Решение по Гражданско дело 57/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е-33

Гр.Видин, 13.04.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Видинският окръжен съд гражданска колегия

В открито съдебно заседание на шестнадесети март

две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Д. М.

Членове: С. С.

Г. Й.

При секретаря И. К.

и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от Съдията М.

Въззивно гражданско дело № 57 по описа за 2016г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Т. б.“В.““ ЕАД град С. против решение № 563 от 28.10.2015 година постановено по гражданско дело № 336/2015 година по описа на видинския районен съд.

Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на закона и съдебната практика. Развиват се оплаквания, съдът не е приложил т. 9 от ТР № 4/2014 година на ОСГТК на ВКС. В тази разпоредба подробно е изяснен въпроса, че съдът, при решаване на спора по чл. 422 от ГПК следва да вземе предвид всички факти, които са от значение за спорното право включително и тези, които са настъпили след предявяване на иска. За това оплакване в жалбата са развити подробни доводи за дължимите суми по договора за кредит, по който ответницата е поръчител, които жалбоподателят заявява, че са в размер на 18 062.69 лева дължима главница до момента на устните състезания при разглеждане на делото пред ВРС. За тази сума РС е следвало да признае, че се дължи от ответницата в качеството й на поръчител по договора за кредит сключен между жалбоподателя и Д. Г. М., по който ответницата по делото е поръчител. Поискано е да се отмени обжалваното решение и се признае за установено дължимостта на посочената по-горе сума.

Ответницата по жалба А.Н.П. – Рабовянска е подала писмен отговора на въззивната жалба, в който поддържа, че жалбата е неоснователна и в случая не намира приложение цитираната разпоредба от ТР № 4/2014 година тъй като с настоящия случай кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем по отношение на кредитополучателя и поръчителите. След като цялата сума по кредита не е била изискуема към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, не се дължат сумите по целия кредит предсрочно. Поискано е да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение.

Страните не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, след като се за позна с оплакванията във въззивната жалба, становището на ответницата по жалба и събраните доказателства приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законно установения срок и от надлежна страна, поради което е допустима.

По същество съдът приема въззивната жалба за основателна.

В проведеното пред ВРС производство по реда на чл. 422 от ГПК не е имало спор между страните, че между ищеца, който е правоприемник на „К. А. Б.“ ЕАД и „Е. Б. – Б.“ ЕАД и Д. Г. М. е бил сключен договор на 20.10.2008 година за сумата 20 000 лева, която сума е била усвоена от кредитополучателя и по който договор ответницата се е присъединила в качеството на поръчител с договор за поръчителство от 20.08.2008 година. По този договор същата се е задължила да отговаря пред банката за паричните задължения на кредитополучателя, като в договора за поръчителство са включени всички задължения, които е поел и кредитополучателя, като е посочен и крайния срок на договора, а именно 20.10.2015 година.

В подадения от ответницата писмен отговор на исковата молба основното възражение по иска е, че в проведеното производство по чл. 417 от ГПК съдът не е следвало да издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за цялата дължима сума по договора за кредит, тъй като банката не е обявила предсрочна изискуемост на цялата сума по кредита и не е уведомила както кредитополучателя, така поръчителите за предсрочната изискуемост на кредита. В отговора е посочено, че въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист на ответницата е събрана сумата 18 836 лева от ЧСИ Б., които са незаконно удържани.

При разглеждане на делото пред ВРС са събрани писмени доказателства и изслушана съдебно икономическа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че при подписване на договора за кредит сумата от 20 000 лева е била изцяло усвоена от кредитополучателя. За периода от 20.11.2008 година до 20.08.2009 година е била погасена от главницата сумата 1 579.94 ле3ва, а от лихвата до 20.01.2010 година е погасена сумата 3 829.55 лева. В представеното основно и две допълнителни заключения вещото лице е посочило, задължението на кредитополучателя към различни дати, като вещото лице е извършило проверка и по изпълнително дело образувано по издадения изпълнителен лист, по което сумите по изпълнителния лист са изплатени от ответницата А.П. в размер на 18 836 лева и от другата поръчителка М. И. Д. в размер на 1 807 лева. Вещото лице е направило изчисление към 23.11.2014 година, като е посочило, че задължението по главницата към тази дата е 18 420.06 лева.

Основното възражение на ответницата е, че сумите по предявения иск не се дължат, тъй като кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем и кредитополучател и поръчителите не са били уведомени за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита съобразно изискванията на т. 18 от ТР № 4/2014 година. В тази връзка от представените по делото писмени доказателства се установява, че до кредитополучателя и поръчителите са били изпратени покани за доброволно изпълнение, в които са били поканени доброволно да изплатят цялата дължима сума по кредита без в поканите да е посочено, че целият кредит е обявен за предсрочно изискуем поради забава за плащане на уговорените вноски.

На това обстоятелство се е позовал ВРС и е отхвърлил предявения иск за установяване на дължимите суми по кредита.

Окръжният съд приема, че обжалваното решение е неправилно като съдът не се е съобразил с разпоредбата на т.9 от ТР № 4/2014 година и разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Предмет на предявеният иск по реда на чл. 422 от ГПК е установяване съществуване на вземане, което е било предмет на производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК. Както е посочено в т. 9 на ТР № 4/2014 година посочения в нормата на чл. 422, ал. 1 от ГПК момент, от който искът се смята за предявен, не следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на материалното право се установява единствено и само към един минал момент без да се съобразяват фактите от значение за съществуването му към момента на формиране на силата на присъдено нещо – приключване на съдебното дирене, което е допустимо при наличието на правен интерес. При наличието на тези указания съдът е следвало да вземе предвид наличието на обстоятелствата, за които са представени доказателства при разглеждане на делото, а именно, че дължимите суми по кредита не са погасявани след 20.08.2009 година, когато е последна вноска по главницата, до събирането им принудително в изпълнителното производство. Съгласно условията на договора за кредит, кредитополучателят е имал задължение да погасява вноските по кредита съгласно уговорения между страните погасителен план. На това основание ищецът обосновава наличието на правен интерес за установяване на вземането си, което безспорно съществува по договора за кредит. По делото не са събрани доказателства, че правото на кредитора по договора за кредит никога не е съществувало или е било погасено на някое от основанията посочени в договора и в закона.

С оглед всички тези доводи съдът приема, че решението в частта, с която е бил отхвърлен иска за установяване на вземане по главницата по договор за кредит в размер на 18 062.69 лева дължима към приключване на съдебното дирене – 01.10.2015 година ще следва да се отмени, съобразно искането във въззивната жалба, като по отношение на тази сума се признае за установено, че се дължи от ответницата в качеството и на поръчител, по договор за кредит от 20.10.2008 година, в какъвто смисъл следва да се постанови решение.

Във връзка с крайния резултат на ищеца ще следва да се присъдят разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 2 175 лева, а на ответницата по отношение на отхвърлената част от иска в размер на 600 лева.

По изложените съображения Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 563 от 28.10.2015 година постановено по гражданско дело № 336/2015 година по описа на Видинския районен съд в частта, в която е отхвърлен предявения от „Т. Б. „В.““ ЕАД град С. против А.Н.П. *** за признаване за установено по отношение на същата, че дължи сумата 18 062.69 лева към 01.10.2015 година по договор за кредит от 20.10.2008 година и договор за поръчителство от същата дата, както и частта, с която банката е осъдена да й заплати разноски по делото в размер на 1 277 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.Н.П. ***, ЕГН: **, че същата дължи по договор за потребителски банков кредит № VD- 0173-08 от 20.10.2008 година и договор за поръчителство от 20.10.2008 година на „Т. Б. „В.““ ЕАД град С., ЕИК.. просрочена главница в размер на 18 062.69 лева към 01.10.2015 година.

ПОТВЪРЖДАВА решението му в останалата част.

ОСЪЖДА А.Н.П. – Рабовянска да заплати на „Т. Б. „В.““ ЕАД град С. разноски по делото за двете инстанции в размер на 2 175 лева.

ОСЪЖДА „Т. Б.„В.“ ЕАД град С., ЕИК... да заплати на А.Н.П. ***: ЕГН **** разноски по делото за двете инстанции, за отхвърлената част от иска в размер на 600 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК и е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.