В ИМЕТО НА НАРОДА

Видински окръжен съд ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА девети март

ПРЕЗ две хиляди и шестнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.

ЧЛЕНОВЕ: 1. С. С.

2. Г.Й.

ПРИ СЕКРЕТАРЯ Н.К. И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ

съдия С. С. ГР.Д. № 23 ПО ОПИСА

ЗА 2016 ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

Делото е образувано по жалба на „А....”ЕООД-гр.В. срещу Решение №605 от 19.11.2015г. по гр.д. №1651/15г. на ВРС в частта,в която е отхвърлил иска за заплащане на договорна лихва до пълния размер от 6 506,08лв.

Жалбоподателят твърди,че постановеното от ВРС решение е недопустимо,тъй като ВРС е нарушил чл.6,ал.2 ГПК и е основал решението си на факти,на които ответникът не се е позовал.

Твърди също,че постановеното решение е неправилно,тъй като ВРС не е посочил на какво правно основание е намалил поради прекомерност размера на договорната лихва и на практика е приложил правилото на чл.92,ал.2 ЗЗД,което се отнася до неустойката.Счита,че договорената лихва не е прекомерна.

Моли съда да обезсили първоинстанционното решение в обжалваната част и при условията на евентуалност да го отмени като неправилно и уважи исковата претенция в пълен размер като им присъди разноски по делото.

Ответникът по жалба-ПГСС „Г.М.Д.....“-гр.Д... е подал отговор като оспорва въззивната жалба.Позовава се на обстоятелството,че с отговора на ИМ са направили искане за намаляване размера на лихва за забавено плащане до размера на законната лихва поради прекомерност,тъй като считат уговорената лихва за неустойка по смисъла на чл.92 ЗЗД.Счита,че ВРс не се е отклонил от направените от тях възражения,поради което постановеното решение не е недопустимо.

Моли съда да потвърди решението на ВРС в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

От данните по делото съдът приема за установено следното от фактическа страна:

„А...”ЕООД-гр.В... е предявил иск пред ВРС като претендира сума от 2 960 лв. главница и 6 506,08лв.-договорна лихва за забавено плащане за периода 06.08.2013г. до 31.07.2014г.,дължими от ПГСС „Г.М.Д.“-гр.Д...

Установено е и не е спорно между страните,че ПГСС „Г.М.Д...“-гр.Д. съгласно договор за комплексна охрана от 20.10.2006г. е възложил на СД „А....“ да осигурява комплексна охрана ан обект ПГСС-Д.... При месечно възнаграждение в размер на 740лв.Страните са договорили лихва за забавено плащане в размер на 0,7 % от дължимата сума по договора за всеки прослочен ден от възникване на основанието за плащане до окончателното издължаване.С договор от 15.04.2014г. между ПГСС „Г.М.Д....“ и „К....“ЕООД е намален размера на месечното възнаграждение на 240лв.За извършените услуги за периода 15.07.2013г. до 15.04.2014г. изпълнителят е издал фактура на стойност 6 600лв.,която не е оспорена от възложителя.

С договор за цесия от 11.03.2015г. „К.....“ЕООД ,което е правоприемник на СД „А....“ е прехвърлило на „А.....”ЕООД цялото си вземане в размер ан 6 600лв. извършените услуги за периода 15.07.2013г. до 15.04.2014г.,ведно с договорната лихва за забавено плащане в размер на 0,7 % от дължимата сума по договора за всеки прослочен ден от възникване на основанието за плащане до окончателното издължаване. ПГСС „Г.М.Д....“ е уведомен за цесията на 17.06.2015г.и е спозена процедурата по чл.99,ал.3 ЗЗД.

От заключението на ВЛ пред първата инстанция е установено,че по ф-рата на стойност 6 600лв. ПГСС „Г.М.Д...“ не е извършил плащане,а исковата сума в размер на 2 960 лв. е размера на дължимо възнаграждение за 4 месеца –по 740лв.ВЛ е посочило размера на договорната лихва в няколко варианта.

При тези данни ВРС е приел,че искът е основателен и доказан досежно претендираната главница , а по отношение на законната лихва е приел, че размерът й е прекомерно завишен и го е намалил до размера на законната лихва.

При тези данни съдът достигна до следните изводи:

Видно от ИМ пред ВРС са предявени искове с правно основание чл.258 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.Предмет на въззивно обжалване е решението в частта,в която искът по чл.86,ал.1 ЗЗД не е уважен в пълен размер.

Ищецът е претендирал лихви за забавено плащане върху дължимата главница на основание раздел VІ,т.2 от договори от 20.10.2006г. с предмет комплексна охрана на ПГСС „Г.М.Д...“ .ВРС също е обсъждал иска като иск по чл.86,ал.1 ЗЗД.В този смисъл първостепенният съд се е произнесъл по предявеният иск и решението му не е недопустимо.Не са налице твърдените от жалбоподателя нарушения на чл.6,ал.2 ГПК и ВРС не е въвеждал нови фактически основания и не е разглеждал непредявено от ответника възражение,както се твърди във въззивната жалба.

Възражението за неправилност на решението в обжалваната част ВОС също намира за неоснователно и недоказано.В чл.86,ал.1 ЗЗД законодателят е предвидил обезщетение за забава в размер на законната лихва.В ал. 2 на същия текст е дадена възможност кредиторът да иска обезщетение за действително претърпените щети когато те са в по-висок размер.В хода на делото ищецът не се е позовал на тази хипотеза и съответно не е депозирал доказателства в тази насока,а именно,че с оглед забавата на плащане от страна на възложителя ПГСС „Г.М.Д...“ той е претърпял по-високи по размер вреди от предвидените в чл.86,ал.1 ЗЗД.

ВРС е приел,че договорената между страните лихва за забавено плащане е прекомерно завишена,поради което е присъдил обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

ВРС е обсъдил характера на договорената в договора от 20.10.06г. лихва за забава,която има харакктер на договорна неустойка.По принцип неустойката служи за обезщетяване на вредите при неизпълнение без да е необходимо те да се доказват,но в този случай изправната страна може да претендира само договорената неустойка.Законната лихва се дължи, ко страните не са уговорили друго.

ВОС споделя направените от ВРС изводи,поради което решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено и въззивната жалба оставена без уважение. Ответникът по жалба не е претендирал разноски по делото и няма данни да е направил такива,поради което не следва да му се присъждат за въззивната инстанция.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №605 от 19.11.2015г. по гр.д. №1651/15г. на ВРС в частта,в която е отхвърлил иска за заплащане на договорна лихва до пълния размер от 6 506,08лв.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните .

Председател: Членове:1.