Видинският окръжен съд наказателно отделение в публичното

заседание на пети април

през две хиляди и шестнадесета година в състав :

Председател: Л.Л.

Членове: В. С.

Р.Д.

при секретаря В.К. и в присъствието на

прокурора М. К. като разгледа докладваното от

СЪДИЯТА Л. ВЧНД № 6 по описа

за 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на осъдения А.А.М. с ЕГН **********, срещу определение от 22.12.2015г. по НЧД № 1339/2015г., по описа на Районен съд – Видин, с което е оставено без разглеждане искането на осъдения М. /получено във ВРС на 30.11.2015г. и с визирано основание чл.39, ал.1, ал.2 от НПК във вр. с чл.306, ал.1, т.1, ал.2, ал.3 от НПК във вр. с чл.23, ал.1, чл.25, ал.1, ал.2 и чл.59, ал.1, т.1, ал.3 от НК/ и делото е прекратено.

В жалбата е посочено следното: „...По определение от 16.04.2014г. по ЧНД № 505/2014г. на СРС – София, от така изброените осъждания е видно че Съдът определи едно- най- тежко наказание измежду наложените, за срок от 4 години „Лишаване от свобода“. Както някой от тях се намира- едновременно в отношение на- съвкупност, с един на друг на рецидив. На основание чл.25, ал.2, ал.3 от НПКС и чл.59, ал.1 от НК. Съдът ми зачете времето когато изтърпях друго наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, по НОХД № 515/2004г. на РС- Видин, към най тежкото наказание от 4 години „лишаване от свобода“, и наказанието към настоящия момент е изтърпяно, незаконно съм лишен от свобода…“

Искането е за приложение на разпоредбите на чл.413 и 416 от НПК. В с.з. жалбоподателя лично и чрез служебния си защитник – адвокат Р.Ф., конкретизира оплакване, че не е извършено зачитане на време през което осъдения е бил задържан под стража по НОХД № 145/2004г. на Окръжен съд – Видин, както и за неправилно приложение на чл.68, ал.1 от НК.

Представителя на ОП - Видин, в с.з. заяви, че жалбата на осъдения следва да бъде оставена без уважение, а определението на ВРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намира, че жалбата на М. е неоснователна.

Делото пред ВРС е образувано по Молба – Искане на М., с петитум в следната насока: Съда, в производство по чл. 306, ал.1, т.1, ал.2, ал.3 от НПК, да се произнесе на основание чл.чл.23, ал.1 от НК във вр. с чл.25, ал.2 и чл.59, ал.1 от НК, респ. за цялостно групиране на наложените му наказания, приспадане на изтърпяно наказание и приспадане на времето през което М. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по НОХД № 145/2004г. на Окръжен съд – Видин.

По делото пред ВРС е представена справка за съдимост на М. № 1483/02.12.2015г., преписи от бюлетините му за съдимост и справка № 2422/17.12.2015г. от Затвора – Враца, за наказанието „лишаване от свобода“, което М. изтърпява, изтърпяната част и остатъка, който следва да бъде изтърпян. Към делото на ВРС са приложени и ЧНД № 1398/2014г. на ВРС, ВЧНД № 3/2015г. на Окръжен съд – Видин и н.д. № 532/2015г., по описа на ВКС. Въззивната инстанция е приела следните документи, като писмени доказателства по делото: писмо от 15.03.2016г. от Затвора- София; писмо изх. № 695 от 16.03.2016г. от председателя на Видинския районен съд; препис на присъда от 25.02.2004г. по НОХД № 694/2003г. на Видинския районен съд, ведно с мотиви към нея; препис на Решение № 185 от 05.06.2004г. по ВНОХ дело № 124/2004г. но Видинския окръжен съд; препис на Присъда № 573 от 03.10.2005г. по наказателно дело № 515/2004г. на Видинския районен съд, ведно с мотиви към нея; препис на Решение № 6 от 09.02.2007г. по ВНОХ дело 623/2006г. на Видинския районен съд; препис на Решение № 681 от 11.10.2007г. по наказателно дело № 372/2007г. на Върховния касационен съд; препис на Разпореждане от 04.06.2007г. по НОХД № 695/2007г. на Видинския районен съд; препис на Определение № 371 от 29.12.2015г. по н.д. № 727/2015г. на Софийския апелативен съд; писмо № 1308 от 21.03.2016г. от Затвора- София; писмо № 515 от 17.03.2016г. на Затвора- Враца; писмо № 573 от 23.03.2016г. от Затвора- Враца, НОХ дело № 145/2004г. на Окръжен съд- Видин.

ВРС правилно е съобразил, че видно от цитираните по- долу дела, вече се е произнесъл, като е оставил без уважение искането на осъдения М. за групиране на наложените му наказания, с определение от 16.12.2014г. по ЧНД № 1398/2014г. на ВРС, което определение е потвърдено от ВОС във въззивно производство, а с решение № 207/08.06.2015г. по н.д. № 532/2015г., по описа на ВКС, е оставено без уважение искането на осъдения М. за възобновяване на ЧНД № 1398/2014г. на ВРС и ВЧНД № 3/2015г. на Окръжен съд – Видин. Значимо място в мотивите на актовете на инстанционните съдилища, а също и в решението на ВКС заема определение от 16.04.2014г., влязло в сила на 08.05.2014г. по ЧНД № 505/2014г. на Софийски районен съд, /определението е тълкувано с определение по същото дело, постановено на 02.07.2014г., влязло в сила на 18.07.2014г./. Видно от справката за съдимост на осъдения М. с № 1700/05.12.2014г., приложена към ЧНД № 1398/2014г. на ВРС, с определение от 16.04.2014г., влязло в сила на 08.05.2014г. по ЧНД № 505/2014г. на Софийски районен съд, е извършено последното групиране на наказания на М., наложени му по следните НОХД №№: 420/2001г., по описа на ВРС; 515/2004г. по описа на ВРС; НОХД № 16019/2006г. по описа на Софийски районен съд; 372/2007г. по описа на Окръжен съд – Видин; 1646/2010г., по описа на ВРС и 18701/2011г., по описа на Софийски районен съд. Образувани са две групи, съответно: първата – на наказанията по НОХД №№ 420/2001г., по описа на ВРС; 515/2004г. по описа на ВРС; НОХД № 16019/2006г. по описа на Софийски районен съд и 372/2007г. по описа на Окръжен съд – Видин; втората – на наказанията по НОХД №№ 1646/2010г., по описа на ВРС и 18701/2011г., по описа на Софийски районен съд. Софийският районен съди е постановил цитираното определение от 16.04.2014г., влязло в сила на 08.05.2014г. по ЧНД № 505/2014г., като е съобразил чл.23, 25 и чл.59, ал.1 от НК, при наличие на информация за цялостната престъпна дейност на осъденото лице, взел е предвид всички осъждания на лицето и е обхванал в максимална степен съдебното минало на осъдения. Пререшаването на въпроса за групиране на наказанията се налага, само тогава, когато на съда станат известни невключени в предходната съвкупност наказания или възникне нов юридически факт – нова присъда. В случая, такива няма.

В настоящото производство, по НЧД № 1339/2015г., по описа на Районен съд – Видин, по което е постановено обжалваното определение, е приложена справка за съдимост № 1483/02.12.2015г., чието съдържание е аналогично със съдържанието на справка за съдимост № 1700/05.12.2014г., т.е. и по време на настоящото производство няма промяна в съдебното минало на осъдения М., респ. няма такава промяна след последното групиране на наказанията му, при наличие на информация за цялостната престъпна дейност, съобразена от Съда извършил групирането. При това положение не е допустимо ново произнасяне с присъда или по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК за извършване на пълно или цялостно групиране на наказанията, в която насока е ТР № 3/16.11.2009г. на ОСНК по т.д. № 3/2009г. на ВКС.

Възобновяването на НОХД 18701/2011г. на СРС с решение № 307/24.09.2014г. по н.д. № 863/2014г. на ВКС, с което е отменена присъдата на СРС, не разкрива необходимост от ново групиране, тъй като няма ново осъждане или ново обстоятелство, което да се отразява на определените съвкупности.

Конкретно по оплакванията направени от осъдения М. в с.з. пред ВОС, за неправилно приложение на чл.68, ал.1 от НК и неизвършено приспадане на време през което осъдения е бил задържан под стража по приключило дело на ВОС, респ. НОХД № 145/2004г. на Окръжен съд – Видин, Съдът прие следното:

С присъда № 62/26.01.2011г., по дело № 1646/2010г. , по описа на ВРС, влязла в сила на 31.03.2011г., е постановено на основание чл.68, ал.1 от НК, М. да изтърпи отделно и отложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, наложено му по НОХД № 16019/2006г. на СРС. Освен че това осъждане е съобразено при извършеното предходно групиране на наказанията, не е допустимо въпроса за приложението на чл.68, ал.1 от НК да бъде предмет на ново производство по чл.306, ал.1 от НПК.

Неоснователно е и оплакването в насока, че неправилно ВРС не е извършил ново групиране, но е следвало да го стори, за да постанови приспадане, съобразно чл.59 от НК, на времето през което осъдения е бил задържан по НОХД № 145/04. на Окръжен съд – Видин /същото наказателно производство впоследствие е прекратено/, тъй като това задържане е било игнорирано до момента при извършените групирания на наказанията на М.. Освен че такъв пропуск принципно би могъл да бъде коригиран по реда на чл.417 от НПК, то не е налице обстоятелство, което се отразява на определените съвкупности.

С определение от с.з. на 05.07.2004г. по НОХД № 145/2004г. на Окръжен съд – Видин, на М., като подсъдим по посоченото дело, е изменена мярката за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“ и е обявен за щателно издирване. Видно от писмо № 7371/12.04.2005г. на РДВР – Видин, М. е задържан при влизането му в страната на 12.04.2005г. Задържането му е извършено с оглед на това, че е обявен за ОДИ с телеграма № 10084/08.04.2004г. на ДНСП- София по НОХД № 694/03г., преобразувано в НОХД № 515/04г. на Районен съд – Видин, с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с протоколно определение от 25.02.2004г. Телеграмата за издирване е актуализирана и по НОХД № 145/04. на Окръжен съд – Видин, с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, с протоколно определение на 05.07.2004г. /посочено по – горе/.

Видно е, че задържането на М. на 12.04.2005г. е с оглед наложените му мерки за неотклонение „задържане под стража“ по НОХД № 515/04г. на Районен съд – Видин и по НОХД № 145/04. на Окръжен съд – Видин.

С решение № 142/14.03.2006г. по ВНОХД № 87/2006г. на САС, присъдата на ВОС по НОХД № 145/04. по описа на същия съд е отменена и делото е върнато за ново разглеждане на прокурора. Наложената по НОХД № 145/04. на Окръжен съд – Видин мярка за неотклонение „задържане под стража“ е изменена в „гаранция“ в размер на 400 лева, на ДП в същото наказателно производство, с определение от 12.09.2006г., влязло в сила на 15.09.2006г. по ЧНД № 566/2006г. на ВОС. На ДП в същото наказателно производство, с определение от 13.03.2007г. /в сила от 16.03.2007г./ по ЧНД № 135/2007г. на ВОС, е изменена мярката за неотклонение на М. от „гаранция“ в размер на 400 лева м „подписка“.

Видно от справките за съдимост, по НОХД № 515/2004г. на ВРС, М. е осъден с присъда № 573/03.10.2005г., в сила от 09.02.2007г., като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което спрямо М. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ /не променяна по делото/, считано от 12.04.2005г.

Видно от писмо № 1308/21.03.2016г. от Затвора – София, по НОХД № 515/2004г., по описа на Районен съд – Видин, осъдения М. е постъпил в Затвора на 14.04.2005г., като е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години /наложено по делото/, с начало 12.04.2005г. На 07.02.2008г. е освободен, поради изтърпяване на наказанието.

Посоченото наказание „лишаване от свобода“ наложено по НОХД № 515/2004г. на ВРС е групирано с други, както е описано по – горе.

В крайна сметка се налага извода, че за времето през което осъдения М. е бил задържан, освен определението от 05.07.2004г. по НОХД № 145/2004г. на Окръжен съд – Видин, е било налице и друго основание за неговото задържане, респ. предходно определение от 25.02.2004г. по НОХД № 515/2004г., по описа на Районен съд – Видин, а впоследствие от наказанието наложено с влязлата в сила присъда по цитираното дело, времето на задържане е приспаднато. Не е налице задържане на осъдения М. на единствено и самостоятелно основание по НОХД № 145/2004г. на ВОС и в същото наказателно производство впоследствие. Времето на задържане се приспада веднъж /както е сторено/, но не се умножава по броя на основанията за задържане на лицето. Макар в справката за съдимост, която е преценена при последното групиране на наказанията наложени на М., да не са били налице данни, че спрямо него е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ и по НОХД № 145/2004г. на Окръжен съд – Видин, то липсва обстоятелство, вкл. ново такова, което да не е съобразено, но да повлиява определените съвкупности.

Предвид горните съображения, жалбата е неоснователна. Определението на ВРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Видинският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВАРЖДАВА определение от 22.12.2015г. по НЧД № 1339/2015г., по описа на Районен съд – Видин, с което е оставено без разглеждане искането /получено във ВРС на 30.11.2015г. и с визирано основание чл.39, ал.1, ал.2 от НПК във вр. с чл.306, ал.1, т.1, ал.2, ал.3 от НПК във вр. с чл.23, ал.1, чл.25, ал.1, ал.2 и чл.59, ал.1, т.1, ал.3 от НК/ на осъдения А.А.М. с ЕГН ********** и делото е прекратено.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: