Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е-43

                                               

 

Гр.Видин,  20.04.2016 година

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Видинският     окръжен      съд      гражданска     колегия

В    открито    съдебно     заседание     на    шести    април 

две     хиляди     и     шестнадесета    година     в    състав: 

 

                                                Председател:  Д.  М.

 

                                                       Членове:  С.  С.

                                                                          Г.  Й.

                                                           

При    секретаря      Н.     К. 

и     в    присъствието    на    прокурора      

като   разгледа   докладваното   от   Съдията  М.

Въззивно   гражданско   дело   97   по  описа  за  2016г.

и    за    да    се    произнесе,     взе      предвид     следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на кмета на О. Д. против решение №1 от 26.01.2016 година постановено по гражданско дело №510/2015 година по описа на Белоградчишкия районен съд.

Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на закона и събраните по делото доказателства. В жалбата са описани обстоятелства, на които се позовава жалбоподателя относно твърдението си, че заповедта за уволнение е законосъобразна и съобразена с констатирани нарушения на трудовата дисциплина на ответницата по жалба.  Поискано е да се отмени изцяло обжалваното решение, като се постанови решение , с което да се отхвърлят предявените искове.

По делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата по жалба В.И.П., в който се поддържа, че постановеното от БРС решение е законосъобразно и обосновано, а във въззивната жалба не се съдържат конкретни оплаквания за допуснати нарушения от първоинстанционния съд.

Страните не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, след като се за позна с оплакванията във въззивната жалба, становището на ответницата по жалба и събраните доказателства приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законно установения срок и от надлежна страна, поради което е допустима.

По същество съдът приема въззивната жалба за неоснователна.

В исковата молба ищцата е поддържала, че издадената Заповед за уволнение от 10.11.2015г. на основание чл.190, ал.1, т.3 и т.7 от КТ, с която й е прекратено трудовото правоотношение на длъжност Директор ДСХ и ДЦСХ-с.Г. О., е незаконосъобразна.

На първо място е подържала, че заповедта за уволнение е била издадена на 10.11.2015г. , към която дата същата е ползвала законно установен отпуск по болест. Другото оплакване, което е изложено от ищцата е, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят не е взел писмените обяснения на ищцата, с което е нарушена императивна норма на закона по чл.193 от КТ. На това основание е поискала да бъде отменена Заповедта за уволнение като незаконосъобразна, да бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност и да й се заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от ГПК за срок от три месеца.

В подадения от ответника писмен отговор на исковата молба са описани в подробност обстоятелствата, въз основа на което е издадена  заповедта за уволнение и са представени писмени доказателства, които БРС е обсъдил подробно в обжалваното решение и въз основа на които съдът е приел, че при издаване на обжалваната заповед не е била спазена императивната норма на закона, а именно процедурата по чл.193, ал.1 от КТ за изслушване на работника или приемане на писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание.   Само на това основание съдът е приел, че заповедта ще следва да бъде отменена, като е уважил и присъединените искове.

Окръжният съд приема, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и съобразено с разпоредбата на чл.193, ал.2  от КТ, а именно, че съдът, след като е констатирал допуснатото процесуално нарушение при издаване на заповедта, не е разгледал спора по същество, а само на това основание е отменил обжалваната заповед.

Във въззивната жалба не са посочени конкретни оплаквания против обжалваното решение , поради което обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбоподателят ще следва да заплати направените от ответницата по жалба разноски за настоящата инстанция в размер на 600.00лв. Съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователен, тъй като същият е съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, поради което не следва да се намалява.

По изложените съображения Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА   Решение   №1 от  26.01.2016г.,  постановено по гр.дело №510/2015г. по описа на Районен съд-Б..

ОСЪЖДА О. Д. да заплати на В.И.П. ***, ЕГН:********** направените по делото разноски за тази инстанция в размер на 600.00лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.

 

            

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                     2.