Решение по Гражданско дело 42/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е № 22

гр.Видин, 23.03.2016.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВИДИНСКИ окръжен съд Гражданска колегия в

Публично заседание на двадесет и трети февруари

през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: В.В.

Членове: А.П.

В. М.

При секретаря И. К.и в присъствието на

Прокурора като разгледа докладваното

от съдията В.М. възз.гражданско Дело № 42 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от „И....“ ЕООД гр.Д. чрез адв.С.Л. против решение № 587/12.11.2015г. по гр.д. № 0370/2015г. поъ описа на ВРС. Поддържа във въззивната жалба, че с цитираното решение ВРС ги е осъдил да заплатят на „Б.“ ЕООД сумата от 1500 лева дължимо възнаграждение по консултантски договор от 30.05.2013г. ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда 04.03.2015г. до окончателното изплащане сумата 366 лева разноски във връзка с обезпечението на бъдещ иск и 60 лв.Д.Т. за образуване на делото, както и дължимо възнаграждзение за адвокат в размер на 335 лева.

Поддържат, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва се във възивната жаллба, че ищцовото дружество многократно е преобразувано и променяло наименованието си за което не е уведомявано другото дружество поради което липсва отправена покана до жалбоподателя в настоящето производство. Поддържа, че съда се е позовал единствено на проектното предложение, че е било прието и парите изплатени, което не доказва основателността на предявения иск. Съдът е направил необоснован и немотивириан извод, че от показанията на свид.Б... и от това, че проекта е бил одобрен, тези доказателства сочели на участие на ответното дружество в посочения проект.

По делото липсвали доказателства, че именно Б... е изготвила проекта и го е предала на ответното дружество, като липсвали доказателства за положения интелектуален труд от същата.

Поддържат, че ответника не дължи разноските за образуваното обезпечително производство пред СРС.

Молят съда да постанови рлешение с което отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което отхвърли п предявения иск като неоснователен и недоказан.

Ответната по жалба страна „Б...“ ЕООД ЕИК ... депозира становище против въззиввната жалба, като оспорва изцяло същата, твърди че са неоснователни оплакванията, че въззивникът не бил уведомяван за промените, тъй като търговския регистър е публичен и всеки свободно може да направи справка. Поддържат, че са налице условията на чл.20, изр.2-ро от ЗЗД, като имало предоговорни отношениея между страните преди подписването на договора, а документацията изготвена за да могат да се справят сроковете за внасянето в Агенцията по заетостта. Посочват, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, като изпълнението на задължението от страна на „Б....“ ЕООД се доказва от писмените доказателства по делото, решението е правилно, като липсата на приемо-предавателен протокол не е пречка за доказване на изпълнението по договора, тъй като останалите доказателства сочат на това. Молят съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

Видински окръжен съд като взе предвид писмената жалба, становището на ответната по жалба страна и съобразявайки представеаните по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното: С решение № 587/12.11.2015г. по гр.д. № 370/2015г. по описа на ВРС последният е осъдил „И..“ ЕООД да заплати на „Б...“ ЕООД / с предишно наименование „Е....“ ООД/ да заплати сумата от 1500 лева дължимо възнаграждение по консултантски договор от 30.05.2013г. ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда 04.03.2015г. до окончателното изплащане сумата 366 лева разноски във връзка с обезпечението на бъдещ иск и 60 лв.Д.Т. за образуване на делото, както и дължимо възнаграждение за адвокат в размер на 335 лева.

От данните по делото се установи, че между страните е сключен договор за консултански услуги, който съда правилно е квалифицирал като такъв по чл.266 от ЗЗД, имащ за предмет престиране на интелиектуален труд. Ищецът е поел задължение да извършва писмени и устни консултации относно възможността на ответната дружество да участва в конкурсаа по бюджетна линия „насърчаване стартирането на проекти за развитие на самостоятелна стопанскаа дейност, компонент 1 и компонент 2 по оперативна програма Развитие на човешките ресурси към дирекция Бюро по труда“. Ищецът е следвало да окаже експертно съдействие относно цялостното разработване на проекта, да извърши анализ и преработка при необходимост.

По делото е разпитана свид.Л...А... Б..., която към 2013г. е била управител на „Е...“ ООД – предишното наименование на ищеца, която установява наличието на договорни отношения с ответното дружество във връзка с изработването на проекта, както и че същият е бил одобрен от Агенцията по заетост, стартирал е и ответното дружество е сключило договор, като проекта се реализира и по настоящем.

Свидетелката посочва, че към момента на сключване на договора ответникът е заплатил частично сумата от уговореното възнагрждение между страните. По делото са представени писмени доказателства – писмо от 08.10.2015г. от агенцията по заетостта от която се установява, че финансирането на посочените проекти е одобрено и със кандидата „И...“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на безвъзмедна финансова помощ, като на 05.09.2014г. на кандидата е преведено авансово плащане за стартиране на дейността по проекта.

При тези данни ВОС приема, че предявеания иск заа заплащане на остатъка от договореното възнаграждение от 1500 лева е основателен и доказан. Договорът за изработка е неформален договор, като конкретените права и задължения между страните са уговорени във вида във който е следвало да се реализира проекта. По безспорен начин се установи участието на ответното дружество в посочцения проект за безвъзмеаздна финансова помощ, неговото одобрение и финансиране. Ищецът е изправна страна по договора, като изпълнението на поетите от същия задължения във връзка с проекта се установява от свид.показания на Б.., както и от писмените доказателства по делото. Неоснователно е становището във въззивнвата жалба, че предявения иск е недоказан поради липса на приемо-предавателен протокол. Договорът е неформален, като изпълнението на поетите договорни задължения и самото приемане на извършената работа следва да се докаже в процеса с всички допустими доказателствени средства, включително и със свидетелски показания, каквито са събрани по делото. Неоснователни са оплакванията, че въззивникът не бил уведомяван за промените, тъй като търговския регистър е публичен и всеки свободно може да направи справка.

Видински окръжен съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено с произтичащите от това праавни последици.

Водим от горното СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 587/12.11.2015г. по гр.д. № 370/2015г. по описа на Районен съд Видин.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.