О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №68
Видинският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : В.В.
Членове :1.А.П. 2.В. М.
при секретаря ....................................................................... и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша докладваното от съдията В.М.вчгр. дело № 70 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
С решение №408 /14.07.2015 г. по гр.д.№ 558/2015 г.на Видинския районен съд е уважил предявения от С.К.П., ЕГН **********,***, против „3 ...", ЕАД, ЕИК : ...., седалище и адрес на управление гр, С..., район Л..., ул."С..." № ..., иск за заплащане на сумата от 307,36лв, представляваща обезщетение по чл. 222, ал, I от КТ, ведно със законната лихва считана от предявяване на иска до окончателното издължаване, като неоснователен.
Осъден е ответникът „3 ...", ЕАД, ЕИК : ..., седалище и адрес на управление гр. С., район Л., ул, "С..." №, да заплати на С.К.П., ЕГН **********,***,сумата от 700,00лв. направени разноски по производството за възнаграждение за адвокат.
Осъден е ответникът „3 ..."» ЕАД, ЕИК : ..., седалище и адрес иа управление гр, С, район Л..., ул."С..." № ... да заплати в полза на Районен съд Видин сумата от 50,00лв, за държавна такса по предявения иск.
Осъден е ответникът „3 ...", БАД, ЕИК : ...., седалище и адрес на управление гр. С..., район Л..., ул."С..." № ..., да заплати в полза на Районен съд Видин сумата от 100,00лв. за възнаграждение за вещо лице.
По реда на чл. 248 от ГПК пред Видинския районен съд е депозирана молба от ответника „3...." ЕАД гр. С..., с която се иска изменение на решение № 264 / 08.07.2015г. постановено по делото, в частта му на разноските, присъдени на ищеца за вещо лице и относно отхвърленото искане за разноски на ответника.Въведени са възражения относно присъдени разноски на ищеца - ответното дружество с поведението си не било станало причина за образуване на делото. Обезщетението на ищеца било изплатено в срок, съобразно процедурата за изплащане на трудовите възнаграждения, която била известна на ищеца и по която той получавал трудовите си възнаграждения и обезщетения. Поддържа се ,че обезщетението е изплатено преди ответната страна да узнае за образуване на настоящето дело.Поддържа се ,че претендираният от ищеца хонорар не е заплатен на процесуалния му представител. Иска отмяна на същото в частта в която са присъдени разноски в тежест на ответната страна, както и присъждане на разноски на ответника.
Видинският районен съд приел,че молбата е допустима като подадена в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
„Предявения иск е с цена 307,36лв. Поради направено плащане на 10.03.2015г. от ответната страна. С решението съдът е уважил възражението на ответната страна по реда на чл, 78, ал. 5 от ГПК и е присъдил разноски на ищеца за възнаграждение за адвокат в размер на 700,00лв.
Предметът на договора е процесуално представителство по настоящото дело, а не само подаване на писмен отговор. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на възнаграждение за процесуално представителство по дела с интерес до 1 000,00лв. е 300,00лв. Делото не е с правна сложност.
Искът е предявен на 04.03.2015г. като ответната страна е заплатила претендираното обезщетение на 10.03.2015г. след предявяване на иска. Предвид това същата следва да понесе направените от ищеца разноски и разноски за вещо лице. Направените от ответната страна разноски остават в нейна тежест.”
С оглед на горното съдът с определение №2043-РЗ/10.11.2015 г.Видинският районен съд отхвърлил искането на „3 ..." ЕАД гр. С., за изменение на Решение № 264 / 08.07.2015г. в частта му на присъдени разноски, като неоснователно.
Горното определени от 23.11.2015 г.Видинския районен съд по гр.д.№558/2015 г. е обжалвано пред Видинския окръжен съд от „ВИП С...." ЕООД, в качеството на правоприемник на „3 ..." ЕАД.Твърди се ,че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска да бъде отменено. Изразените съображения са следните:
Съдът неправилно бил приел в обжалваното определение, че молбата на „3 ..." ЕАД за изменение на Решение № 264/ 08.07.2015г., постановено по гр.д. № 381/2015г. по описа на РС Видин, ГО, VII състав, в частта му относно присъдените разноски е неоснователна. Въпреки изяснената фактическа обстановка, в противоречие с доказателствата и данните по делото, РС Видин бил приел, че претендираното от ищеца обезщетение с правно основание чл.222, ал.1 от КТ е заплатено вследствие образуването на настоящото производство. По тази причина съдът бил направил извод, че ответното дружество следва да понесе направените от ищеца разноски, както и разноските за вещо лице и съответно не следвало да се уважи искането на ответника направените от дружеството разноски да бъдат присъдени в тежест на ищеца.
Поддържа се ,че ответното дружество с поведението си не било станало причина за образуването на съдебното производството пред РС Видин. Безспорно се доказало, че „3 ....” ЕАД е изплатило на ищеца дължимото му обезщетение по чл.222, ал. 1 КТ в размер на 307,56 лв. в срок, а именно на 10.03.2015г. Още повече, добросъвестността на дружеството личала и от факта, че плащането е било извършено преди узнаването от страна на „3 ...." ЕАД за образуването на настоящото производство /24.03.2015г./., съгласно процедурата, по която работодателят заплаща месечните възнаграждения и обезщетения на своите служители всеки календарен месец, която практика на дружеството е била известна на ищеца, тъй като по този ред е получавал всяко свое трудово възнаграждение до момента на прекратяване на трудовия му договор с ответното дружество на 19.01.2015г.
Обстоятелството, че „3 ..." ЕАД е изпълнило задължението си към ищеца добросъвестно ,било видно и от цитираното решение, с което съдът отхвърлил иска на ищеца по настоящото дело като неоснователен. Ето защо, ответното дружество не било изпаднало в забава при изплащане на претендираното обезщетение. Същото обуславяло интереса на „3 ..." ЕАД да претендира разноски по делото съгласно чл.78, ал.2 и 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от иска.
С оглед гореизложеното се иска да се отмени Определението, с което е отхвърлено искането на „3 ..." ЕАД за изменение на решението, в частта му относно присъдените разноски и да се уважи искането, направено от представляваното от ответното дружество, като се приеме, че разноски в тежест на ответника не следва да бъдат присъждани с оглед обстоятелството, че с поведението си „3..." ЕАД не е станало причина за
образуването на настоящото производство, респ. да се присъди на ответника претендираното юрисконсултстко възнаграждение с оглед отхвърлената част от иска.
При така установената фактическа обстановка Видинският окръжен съд намира за установено от правна страна следното :
Обжалваното опрделение еправилно и обосновано. От делото се установява, че обезщетението по чл.220 ал.1 КТ е изплатено на 10.03.2015г по банкова кметка, а исковата молба е входена на 26.03.2015г. по отношение на това обезщетение ответникът не е дал повод за завеждане на исковата молба и правилно ВРС е приел, че разноските следва да се възложат на ищеца, съобразно чл.78 ал.4 ГПк.
По искането за присъждане на разноски за ответната страна, правилно ВРС е приел, че следва да се присъди възнаграждение в минимален размер, съгласно чл.7 ал.2 т.1 от наредба № 1 /09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Искането по чл.78 ал.5 ГПК на осн. Пар2 от ДР на наредба № 1/09.07.2004 във вр с чл.78 ал.5 ГПК, съдът намира за неоснователно.Уговореното възнаграждение е за кумулативно съединени искови претенции, минималното възнаграждение за всяка от които е 300 лв. Уговореното възнаграждение не надхвърля двукратния размер.
Водим от горното и на основание Чл.248 ГПК Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ 23.11.2015Г ПО ГР.Д № 558/2015Г. ПО ОПИСА НА ВРС.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: