Решение по Наказателно дело 311/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е № 7

05.02.2016 г.

гр. Видин

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.

ЧЛЕНОВЕ: С. С.

Г. Й.

при секретаря А.А. в присъствието на прокурора М. И. , като разгледа докладваното от съдията- докладчик Г. Й. ВНОХД № 311 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Видин, с който е повдигнато обвинение против подсъдимия К.П.К., роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН********** за това,че на 10.07.2012г. в с. Г., обл. Видин на улицата пред питейно заведение "Ч." причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на горен десен крайник в резултат на нанесен удар от страна на подс.К. с метална полуоска и причинено счупване на долната част на дясна лакътна кост-претъпление по чл.129, ал.1, пр.II, подпр. II във вр. с ал.1 от НК.

С присъда №169/21.04.2015 г. по НОХД №523/2014 г. по описа на Видинския районен съд подсъдимият К.П.К., роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН********** за ВИНОВЕН в това,че на 10.07.2012г. в с. Г., обл. Видин на улицата пред питейно заведение "Чили" причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на горен десен крайник,вследствие на нанесен удар от страна на К. с метална полуоска и причинено счупване на долната част на дясна лакътна кост-престъпление по чл.129, ал.1, пр.II, подпр. II във вр. с ал.1 от НК, като на същото основание и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" във вр. с чл. 42 а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 6 и чл. 36 от НК е осъден и му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ" със следните пробационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 /десет/ месеца.

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител или с определено от него длъжностно лице за срок от 10 /десет/ месеца с периодичност за явяване и подписване 2 пъти седмично.

3. Безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа за срок от 10 /десет/ месеца

Осъден е подсъдимият К.П.К. да заплати на пострадалия Р.Х.Ш. сумата от 1000 лв.неимуществени вреди ведно със законната лихва от момента на увреждането 10.07.2012 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявения граждански иск до пълния размер от 5000 /пет хиляди/ лева като неоснователен.

Осъден е подсъдимият К.П.К. със снета по делото самоличност да заплати на Р.Х.Ш. със снета по делото самоличност сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за повереник.

Осъден е подсъдимият К.П.К. да заплати по сметка на ОД на МВР - Видин сумата от 70 /седемдесет/ лева представляващи разноски за вещо лице по ДП, сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева разноски за вещо лице по сметка на РС -Видин и сумата от 50 лева държавна такса върху уважената част от гражданския иск по сметка на РС - Видин.

Върнато е на частния обвинител и граждански ищец Р.Х.Ш. със снета по делото самоличност вещественото доказателство, а именно 1 брой мъжка риза приложена към делото.

Гражданският ищец и частен обвинител Р.Х.Ш. е атакувал присъдата пред Видинския окръжен съд ,като e поискал заплащането на по-висок размер на обезщетението и налагането на по-тежко наказание.Присъдата е обжалвана и от подсъдимия ,като е поискано от въззивния съд да бъде оправдан или да се приложи чл.132 НК.

С решение №73/09.07.2015 г. по ВНОХД №125 /2015 г. по описа на Видинския окръжен съд присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане на Видинския районен съд .

При новото разглеждане на делото с обвалваната присъда №412/ 01.12.2015 год.по НОХД № 753/2015 г.на Видинския районен съд е признат подсъдимият К.П.К., роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН********** за ВИНОВЕН в това,че на 10.07.2012г. в с. Г., обл. Видин на улицата пред питейно заведение "Ч." причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на горен десен крайник,вследствие на нанесен удар от страна на К. с метална полуоска и причинено счупване на долната част на дясна лакътна кост-престъпление по чл.129, ал.1, прII, подпр. II във вр. с ал.1 от НК, като на същото основание и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" във вр. с чл. 42 а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 6 и чл. 36 от НК е осъден и му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ" със следните пробационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 /десет/ месеца.

3. Безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа за срок от 10 /десет/ месеца

Осъден е подсъдимият да заплати на пострадалия сумата от 1000 лв.неимуществени вреди ведно със законната лихва от момента на увреждането 10.07.2012 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявения граждански иск до пълния размер от 5000 /пет хиляди/ лева като неоснователен.

Осъден е подсъдимия К.П.К. със снета по делото самоличност да заплати на Р.Х.Ш. със снета по делото самоличност сумата от 650 /шестотин и петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за повереник.

Върнато е на частния обвинител и граждански ищец Р.Х.Ш. със снета по делото самоличност вещественото доказателство, а именно 1 брой мъжка риза, приложена към делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от К.П.К. ***, чрез адв.Л.И.И. от ВидАК.Твърди се ,че така постановената присъда е неправилна ,поради следното:

Неправилно Съдът е приел,че деянието е доказано.Нито един от свидетелите очевидци не установявал ,че К.К. е бил пострадалия и че му е счупил ръката.Свидетелите установявали , че бащата на К.К.-П. К. се е бил с пострадалия и дори заедно са падали на земята.Твърди се ,че не е намерено средството за извършване на престъплението -метална полуоска ,според пострадалия.Поддържа се ,че нито един от другите свидетели /извън пострадалия и съпругата му ,която не е присъствала на деянието /не са видели тази полуоска.Дори свидетелят очевидец М.,който е придружил пострадалия до дома му заявявал ,че такава не е имало.

Твърди се също така,че неправилно Съдът не е приел ,че е на лице хипотезата на чл. 132 от НК поради следното :

- доказано било нападението с нож,извършено върху бащата на подсъдимия ,като последният е искал именно да предотврати нараняването ;

- доказани били и множество обиди ,които подсъдимият бил е понесъл от пострадалия и които са го ядосали и причинили намесата му в ситуацията;

- доказано било и счупването на ръката на подсъдимия вследствие бутането от страна на пострадалия и загуба на равновесие-подсъдимият паднал пада на бордюра и счупил ръката си.

Поради горното се иска да бъде постановена присъда ,с която да се отмени атакуваната ,да се оправдаете подсъдимия или да се приложи чл. 132 от НК.

Подсъдимият и неговият защитник поддържат въззивната жалба в съдебно заседание .

Гражданският ищец и частен обвинител не е атакувал присъдата .В съдебно заседание той и неговият повереник изразяват становище ,че жалбата е неоснователна.

Въззивната жалба е подадена от подсъдимия /Чл.318 ал.3 НПК/ в срока по Чл.319 НПК ,поради което се явява допустима.След като взе предвид изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на присъдата по реда на Чл.314 НПК ,Видинският окръжен съд прие за установено от фактическа страна следното :

На 09.07.2012 г. пострадалият-граждански ищец и частен обвинител Р. Х.Ш. се връщал от лозето със съпругата си П. А. Ш. като при разминаването със свид.П. К. П. последният го бил обидил и напсувал .Р.Ш. и свид.П. П.се намирали в лоши отношения,тъй като пострадалият-граждански ищец и частен обвинител Р. Х.Ш. преди време бил живял известно време на съпружески начала с бившата съпруга на свид.П. П..

На 10.07.2012г. около 21.40ч. пострадалият-граждански ищец и частен обвинител Р. Х.Ш. отишъл в питейно заведение „Чели", което е разположено на главната улица на село Г.. Седнал сам на маса отвън в двора на заведението и си поръчал безалкохолно. На съседна маса отвън седели свидетелите –П. М., П. К. П. и синът му –подсъдимият К.К.. На друга съседна маса от дясната страна на пострадалия-граждански ищец и частен обвинител Р. Х.Ш. седели свидетелите И. В. В. и Ц. Т. П..

Около 22.00часа пострадалият-граждански ищец и частен обвинител Р. Х.Ш. тръгнал да си ходи и бил последван от свидетеля П. К. П.. Пострадалият-граждански ищец и частен обвинител Р. Х.Ш.Ш. се обърнал към него и го помолил да не го псува, имайки предвид случка от предната вечер, когато свидетелят П. К. П. го бил обидил и напсувал. След думите на пострадалият-граждански ищец и частен обвинител Р. Х.Ш. свид. П. К. П. не му отговорил, а го ударил с глава в лицето и го напсувал. Виждайки станалото,от заведението излязъл подсъдимият К.П.К. и с думите „Ти ли ще ми бъдеш баща?“ нанесъл удар с юмрук в областта на лявата скула на лицето и на лявото око на свидетеля Ш.. След това подсъдимият К.К. отишъл до лекия си автомобил, „*********", който бил спрян непосредствено до портала на заведението и взел отвътре метална полуоска,върнал се обратно и замахнал към главата на пострадалия-граждански ищец и частен обвинител Р. Х.Ш. . Свидетелят Р.Х.Ш. вдигнал дясната си ръка, за да се предпази от удара ,в резултат на което ударът с полуоската попаднал върху дясната му ръка в подлакътната област. От удара свидетелят Ш. усетил силна болка. Подсъдимият К.П.К. продължил нападението с полуоската,като свидетелят Р.Х.Ш. се защитавал доколкото можел,като полагал главно усилия да предпази главата си. След първия удар, който попаднал в дясната ръка на свид.Ш., подсъдимият К.П.К. продължил да го удря, като ударите попаднали предимно в областта на тялото и главата . В един момент свид.П. К. П. взел полуоската от сина си -подсъдимия К.П.К. и нанесъл няколко удара на свид.Ш. - веднъж в областта на задната горна част на главата, няколко пъти в областта на десния бъбрек и веднъж в горната лява страна на гърба. През това свид. Р.Ш. видял свид.П. М. ,който бил излязъл от заведението и му казал да вземе полуоската ,защото двамата ще го убият.

След като чули виковете на свидетеля Р.Ш. и разбрали ,че пред заведението става побой ,от заведението излезли свидетелите И. В. В.,Ц. Т. П.,П. М. Т. и И.В. Р. ,които с общи усилия успели да прекратят побоя.

В резултат на нанесения побой и множеството удари някои вещи ,намиращи се в джобовете на пострадалия Р.Ш. ,паднали на земята ,след което били намерени от свидетелите и върнати на пострадалия.

Веднага след като се прибрал свид. Ш. се обадил на тел. 112 за да повика спешна помощ. Докато чакал линейката, в дома на пострадалия Р.Ш. дошъл свид. И.Р., който му донесъл мобилния телефон, който бил открил на мястото на побоя. След него дошъл и свид.П. М., който занесъл парите на свид.Р.Ш., които били в джоба на ризата му-банкнота от 50 лв. и 5 банктоти по 10 лв.Братът на свидетеля П. К. П.-М.донесъл в дома на пострадалия Р. П. златното ланче на пострадалия ,намерено скъсано на местопрестъплението.

Не след дълго пристигнал автомобил на ЦСМП при МБАЛ „Св. Петка" -гр.Видин и свид.Р.Ш. бил откаран в болницата,където бил настанен в хирургично отделение за наблюдение.

Свид.Р. Ш. предал доброволно ризата, с която бил в нощта на побоя -риза с къс ръкав, на сиво-жълти ивици с цепнатина на лявата част на гърба с размери около 20 см.

Видно от заключението на изготвената съдебно - медицинска експертиза на вещото лице д-р А. И. на свидетеля Р.Ш. е причинена средна телесна повреда, а именно счупване на долната част на дясна лакетна кост,което е причинило трайно затруднение на движението на десния горен крайник.Според вещото лице нанесените телесни увреждания отговарят да са причинени по времето и начина, описани в дадените сведения от пострадалото лице.

Според заключението на вещите лица - психиатъра д-р Н. Н. и клиничния психолог С. Н., подсъдимият К. към 10.07.2012г. е бил адекватен поведенчески със съответни реакции; към тази дата няма описани сведения и признаци, които биха могли да се обсъдят за връзка с физиологичен или патологичен афект; подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава в една или друга степен от показанията на свидетелите Р.Х.Ш.,П. А. Ш. ,П. К. П. ,И. В. В.,Ц. Т. П.,П. М. Т. ,И.В. Р. ,А. С. И. и Г. К. Д. , от заключенията на вещите лица д-р А.И., д-р Н.Н. и клиничния психолог С.Н., които съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно съставени, както и от представената медицинска документация, предоставена на вещите лица за изготвяне на екперни заключения по делото.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Р.Х.Ш. ,тъй като същият ,макар и да е пострадал, граждански ищец и частен обвинител и поради това по някакъв начин заинтересован от изхода на делото ,дава подробни,логични ,последователни и непротиворечиви показания ,които възпроизвеждат с най-големи детайли всички подробности относно извършеното престъпление.Показанията му коресподнират напълно с тези на съпругата му П. А. Ш.,която ,макар че не е била очевидец на престъплението ,е възприела връщането на съпруга си в къщи с подуто и почти затворено ляво око и с разкъсана риза.Свидетелят П.Ш. е видяла полуоската ,която свидетелят П. М. бил оставил на пейката пред дома на съседа М. П. и която взела със себе си след като върнал намерените на местопрестъплението пари на пострадалия Р.Ш..

Показанията на свидетелите Р.Ш. и П. Ш. са ясни ,последователни и напълно кореспондират помежду си ,не съдържат „бели петна“ или нелогични възприятия,дадени са в самото начало на досъдебното производство и са поддържани последователно пред всички съдебни инстанции ,поради което съдът ги кредитира изцяло.Веднага след връщането си в къщи пострадалият Р.Ш. разказал всичко относно извършеното престъпление на свидетеля Павлина Шишкова ,като след това свидетелят П. Ш. е възпроизвела разказаното пред органите на дъсъдебното производство.Липсата на каквото и да било по-сетнешно „нагласяване“ на тези показания спрямо събраните в хода на разследването доказателства говори за висока достоверност на същите.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Р.Ш. и П.Ш. и защото същите кореспондират изцяло със заключението на съдебно-медицинската експертиза и с вещественото доказателство-риза ,предадена доброволно от пострадалия Р.Ш. на органите на досъдебното производство.Съдът кредитира показанията им относно това ,че ударите са нанесени на пострадалия Р.Ш. с метална полуоска,макар че такава не е иззета като веществено доказателство по делото и макар че всички останали свидетели по делото твърдят ,че не са видели такава полуоска.

По делото е иззета като веществено доказателство ризата с къс ръкав ,с която е бил облечен в деня на извършване на престъплението пострадалият Р.Ш. .При огледа на същата по нея се установява наличието на множество петна от машинно масло ,попаднали върху ризата при нанасянето на ударите.Местонахождението на петната напълно съвпада с показанията на пострадалия .Последният свидетелства ,че след първия удар с полуоската ,нанесен от подсъдимия и причинил счупването на лъчевата кост ,са последвали множество удари с полуоската в главата и тялото.При огледа на ризата се констатира ,че най-многобройни и с най-голяма интензивност на цвета са петната в областта на дясното рамо на пострадалия,петната в областта на лявото рамо са по-светли.От заключението на съдебно-медицинската експертиза е видно ,че са налице хематоми в областта на лявата и дясната темпорални /слепоочни/ области на черепа на пострадалия .Налице е пълно съвпадение на показанията на пострадалия,заключението на медицинската експертиза и вещественото доказателство.Подсъдимият К. е нанасял ударите с полуоската отгоре надолу ,като след попадането на полуоската в слепоочната област полуоската по инерция е продължавала движението си надолу и е попадала върху рамената на пострадалия ,където е оставяло следа машинното масло ,намиращо се върху полуоската.По-голямата интензивност на цвета на петната върху дясното рамо в сравнение с тези върху лявото рамо може да се обясни с факта ,че първите удари са били нанесени в дясната темпорална област ,което е довело до намаляване на машинното масло върху полуоската.Хематомът в дясната темпорална област е с размери 5 на 7 см.,което говори за нанасянето на повече от един удар и за травмирането на по-голяма област от темпоралната зона.Хематомът в лявата темпорална област е с размери 3 на 10 сантиметра ,което говори ,че ударът е нанесен с продълговат предмет със същата форма-хематомът точно възпроизвежда формата на средството на престъплението.

Средството за извършване на престъплението не е иззето и приобщено като веществено доказателство по делото.От огледа на ризата се вижда ,че на едно място върху ризата-в лявата горна част на гърба непосредствено до обстойно обсъжданото по-долу разкъсване с дължина 17 см. има много добър отпечатък с машинно масло ,възпроизвел с почти фотографическа точност формата на част от средството на престъплението.Този отпечатък е с правоъгълна форма с размери 3 на 8 сантиметра ,като по дължината на отпечатъка се забелязват 8 успоредни линии.Такъв отпечатък може да бъде оставен само от предмет с цилиндрична форма с нарязани върху него шлици.Върху краищата на полуоските обичайно се нарязват шлици са осигуряване на сцеплението с другите механизми от кормилната уредба на автомобила ,поради което съдът намира ,че показанията на пострадалия относно средството за извършване на престъплението напълно се подкрепят от огледа на вещественото доказателство.

Пострадалият дава показания,че свидетелят П. К. взел полуоската от ръцете на сина си и нанесъл няколко удара по главата и тялото му ,като един от тези удари бил в горната лява част на гърба.При огледа на ризата се констатира вертикално разкъсване на ризата в тази част с дължина 17 см. с формата на права линия,като на 10 см. от горния край се забелязва по-значително разкъсване с триъгълна форма с приблизителни размери 3 на 4 на 5 см.Разкъсването на ризата по права линия говори ,че разкъсването не е в резултат на дърпане .Оформените след разкъсването ръбове не са идеално гладки ,а са покрити изцяло с власинки от текстилната материя на ризата с различна дължина-между 1 и 3 милиметра-това говори ,че разкъсването не се дължи на въздействие на остър предмет /нож,ножица и пр/ , а на удар с голяма скорост на твърд предмет с овални ръбове .Ударът е нанесен с един от краищата на този предмет в посока отгоре- надолу .Попаднал върху ризата ,краят на полуоската при движението си надолу е предизвикал просядане и опъване на текстилните платна ,които след преодоляване на горната граница на опън са се разкъсали и по този начин се е получило разкъсването в долната част с формата на триъгълник.За нанасянето на удара с полуоска говори и наличието на петна от машинно масло в непосредствена близост до разкъсването.Същите са с много по-светъл цвят от тези по рамото на ризата,което напълно съвпада в показанията на пострадалия,съгласно които ударите в гърба са нанесени след тези в главата ,в резултат на което машинното масло е абсорбирано вече в голяма степен от ризата на пострадалия в областта на рамото.

Съдът кредитира частично показанията на свидетеля П. К. П. само единствено в частта ,в която твърди ,че на 10.07.2012 г. е имало конфликт с голяма интензивност между него и сина му –подс.К.К. от една страна и от друга страна пострадалия Р.Ш. ,както и относно това ,че отношенията между тях са били враждебни и са прераствали в размяна на обиди .Очивиден е стремежът на този свидетел да минимизира участието си в побоя и дори да поеме вината на сина си върху себе си ,поради което съдът не кредитира показанията му в тази част.

Свидетелите И.В.В.,Ц.Т.П.,П.М.Т. ,И.В.Р. ,А.С.И. и Г.К.Д. дават като цяло непоследователни ,объркани ,непоследователни и противоречиви показания и проявяват неприкрит стремеж да се отказват да свидетелстват като се оправдават с тъмнината,изминалия период от време и пр.Това може да се обясни с факта ,че всичките са жители на едно малко село ,в една или друга степен са близки с едната или другата страна в конфликта и че не желаят да влошават отношенията си с пострадалия,подсъдимия К.К. и неговия баща.Показанията им се кредитират от съда само в частта им,в която твърдят,че на 10.07.2012 г. е имало конфликт с голяма интензивност между свидетеля П.П. и сина му –подс.К.К. от една страна и от друга страна пострадалия Р.Ш. ,че по-агресивната страна ,която са усмирявали ,са именно подсъдимият К.К. и неговия баща.За това говорят например показанията на свидетелите И.В. и Ц.П. в часта им ,в която свидетелите твърдят,че са се опитали да хванат за ръцете свид.П.П. и да му попречат да продължи участието си в побоя.

От заключението на извършената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 71/2015г. на д-р А.И. /л.34-36 от НОХД 753/15 г./е видно ,че на подсъдимия К.К. е причинено счупване на главичката на V метакарпална кост с оток и патологична подвижност. Проведено е амбулаторно лечение с наместване и поставяне на гипсова имобилизация за 30 дни. Вещото лице дава заключение ,че това увреждане се дължи на удар от или тъп, твърд предмет и че увреждане от такъв тип се нарича "боксьорска фрактура" и най-често се получава при удар със свита в юмрук ръка. При падане върху твърда повърхност пострадалият истинктивно отваря ръката си и пада върху дланта си, при което се получават други счупвания.Пострадалият Р.Ш. дава показания,че подс.К.К. в началото на побоя му нанесъл силен удар с юмрука на дясната ръка в областта на лявото око .Съгласно заключението на вещото лице д-р И. на пострадалия е причинен хематом на лявото око със затворена очна цепка .Налице е пълно съответствие на показанията на пострадалия със заключението на вещото лице,поради което Съдът приема ,че причиненото на подс.К. счупване на главичката на V метакарпална кост с оток и патологична подвижност се дължи на нанесен от него силен удар с юмрук в областта на лявото око на пострадалия.

Съдът намира ,че събраните по делото доказателства не позволяват да се направи извода ,че пострадалият Р.Ш. е държал нож и е посягал с него към свидетеля П.П. .Такива твърдения се съдържат само в показанията на бащата на подсъдимия и на свидетеля Ц.П..Показанията им са непоследователни ,разкъсани и нелогични ,поради което съдът не ги кредитира.Така например свид.Ц.Т. твърди ,че след като видял пострадалия Р.Ш. да посяга с ножа към свидетеля П. К.,той и свидетелката И.В. В. хванали свидетеля К. за едната,респ.за другата ръка „за да предотвратят да не стане нещо“ .Такава една реакция обаче е крайно нелогична ,защото при появата на нож в ръцете на свидетеля Ш. ,свидетелите Ц.П. и И.В. би следвало да се насочат към него и да се опитат да му избият ножа или да го разубедят да използва ножа. Вместо това те се насочили към обекта на нападението /според тях/ и го хванали за ръцете ,като по този начин го имобилизирали и го лишили от възможността да се защитава или да отстъпи.

Всички останали свидетели са категорични ,че не са видели нож в ръцете на пострадалия Ш. .Нож не е иззет и приложен като веществено доказателство по делото.

Свид.П.К.П. твърди ,че след като пострадалият Р.Ш. извадил нож и посегнал с него към свидетеля П. ,последният нанесъл два удара с крак в корема на Р.Ш. ,след което последният изпуснал ножа.Нанасянето на такива удари без по крака да бъдат насесени поражения с ножа е непосилно дори за професионален експерт по ръкопашен бой ,поради което съдът не кредитира показанията в тази им част .

От показанията на свидетелите П.П. и Ц.П. не може да се установи по никакъв начин как се е появил ножа в ръката на свидетеля Ш. ,какви движения е извършвал свидетелят Ш. с ножа и защо при голямата интензивност на нанасяните от подсъдимия К.К. и от баща му П.П. удари пострадалият Р.Ш. не се е защитавал с ножа и не е успял да нанесе нито един удар с него по двамата нападатели –от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин ,че липсват порезни наранявания по телата на подсъдимия и баща му.Липсват даже и твърдения в тази насока от двата.

С оглед на гореизложеното съдът намира ,че не почива на събраните по делото доказателства застъпената във въззивната жалба теза,че обвинението не е доказано .При установената по-горе фактическа обстановка липсват данни и за приложението на Чл.132 НК поради липсата на противоправно поведение на пострадалия Ш. .

При това положение съдът намира,че подсъдимият К.К. осъществил от обективна и субективна страна състава на по чл.129, ал.1, прII, подпр. II във вр. с ал. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимият К.П.К., роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН********** *** на улицата пред питейно заведение "Ч" причинил средна телесна повреда на Р.Х.Ш., изразяваща се в трайно затруднение на движението на горен десен крайник,вследствие на нанесен удар с метална полуоска и причинено счупване на долната част на дясна лакътна кост.

От субективна страна подсъдимият К. К. е съзнавал противообществения характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Деянието е извършено с пряк умисъл, който извод се налага от конкретното поведение на подсъдимия-нанасяне на мощен удар с метална полуоска към главата на пострадалия Р.Ш. .Подс.К.К. е съзнавал,че нанасянето на такъв силен удар с голяма сила е в състояние да причини тежки поражения по главата,крайниците и главата на пострадалия ,включително и счупване на лъчевата кост на ръката при предприемане на защитно действие.

При първото разглеждане на делото районният съд е преценил,че са налице условия за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б" от НК, поради чистото съдебно минало на подсъдимия К.К. и добросъвестното му процесуално поведение.При повторното разглеждане на делото районният съд отново е приел ,че са налице условията чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б" от НК и е наложил същото наказание ,както при първото разглеждане на делото .Определеното от районния съд наказание е в противоречие с изискванията на Чл.54 НК ,като е неоправдано снизходително .Подсъдимият К. е действал с изключително упорство при преследване на престъпния замисъл ,нанесъл е множество удари с юмруци и метална полуоска по тялото на пострадалия дори и тогава ,когато същият е бил в безпомощно състояние е поставен в невъзможност да се защитава.Само своевременната намеса на свидетелите И.В.В.,Ц.Т.П.,П.М.Т. и И.В.Р. предотвратила настъпването на много по-тежки и дори фатални за пострадалия Р.Ш. последици.

Всичко това говори за явен превес на отегчаващите вината обстоятелства .Присъдата обаче не е протестирана от прокурора и не е обжалвана от частния обвинител,поради което въззивният съд не може да увеличи присъдата с оглед разпоредбата на Чл.337 ал.2 т.1 НПК и присъдата следва да бъде потвърдена в наказателната и част.

Гражданският иск е подаден своевременно преди започване на съдебното следствие и от лице с правен интерес, поради което е допустим, а разгледан по същество е основателен. Налице е причинно-следствена връзка между извършеното престъпление от подсъдимия и нанесените неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, като последните са пряка и непосредствена последица от извършеното виновно деяние от подсъдимия и са настъпили в правната сфера на пострадалото лице.

Гражданският иск е доказан безспорно и безпротиворечиво по основание и поради което се явява основателен .Районният съд е уважил иска частично в размер от 1000 лева , както до пълният му размер от 5000 лв. Е отхвърлил иска.Въззивният съд намира ,че размерът на определеното обезщетение е изключително нисък с оглед на претърпените от пострадалия неимуществени вреди и не отговаря на критерия за спроведливост ,но поради липсата на жалба от гражданския ищец обезщетението не може да бъде увеличено и присъдата следва да бъде потвърдена изцяло и в гражданската и част.

Следва да се осъди подсъдимият К.П.К. със снета по делото самоличност да заплати на Р.Х.Ш. със снета по делото самоличност сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за повеверик.

Предвид гореизложеното и на основание Чл.338 НПК съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №412/ 01.12.2015 год.по НОХД № 753/2015 г.на Видинския районен съд

ОСЪЖДА К.П.К., роден на ***г*** ДА ЗАПЛАТИ НА Р.Х.Ш. *** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв.за възнаграждение на повереник.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :