Р Е Ш Е Н И Е № 15
гр. Видин 17.02. 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Председател:И. И.
Членове: В. С.
Р. Д.
при секретаря Н.К. и в присъствието на прокурора ...................., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНЧХД № 9 по описа за 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
С присъда №10, постановена на 27.11.2015 година по н.ч.х.д.№71 по описа за 2015 година на Районен съд – Кула, подсъдимият И.Г.И., ЕГН **********,***, е признат за виновен в това, че на 05.05.2015г., в землището на село С., община К., е нанесъл удари на С.Н.С. ***, по главата, гърдите, тила и рамото с ръце и с метален тръбен ключ, с което му е причинил болки и страдания, представляващи лека телесна повреда, престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на оснавание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил наказание „глоба“ в размер на 2000/две хиляди/ лева.
Подсъдимият е осъден от първоинстанционния съд да заплати на пострадалия С.Н.С. обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, в размер на 500/петстотин/лева, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2015г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска до пълния му размер от 10000/десет хиляди/лева, както и да му заплати направените съдебни разноски по делото в общ размер на 662лева.
Подсъдимият е осъден също и да заплати 50лева по сметката на Районен съд – Кула, представляващи държавна такса за уваженият размер на гражданския иск.
В законоустановения срок частния тъжител и гражданският ищец С.Н.С., чрез защитника си адвокат Г.Г. ***, е подал въззивна жалба срещу горепосочената присъда, като сочи, че не е доволен от същата както в наказателната, така и в гражданската й част, тъй като счита, че и в двете й части е занижена.
Със жалбата се иска да бъде изменена първоинстанционната присъда, като на подсъдмия бъде наложен максималния предвиден размер на наказанието и гражданския иск бъде уважен изцяло, в пълния му предявен раз мер.
Пак в законоустановения срок, подсъдимият И.Г.И., чрез защитника си адвокат Ц.И. *** е подал въззивна жалба, в която се сочи, обжалвания съдебен акт страда от следните пороци – допуснато е съществено процесуално нарушение от съда, същия е постановен при непълнота на доказателствата, при нарушение на материалния закон и наложеното му наказание е явно несправедливо.
Иска се атакуваната присъда да бъде отменена изцяло или същата бъде изменена като на подсъдимия бъде наложена минимално наказание „глоба“.
В проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание, подсъдимият чрез защитника си – адвокат Ц.И. *** поддържа алтернативно да бъде отменена атакуваната присъда и подсъдимият бъде оправдан, или бъде върнато делото за разглеждането му от друг състав на същия съд.
От своя страна гражданския ищец С., чрез повереника си също поддържат да се измени присъдата, като бъде увеличено както наказанието, така и размера на уважения граждански иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени в протеста и пред настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Тъжбата е подадена от С.Н.С., който твърди, че подсъдимият И.Г.И. на 05.05.2015г. близо до язовир П., на черен път, го е ударил първо докато е бил на шофьорското място „ми нанесе удар в главата“, а след като излязал от колата „същия ме удари повторно с камък в областта на тила“, и трети път го е ударил с „тръбен ключ“ - „и ми нанесе удари с него в областта на тила“, тоест в тъжбата се визират три изпълнителни деяния, и трите насочени към главата и тила. В тъжбата се сочи, че се касае за престъпление по чл.130, ал.1 от НК – лека телесна повреда с разстройство на здравето.
От съдебно медицинската експертиза/л.48/ се установява, че на тъжителят С.С. е причинено контузия на главата и гръдния кош – раменната област, като в медицинската документация е отразено „оток и болка в тилната част на главата и охлуване на дясно рамо с диаметър 2 см“, като тези травматични увреждания са довели до болки и страдание претърпяни от тъжителя.
Безспорно е установено, че между тъжителя С.Н.С. и подсъдимия И.Г.И., на посочената в тъжбата дата – 05.05.2015г. в близост до язовир П., след като между тях е имало и неразрешени лични въпроси, е имало среща, провокирана от подсъдимия. Тъжителят със свои приятели били на риболов и на връщане от язовира с лек автомобил, се наложило да спрат, тъй като пътя бил затворен от малък камион, в който се намирал посъдъчния материал от картофи, с които подсъдимият засаждал свои ниви. Докато чакали да бъде преместено камиончето, подсъдимият дошъл с управлявания от него трактор, слязал и се доближил до шофьорското място на лекия автомобил, който бил управляван от тъжителя. Съответно го попитал „“До кога ще се разправям аз със тебе?“, както установява разпитания свидетел Д./л.31 гръб/ и веднага след това свидетелят дословно установява –„започна да бие С. по гърдите и главата“. След като успял да излезе от колата, същия този свидетел установява също, че „...И. се наведе и взе една буца кал и удари С. по врата“, както и че веднага след това тъжителят отново влязал в колата, за да извика полицията по телефона. В това време подсъдимият „...се върна към колата и през прозореца с ключа/тръбен/удари С. в гърдите“, а след като тъжителят пак излязал от колата, подсъдимият „И. го удари по рамото“. Вторият разпитан свидетел П. /л.32 гръб/установява, че при първото стълкновение подсъдимият „удари С. през прозореца поне два пъти, удари го по главата и гърдите“, след това когато тъжителят излязал извън колата “И. взе една буца с кал и удари С. в главата“, а след като взел тръбен ключ, подсъдимият ударил тъжителя първо в областта на гърдите докато бил в колата, а след като излязал от колата тъжителят бил ударен „още веднъж по рамото“. В края на показанията си, относно първият нанесен удар докато тъжителят бил в колата, този свидетел се е разколебал и е заявил, че „първият път, когато И. удари С. през прозореца, го удари с ръка, поне два пъти в областта на гърдите, главата и рамото. Не мога да конкретизирам къде точно.“
Горната фактическа обстановка се установява от разпитаните по делото двама свидетели, съдебномедицинската експертиза и обясненията на подсъдимия и по нея страните не спорят.
Съдът в своята присъда е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК – лека телесна повреда без разстойство на здравето, за това, че на посочената дата подсъдимият „е нанесъл удари на С.Н.С. *** по главата, гърдите, тила и рамото с ръце и метален тръбен ключ, с което му е причинил болки и страдания, представляващи лека телесна повреда, престъпление по чл.130, ал.2 от НК.“
І. По служебната проверка:
Въззивният съд прие, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при разглеждането и постановяването на атакуваната присъда, тъй като както бе посочено по-горе с така постъпилата тъжба не е посочено какви точно телесни повреди вследствие на нанесените от подсъдимия удари е получил тъжителя. Общоизвестно е, че тъжбата по делата от частен характер замества обвинителния акт по делата от общ характер, поради което правилата касаещи състявянето и изискванията към обвинителния акт се прилагат аналогично и относно тъжбата. Тоест в обстоятелствената част на тъжбата тъжителят задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерносттта на деянието. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване правата на бъдещите страни в съдебното производство. Главното предназначение на тъжбата е да формулира обвинението така, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършенито престъпление и участието на подсъдимия в него и по този начин да поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. От така установената фактическа обстановка, базираща се както на събраните свидетелски показания и приложените писмени доказателства, съдът намира, че първоинстанционният съд е допуснал до разглеждане тъжба, в която не е конкретизирано какъв е бил резултата от нанесените удари от подсъдимия, причинно следствената връзка между деянията и получените повреди и при каква форма на вината е извършено престъплението.
II.По оплакванията в жалбите:
1. По жалбата на частния тъжител:
По оплакването на тъжителя относно занижените наказания както в гражданската, така и в наказателната част, единствените доводи са тези, че така наложените наказания са определени при превез на смекчаващи отговорността обстоятелства, вместо при превез на отегчаващи отговорността обстоятелства, без да се сочат конкретните такива обстоятелства. От мотивите на първоинстнанционния съд е видно, че същият не е изложил такива относно превеса на кои обстоятелства налага наказанията. Освен това, видно от делото, не са събрани и доказателства в тази насока и не са посочени такива и от самият тъжител както пред първоинстанционният съд, така и пред второинстанционния такъв. С оглед на липсата на доказателства в тази насока, съдът намира оплакването за неоснователно.
2. По жалбата на подсъдимия:
Оплакванията по тази жалба са, че обжалвания съдебен акт страда от следните пороци – допуснато е съществено процесуално нарушение от съда, същия е постановен при непълнота на доказателствата, при нарушение на материалния закон и наложеното му наказание е явно несправедливо.
С оглед изложените по-горе съображения относно наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът счита че тези нарушнения са неотстраними от тази инстанция, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. С оглед на горния извод, съдът намира, че не следва да се произнася по съществото на спора.
Поради всички изложени по-горе съображения, Видинският окръжен съд, наказателно отделение, намира, че жалбата на гражданския ищец по първоинстнационнто дело е неоснователна, жалбата на подсъдимия е основателна, а обжалваната присъда е незаконосъобразна и неправилна, поради което и на основание чл.335, ал.2 от НПК, съдебният акт следва да бъде отменен, а делото върнато на Районен съд Кула за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, като с оглед констатираните нарушения бъдат дадени указания за отстраняването им.
Водим от горното, Видинският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда №10, постановена на 27.11.2015 година по
н.ч.х.д.№71 по описа за 2015 година на Районен съд – Кула.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Кула за ново разглеждане, от друг състав на същия съд от стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.