Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е-66

 

Гр.Видин

 

 

04.04.2016 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Видинският  окръжен съд  гражданско отделение в закрито заседание на четвърти април   две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                             Председател : Д. М.

                                                     Членове :1.С. С.

                                                                       2.Г. Й.

при секретаря   .................................. и с участието на прокурора.............................................

изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело №103  по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           

                Производството е по реда на Глава 39  раздел І ГПК /Обжалване действията на съдебния изпълнител от трето лице-Чл.435 ал.4 ГПК/.

Образувано е по жалба на „О. б. б.“АД със седалище и адрес на управление гр.С.,район ...“ ,ул... ,вписана в търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК.., представлявано от С. В. -Председател на Съвета на директорите и изпълнителен иидектор и Р. И. Т.- Изпълнителен директор чрез пълномощника Адвокатско дружество „Г. Ф. и Т.", действащо чрез управителите адвокат А. И. Т. и адвокат И. Р. Ф., представляващи дружеството заедно и поотделно, вписани в регистъра на адвокатите при АК-С. съдебен адрес:*** (надпартерен), ап. 10, тел. 02/9800904 срещу постановление от 29.01.2016г., постановено по изп.дело №621/2013г. по описа на ЧСИ В. Т., рег.№724 в КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд - гр. В..Твърди се ,че обжалваното Постановление е недопустимо, а също и неправилно.За да постанови обжалваното Постановление съдебният изпълнител бил кредитирал и приел безпротиворечиво молба, с която  бил сезиран от М.Н.П., легитимираща себе си като собственик на процесния недвижим имот. В последната г-жа П. излагала съображения, че след проведено между нея и М. Р. П. исково производство, инициирано от предявен от нея ревандикационен иск , тя  била призната за изключителен собственик на имота. В депозираната молба М.П. твърдяла още, че Нотариален акт за собственост на недвижим имот №38, том I, рег.№, дело  от 2008г., съставен от Б. Т., нотариус рег. №161 в НК, с район на действие - Районен съд - гр. В. е отменен, с което М. П. бил признат за изключителен собственик на процесния имот (досежно ½  от имота - с Решение №25 от 16.05.2009г., постановено по гр.д. №905/2008г. по описа на Районен съд - гр. В. и досежно другата ½  от имота - с Решение №258/16.06.2014г., постановено по гр.д.№428/2014г. по описа на Районен съд - гр. В.). Наведени били още доводи, че предвид отмяната на посочения нотариален акт за собственост, то сключените след издаване на същия разпоредителни сделки с имота - покупко-продажба и учредяване на ипотека били недействителни, като първата такава нямала вещно-прехвърлително действие, което водело до извод, че впоследствие ипотекираният имот не би могъл да служи като обезпечение на вземането на „ОББ" АД и не може бъде обект на принудително изпълнение, предприето за събиране на същото вземане на взискателя по изпълнителното производство.

С обжалваното постановление, съдебният изпълнител неправилно и немотивирано бил приел, че Договорът за учредяване на ипотека върху имота в полза на банката  не бил породил валидно правно действие, тъй като договорът, с който била прехвърлена собствеността на ипотекарния кредитор, нямал вещноправно действие. На база на тези констатации според съдебния изпълнител имотът не можел да послужи за обезпечаване на вземането по изпълнителния лист, основание за образуване на изп. дело №621/2013г. и за законосъобразно насочване на принудителното изпълнение спрямо него, поради което и постановил отказ да извърши исканото от взискателя действия, а именно - опис на процесния недвижим имот.

Поддържа се ,че  Постановление от 29.01.2016г., постановено по изп.дело №621/2013г. по описа на ЧСИ В. Т., рег.№724 в КЧСИ, с район надействие - Окръжен съд - гр. В. е недопустимо, а в случай, че съдът приеме същото за допустимо ,се поддържа ,че е неправилно.

Развиват се подробни доводи относно това ,че М.П. не била лишена от право на защита на правата си  в случай, че смята същите за накърнени от предприетите действия по принудително изпълнение. Този резултат  обаче не можел да бъде постигнат чрез простото депозиране на молба до съдебния изпълнител. Последното не представлявало надлежно сезиране на съдебния изпълнител от трето на изпълнението лице, което от своя страна влечало недопустимост на обжалваното постановление. Преценката относно валидността, съответно - невадилността на учреденото в полза на Банката обезпечение била  извън компетентостта на ЧСИ.

На следващо място се поддържа ,че  съдебният изпълнител бил постановил немотивиран акт, което водело до неправилност на същия и представлявало основание за отмяна на постановлението.В обжалваното постановление единствено били преповторени фактическите констатации, посочени в депозираната от М.П. молба и направените от същата правни изводи. Немотивираността на акта правела ако не невъзможно, то значително затруднена защитата на правата и интересите на банката. Доколкото не били изложени конкретни фактически и правни основания за постановяване на отказ от извършване на исканото действие по принудително изпълнение, то не било възможно да бъдат изложени и аргументи относно законосъобразността на същото. В този смисъл било и приетото в съдебната практика.

Изразяват се доводи и за неправилност на изводите на съдебния изпълнител в смисъл, че доколкото бил отменен нотариалният акт за собственост, легитимиращ като собственик праводателя на ипотекарния длъжник към датата на учредяване на договорната ипотека в полза на банката, то това автоматично повличало като последица недействителност на учредената ипотека, съответно - невъзможност на „ОББ" АД да се удовлетвори предпочитателно от сумата, получена от публична продан на имота,тъй като „О. Б. Б." АД  не е имала качеството на главна страна по нито едно от съдебните дела, водени между твърдяните собствеци – М. Р. П. и М.Н.П..Както към момента на вписване на възбраната, така и към момента на депозиране от страна на взискателя на молба за извършване на опис на недвижимия имот, а и към настоящия момент бил налице валиден нотариален акт за учредяване на договорна ипотека в полза на ОББ АД.

Поддържа се ,че учредената в полза на банката  ипотека е действителна,тъй като ипотекарният длъжник към датата на учредяване на договорната ипотека В. Н. Н. бил придобил собствеността върху процесния имот с Нотариален акт № 173, том III, рег. № , дело № 180/17.03.2008г. на нотариус Т. А.,*** действие РС-В., вписан в Служба по вписванията-В. с вх.рег.№ 1671/17.03.2008г., акт № 44, том VI, дело № 1246/2008. С последния лицето се било легитимирало като притежател на правото на собственост, съответно като способен да учреди ипотека в полза на Банката за обезпечаване на вземането й към кредитополучателя. Съгласно чл.167, ал.3 ЗЗД ипотека можела да се учреди само върху имот, който при склюването на договора принадлежи на лицето, което я учредява. Имотът бил придобит от него по силата на горецитирания НА на 17.03.2008г., а ипотеката била учредена и вписана в СВ на 18.03.2008г., като и двата акта били вписани по партидата му, тоест към този момент Васил Николов Найденов е бил действителният собственик на имота.

Иска се да се отмени като недопустимо Постановление от 29.01.2016г., постановено по изп.дело №621/2013г. по описа на ЧСИ В. Т., рег.№724 в КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд - гр. В.. В случай, че се счете обжалваното постановление за допустимо, то се иска  да се отмени  същото като неправилно и незаконосъобразно.

Към жалбата са приложени :

1.      Платежно нареждане за внесена държавна такса.

2.      3 броя преписи от настоящата жалба.

3.      Цитираната в жалбата съдебна практика.

 Частният съдебен изпълнител и М.Н.П. са депозирали писмени становища ,в които поддържат ,че отказът е законосъобразен.

 

         След като взе предвид събраните по делото доказателства,Съдът прие за установено следното :

         Изпълнително дело № 20137240400621 по описа на В. Т. с район на действие Видински окръжен съд  е образувано въз основа на Изпълнителен лист , издаден на 26.08.2013 г. от Районен съд-В.  на основание заповед за незабавно изпълнение № 1221-РЗ от 2013 г. на Районен Съд –В. срещу С.В.А. с ЕГН **********, която е осъдена да заплати  на „О. Б. Б.“ АД гр С. парична сума в размер на главници - 49,756.92 лв.,неолихвяеми  вземания -8 355.02 лв.,лихви към главници - 12,463.67 лв.,разноски по изп.дело – 1 116.14 лв.,разноски по гр.дело – 2 399.58 лв.Такси - чл.79 от ЗЧСИ - 5,364.88 лв.или общо: 79 456.21 лв., произтичаща от ипотечен кредит. За обезпечение на вземането на ОББ АД гр С. лицето В. Н. Н. е учредил ипотека върху следния спой недвижим имот : апартамент №  находящ се в гр В. с площ 75,40 кв м , ведно е прилежащото избено помещение и 1.59% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Срещу имота е насочено принудително изпълнение, като е насрочена дата за опис на същия за 25.02.2016 г в 11.00 часа . Изпратено е съобщение на третото лице М.Н.П.  за датата на описа , която се легитимирала пред съдебния изпълнител като собственик на имота по силата на влезли в сила съдебни решения по ревандицакионен иск срещу М. Р. П..

С молба вх. №717/25.01.2016 г. М.Н.П. е заявила , че възразява срещу насрочения опис на недвижим имот нейна собственост. Към молбата е приложила Решение № 25, т.IV стр 88 от 16.05.2009 постановено по гр. д. 905/2008 на ВРС и Решение № 258/16.06.2014 постановено по гр. д .428/2014 на ВРС ,влезли в сила, с който нотариалния акт № 38 т.I , рег № 942 дело 38/30.01.2008 на нотариус Б. Т. е отменен и иска от ЧСИ да прекрати производството по отношение на ипотекирания имот и да вдигне наложената възбрана върху ½  ид част от процесния имот.

Частният съдебен изпълнител е преценил,че видно от приложените по делото решения с който е отменен нотариалния акт, послужил за доказателство на собствеността при сключване на сделката , с която М. Р. П. е прехвърлил собствеността върху имота на В. Н. Н. и на основание на който е учредена ипотеката върху, същия имот няма вещно правно действие , след отмяната на нотариалния акт № 38 т.1 , рег № 942 дело 38/30.01.2008 на нотариус Б. Т., вписан в службата по вписванията – В. и че  имотът, обект на ипотека, не може да послужи за обезпечаване на вземането но изпълнителния лист , поради което следва да се прекрати изпълнението по отношение на ипотекирания имот и да се вдигне наложената възбрана върху ½  ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.503.28.2.57, представляващ апартамент, находящ се в гр В. , ж. к.“ с площ 75,40 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение и 1.59% ид части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Водим от горните съображения частният съдебен изпълнител постановил отказ да извърши принудително изпълнение по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.503.28.2.57, представляващ апартамент № , находящ се в гр В. ,ж .к с площ 75,40 кв м , ведно с прилежащото избнно помещение н 1.59% ид части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото ,собственост на М. Н.П. с ЕГН ********** . Постановено е след влизане в сила на постановлението ще бъде вдигната наложената възщтна върху имота.

            При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна за установено  следното :

            Постановеният отказ от страна на частния съдебен изпълнител е незаконосъобразен поради следното :

            Учредените върху един недвижим имот ограничени вещни права запазват своето действие докато не бъде постановено с влязъл в сила съдебен акт по отношение на заинтересованите лица ,че сделката е нищожна ,докато не бъде унищожена или не бъде признато ,че сделката не е породила желания за една конститутивна сукцесия правен ефект .

            Частният съдебен изпълнител е направил незаконосъобразен извод ,че Решение № 25, т.IV стр 88 от 16.05.2009 постановено по гр. д. 905/2008 на ВРС и Решение № 258/16.06.2014 постановено по гр. д .428/2014 на ВРС  имат сила по отношение на взискателя „О. Б. Б.“ АД гр С. .По силата на Чл.298 ал.1 ГПК  горните съдебни решения не обвързват взискателя ,тъй като той не е бил страна по тях-тези съдебни решения имат сила единствено по отношение на участвалите страни .Взискателят  „О. Б. Б.“ АД гр С. не е привлечен и като трето лице по реда на Гл.16 ,раздел II ГПК и не е обвъзран от установителната сила на мотивите /Чл.223 ГПК/.

         В зависимост от това дали се намира или не във владение на имота,спрямо когото е насочено принудителното изпълнение ,третото лице М.П. може да се защити по реда и способите ,посочени в  Тълкувателно решение № 8/2013 г. по тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 57 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 929/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията М. С. –задължителна съдебна практика , Решение № 379 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1181/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ж. С. Определение № 607 от 30.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4925/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията С. К.     и др.Съдебната практика на ВКС е противоречива ,поради което с Определение № 40 от 27.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5708/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Е. Т.  е прието , че са налице предпоставките по чл. 292 ГПК и че следва да отправи предложение до Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд за постановяване на тълкувателно решение, поради наличието на противоречие във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на касационната инстанция (между решение № 57/16.09.2013 г. по т. д № 929/2011 г. II т. о на ВКС и решение № 379 от 31.10.2011 г. по гр. д № 1181/2010 г. I г. о ВКС) по обуславящия изхода на конкретното дело процесуалноправен въпрос:допустимо средство за защита ли е искът по чл. 440 ГПК (чл. 336 ГПК, отм.) за третото лице, намиращо се във владение на имота, върху който е насочено принудително изпълнение, съответно правомощията по  чл. 435, ал. 4 ГПК (чл. 332, ал. 2 ГПК, отм.) изключват ли правния му интерес от този иск  и е предложено на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд да постанови тълкувателно решение по  въпроса  и е спряно производството по ч. гр. д. № 5708/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, III отделение.

         Водим от горното и на основание Чл.437  ал.4 ГПК Съдът

 

Р   Е   Ш   И    :

 

ОТМЕНЯ постановление от 29.01.2016г., постановено по изп.дело №621/2013г. по описа на ЧСИ В. Т., рег.№724 в КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд - гр. В. с взискател „О. б. б.“АД със седалище и адрес на управление гр.С.,район.. ,ул.“ ,вписана в търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК.., представлявано от С. В. -Председател на Съвета на директорите и изпълнителен иидектор и Р. И. Т.- Изпълнителен директор чрез пълномощника Адвокатско дружество „Г., Ф. и Т.", действащо чрез управителите адвокат А. И. Т. и адвокат И. Р. Ф., представляващи дружеството заедно и поотделно, вписани в регистъра на адвокатите при АК-С., съдебен адрес:*** (надпартерен), ап. 10, тел. 02/9800904,с което е постановен  отказ да се извърши принудително изпълнение по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.503.28.2.57, представляващ апартамент № , находящ се в гр В. ,ж .к. с площ 75,40 кв м , ведно с прилежащото избено помещение н 1.59% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото   и е постановено  след влизане в сила на постановлението ще бъде вдигната наложената възбрана върху имота.

Решението е окончателно.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                   2.