състав е осъществен както от обективна, така и от субективна страна, а съдът е дал вяра единствено и само на твърденията на подсъдимия и свидетелите, които са негови роднини, приятели и колеги, които подддържат тезата, че подсъдимият не е бил на мястото, където е извършено престъплението.
С протеста се иска да бъде разгледан същия, да бъде отменена първоинстанционната присъда и бъде постановена нова осъдителна присъда, с която подсъдимият В.А.М. бъде признат за виновен по поддържаното обвинение в първата инстанция за извършено престъпление по чл.144, ал.3, предложение 1-во, във вр. с ал.1 от НК, за което са събрани доказателства.
Пак в законоустановения срок по делото е постъпила и въззивна жалба от гражданския ищец и частен обвинител Г.М.В. ***, лично и чрез повереника му адвокат К.А.,***, с която се сочи, че не е доволен от атакувания съдебен акт, като немотивиран и неправилен, противоречащ на обективните факти и доказателства и поради това и необоснован, като се претендира, че неоснователно и незаконосъобразно е отхвърлен и предявения по делото граждански иск. В жалбата се посочват подробни съображения.
Със жалбата се иска от съда да отмени изцяло атакуваната присъда и бъде постановена нова такава, с която да бъде признат подсъдимият В.А.М. за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3, предложение 1-во, във вр. с ал.1 от НК; да бъде уважен предявеният от него граждански иск и подсъдимият бъде осъден да заплати обезщетение за причиненото му непозволено увреждане вследствие на извършеното спрямо него престъпление – неимуществена вреда, съобразно иска в справедлив размер и да бъде осъден подсъдимият да му възстанови направените от него разноски по досъдебното и съдебното производство в размер на 800/осемстонин/лева, за наемане на два последователни повереника в двугодишния период на наказателното производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени в протеста и пред настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Както в обстоятелстваната част, така и в диспозитивната част на обвинителния акт, се поддържа, че деянието е осъществено на 19.01.2014 година, преди обяд в близост до язовир „****“, в землището на град К. община К.. По делото са разпитани много свидетели, които могат да бъдат разделени на две групи:
-първата група свидетели - на досъдебното производство са разпитани множество такива, които прокуратурата сочи като очевидци, тъй като всички са били возени с два микробуса до местата, където са събирали шипки. Всички те както на досъдебното производство, така и в съдебното следствие дават последователни и логични показания, няма противоречия в показанията им, както между тези дадени на досъдебното производство и на съдебното следствие, така и помежду им. В показанията си те категорично твърдят, че подсъдимият е бил на визираните в обвинителния акт място и време, така и че същият е извършил деянието, за което е обвинен.
- втората група свидетели – тези посочени от подсъдимия са предимно негови колеги, приятели и роднини. Те твърдят, че на посочения в обвинителия акт ден до обяд, подсъдимият е бил у дома си и е ремонтирал автомобил, т.е. твърдят, че подсъдимият не е могъл да се е намирал на визираното в обвинителния акт място.
Въззивният състав се запозна подробно и конкретно с мотивите на първоинстанционният съд и констатира следното: мотивите са изключително оскъдни при така оспорвания казус и при оформилите се две абсолютно противоречиви тези на свидетелските показания. Първоинстанционният съд се е задоволил само с това, подробно да перифразира показанията дадени съответно от двете групи свидетели. Накрая е направил заключението, че
„Тази фактическа обстановка се доказва от гласните доказателства: показанията на свидетелите Г.В., Е.А., В.А., З., А., М., Г.В., С.В., С. и Б.В.,/които са свидетели от първата група/ И., Н., М., А., М., М., М. и Н./които са свидетели от втората група/. Между тези доказателства обособени в две различни насоки има противоречия, те не се допълват, не кореспондират по между и безспорно и категорично не установяват предложената от обвинението фактология. Поради това същата не се възприема от съда и не се кредитира.“/л.117 от мотивите към делото/. Тоест първоинстанционният съд фактически не е е изложил фактическата обстановка, която той възприема и от която тепърва следва да прави своите правни изводи.
По отношение на правните изводи на л.118 от мотивите по делото е видно, че фактически такава не са направени. Единственото, което е отразил в тази част първоинстанционният съд е посочил, че „От изложената фактическа обстановка съдът прави извода, че подсъдимият М. не е осъществил състава на престъпното деяние...“, като „обективна страна той на 19.01.2014 г. преди обяд в близост до язивир **** област В.не е се се заканил с убийство на жителите на град Б.Г.В., Е.А., В.А.“ и следва изписването на диспозитива на обвинителния акт, а от „субективна страна той не е извършил това при форма на вината пряк умисъл“.
І. По служебната проверка:
След преценка на доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК настоящият състав констатира допуснато от страна на ВРС съществено нарушение на процесуални правила от категорията на посочените в чл.352, ал.3 от НПК, изискващи отмяна на постановения съдебен акт и ново разглеждане на делото от първата инстанция: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.3 от НПК и непротиворечивата съдебна практика, мотивите към присъдата съдържат констатациите на съда, какво приема за установено от фактическа страна и въз основа на кои доказателства, като при противоречия се излагат съображения, защо едни от тях се възприемат от съда, а други - отхвърлят. В тях се мотивира вътрешното съдийско убеждение и начина на формирането му по въпросите, които съдът решава при постановяване на присъдата, съгласно чл.301, ал.1 и ал.2 от НПК. Затова и мотивите представляват задължителна, съществена част на присъдата и не изготвянето им според посочените изисквания е съществено процесуално нарушение. Липсата на мотиви ограничава и правото на защита. Ефективното упражняване на това право предполага ясно и точно знание за приетите фактически положения, съображенията за отхвърляне на някои доказателства и за взетото решение. В светлината на горното се констатира, че по конкретното дело, съдът е формирал убеждението си за това, че подсъдимият не е автор на деянието, но за настоящата инстанция не е ясно, на базата на кои точно доказателства са направени съответните фактически и правни изводи. Още повече, че след като не е изложена и възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по делото, то не става ясно, от кои доказателства (събрани по надлежния ред) съдът е извлякъл конкретни факти, за да може впоследствие да направи и законосъобразен правен извод, съответно и по-горните инстанции да установят начина на формиране на изводите и волята на първоинстанционния съд.
Настоящият съдебен състав намира, че горната присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1 /липса и необсъждане на всички събрани по делото доказателства, послужили за изграждане на непротиворечив извод за авторството на деянието/ и по чл.348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК /липса на мотиви/.
Съгласно разпоредбите на чл. 14, ал.1, чл.107, чл. 301 и чл.305, ал.3 от НПК съдът е длъжен след като направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да вземе решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото като се ръководи от закона. Съдът е задължен да посочи в мотивите си кои обстоятелства счита за безспорно установени и въз основа на какви доказателствени материали, събрани и проверени посредством допустимите по НПК доказателствени средства, и какви са правните съображения за взетото решение. Поради което следва да се мотивира на кои доказателства дава вяра и на кои не, и поради каква причина, а при противоречия между доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Съдът не може да игнорира /да не обсъжда/ едно или друго доказателствено средство /вкл. обясненията на подсъдимия/, едно или друго възражение на страните. Неизпълнението на това задължение на съда винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и прави мотивите формални и декларативни. Освен това може да доведе до ограничаване на процесуалните права на страните, в частност на подсъдимия и неговия защитник. Нарушение на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основните въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата относно правнорелевантни факти, които следва да се вземат предвид при формиране на окончателната воля на съда.
Необсъждането на едни доказателства, формалното изброяване на други, и несъпоставянето на всички събрани по делото доказателства е съществено нарушение на процесуалните правила - нарушение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК. Тази разпоредба задължава съда да формира вътрешното си убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В мотивите на протестираната присъда това не е сторено. Що се отнася до събраните по делото противоречиви доказателства, при наличие на такива, няма пречки съдът да кредитира едни доказателствени материали и да отхвърли други, а и е длъжен да го направи. При всяко положение обаче следва да се мотивира така, че да позволи на горната инстанция да проследи логиката на вътрешното му убеждение, израз на което е постановената присъда.
С оглед на изложеното по-горе, настоящата инстанция приема, че са налице съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.1 и т. 2, пр.1 от НПК, които са основание за отмяна на постановения съдебен акт поради липса на мотиви, които да обосноват произнасянето му, довело и до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и неговия защитник. Същите не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция и налагат разглеждането на делото отново от първата инстанция.
По изложените съображения, тъй като е налице безусловно основание присъдата да бъде отменена, въззивната инстанция не разглежда жалбата по същество - по отношение наведените доводи за неправилност и необоснованост на постановената от първоинстанционния съд присъда. Направените оплаквания по същество обаче следва да бъдат обсъдени от районния съд при новото разглеждане на делото.
Водим от горното, Видинският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда №24, постановена на 26.01.2016г. по н.о.х.д.№484/2015 г. по описа на Районен съд – Видин.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Видин за ново разглеждане, от друг състав на същия съд от стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.