О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №64
В закрито заседание на първи април
Две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.
ЧЛЕНОВЕ:1. С.С.
2. Г.Й.
При секретаря и с участието
На прокурора изслуша докладваното
За 2016 година,за да се произнесе съобрази следното:
Счита,че неправилно ВРС е приложил правилото на чл.105 ГПК, а в случая е приложима разпоредбата на чл.362 КТ,която е императивна и делото следва да се изпрати по подсъдност на съответния съд в гр. С.Иска от съда да отмени обжалваното определение и изпрати по подсъдност делото на СРС.
Ответната по жалба страна „ЕУ Т...““ ООД-Б. не е подала отговор на ч. жалба .
От данните по делото съдът приема за установено следното от фактическа страна.
О.И.В. в качеството си на бивш работник „шофьор“ товарен автомобил международни превози е предявил иск с правно основание чл.357 и чл.224,ал.1 КТ срещу „ЕУ Т....““ ООД- със седалище и адрес на управление в гр. Б... пред Районен съд-гр.Видин.С отговора на ИМ ответникът е направил искане за прекратяване производството по делото пред ВРС и изпращането му по подсъдност на РС-Бургас предвид седалището на ответника.ВРС е приел,че в случая не е приложима разпоредбата на чл.114 ГПК,тъй като работникът не е полагал обичайно труда си в гр. В.... и по правилата на местната подсъдност е изпратил същото за разглеждане по седалище на ответника-работодател.
Настоящият състав на ВОС намира,че правилно ВРС е уважил направеното искане за прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност на РС-Бургас по следните съображения:
Законодателят е предвидил специална подсъдност за трудовите спорове в текста на чл.114 ГПК като е дал възможност на работника да предяви иск срещу работодателя си и по мястото,където той обичайно полага своя труд.Предявеният пред ВРС иск е с правно основание чл.357 и чл.224,ал.1 КТ и безспорно е трудов спор,но предвид характера на заеманата от работника длъжност- „шофьор“ товарен автомобил международни превози,то той не е имал за обичайно място на полагане на труд гр. В.Посочено е в обжалваното определение,че в тр. договор между страните не е посочено място на изпълнение на трудовите задължения и предвид характера на работата О.И.В. не е имал определено обичайно място за полагане на труд.ВРС правилно се е позовал на разпоредбата на чл.66,ал.3 КТ,която в случая е в синхрон с общото правило на чл.105 ГПК.
Възражението на работодателя за приложимост на чл.362 КТ е неоснователно,тъй като тази хипотеза в случая е неприложима. Разпоредбата на чл.362 КТ касае спорове между работници или служители,български граждани,работещи в чужбина и български работодатели в чужбина като в този случай спорът се разглужда от съответния съд в гр. С..Само в случая ,когато работникът е ответник спорът се разглежда по неговото местожителство в страната.В настоящия казус работникът е ищец,а ответник е дружество със седалище в България,поради което следва да се приложи чл.105 ГПК.
Предвид изложеното ВОС счита,че определението на ВРС следва да бъде потвърдено,за което
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 23.02.2016г. по гр.д.№30/2016г. на Видински районен съд, с което производството пред ВРС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС-Б.....
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срък от съобщаването му на страните –чл.274,ал.1,т.2ГПК във вр. с чл.121 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: