Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е-36

                                               

 

Гр.Видин,  22.04.2016 година

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Видинският     окръжен      съд      гражданска     колегия

В    открито    съдебно     заседание     на    тридесети март 

две     хиляди     и     шестнадесета    година     в    състав: 

 

                                                Председател:  Д. М.

 

                                                       Членове:  С.   С.

                                                                          Г.  Й.

                                                           

При    секретаря      В.К. 

и     в    присъствието    на    прокурора      

като   разгледа   докладваното   от   Съдията  М.

Въззивно   гражданско   дело  №  64   по  описа  за  2016г.

и    за    да    се    произнесе,     взе      предвид     следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на В.В.Т. *** решение № 654 от 11.12.2015 година постановено по гражданско дело  № 887/2015 година по описа на Видинския районен съд.

Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на закона и събраните по делото доказателства. Поддържа се, че по делото не се е установило, че жалбоподателя е собственик на трите кучета, за които се твърди, че са причинили вреди на ищцата. Поискано е да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск или алтернативно да се намали присъденото обезщетение.

По делото е постъпил писмен отговор на ответницата по жалба В.К.С. ***, в който се поддържа, че обжалваното решение е допустимо, правилно и обосновано. Поддържа се, че в доклада по чл. 146 от ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест, като ответникът не е направил доказателствени искания и изложил възражение. Поискано е да се потвърди обжалваното решение.

С въззивната жалба са посочени нови доказателства, а именно разпит на свидетели, които не са допуснати от първоинстанционния съд, поради процесуално нарушение. С определението си по чл. 268 от ГПК съдът се е произнесъл, като е оставил без уважение искането, тъй като тези свидетели са поискани с втори отговор на исковата молба, който е подаден по делото извън срока по чл. 131 от ГПК.

 

 

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становището на ответницата по жалба и събраните доказателства приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законно установения срок и от надлежна страна, поради което е допустима.

По същество съдът приема въззивната жалба за неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил в подробности всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Поделото са представени многобройни писмени доказателства във връзка със здравословното  състояние на ищцата и проведеното лечение, а така също и писмени доказателства – писмо от О. В. до РП град В., докладна от кметски наместник на село С. във връзка с отглеждани от ответника три кучета, за които се сигнализира, че са агресивни и хапят. Разпитаните по делото свидетели Н. и П. подробно разказват за случая на 03.02.2015 година, когато ищцата твърди, че е била нахапана от кучетата на ответника. Свидетелят Н. заявява, че на тази дата ищцата е влязла в дома му цялата окървавена и със следи от ухапване, като свидетелят е узнал от ищцата и свидетелката Л., че същата е нападната и ухапана от кучетата на ответника. Съдът е дал вяра на оплакванията на тези двама свидетели, като се обосновал, че показанията им не противоречат помежду си и кореспондират с писмените доказателства представени по делото. Съдът се  е обосновал защо не дава вяра на показанията на свидетелката Л., които са в противоречие с показанията на свидетеля Н. и П.. Посочил е, че същата живее във фактическо съжителство с ответника и е заинтересован от изхода на делото.

Съдът законосъобразно е приел, че искът се базира на разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД и с оглед събраните по делото доказателства е ангажирана отговорността на ответника, който е стопанин на кучетата. При определяне на размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди съдът е приложи критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и определил обезщетението съобразявайки се с характера на причинените неимуществени вреди.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че по делото не са събрани доказателства, че ответникът е собственик на посочените три кучета и че е налице съвина на пострадалото лице, тъй като тя е раздразнила кучетата, като е мятала камъни по тях и ги е ритала. Такива доказателства по делото не са били събрани, а от всички представени по делото доказателства се прави безспорен извод, че ответникът е собственик и стопанин на трите кучета, които са причинили увреждане на ищцата.

Обжалваното решение ще следва да ес потвърди, като обосновано и законосъобразно, като жалбоподателят ще следва ад заплати на ответницата по жалба на правените по делото разноски за тази инстанция в размер на 500 лева

По изложените съображения Окръжният съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА   решение № 654 от 11.12.2015 година постановено по гражданско дело  № 887/2015 година по описа на Видинския районен съд.

  ОСЪЖДА В.В.Т. ***,  ЕГН: ********** да заплати на В.К.С. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски за тази инстанция в размер на 500.00лв.

 Решението не подлежи на касационно обжалване, оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК и е окончателно.

 

            

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                     2.